Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 03.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е
въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и пети юни
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА И.
ЧЛЕНОВЕ: П.САНТИРОВ
мл. с. ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при участието
на секретаря Елеонора Г., като разгледа докладваното от съдия
Иванка И. гр. дело № 4181 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение от 17.12.2018 г., постановено по гр. д. №
74221/2017 г. по описа на СРС, І ГО, 32 състав, са отхвърлени предявените от И.П.П.
искове срещу Т.Ц.И. и И.П.И. -за
признаване за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на
3/4 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 68134.614.92, гр. София, община Столична, област София (столица) по
кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед
РД-18-4/09.03.2016г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение
със заповед - няма издадена заповед за изменение в КККР, с адрес на поземления
имот:гр. София, район „Подуяне“, ул. „******, с площ от 355 кв. м., с трайно
предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско
застрояване (до 10-десет-метра), стар идентификатор няма, с номер по предходен
план - 92, кв. 80, парцел II, при
съседи: 68134.614.72, 68134.614.91, 68134.614.1217, 68134.614.1211,
описан в кадастрална скица 15-404260-17.08.2016г. на АГКК, СГКК, заедно с
построеното в имота жилище, апартамент, с идентификатор 68134,614.92.1.1, гр. София, община Столична, област
София (столица), по кадастрална карта и кадастралните регистри,
одобрени със заповед РД-18-4/09.03.2016г на изпълнителния директор на АГКК, с
последно изменение със заповед - няма издадена заповед изменение в КККР, с
адрес на поземления имот: гр. София, район „Подуяне“, у. „******, етаж 1,
самостоятелният обект се намира в сграда 1, разположена в поземлен имот с
идентификатор 68134.614.92, с предназначение на самостоятелния обект жилище - апартамент,
с брой нива на обекта 1, с посочена е документа площ от 89 кв. м., с прилежащи
части, две мазета и 44, 12% ид.ч. от
общите части на сградата, ниво едно, при съседни самостоятелни обекти в
сградата на същия етаж: няма, под обекта; няма, над обекта: 68134.614.92.1.2,
стар идентификатор няма, описан в кадастрална схема с номер 15-404270-
17.08.2016г. на АГКК. СГКК, както и за осъждане на ответниците да му предадат
владението на посочените имоти.
Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ищеца И.П.П., с
която го обжалва изцяло. Излага съображения, че обжалваното решение е
неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Счита, че решаващият
съд неправилно е приложил института на придобивната давност, като по този начин
е нарушил материалния закон и е постановил неправилно решение. Решаващият съд е
изследвал единствено едната предпоставка на владението – фактическата власт,
която оспорва да е налице, без да изследва намерението на владелеца да свои
вещта. Счита, че по делото това намерение не е установено, а същото се
опровергава от действията на ответника И.И.. С оглед на това счита, че
последният не е придобил процесния имот по давност, поради което предявеният
спрямо него иск е основателен. Моли съда да отмени обжалваното решение, като
уважи изцяло предявения иск и му присъди сторените по делото разноски.
В срока по
чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответниците Т.Ц.И. и
И.П.И., с който я оспорват. Излагат съображения, че обжалваното решение е
правилно и законосъобразно. Поддържат, че решаващият съд е установил както
обективната, така и субективната страна на владението. При преценка наличието
на владение съдът правилно е очертал приложимите разпоредби на материалния
закон, като е съобразил и установената презумпция по чл.68 ЗС и чл.69 ЗС. Считат,
че съдът неправилно е приел, че към момента на откриване на наследството на Ц.И.
през 2011 г. имотът е бил собствен на И.Н.и Ц.И. без да съобрази, че имотът е бил придобит от
ответниците по давност към този момент. Независимо от това е достигнал до
правилния извод, че имотът е придобит въз онова на непрекъснато, явно,
необезпокоявано владение на имота, установено от 2003 г. – 2004 г. до настоящия
момент, в каквато насока са събраните по делото доказателства. Така съдът е
достигнал до правилен краен резултат. Неправилно обаче съдът е отхвърлил
възраженията за нищожност и унищожаемост на договора за продажба на наследство.
Неправилно е приел, че не може да се заяви чрез възражение унищожаемост на
договор. Молят съда да потвърди обжалваното решение. Не претендират разноски за
настоящата съдебна инстанция. Заявено е възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, претендирано от насрещната страна.
Съдът, след като прецени представените по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК
и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно
основание чл.108 ЗС. Ищецът твърди, че на 09.03.2016 г. с договор за продажба
на наследство е купил от Т.Ц.И. наследството, оставено от баща й Ц.Й.И..
Договорът е сключен в изискуемата форма за това – с нотариална заверка на
подписите. В наследстеваната маса се включва 3/4 ид. ч. от следния имот: поземлен
имот с идентификатор 68134.614.92, гр. София,
община Столична, област София (столица) по кадастрална карта и кадастралните
регистри, одобрени със заповед РД-18-4/09.03.2016г. на изпълнителния директор
на АГКК, с последно изменение със заповед - няма издадена заповед за изменение
в КККР, с адрес на поземления имот:гр. София, район „Подуяне“, ул. „******, с площ
от 355 кв. м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин
на трайно ползване: ниско застрояване (до 10-десет-метра), стар идентификатор
няма, с номер по предходен план - 92, кв. 80, парцел II, при съседи: 68134.614.72, 68134.614.91,
68134.614.1217, 68134.614.1211, описан в кадастрална скица
15-404260-17.08.2016г. на АГКК, СГКК, заедно с построеното в имота жилище,
апартамент, с идентификатор 68134,614.92.1.1, гр. София, община Столична,
област София (столица), по кадастрална карта и кадастралните регистри,
одобрени със заповед РД-18-4/09.03.2016г на изпълнителния директор на АГКК, с
последно изменение със заповед - няма издадена заповед изменение в КККР, с
адрес на поземления имот: гр. София, район „Подуяне“, ул. „******, етаж 1,
самостоятелният обект се намира в сграда 1, разположена в поземлен имот с
идентификатор 68134.614.92, с предназначение на самостоятелния обект жилище - апартамент,
с брой нива на обекта 1, с посочена е документа площ от 89 кв. м., с прилежащи части,
две мазета и 44, 12% ид.ч. от общите
части на сградата, ниво едно, при съседни самостоятелни обекти в сградата на
същия етаж: няма, под обекта; няма, над обекта: 68134.614.92.1.2, стар
идентификатор няма, описан в кадастрална схема с номер 15-404270-17.08.2016г.
на АГКК, СГКК. Собствеността е придобита първоначално по силата на съдебна
делба по гр. д. № 1631/1989 г. на СРС, 74 състав, извършена между майката на
ответницата – И.К.И. и трети за процеса лица. На майката на ответницата е
възложен деления имот срещу заплащане в уравнение на другите съделители на
сумата от 1 533 333 лв. Решението е влязло в сила на 06.06.1997 г.
Тъй като към този момент майката на ответницата е в брак, както и същата е
изплатила уравнение на дяловете на останалите съделители, то имотът е придобит
в режим на съпружеска имуществена общност. Ц.Й.И. е починал на 24.08.2011 г. и
е оставил един наследник по закон – Т.Ц.И., негова дъщеря. На 09.03.2016 г.
същата е продала наследството, оставено от баща й Ц.Й.И. с договор за продажба
на наследство. С оглед на това поддържа, че е собственик н а 3/4 ид. ч. от
горепосочения недвижим имот по силата на договора за продажба на наследство. Случайно
узнал, че съществуват документи, които установяват привидни права върху
собствения му апартамент и които отричат неговите права. Праводателката му Т.Ц.И.
е прехвърлила с договор за дарение от 24.08. 2016 г. на сина си И.П.И. същия
недвижим имот. Към този момент имотът не е нейна собственост, доколкото още на
09.03.2016 г. е подписан договорът за продажба на наследство. Това обуславя
правния му интерес от предявяване на иска. Тъй като с продажбата на наследство
още не му е предадено владението на имота, предвид оспорване на собствеността
му, ответниците следва да бъдат осъдени да му предадат владението на имота.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение
на ответника И.П.И., че е собственик на процесния недвижим имот, да осъди
ответниците да му предадат владението на същия, както и да постанови отмяна на
нотариалния акт за дарение на недвижимия имот. Претендира сторените по делото
разноски.
С постъпИ.в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на
исковата молба ответниците оспорват предявения иск. Твърдят, че не е сключен
договор за продажба на наследство, че договорът е нищожен, като сключен при
липса на предмет и в противоречие с добрите нрави, както и представлява
съглашение по смисъла на чл.152 ЗЗД, а волята на страните е симулирана. Правят
възражение за унищожаемост на договора, като сключен при измама, тъй като
ищецът обещал да предостави на ответницата заем, след като му даде обезпечение.
Завел я в кантората на нотариус Т., за да подпише договора, като я заблудил, че
е необходим, за да й предостави заем.
Твърди, че такъв не й е предоставен. Позовава се на крайна нужда и явно
неизгодни условия, тъй като посочената в договора цена от 10 000 лв. е твърде
ниска, но поради множеството здравословни проблеми и нужда от средства е била
принудена да подпише договора. Прави възражение за неизпълнен договор и
възражение за задържане. Липсва идентичност между имота по искова молба и
придобития в делбеното производство имот. Ответницата твърди, че през 90-те
години получила фактическата власт върху имота по дарение от нейната майка, но
без да е съставен документ за това. Владението върху имота било предоставено от
нейните родители, които нямали претенции върху имота. Ответницата и нейния
съпруг осъществявали необезпокоявано, непрекъснато и явно фактическата власт
върху имота като тяхна собственост. След навършване на пълнолетие на сина им И.И.
през 2000 г. му предали владението на имота и той единствено го ползвал като
собственик. Така през 2010 г. същият е придобил имота по давност. Не сключили
договор за дарение, тъй като за това били необходими много средства. Във връзка
със сключване на договор за ипотечен кредит и необходимостта да представи
документи за правото си на собственост, сключили оспорения договор за дарение.
Молят съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск.
С нотариален акт за собственост на недвижим имот №
166, том Х, дело № 1636/1970 г. от 10.06.1970 г., Х.Й.И., Ц.Й.И., С.Й.И., К.Й.И.
и Г.Й.И. са признати за собственици по давностно владение на следния недвижим
имот: дворно място със жилищна сграда, цялото от 670 кв. м., съставляващо имот
пл. № 392, за който е отреден парцел ХІІІ, в кв.39 по плана на с.
Филиповци-София, при съседи: П.М.Й., Й.И. ***.
С решение от 10.04.1971 г., постановено по гр. д. №
1322/1971 г. по описа на Софийски народен съд, е одобрено споразумение, с което
Ц.Й.И. получава в свой цял собственост и владение следния имот: дворно място във
с. Филиповци, цялото от 670 кв. м., съставляващо парцел ХІІІ-382 от кв.39 по
плана на с. Филиповци – София, при съседи: П.М.Й., Й.И. ***, заедно с
построената в това място масивна жилищна сграда, при условията на чл.288 ГПК.
Цената на имота е 4 000 лв. Ответниците Х.Й.И., С.Й.И.. К.Й.И. и Г.Й.И.
получават по 800 лв. всеки поотделно от Ц.Й.И. и по този начин той става
собственик на целия имот.
С нотариален акт за собственост на недвижим имот № 45,
том VІІІ, дело № 1423/1971 г. Ц.Й.И. е признат за собственик по силата на
давностно владение и съдена делба на горепосочения недвижим имот, ведно с
построената масивна жилищна сграда.
С решение № 66807 от 10.06.1992 г. по гр. д. №
3221/1990 г. по описа на Пети районен съд, първи състав, е поставен в дял на И.К.
Н.недвижим имот, съставляващ втори етаж от двуетажна сграда, находяща се в гр.
София, ул. „******, застроена площ около 89 кв. м., състояща се от три стаи,
хол, кухня и други сервизни помещения, заедно с две южни мазета, както и 55, 88
% ид. ч. от общите части на сградата и 57 % ид. ч. от дворното място, върху
което е построена сградата, цялото от 451 кв. м., съставляващо парцел ІІ-92 по
плана на гр. София, м. „Сухата река – Ботевградско шосе“, при съседи: от две
страни – улици, Г.Т.и С.Ц., на стойност 141 000 лв. И.К. Н.е осъден да
заплати за уравнение на дяловете на И.К.Н.– И., сумата от 47 000 лв.,
ведно със законната лихва, считано от влизане в сила решението до изплащане на
задължението в сроковете и при условията на чл.288, ал.4, изр. първо ГПК.
Отхвърлена е претенцията на И.К.Н.– И. за възлагане на имота по реда на чл.288,
ал.2 ГПК, като неоснователна. Указано е на кредиторите, на основание чл.288,
ал.4 ГПК, че могат да впишат законна ипотека за вземанията си. И.К. Н., И.К.Н.–
И. и Н.К. Н.са осъдени да заплатят в полза на държавата сумата от 1 880
лв. всеки от тях – държавна такса. Решението е влязло в сила на 05.04.1993 г.
Видно от представения протокол от проведеното на
06.06.1997 г. открито съдебно заседание по гр. д. № 1631/1989 г. по описа на
СРС, 74 състав, съдът е одобрил спогодба, с която в дял и изключителна
собственост се поставя на И.К.И., на основание чл.288, ал.2 ГПК, следния
недвижим имот: апартамент, находящ се в гр. София, ул. „******, първи приземен
етаж, състоящ се от: три стаи, хол, кухня и сервизни помещения, със застоена
площ от 89 кв. м., заедно с две северни мазета, заедно с 44, 12 % ид. ч. от
общите части на сградата и 43 % ид. ч. от дворното място, в което е построена
жилищната сграда, цялото с площ от 451 кв. м., съставляващо парцел ІІ-92 от кв.
80 по плана на гр. София, м. „Суха река – Ботевградско шосе“, при съседи: от
две страни – улици, Г.Т.и С.Ц.. За уравнение на дяловете И.К.И. ще заплати на съделителя И.К. Н.сумата от
1 533 333 лв., в срока по чл.288, ал.6 ГПК и на Н.К. Н.и Б.Ц.Н.–
сумата от 1 553 333 лв., на основание чл.288, ал.6 ГПК.
Видно от представеното удостоверение за наследници от
27.01.2016 г. Ц.Й.И. е починал на 23.08.2011 г., като е оставил за свой
наследник по закон Т.Ц.И. – дъщеря.
На 09.03.2016 г. между Т.Ц.И. – продавач и И.П.П. –
купувач, е сключен договор за продажба на наследство, по силата на който
продавачът е продал на купувача наследството,
оставено от наследодателя – баща й Ц.Й.И., починал на 23.08.2011 г., за сумата
от 10 000 лв., която сума продавачът е заявил, че е получил изцяло от
купувача преди подписването на договора, който служи и като разписка за
получената/изплатената сума. Продавачът е прехвърлил правата да се упражни
правото за търсене (допълване) на евентуално накърнена запазена част. Купувачът
е заявил, че е съгласен и купува цялото наследство от продавача за цената и
условията, посочени в договора. Същият е сключен с нотариална заверка на
подписите и вписан в АВ – Служба по вписванията, София.
С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 140,
том ІІ, рег. № 6908, дело № 296 от 2016 г., на 24.08.2016 г. Т.Ц.И. е дарила на
И.П.И. имоти, придобит по наследство от баща й Ц.Й.И., включително и процесния
недвижим имот, който е индивидуализиран по начина, посочен в исковата молба.
Съгласно ЕР на ТЕЛК от 25.11.2016 г. на ответницата е
определена временна неработоспособност и 80 % нетрудоспособност, с поставена
диагноза – злокачествено новообразувание на млечната жлеза. Ангажирани са
доказателства относно назначени и проведени медицински прегледи и изследвания.
На 15.01.2015 г. между Р.З.Д.– заемодател и ответницата
– заемател, е сключен договор за заем, по силата на който заемодателят е предал
на заемателя сумата от 2 600 лв., срещу насрещното задължение да я върне
до 11.10.2016 г.
На 05.08.2015 г. М.К.Г. – заемодател и ответницата –
заемател, са сключили договор за паричен заем, по силата на който заемодателят
предоставя на заемателя сумата от 1 800 лв., срещу насрещното задължение
да я върне с 5 % лихва
На 10.12.2015 г. между Н.С.И. - заемодател и
ответницата – заемател, е сключен договор за заем, по силата на който
заемодателят е предоставил на заемателя сумата от 3 000 лв., срещу
насрещното задължение да я върне до 31.12.2016 г.
Представени са и два договора за потребителски
кредита.
На 20.09.2002 г. И.И., посочен като собственик на
процесния имот, е възложил на трето лице извършването на ремонт на същия. На
15.09.2009 г., както и на 05.08.2016 г.
ответникът И.И. е възложил извършване на ремонтни дейности в процесния
недвижим имот. В тези договори също е посочен като собственик на имота.
Представени са стокови разписки относно закупени материали за извършените
ремонтни дейности.
На 27.10.2005 г. между И.П.И. – наемодател и В.К.В.–
наемател е сключен договор да наем на недвижим имот – първи етаж от къща и
двор, находящи се в гр. София, ул. „******, при месечен наем от 250 лв., за
срок от 5 години.
На 26.10.2010 г. между И.П.И. – наемодател и В.К.В.–
наемател, е сключен договор за наем на недвижим имот – първи етаж от къща и
двор, находящи се в гр. София, ул. „******, при месечен наем от 250 лв., като
договорът е безсрочен.
От заключението на вещото лице инж. С.Е.Ц. по
изслушаната пред СРС съдебно – графическа (почеркова) експертиза се установява,
че подписът, положен в мястото за „продавач“, под ръкописно изписаните имена „Т.Ц.И.“
в договор за продажба на наследство с нотариална заверка на подписите, рег. №
2011/09.03.2016 г. на нотариус С.Т., рег. № 065 НК, е изпълнен от Т.Ц.И..
От показанията на разпитаната пред СРС свидетелка М.К.Г.
се установява, че познава ответниците от края на 1989 г. – началото на 1990 г.
с ответницата били приятелки. Работели наблизо. Ответниците живеели в кв.
„Филиповци“. Свидетелката била ходила у тях. Имали имоти в с. Лесново, в кв.
„Подуяне“, в кв. „Люлин“, които свидетелката също е посещавала. Имотът в кв.
„Подуяне“ представлявал къща, която била на ъгъл на две улици. Ответниците
преди няколко години поставили изолация на къщата в жълто и оранжево. Първият
етаж от къщата бил собственост на ответницата, придобит по наследство. Тя го
прехвърлила на сина си. На този етаж имало два апартамента, всеки от които имал
малък хол, кухня, баня и тоалетна, спалня. От майката и бащата на ответницата
знаела, че преди да направят къщата в кв. „Филиповци“ са живели в тази къща,
след което апартаментът бил отдадена под наем. Ответникът направил ремонт през
2004 г. – 2005 г. и отдал имота под наем. Ремонтирал първия етаж на къщата, тъй
като другият етаж не е негова собственост, а на братовчед на майка му. Имотът
на първия етаж е придобит от родителите на И.. Те му го прехвърлили преди
навършване на пълнолетие, за да не заплащат данъци. Свидетелката знаела, че И.
имал нотариален акт за имота, тъй като искал да тегли заем и му поискали да
представи нотариален акт. Като посещавали свои приятели, които живеели на ул.
„Константин Фотинов“, се обаждали на ответника, който живеел на ул. „Момина
клисура“. През цялото време в имота имало наематели. Договорът бил сключен с И..
Свидетелката е виждала ищеца в ателието на Т. в кв. „Надежда“. Ответницата
имала здравословни проблеми. Свидетелката й давала пари назаем. Свидетелката
отишла при ответницата, за да я помоли да върне заема малко по – рано и
заварила ищеца при нея. Той казал на ответницата, че може да й даде пари
назаем, но трябва да се подпише пред нотариус. Имал познат - нотариус Т..
Видяла се с ответницата по случай 8 март и тогава й казала, че на следващия ден
ще ходи да попишат пред нотариус, за да вземе парите. Знае, че ответницата е
взема заема, защото след това й върнала парите, които й дължала. Заемът й бил
предоставен от свидетелката през 2015 г., а ответницата го върнала 2016 г.
Свидетелката не е била при изповядване на сделката пред нотариус. И. е правил
ремонт на апартамента, като е поставял гипскартон, изолация, подменял е тръбите
на водопровода, положил ламинат на пода, сменил дограмата. Докато правил
ремонта неговият наемател В.се местел от единия в другия апартамент на етажа.
Пред СРС е разпитан свидетеля Н.С.И.. От показанията
му се установява, че познава ответниците. И. бил син на Т.. Общувал повече с
ответника. Свидетелят знаел, че ответникът имал къща в кв. „Подуяне“. Виждал е
тази къща преди 15 години. Тогава тя била собственост на майка му. Впоследствие
ответникът се похвалил на свидетеля, когато правел ремонт на къщата. Споделял с
него, че е собственик на първия етаж на къщата. Ремонтът бил извършен пред 2003
г. – 2004 г. Тъй като свидетелят бил електротехник, ответникът се консултирал с
него. Ответникът го водил веднъж на място, за да види ремонта и да го обсъдят.
Тогава била направена топлоизолация с гипскартон и вата, имало направена
замазка. Отвън къщата била на сиво-бяла пръскана мазилка. Впоследствие
свидетелят разбрал, че ответникът е направил топлоизолация и отвън. Свидетелят
разбрал, че има наематели в имота. Преди ремонта също е имало наематели. От
ответницата знаел, че получавали доходи от наем на имота. От ответника знаел,
че имал сериозен наемател в имота, който и понастоящем го обитавал. Казвал се В.или
В.. Първият етаж на къщата представлявал два отделни апартамента. Целият етаж
се отдавал под наем. Свидетелят не знаел дали ответникът е живял в къщата.
Знае, че родителите на ответника са му прехвърлили първия етаж на къщата. През
2003 г. – 2004 г. ответникът казвал, че е собственик на първия етаж на къщата.
Преди това този имот е бил собственост на ответницата и съпруга й. Свидетелят
не знае дали ответницата и съпругът й са ползвали процесния имот. Знае, че
имотът е наследство от майката на ответницата.
В производството пред СГС е разпитан свидетеля А.И.К..
От показанията му се установява, че свидетелят е първи братовчед на
ответницата. Знае, че същата през 2016 г. е била диагностицирана с онкологично заболяване.
Изпаднала в депресия, имала нужда от пари. Искала пари и от свидетеля, който й
помагал. През м.04.-м.05.2016 г. оперирали ответницата. Тя работела, но
свидетелят не знаел с какви средства е разполагала. Свидетелят не знаел дали
ответницата е сключвала договори за заем и дали е получавала пари. Свидетелят
наел, че ответницата имала имот в гр.
София, находящ се на ул. „******. Имотът представлявал двуетажна къща с дворно
място. Свидетелят не знаел дали къщата е на Т. или на И.. Във връзка с ремонта
на къщата свидетелят общувал с И.. Свидетелят не си спомнял от кого се ползвала
имота, той бил отдаден под наем.
От разпитания пред СГС свидетел Х.Д.Д.се установява,
че познавал ищеца. Свидетелят се занимавал с недвижими имоти. Ищецът имал много
сделки с недвижими имоти. Свидетелят го познавал по повод сделки с недвижими
имоти. Познавал и ответницата по повод нейните имоти и имотите на нейния баща
приживе. От бащата на ответницата знаел, че парите от продажбите на имоти били
за единствената му дъщеря и сина й. Знаел от ищеца за няколко сключени договора
за продажба на наследство.в продължение на 2-3 години имало 6 сделки. Имало
продажба на наследство, после продажба на идеални части от имота. През 2017 г.
имало продажба на имоти от ответника в полза на ищеца. Свидетелят е виждал
бащата на ответницата преди доста години, няколко пъти, във връзка с имотите,
които продава. Виждали се с него в къща в кв. „Филиповци“. Т. и баща й имали
земеделски земи в землището на кв. „Филиповци“. Тези земи били разпръснати на
различни места. Свидетелят се виждал с Т., за да му дава преписи от документи
на земите, за да ги продаде. Впоследствие разбрал, че някои от земите вече са
били продадени.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна
проверка въззивният установи, че обжалваното съдебно решение е валидно и
процесуално допустимо.
Спори се между страните в настоящото производство дали
възражението за изтекла придобивна давност в полза на ответника И.И. е доказано
по делото или не. Жалбоподателят поддържа, че решаващият съд е изследвал само
фактическата власт върху имота, упражнявана от посочения ответник, но не е
съобразил психическата страна на владението, която се опровергава от
поведението му.
В писмения отговор на исковата молба ответникът И.И.
твърди, че от 2000 г. родителите му са му дарили процесния имот и са предоставили
владението на същия.
В нормата на чл.79, ал.1 ЗС е регламентирано, че правото
на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато
владение в продължение на 10 години. В чл.68, ал.1 ЗС владението е дефинирано
като упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично
или чрез другиго, като своя. Според втората алинея на същата норма държането е
упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като своя.
Предвид легалната дефиниция на владението и съобразно
правната теория и съдебна практика владението по чл.68, ал.1 ЗС се
характеризира с два основни признака: обективен - упражняване на фактическа
власт върху вещта (corpus) и субективен - намерението да се държи вещта като
своя (animus domini). Имено вторият признак на владението отличава същото от
държането, при което фактическата власт се упражнява за друг и съответно
държателят не държи вещта като своя.
В нормата на чл.69 ЗС е регламентирана оборима
презумпция, че владелецът държи вещта
като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Ето защо съдът е длъжен
да приеме, че щом като е доказан фактът на упражняване на фактическата власт,
то съществува и не се нуждае от доказване и предполагаемият факт – че
владелецът държи вещта като своя. Доколкото въведената от законодателя
презумпция е оборима, то в доказателствената тежест на страната, която оспорва
наличието на намерение да се свои вещта от владелеца, да я обори – да установи
липсата на такова намерение.
Съгласно представения по делото договор от 20.09.2002
г. ответникът И.И. е възложил ремонт на същия. В договора е посочено, че
ответникът И.И. е собственик на имота. Ответникът е извършвал ремонтни дейности
и по силата на договори от 10.06.2011 г. и от 05.08.2016 г. Считано от
27.10.2005 г. процесния имот е отдаден под наем от И.П. на В.В.за срок от 5
години. В договора е посочено, че И.И. е собственик на имота. След изтичане на
уговорения срок е сключен нов договор за наем между същите лица, в който не е
уговорен срок. За извършените ремонтни дейности и отдаването на имота под наем
от посочения ответник са събрани и гласни доказателства по делото. От
показанията на свидетелката М.Г. се установи, че родителите на И.И. са му прехвърлили
първия етаж от процесната къща, докато не бил навършил пълнолетие. През 2004 г.
– 2005 г. И. е ремонтирал имота и го отдавал под наем. Свидетелят Н.И. е дал
показания, че И.И. е ремонтирал първия етаж на къщата през 2003 г. – 2004 г. и
е споделял, че е собственик на този етаж. Неговите родители са му прехвърлили
имота. Преди това от деветдесетте години имотът се ползвал от Т. и съпруга й. Те
са имали наемател на имота.
Въз основа на съвкупния анализ на събраните по делото доказателства
се установява, че най - късно от м.09.2002 г. ответникът И.И. е упражнявал
фактическата власт върху процесния имот, като от 27.10.2005 г. е събирал наем
за същия.
По делото не се твърди и не се установява фактическата власт на ответника И.И. върху процесния имот да произтича от постигната уговорка със собствениците на имота – първоначално неговите баба и дядо И.Н.и Ц.И., а след тяхната смърт - от неговата майка Т.И.. Отделно от това не би могло да се приеме, че ремонтирането на имота и отдаването му под наем от ответника И.И. съставляват търпими действия върху имота.
Съгласно разясненията, дадени с решение № 483 от
11.12.2012 г. по гр. д. № 493/2012 г., на ВКС, ГК, І ГО, постановено по реда на
чл.290 ГПК, фактически състояния, при
които се извършват действия спрямо вещ, но които не произтичат от договор със
собственика или владелеца, а се извършват с тяхно съгласие като търпими, тъй
като почиват на близки приятелски или други лични отношения, не представляват
държане по смисъла на чл.68 ЗС. Търпими според правната теория са всички онези
действия, които представляват според обстоятелствата незначително
безпокойство за собственика или владелеца на един недвижим имот, които се
извършват с изричното или предполагаемо съгласие на владелеца и за които може
да се допусне, че той би търпял да се извършват само поради това от обикновена
любезност, добронамереност, гостоприемство, по силата на лични отношения и
поради това да се смятат за извършени с неговото съгласие. Търпимите действия
са именно действия, а не фактическа власт и по това трябва да се
различават от държането, а значи и от владението, поради което и не могат да
служат за основание за придобиване на владение.
В разглеждания случай ответникът И.И. не е извършвал
действия, съставляващи незначително безпокойство за собственика, доколкото
същият е извършил ремонтни дейности, след което е отдал имота под наем и е
събирал гражданските плодове от същия. Упражняваната от него фактическа власт върху
имота не може да се определи и като държане, тъй като той ясно и недвусмислено е
демонстрирал, че счита имота за свой. Тези негови претенции към имота не са
оспорвани в нито един момент от собствениците на същия.
Предвид обстоятелството, че ищецът не е изпълнил
доказателствената си тежест да обори установената в нормата на чл.69 ЗС
презумпция, то съдът е длъжен да я приложи спрямо спорното правоотношение. Ето
защо, като е приел, че ответникът И.И. е упражнявал фактическата власт върху
имота и държи вещта като за период, по – дълъг от 10 години, решаващият съд не
е достигнал до необосновани изводи. Ето защо доводите на жалбоподателя в тази
насока се явяват неоснователни.
Установеният в нормата на чл.79, ал.1 ЗС 10-годишен
давностен срок за придобиване правото на собственост изтича през м.09.2012 г. Към
този момент И.К.Н.(И.) и Ц.И. са починали съответно на 19.08.2009 г. и на
23.08.2011 г. Така съответно притежаваните от тях идеални части от имота са
наследени от призованите да наследяват наследници по закон. Същевременно
договорът за продажба на наследство е сключено в последващ момент – на 09.03.2016
г. Към този момент процесният недвижим имот, заедно с наследената от
ответницата Т.И. от баща й Ц.Й.И. идеална част, е придобит по давност от
ответника И.И.. Това обстоятелство не рефлектира върху валидността на договора
за продажба на наследство, но е пречка за настъпване на вещно -правното
действие на договора спрямо тази част от имота, която е наследена от Т.И. от Ц.Й.И..
Договорът за дарение на недвижим имот от 24.08.2016 г.
е сключен след придобиване на имота от И.И. по давност. Ето защо тези действия
от страна на ответницата Т.И. нямат отношение към разглеждания способ за
придобиване правото на собственост. Доколкото към момента на сключване на
договора Т.И. не се легитимира като собственик на процесния недвижим имот, то
договорът за дарение не е произвел вещно – правен ефект. Към този момент И.И.
се е легитимирал като собственик на имота на друго придобивно основание –
изтекла в негова полза придобивна давност.
По изложените съображения
ищецът не се легитимира като собственик на 3/4 ид. ч. от процесния недвижим
имот, поради което предявеният ревандикационен иск се явява неоснователен.
Ответниците поддържат във
въззивното производство възражението си, че договорът е сключен от ответницата Т.И.
при крайна нужда. С обжалваното решение съдът не е разгледал по същество това
възражение на ответницата, като е приел, че то не може да се релевира чрез
възражение, а само по исков ред.
С решение № 380 от
15.10.2012 г. по гр. д. № 1015/2011 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановено по реда
на чл.290 ГПК, е разяснено, че режимът на сключения поради крайна нужда при
явно неизгодни условия договор е различен от режима на другите унищожаеми
договори (чл.27 ЗЗД - чл.31 ЗЗД за отделните случаи на унищожаемост и чл.32 ЗЗД
за всички случаи на унищожаемост). Затова той е уреден отделно след тях - в
чл.33 ЗЗД и преди общите разпоредби относно нищожността и унищожаемистта (чл.34 ЗЗД) и особените разпоредби за потвърждаване на унищожаемите договори (чл. 35 ЗЗД).
По тази причина в чл.33 ЗЗД са включени само особените правила, които са
отклонение от общите правила за останалите случаи на унищожаемост в чл.32 ЗЗД.
Затова унищожение по чл.33 ЗЗД може да иска само засегнатата от порока страна и
давността започва да тече от сключването на договора, макар нищо в този смисъл
да не е казано в чл.33 ЗЗД. При предявен положителен иск претендиращият
спорното материално право не е длъжен да изчерпи основанията, от които го
извежда (при отхвърляне на предявения иск той може да предяви с нов иск
материално право със същото съдържание, но на друго основание). Различно е
положението на отричащия спорното право - както при положителен, така и при
отрицателен иск той е задължен да изчерпи всички свои възражения
(правоизключващи, правоунищожаващи, правоотлагащи и правопогасяващи), които се
основават на факти, възникнали до приключване на съдебното дирене пред
последната инстанция по същество. Непредявените възражения се преклудират от
силата на пресъдено нещо на съдебното решение, както ако са били предявени.
Преклудирането на непредявените възражения се основава на възможността те да
бъдат предявени в процеса и процесуалния пропуск на отричащия спорното право.
С оглед дадените разяснения
следва да се приеме, че унищожаване на договора, сключен поради крайна нужда,
при явно неизгодни условия, може да се упражни и чрез възражение.
За да може да бъде унищожена
сделката на основание чл.33 ЗЗД, оспорващата сделката страна следва да установи
кумулативното наличие на крайна нужда, както и явно неизгодни условия. Състоянието
на крайна нужда представлява недостиг или липса на средства за посрещане на
лични и семейни потребности или за изпълнение на задължения към трети лица.
Следва да се установи по делото също така, че този недостиг или липса на
средства да упражнява сериозен натиск върху волята на лицето да реши да сключи оспорения
договор, без който натиск то не би я сключило или не би я извършило при
конкретните условия и клаузи. Наличието на явно неизгодни условия се преценява
към момента на сключване на сделката. Те съставляват съотношение между престациите
на страните, неблагоприятно за намиращата се в крайна нужда страна. При договорите
за продажба тази предпоставка е налице, когато има очевидна нееквивалентност
между насрещните престации на продавача и купувача, при много съществена
разлика между действителната стойност на продаваната вещ (имущество) и
продажната й цена по договора.
От ангажираните по делото
доказателства се установи наличието на недостиг на парични средства спрямо
ответницата Т.И., в резултат на тежкото й здравословно състояние, довело до
необходимост от ползването на заеми. Не се установи обаче този недостиг на
средства да е упражнил сериозен натиск върху волята на същата да реши да сключи
оспорения договор, без който натиск то не би я сключило или не би я извършило при
конкретните условия и клаузи. Ето защо и доколкото горепосочените предпоставки
следва да участват в условията на кумулативност, липсата и на която и да е от
тях води до неоснователност на възражението.
Неоснователни са
възраженията на ответницата Т.И. за необоснованост на изводите на решаващия съд
относно завените пороци на оспорения договор. В нейна доказателствена тежест е
да установи по делото, че договорът за продажба на наследство от 09.03.2016 г.
страда от сочените в писмения отговор на исковата молба пороци. По делото не е
установено от ответницата противоречие с добрите нрави, симулативност на
договора исъглашение по чл.152 ЗЗД. Не са ангажирани и доказателства, че
договорът е сключен при измама.
Тъй като крайните изводи на
двете инстанции съвпадат, обжалваното решение следва да се потвърди.
По разноските по производството:
Тъй като ответниците по жалбата не
претендират разноски за настоящата съдебна инстанция, такива не следва да им се
присъждат.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 17.12.2018 г., постановено по гр. д. № 74221/2017 г. по описа на СРС, І ГО, 32
състав.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.