Р
Е Ш Е Н И Е
№ ……
гр. Варна, 06.12.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 8 състав, в открито съдебно заседание, проведено на седми
ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЖЕКОВА
при участието на секретаря Мариана
Дончева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №9310 по описа за 2019 година на Варненския районен съд, 8 състав, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от „С.Б." ЕООД ЕИК: ... седалище и адрес на управление:***, чрез адв.Д.Я., срещу „Е.П.П.” АД,
ЕИК ... със седалище и адрес на управление *** иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.4 ГПК, вр. чл.
55, ал. 1, пр.1 ЗЗД да бъде прието за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 15.36 лева /петнадесет лева и тридесет
и шест стотинки/, представляваща 1/10 ид.ч. от платена на 29.04.2014г. от
наследодателя на И.М.К.-М.М.К., при първоначална липса на основание, сума от
153.62 лева, представляваща част от стойността на електроенергия, начислена за
периода от 30.10.2011г. до 26.04.2012г., след извършена корекция на сметка за
обект на потребление, находящ се в с. Д., общ. Севлиево, с абонатен номер №
********** и клиентски № **********, за което е издадена фактура №
89472307/27.04.2012 г. за сумата от 1134.92 лева, като вземането е прехвърлено
на заявителя с договор за цесия от 24.04.2019 г., за което е
издадена Заповед за изпълнение №3423/02.05.2019г. по ч.гр.д № 6489/ 019г. по
описа на ВРС, 47 състав.
Твърди се в
исковата молба, че ищецът е подал заявление по реда на чл.410 ГПК за издаване
на заповед за изпълнение, като срещу издадената такава било подадено
възражение, в тази връзка у ищеца се породил правният интерес да предяви
настоящия иск. Сочи се, че по силата на договор за цесия от 24.04.2019 г.,
сключен между цедента И.М.К..и цесионера „С.Б." ЕООД, ищецът изцяло е встъпил в правата на кредитор
за процесната сума. Твърди се, че с
уведомление по имейл с електронен подпис от 25.04.2019 г. за сключен договор за
цесия, ответникът е редовно уведомен за новия кредитор по вземането. Твърди се,
че покойният М.М.К.е бил титуляр по партида на електромер, находящ се в с.Д., общ.
Севлиево. Твърди се, че ползваната електроенергия се е заплащала на ответното
дружество. На 26.04.2012 г., служители на „Е.БМ."АД са извършили проверка
на СТИ, и са съставили констативен протокол, въз основа на които впоследствие е
начислена сума по дебитно известие № ********** / 27.04.2012 г., на стойност
1134,92 лева, представляваща корекция на сметка за периода от 30.10.2011 г. до
26.04.2012г. Твърди се, че към настоящия момент процесната сума е заплатена на
ответното дружество. Сочи се, че независимо от извършеното плащане, ищецът не е
съгласен с така начислената сума, тъй като същата се явява недължима,
респективно заплатена без каквото и да е правно основание, с единствения мотив,
да не бъде преустановено електрозахранването на посочения адрес. Оспорва се
констативен протокол от 26.04.2012 г. и
справка за корекции на сметки. Твърди се, че служителите на „Енерго-Про Мрежи
"АД, нямат правомощия да извършват подобен вид констатации и едностранно
преизчислявания на сметки за минал период. Оспорват се начинът и методиката, по
които е начислена сумата. Твърди се, че задълженията на потребител на ел.
енергия не са просрочени, нито нарушени. Сочи се, че в договора на М.М.К.за
продажба на ел. енергия липсва действителна клауза, по силата на която се дължи
процесната сума, както и се твърди, че същият не се е съгласявал с процедура за
едностранно и без негово участие преизчисляване на сметки за месечно
доставената и отчетена посредством СТИ ел. енергия за минал период. Твърди се,
че всички периодични месечни сметки по партидата са изцяло заплатени в
съответния срок. Твърди се, че по клиентски № ********** и абонатен №
********** не се дължи процесната сума, тъй като същата е произволно начислена
за количество електроенергия, за което не става ясно дали е доставено и
потребено. Сочи се, че създадената възможност за доставчика на
електроенергия по действащия към момента на проверката чл.38, ал.3 ОУ на ДПЕЕЕМ
за едностранна корекция за неточно потребена, или непотребена ел.енергия, не е
в делегираната компетентност от законодателя в ЗЕ компетентност на ДКЕВР. Сочи
се, че за доставчика на електрическа
енергия не съществува годно правно основание за извършване на
едностранни корекционни процедури на сметките на потребителите, базирайки се на
клаузи в приетите от самия него ОУ, доколкото подобни клаузи са неравноправни
по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 от ЗЗП и поради това са нищожни по силата
на чл. 146, ал. 1 3. и чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Сочи се, че в § 1 от Допълнителните
разпоредби на ЗЗП е предвидено, че при противоречие на два закона се прилага
този, който осъществява по-висока степен на защита на потребителите. Сочи се,
че извършената корекционната процедура противоречи на разпоребите на ЗЕ, които
уреждат принципите на търговия с ел.енергия, както и защита интересите на
потребителите, тъй като всеки лицензиант получил лицензия за
определена дейност в енергетиката, както и доставчикът на ел.енергия, е длъжен да
осигурява освен надеждно, качествено и непрекъснато снабдяване на
потребителите, с изключение на определени случаи, също и измерване и отчитане
на ел.енергия чрез монтиране и поддържане в изправност на средства за търговско
измерване. Сочи се, че при осъществяване на тази дейност доставчикът
на ел.енергия трябва да полага дължимата грижа на добър търговец, за да
гарантира качество и надежден отчет на подадената ел.енергия. Твърди се, че
съгласно чл.120, ал.1 ЗЕ, СТИ е собственост на дружеството, поради което
последният има задължение да осигури правилното му и коректно функциониране.
Твърди се, че купувачът дължи заплащане на продажната цена винаги за реално
предоставена и отчетена стока, а за такава липсват доказателства. Поддържа се,
че няма никакви представени доказателства за виновност, уличаващи потребителя в
проява на умишлено вмешателство в системата на СТИ, с цел частично или цялостно
неотчитане на консумираната ел.енергия, още повече, не е ясен и периодът, за
който СТИ е отчитал неточно, именно поради тоя факт, на основание чл.26, ал.1,
предл.1 от ЗЗД, клаузите в ОУ на ДПЕЕЕМ, уреждащи едностранната корекционна
процедура от страна на ответното дружество, се явяват нищожни и не могат да
произведат правно действие. Моли се за
уважаване на предявения иск поради изложените аргументи. Претендират се и
сторените в исковото производство разноски. В открито съдебно заседание искът
се поддържа.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника,
в който се счита искът за допустим, но неоснователен. Заявява се, че дебитно
известие №********** на стойност 1134.92лв. е заплатено изцяло, като на
29.04.2014г. е заплатена сумата от 153.62лв. Не се оспорва обстоятелството,
че вземането за сумата от 15,36 лв., е
прехвърлено с договор за цесия от 24.04.2019г. между цедента И.М.К..и цесионера
„С.Б." ЕООД, представляваща 1/10 идеална част от наследствената част на
цедента от частично платена сума в размер на 153,62 лева. Твърди се, че
титулярът на партидата М.М.К.и ответното дружество няма сключен договор за
разсрочено плащане на задължението по процесното дебитно известие. Твърди се,
че М.М.К.е починал на 05.07.2016г., като е оставил петима законни наследници -
съпруга Пена Иванова Костова и четири деца - Донка Маринова Костова, Ивелина
Маринова Костова, Жечка Маринова Маринова и Марин Маринов Маринов. Сочи се, че
целта на дружеството - ищец "СМ-БГ" ЕООД е за събиране на вземане в
общ размер на 1134,92 лева по дебитно известие № **********/27.04.2012 г. да се
генерират разноски в тежест на ответника в общ размер на 12 600 лева само за
заплатени адвокатски възнаграждения. Оспорва се материалноправната легитимация
на ищеца. Твърди се, че "С.Б." ЕООД не е придобило вземането, предмет
на настоящото производство, тъй като сключеният на 24.04.2019 г. договор за
прехвърляне на вземане е недействителен поради заобикаляне на закона, тъй като
целта на прехвърлянията е генериране на множество дела. Поддържа се, че
раздробяването на вземанията е по волята на упълномощеното лице и такова
поведение съставлява злоупотреба с правото на иск. Възразява се и че договорът
е нищожен поради накърняване на добрите нрави, тъй като целта, с която е
сключен всеки договор за цесия е в крайна сметка несправедливо
облагодетелстване. Възразява се и че договорът за цесия е сключен от лице без
представителна власт поради изтичане на срока на упълномощаването. Сочи се, че
при проверката е констатирано, че между главният предпазител преди електромера,
преди меренето и вторичният предпазител след електромера, е поставен мост тип
ПВО - 2,5 мм2, като по този начин изконсумираната ел. енергия, преминала по
този мост не се отчита от електромера и съответно не се заплаща. Сочи се, че
правното основание за начисляване на сумата по процесното дебитно известие е
съществуващото между страните облигационно правоотношение по продажба на
електрическа енергия. Купувачът е длъжен да плати цената на получената от него
вещ. Правата и задълженията на продавача и купувача на електрическа енергия са
уредени в ОУ на ДПЕЕЕМ на „Е.П.П. АД. Съгласно чл. 16 от ОУ на ДПЕЕЕМ,
ползвателят на предоставяната от „Е.С.." АД електрическа енергия е задължен
да не променя схемата на свързване на електрическите съоръжения, да не
преустройва, ремонтира или да заменя елементите на средствата за търговско
измерване, да не снема самоволно или поврежда средство за търговско измерване,
знак, пломба или друго контролно приспособление, поставено от лица, на които „Е.П.М."
АД, или овластен държавен орган е възложило дадената дейност. Този текст
задължава ползвателя не само да не променя схемата на електрическите
съоръжения, но и да не използва електрическа енергия, без тя да се отчита от
средство за търговско измерване, надлежно монтирано и пломбирано. Посочените
текстове от Общите условия не са нито нищожни поради противоречие с чл. 82 от ЗЗД, нито пък се явяват неравноправни по смисъла на чл. 146 от ЗЗП. Сочи се, че
е налице осъществено въздействие върху средството за търговско измерване, в
резултат на което абонатът е ползвал доставена му електрическа енергия, която
не е отчитана, съответно не е заплатена. В този смисъл, доказано е виновно
неизпълнение на задължението на потребителя за бездействие, което има силата на
закон за него по смисъла на чл. 20а ЗЗД. С оглед на изложеното се поддържа, че
заплатената от наследодателя на праводателя на ищеца сума по дебитно известие №
**********/27.04.2012г. представлява стойност на ползвана от него електрическа
енергия за периода, посочен в счетоводния документ, като правно основание за
плащането е съществуващото между страните облигационно правоотношение по
продажба на електрическа енергия, което не е нищожно на нито едно от
основанията по чл. 26 ЗЗД, съответно не е налице първият фактически състав на
чл. 55, ал. 1 ЗЗД, което води и до несъществуване на такова вземане в полза на
праводателя на ищеца. Моли за отхвърляне на предявения иск и присъждане на
сторените по делото разноски. В открито съдебно заседание ответникът поддържа
отговора на исковата молба.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема
за установено следното от фактическа
страна:
Видно е от
присъединеното ч.гр.д. №6489 по описа за 2019г. на ВРС, 47 състав, че в полза
на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК за сумата, предмет на установителния иск, като срещу нея е постъпило в
срока по чл.414 ГПК възражение от ответното дружество и искът е предявен в
срока по чл. 415 ГПК.
Прието е за
безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че между цедента и
ответното дружество е налице твърдяната договорна връзка по повод доставка на
електроенергия, регулирана от публично известни Общи условия на договорите за
продажба на електрическа енергия, че процесната сума е начислена като корекция
на сметката на потребителя, че същата е заплатена от наследодателя на цедента в
полза на ответника, както и че ответникът е уведомен за процесната цесия.
От представения констативен протокол № 0050760/26.04.2012 г. (л. 47-
л. 48) се установява, че на 26.04.2012 г., служители
на „Е.БМ.” АД са извършили техническа проверка на СТИ с клиентски № ********** и абонатен № **********. Отразено е още, че при проверката е
констатирано, че СТИ на обекта се намира на фасадата на сградата, монтиран
върху гетинаксово табло; при проверка е констатирано, че между главния
предпазител, преди електромера, преди меренето и вторичен предпазител след
електромера, е поставен мост – тип ПВО – 2,5 мм2, като по този начин
консумираната ел. енергия, преминала по този мост, не се отчита от СТИ и
съответно не се заплаща, поради което е възстановена нормалната схема на
свързване. Обективирано е, че протоколът е подписан
от двама служители
на „Е.П.М.” АД, извършили проверката, а също и
от Тотьо Колев Христов – свидетел, с адрес: гр. Габрово, ул. „Могильов“ 2.
Установява се от дебитно известие № **********/27.04.2012 г. (л. 50), че в резултат на корекцията, на М.М.К.е начислена сумата от
1134.92 лева.
От приета по делото
справка за фактури и плащания (л. 54 - л. 61) се установява заплащане на сумата
по корекцията от абоната към ответното дружество, както следва: сумата от
1134.92 лв. - с падеж 28.05.2012 г. е заплатена
на 08.02.2013 г.; сумата от 153.62 лв. - с падеж
28.05.2012 г. е
заплатена на 29.04.2014 г.; сумата от
728.99 лв. - с падеж 28.05.2012 г. е заплатена
на 25.03.2014 г.; сумата от 15.81 лв. - с падеж
28.05.2012 г. е
заплатена на 29.04.2014 г.; сумата от
236.50 лв. - с падеж 28.05.2012 г. е заплатена
на 25.04.2014 г. Това обстоятелство не е и оспорено от
ответника.
Приет по делото е
договор за прехвърляне на вземане от 24.04.2019 г., по силата на който Ивелина Маринова Костова, чрез пълномощника си Петър
Николов Колев, прехвърля на цесионера „С.Б.” ЕООД вземането си от длъжника
„Енерго Про – Продажби” АД за сумата от 15.36 лева,
представляваща 1/10 част от сумата от 153.60 лева, недължимо заплатена
от наследодателя Марин Маринов Костов, ЕГН ********** в полза на „Енерго Про –
Продажби” АД на 29.04.2014 г., представляваща частично плащане по издадена фактура № **********/27.04.2012 г., на стойност 1134.92 лева, представляваща корекция на сметка за периода 30.10.2011г.
– 26.04.2012 г., за обект с абонатен № ********** и клиентски № **********, с адрес на потребление: с. Д.,
общ. Севлиево и титуляр на партидата М.М.К.– за цена от
7.68 лева.
М.М.К.починал на 05.07.2016 г., когато призовани да го
наследят били съпругата му Пена Иванова Костова и четиримата му низходящи –
Дона Маринова Костова, ищцата Ивелина Маринова Костова, Жечка Маринова Маринова
и Марин Маринов Маринов, видно от Удостоверение за наследници от 07.06.2017г.
/л.15 и 16/.
Приобщено към
доказателствения материал по делото е уведомление от Ивелина Маринова Костова, чрез пълномощник (л. 13 и 14), адресирано до „Е.П.П.”
АД, за сключения договор за цесия.
Представено е на л. 11 от делото, пълномощно от 29.06.2017
год. от И.М.К..в полза на Петър Николов Колев, по силата на което последният е
упълномощен от потребителя с правата да го представлява пред „Е.П.П. АД, като
прехвърля вземания относно заплатени от него фактури по констативен протокол
(корекции на сметки) към „Е.П.П. АД, както и да уведомява длъжника „Е.П.П. АД
за прехвърлени такива, а също и да получава дължими суми по образувани
изпълнителни дела срещу „Е.П.П. АД.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна
до следните правни изводи:
Не се спори по
делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на чл.410 ГПК
заповед за изпълнение за претендираната сума, срещу която в срок е постъпило
възражение от длъжника и в изпълнение указанията на съда заявителят в
законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземането,
което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и
неговата допустимост.
За успешното
провеждане на иска с правна квалификация чл.55, ал.1 ЗЗД ищецът следва да
докаже наличието на имуществено разместване между
цедента по договора за цесия и ответника, тоест фактическото предаване на
материалното благо и получаването му от другата страна; твърденията си
за наличие на валиден договор за цесия, имащ за предмет съществуващо вземане от
ответника в размер на исковата сума; факта и момента на уведомяване на
ответника за извършеното прехвърляне на вземането.
В тежест на
ответника е да установи дължимостта на сумата по корекцията, а именно той следва да установи
основанието и размера на вземането си. В тази връзка той трябва да докаже, че в
резултат на извършената проверка законосъобразно е коригирал сметката на
абоната и е начислил сумата, предмет на иска, в правилен размер.
В процесния
случай не се спори, че наследодателят на цедента в периода, за който е
извършена корекцията, е бил потребител на ел. енергия по силата на договорни
отношения с ответника, както и че имотът, в който е монтиран процесният
електромер, е присъединен към електропреносната мрежа.
От
представените писмени доказателства по делото се установява, че ответникът е
извършил корекция на сметката на Марин Маринов Костов, по реда на чл.38, ал.2,
т.3 от ОУ към ДПЕЕЕМ. Относно законосъобразността на направената корекция от
страна на предприятието – доставчик на електрическа енергия е налице
задължителна съдебна практика по така поставения материалноправен въпрос. С
решения № 189/11.04.2011г. по т.д. №39/2010г., II т.о. на ВКС и
№79/11.05.2011г. по т.д. №582/2010г., II т.о. на ВКС, Решение № 12/11.02.2013 год. по т. д.№ 1080/2011 год. на ВКС на РБ, Второ
т. о., които на
основание т. 2 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК
са задължителни за съдилищата, ВКС се е произнесъл, като е извел нищожност на
клаузите в договорите при общи условия, позволяващи едностранна корекция. Едностранното
изчисляване на сметката без да е изяснено реалното количество електрическа
енергия, което е доставено и за какъв период, би предоставило на доставчика
правото да получи плащане за недоставена от него енергия, което от своя страна поставя
потребителя в неравноправно положение и противоречи на заложения в чл.2, ал.2 ЗЕ
принцип за защита на интересите на потребителите. Именно поради неравноправния
характер на съдържащите се в Общите условия клаузи за едностранна корекция по
смисъла на чл.143, т.6 и т.18 от Закона за защита на потребителите, същите са
нищожни на основание чл.146, ал.1 ЗЗП и чл.26, ал.1 от Закона за задълженията и
договорите и като такива не могат да породят правни последици и да бъдат годно
основание за извършване на корекция на сметката на потребителя.
На следващо
място, коригирането на сметките за вече доставена електрическа енергия само въз
основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната
електроенергия е в разрез с регламентирания в чл.81, ал.1 ЗЗД виновен характер
на договорната отговорност и по същество представлява санкция за потребителя
без да се установи виновно поведение от страна на същия, а обективна
отговорност може да бъде въвеждана само от законодателя, което не е направено в
нормативната уредба, касаеща процесното правоотношение. В Наредба №6 от
9.06.2004г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа
енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи, която е
приложима спрямо процесното правоотношение, не е закрепена възможност при
констатиране на неточно отчитане или неотчитане на потребяваната енергия, да
бъде извършвана корекция на сметката от страна на преносното предприятие. Също
така средството за търговско измерване по силата на чл.120 ЗЕ е собственост на
разпределителното предприятие и на основание чл.89, т.4 ЗЕ поддържането в
изправност и в съответствие с техническите изисквания на електромера е в тежест
на разпределителното дружество, не е задължение на потребителя, за да бъде той
в неизпълнение при неточно отчитане.
Горният извод на съда не се променя и от установената
с нормата на чл. 83, т. 6 ЗЕ /ДВ, бр. 54/2012 год., в сила от 17.07.2012 год./
възможност за извършване на корекции на сметки на потребителите в случаите на
неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на ел.енергията. Корекцията
следва да бъде извършена при спазване на определени правила, приети от ДЕКВР –
чл. 83, ал. 2 ЗЕ. В случая корекционната процедура е реализирана въз основа
общите условия на доставчика, одобрени от регулаторния орган и влезли в сила
преди изменението на ЗЕ, на която законодателят не е придал обратно действие.
При това положение и при липсата на последващо приемане от ДКЕВР на правила за
реализиране на корекционната процедура, не може да се приеме, че доставчикът
надлежно е реализирал правомощието си да коригира сметката на ищеца за минал
период от време.
С оглед нищожността на клаузата за едностранна
корекция за минал период, ирелевантно е обстоятелството дали правилно е
извършена съобразно общите условия корекцията и са направени изчисленията. Съдът
намира, че по делото не се установи наличието на основание и законосъобразност
на извършване на корекцията на сметката на абоната, с оглед на което, се явява
недоказано от ответната по иска страна - „Е.П.” АД, че процесната сума му се
дължи.
От друга
страна, не е спорно и от представените по делото писмени доказателства
безспорно се установява, че процесната сума, е заплатена от потребителя към
ответника.
М.М.К.е починал на 05.07.2016г., когато призовани да го
наследят били съпругата му и четиримата му низходящи. Вземанията, произтичащи
от неоснователно обогатяване са част от наследството, поради което и на
основание чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗН наследниците по закон са придобили
по 1/5 част от вземането на наследодателя в размер на платената при начална
липса на основание сума от 153.62 лв. или по 30.72 лв. за всеки.
Следователно, към момента на сключване на договора за
цесия от 24.04.2019г., Ивелина Маринова е била носител на вземане от „Е.П.“ АД в
заявения размер от 15.36лв.
За недопустими съдът намира възраженията за
недействителност на договора за цесия, като сключен от лице без представителна
власт – поради изтекъл срок на упълномощаването и липса на упълномощаване,
доколкото липсата на представителна власт засяга единствено вътрешното
правоотношение между представителя и представлявания, като разпоредбата на чл.
42, ал. 2 ЗЗД е установена единствено и изключително в интерес на мнимо
представлявания. Другата страна, както и всяко трето лице, няма правен интерес
да се позове на тази недействителност.
Неоснователни са и възраженията за нищожност на договора
за цесия, поради заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави доколкото
законът допуска да се прехвърля част от вземане, съобразно изричната разпоредба
на чл. 99 ЗЗД, а отговорността за съдебни разноски е обективна последица от
развитието и изхода на исковия процес.
По изложените съображения относно действителните права по
наследяване на цедента, респ. придобитите от цесионера/ищец по договора за
цесия, предявеният иск следва да се уважи изцяло именно в предявения размер 15.36лв.
С оглед
изхода на спора и отправеното искане в петитума на исковата молба за
произнасяне по направените по делото разноски и съгласно задължителните
указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013г., ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сторените в заповедното производство разноски за заплатена
държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер от 385лв., както и
сторените в исковото производство разноски в размер от 385лв. за заплатена
държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че ответникът „Е.П.П.”
АД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление *** дължи на ищеца „С.Б.“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление *** сумата от 15.36 лева /петнадесет
лева и тридесет и шест стотинки/, представляваща 1/10 ид.ч. от платена на
29.04.2014г. от наследодателя на И.М.К.-М.М.К., при първоначална липса на
основание, сума от 153.62 лева, представляваща част от стойността на
електроенергия, начислена за периода от 30.10.2011г. до 26.04.2012г., след
извършена корекция на сметка за обект на потребление, находящ се в с. Д., общ.
Севлиево, с абонатен номер № ********** и клиентски № **********, за което е
издадена фактура № 89472307/27.04.2012 г. за сумата от 1134.92 лева, като
вземането е прехвърлено на заявителя с договор за цесия от 24.04.2019 г., за което е издадена Заповед за изпълнение №3423/02.05.2019г. по
ч.гр.д № 6489/2019г. по описа на ВРС, 47 състав, на основание чл.422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.4 ГПК, вр. с чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА
„Е.П.П.”
АД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление *** да заплати на „С.Б." ЕООД,
ЕИК ...,
със седалище и адрес на управление:***, сумата 385лв. /триста осемдесет и пет лева/, представляваща сторените
съдебно-деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 6489/2019 г. по описа на ВРС, както и сумата 385лв. /триста осемдесет и пет лева/, представляваща сторените в
настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му пред Варненски
окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: