Решение по дело №3464/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260017
Дата: 4 януари 2021 г. (в сила от 3 юни 2021 г.)
Съдия: Диляна Василева Славова
Дело: 20205330103464
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 февруари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

     Р Е Ш Е Н И Е   260017

 

гр. Пловдив, 04.01.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, гражданско отделение, II граждански състав, в публично заседание на трети декември две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЛЯНА СЛАВОВА

 

при секретаря Десислава Кръстева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3464 по описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Съдът е сезиран с искова молба от Л.О.И., ЕГН **********, с адрес: *** против „Стик – кредит“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Нови пазар, общ. Нови пазар, обл. Шумен, ул. „Васил Левски“ № 16, вх. 2, ет. 4, ап. 8, представлявано от *** Х. М. Т., с която е предявен иск с правна квалификация по чл. 124, ал. 1 ГПК във чл. 26, ал. 1, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 24 ЗПК, вр. с чл. 143, вр. с чл. 146 ЗЗП.

В исковата молба се твърди, че на 28.08.2019 г. между страните бил сключен договор за потребителски кредит, по силата на който на ищеца била предоставена сумата от 500 лева, при годишен лихвен процент по заема 36%, годишен процент на разходите – 47,92% и срок за погасяване на заема 6 месечни вноски, с дата на първа вноска 28.09.2019 г. и дата на последна вноска – 08.02.2020 г. Общата сума за плащане по заема била в размер на 857,76 лева, включваща главница, лихва и неустойка, когато не е осигурена гаранция /поръчител/. Твърди, че към сключения между страните договор е приложима разпоредбата на чл. 9 ЗПК. Излага, че при сключване на договора не били спазени редица императивни разпоредби на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД, като била нарушена разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 7 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 9а ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Излага твърдения, че уговорената в договора неустойка е нищожна, тъй като е уговорена в противоречие и нарушение на добрите нрави, като същата е и прекомерна. Нарушена била и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 12 и т. 22 ЗПК. Счита, договора за потребителски кредит за недействителен, поради неспазване и нарушаване на императивните разпоредби на чл. 22 ЗПК. Същият е нищожен и на основание чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД, като не е спазена разписаната от закона форма. Предвид изложеното, договорът бил недействителен на специалните основания по ЗПК, както и нищожен, поради липса на спазена форма, като заобикалящ закона, морала и добрите търговски практики.

Моли се за обявяването му за недействителен на основание чл. 22 ЗПК, както и като нищожен на осн. чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД, поради липса на спазена форма. Претендира разноски.

 

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани.

Твърди, че договорът е сключен от разстояние, като ищцата подала заявка за кандидатстване за кредит от разстояние, като след изпълнение на необходимите процедури, между страните бил сключен договор за потребителски кредит от 28.08.2019 г. Неразделна част от договора представлява Приложение 1 Погасителен план, в което било посочено, че кредитът се предоставя за срок от 6 месеца, при краен срок за погасяване – 28.02.2020 г., при общ размер на задължението 559,61 лева, от които 500 лева – главница, 59,61 лева – възнаградителна лихва, при годишен лихвен процент – 36% и годишен процент на разходите – 47,92%, както и неустойка в размер на 298,15 лева при хипотезата на чл. 20 от Договора, а именно при непредоставяне на обезпечение на кредита в 3-дневен срок от отпускане на заемната сума, което обезпечение могло да бъде под формата на поръчителство или неотменяема банкова гаранция. Твърди се, че ответникът изпълнил задълженията си по договора, като превел заемната сума на ищцата в деня на подписването чрез Изипей АД, като със сумата от 326,93 лева, било погасено предходно задължение на ищцата по договор за потребителски кредит № *****, а сумата от 173,07 лева й била преведена на 28.08.2019 г. по микросметка на ищцата в Изипей. Твърди да са неоснователни твърденията на ищцата, че същата не била запозната с текста на договора. По отношение размера на шрифта на договора – твърди, че същият не е под законоустановения, като при условията на евентуалност, в случай, че се приеме, че не отговаря на законовите изисквания, счита, че предвид обстоятелството, че договорът е сключен под формата на електронен документ, то изискването за минимален размер на шрифта на текста не следва да намери приложение. Твърди в договора и погасителния план изрично да са разписани отделните елементи на кредита, падежите на всяка вноска, както и условията при които неустойката ще бъде дължима от ищцата. Твърди, че ГЛП е фиксиран точно, не е предвидена процедура за неговата промяна, нито пък посочването на методика за изчисляването му. С оглед на което дружеството няма задължението разписано в чл. 11, ал. 1, т. 9а вр. с чл. 33а ЗПК. ГПР – отразява всички разходи, които са известни към датата на отпускане на заемната сума, като начисляването на неустойка не подлежи на предвиждане при сключване на договора, а зависи изцяло от поведението на потребителя, поради което няма как да се включи в ГПР. Излага доводи, че уговорената в договора неустойка не противоречи на разпоредбата на чл. 71 ЗЗД. Не били нарушени разпоредбите и на чл. 11, ал. 1, т. 12 и 22 ЗПК.

Моли за отхвърляне на предявения иск. 

 

               Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

              

               Безспорно по делото е, а от събраните по делото доказателства се установява, че между ищеца и ответното дружество е възникнало облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит № *****/28.08.2019 г., по който на ищцата е предоставената парична сума в размер на 500 лева. при годишен лихвен процент по заема 36%, годишен процент на разходите – 47,92% и срок за погасяване на заема 6 месечни вноски.

               Настоящият съдебен състав приема, че процесният договор от 28.08.2019 г. по своята правна същност е договор за потребителски кредит по смисъла на разпоредбата на чл. 9 от Закона за потребителския кредит. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК - договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 10, ал.1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. В този смисъл е и нормата на чл. 5, ал.4 от ЗПК, касаеща общите условия към договора за потребителски кредит.  Съгласно чл. 11, ал. 2 ЗПК общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по договора.

               Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК предвижда, че договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа: годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

               Правната норма на чл. 22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.1, чл. 11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл. 12, ал.1, т.7 - 9 договорът е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.

               От приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че процесният договор за потребителски кредит е написан със безсерифен шрифт – sans-serif font, DejaVuSans с големина 9,8 пункта. Погасителния план към договора е написан със безсерифен шрифт – sans-serif font, DejaVuSans с големина 9,8 ÷ 12 пункта, като различни пасажи са написани с различна големина. Общите условия към договора са написани със серифен шрифт – serif font, TimesNewRomanPS  с големина 12 пункта.

               Съдът кредитира заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, като компетентно изготвена, с необходимата квалификация и опит, отговаряща пълно и ясно на поставените въпроси и неоспорена от страните. От същото се установява, че не е спазено изискването на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, предвиждащо че всички елементи на договора следва да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12.

             На следващо място, не е спазено и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Нарушение е налице и тъй като в договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият от 47,92 %/. В този порядък следва да се посочи, че, съобразно разпоредбите на ЗПК, годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В случая, в договора за кредит яснота досежно тези обстоятелства липсва. Следва да се има предвид, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е недопустимо. Тези съставни елементи обаче, както бе посочено и по - горе, остават неизвестни, при което се създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. Не става ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото е предвидена дължимост на неустойка. От изложеното не може да се направи еднозначен извод, че тези разходи са включени при формиране на ГПР, нито че същите са изключени. Ето защо, не е ясно по какъв начин е формиран, неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях.

               С оглед изложеното, съдът намира, че не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което договорът за потребителски кредит е недействителен. Ето защо предявеният иск е основателен и като такъв следва да бъде уважен.

 

           По отношение на разноските:

            При този изход на спора разноските следва да бъдат присъдени в полза на ищеца на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, за които е представен списък по чл. 80 от ГПК / л. 126 д./ По делото са налице доказателства, че от ищеца са реализирани разноски в размер от 120 лева – депозит за вещо лице по СТЕ и 600 лева за адвокатско възнаграждение, поради което посочените суми следва да бъдат възложени в тежест на ответника.

            Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

 

            ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по предявения от Л.О.И., ЕГН **********, с адрес: *** против „СТИК-КРЕДИТ“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Нови пазар, общ. Шумен, ул. „Васил Левски“ № 16, вх. 2, ет. 4, ап. 8 представлявано от *** Х. М. Т., иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че сключеният между тях договор за потребителски кредит № ***** от 28.08.2019 г. е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, във вр. с чл. 10, ал. 1 ЗПК и чл. 11, т. 10 ЗПК.

 

            ОСЪЖДА „СТИК-КРЕДИТ“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Нови пазар, общ. Шумен, ул. „Васил Левски“ № 16, вх. 2, ет. 4, ап. 8, представлявано от *** Х. М. Т. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на Л.О.И., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 720 лева (седемстотин и двадесет лева) – разноски по настоящото производство, от които 120 лева за депозит за съдебно-техническа експертиза и 600 лева за адвокатско възнаграждение.

 

            Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.

                                              

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Диляна Славова

 

 

 

 

 

Вярно с оригинала.

Д. К.