РЕШЕНИЕ
№ 1531
гр. Пловдив , 10.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на осми септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Владимир Р. Руменов
при участието на секретаря Катя Г. Грудева
като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело №
20215330102506 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 235 от ГПК - решение по исков спор.
Иск на Р. ИВ. Г., ЕГН **********, от П.***********, против „Изи Асет Мениджмънт“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София, бул. Джавахарлал Неру № 28
ет. 2 офис 40 - 46, да се осъди ответното дружество да заплати на ищеца сума, дадена при
начална липса на основание – недействителен договор за потребителски кредит между
страните, или нищожна или недействителна отделна клауза за неустойка по същия.
Твърденията в исковата молба са , че между страните имало договор за паричен заем под №
********, сключен на дата *****************г. По силата на договора, Г. получила назаем
сума от 600 лева, който следвало да върне, ведно със възнаградителна лихва и неустойка, ако
кредутополучателя не представи договорено обезпечение на кредитора. Такова обезпечение
не било представено; ищецът платил на ответника всички дължими по договора суми ,
включително неустойка в размер от 230.08 лева, при фиксиран годишен процент по заема в
размер на 40% и посочен в договора годишен процент на разходите от 48.14 %.
Твърди се обаче, че договорът е недействителен на основанията по чл. 11 от ЗПК, вр. с чл.
22 от същия закон; отделно са изложени твърдения, според които част от клаузите в
договора са нищожни или недействителни, поради противоречие с императивна правна
норма, поради заобикаляне на добрите нрави и поради прекомерност на договорената
неустойка. Предвид твърдяната недействителност на договора или неустоечната клауза,
платеното по тях се явявало дадено без основание, поради което се моли ответникът да бъде
1
осъден да го върне на ищеца, като му заплати сума от 230.08 лева платени по неустоечната
клауза , ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба- 10.02.2021г.
до окончателното изплащане на вземането, разноските по спора, а на процесуалния
представител на ищеца – и хонорар по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
В друга част, с която е искано ответникът да се осъди да заплати на ищеца и 50 лева
недължимо платена съобразно недействителна клауза за договорна лихва по същия договор
сума, производството по делото е било прекратено поради оттегляне на това искане от
ищеца.
Ответникът оспорва иска, отрича нарушение на чл. 11 от ЗПК , отрича и основание за
нищожност на целия договор или отделни негови клаузи. Възразява също така , че за
вземането на ищеца е изтекла погасителната давност. Моли исковете да бъдат отхвърлени и
да му се присъдят направените разноски.
Допустим осъдителен иск с правно основание в чл. 55 от ЗЗД.
Предвид изложеното от страните и ангажираните от тях доказателства , съдът съобрази
следното:
В хипотезата на чл. 55 от Закона за задълженията и договорите , следва ищеца да докаже
имущественото разместване между страните, а ответника – наличието на основание за това
разместване. Сключването на договора между страните не е спорно, представено и е копие
от същия на л. 18 от делото; установява се от представената от ответника справка на л. 16 от
делото , на която и ищеца се позовава, че неустойката за непредставено обезпечение е
платена в пълния си договорен размер, 230.08 лева. Макар и изходящ от страната частен
документ, с него ответникът – издател признава неизгодния за него в хипотеза по чл. 55 от
ЗЗД факт на получаването на сумата , при което съдът следва да кредитира справката и
нейното съдържание и да приеме , че имуществено разместване между страните има.
Така основния въпрос по делото е, дали договора между страните е годно основание за
имуществено разместване по смисъла на чл. 55 от ЗЗД. Основания за общата му
недействителност според чл. 22 от ЗПК не се намериха, но е недействителна - нищожна –
клаузата на чл. 4 ал. 2 от същия , която предвижда неустойка при непредставяне на
обезпечение на вземанията на кредитора по договора, тъй като противоречи на добрите
нрави; липсата на представени обезпечения е безспорен факт. С оглед дадените от ВКС в
ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК критерий, следва да се каже , че тази
неустойка не разполага с присъщите си функции. Тя не обезпечава вземане на кредитора за
вреди, каквито не биха могли да настъпят само заради неизпълнението на задължението на
ответника да представи обезпечение. Пак по същата причина, неустойката няма
възстановителна функция, а прилагането й като санкция не може да обоснове
законосъобразност, доколкото паричния й еквивалент е значителен, почти три четвърти
части от главницата. Изводът на съда е , че плащането на сумата по тази неустойка е
самоцелно, а оттам – тази клауза противоречи на добрите нрави.
2
Тази клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на
потребителите – тя води до значително неравновесие между договорените права на
страните, като облагодетелства недобросъвестно и нееквивалентно кредитора по договора.
Няма данни тази клауза да е индивидуално договорена, ищецът не доказва такива преговори,
следователно тази клауза е нищожна и на основанието по чл. 146 от ЗЗП.
Искът да се върне платеното съобразно тази договорка между страните е основателен; в
тази връзка , съдът не споделя и направеното от ответника възражение за погасяване на
вземането по давност. Такава тече от датата на имущественото разместване, нещо , което се
е случило най – напред на дата 16.05.2016г., когато - със незначителна като забава -
ищецът плаща първите две вноски от кредита. Същевременно , не се касае за периодични
вноски по смисъла на чл. 111, буква „в“ , предл. последно от ЗЗД , нито за вземане на
кредитора за неустойка за неизпълнен договор , а за такова на длъжника за неоснователно
обогатяване, тоест, няма основание да се приложи кратката погасителна давност, и оттам –
към датата на подаването на исковата молба, 10.02.2021г, общата давност не е изтекла за
това вземане.
Разноските по иска се присъждат в тежест на ответното дружество , тъй като искът е
уважен в пълен размер. Дължи се хонорар на представител на ищеца, на основание чл. 38 от
Закона за адвокатурата ( не се ангажираха доказателства за имущественото състояние на
ищеца и съдът не може да отрече отрицателното му твърдение за липса на средства), които
се определя да е минималния такъв от 360 лева.
Тъй като делото е било прекратено в една част поради оттегляне на иска, ответникът има
право на разноски за защита от юрисконсулт, каквито се присъждат също в минимален
размер от 100 лева.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
Осъжда „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в София, бул. Джавахарлал Неру“ № 28 , сграда „Силвър Център“ ,ет. 2 офис 40
-46 да заплати на Р. ИВ. Г., ЕГН **********, от
**************************************, сумата от 230.08 лева като дадена при
изначална липса на основание по нищожна клауза за непредставено обезпечение по договор
№ **********г. ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба -
10.02.2021г. до окончателното изплащане на вземането.
3
Осъжда „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в София, бул. Джавахарлал Неру“ № 28 , сграда „Силвър Център“, ет. 2 офис 40
-46 да заплати на Р. ИВ. Г., ЕГН **********, от ***********************, сумата от 50
лева разноски по делото.
Осъжда „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в София, бул. Джавахарлал Неру“ № 28 , сграда „Силвър Център“ ,ет. 2 офис 40
-46 да заплати на адвокат Д.Г. Б., личен номер на адвокат **************, с адрес на
дейност ************************, сумата от 360 лева ( с ДДС ) хонорар по делото, на
основание чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Осъжда Р. ИВ. Г., ЕГН **********, от **************************, да заплати на „Изи
Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София, бул.
Джавахарлал Неру“ № 28 , сграда „Силвър Център“, ет. 2 офис 40 -46, сумата от 100 лева
разноски по делото ( възнаграждение на юрисконсулт).
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните , с препис.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4