Решение по дело №928/2024 на Административен съд - Плевен

С Решение № 440 от 01.10.2024 год., постановено по АНД № 1062 по описа за 2024 год., Районен съд - Плевен е отменил Наказателно постановление № ЗОП-15 от 09.05.2024 година на изпълняващия правомощията на председател на Сметната палата Г. Н. Г. – Кожарева, с което на основание чл. 247, ал.1 от ЗОП (ДВ, бр. 86 от 2018 г. в сила от 01.03.2019 г.) във вр. с чл. 260, ал. 2 от ЗОП (ДВ, бр. 13/16.02.2016 г.) на П. В. Ц. с [ЕГН] от [населено място], обл. Плевенска, в качеството й на кмет на О. Д. М. е наложено административно нарушение глоба в размер на 7 132,22 лева за нарушение на чл. 2, ал. 2 вр . с чл.47, ал.3 от ЗОП (ДВ, бр. 13 от 16.02.2016 г.).

Със същото решение на основание чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН във вр.чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. чл.27е от Наредбата за изплащане на правната помощ Сметна палата на Република България – [населено място], [улица] осъдена да заплати на П. В. Ц. сумата от 600 лв. за адвокатско възнаграждение.

Против горното решение е постъпила касационна жалба от и. д. председател на Сметната палата на Република България, подадена чрез процесуалния представител гл. юрк. Ю. Б., в която се излагат съображения, че същото е постановено при неправилно приложение на материалния закон – касационно основание по смисъла на чл.63в от ЗАНН вр. чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Прави се искане за неговата отмяна и потвърждаване на оспореното наказателно постановление. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, за което е представен списък по чл.80 ГПК вр. чл.144 от АПК.

При условията на евентуалност се оспорва претенцията за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение на ответника по касация и се твърди недоказаност на същата. Алтернативно е направено възражение за прекомерност.

Ответникът е изпратил отговор на касационната жалба чрез процесуалния представител адв. О. Л., в който се изразява становище за неоснователност на същата. Излагат се съображения в подкрепа на мотивите на обжалваното съдебно решение и е направено искане същото да бъде оставено в сила.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява. За същия е постъпило писмено становище, в което се поддържат доводите от касационната жалба и направените с нея искания, вкл. и във връзка с претендираните от ответника по касация разноски.

Ответникът също не се явява и не се представлява. Същият е изложил съображения в писмено становище, с което поддържа доводите от отговора си за неоснователност на касационното оспорване респективно не излага становище по основателността на касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на РС-Плевен е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл. 218, ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал.1 АПК, настоящият съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението, а съобразно чл.218, ал.2 АПК служебно следи за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

Настоящият съдебен състав счита, че РС - Плевен е събрал всички относими към предмета на делото доказателства. В решението те са обсъдени и съдът е изложил съответни правни изводи, с които касационният съдебен състав е съгласен и не намира за нужно да ги повтаря в настоящето решение, в който смисъл е разпоредбата на чл.221, ал.2 от АПК.

С обжалваното решение Районен съд – Плевен е приел, че наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и материя орган. Горното е в съответствие с приложената по делото Заповед № 154/08.04.2024г. на председателя на Сметната палата на Република България, от която е видно, че зам. председателя на Сметната палата Г. К. са делегирани права, вкл. и да издава наказателни постановления за извършени административни нарушения по ЗОП, каквото е процесното.

По делото не се спори по приетото за установено от районния съд от фактическа страна. Спорът е правен и е свързан с обстоятелството дали с деянието, изразяващо се в изискване от страна на възложителя участниците в процесната обществена поръчка да представят декларация по чл.47, ал.3 от ЗОП при условие, че същата е с предмет доставка на хранителни продукти за функционирането на обществените трапезарии в О. Д. М. във връзка с изпълнението на проект „Топъл обяд в община Долна Митрополия“, е осъществен състав на нарушение по чл.2, ал.2 от ЗОП.

Въззивният съд е приел, че правното основание за изисканата от възложителя декларация се съдържа в чл. 47, ал. 3 от ЗОП, която разпоредба регламентира задължение за възложителите да изискват от участниците такава само при възлагане на обществени поръчки за услуги или строителство, но не и за доставки, какъвто е настоящия случай. За да отмени обжалваното НП съдът е изложил мотиви, че чл.47, ал.1 от ЗОП регламентира възможността възложителите да включат в изискванията за изпълнение на поръчката специални условия, свързани с икономически или социални аспекти на изпълнението, иновациите, опазването на околната среда или със заетостта, а административнонаказващият орган не е мотивирал в достатъчна степен заключението си, че изискването на декларация по чл.47, ал.3 от ЗОП е ограничило конкуренцията, като е предоставило необосновано предимство или необосновано е ограничило участието на стопански субекти в обществената поръчка.

Посочил е, че изложените от органа фактически обстоятелства не обосновават извода му за въведен от възложителя незаконосъобразен критерий за подбор, чрез който се ограничава свободната конкуренция, а дори и да се приеме, че е налице самостоятелно нарушение на чл. 2, ал. 2 ЗОП, в НП не се сочи нито коя точно хипотеза е осъществена чрез тези факти, нито че твърденият критерий за подбор не е съобразен с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка. Поради горното е приел, че не е осъществен състава на нарушението, за което е наложена санкция.

Настоящият съдебен състав е съгласен с тези доводи.

За пълнота следва да се посочи, че в т.18, пар.1 от Директива 2014/24 на ЕП и на Съвета от 26.02.2014 г. за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО е формулиран основният принцип, че възлагащите органи третират икономически оператори при условията на равнопоставеност и без да ги дискриминират, и действат по прозрачен и пропорционален начин. Обществените поръчки не трябва да се подготвят с цел изключването им от обхвата на директивата или изкуствено ограничаване на конкуренцията, т.е. когато обществената поръчка е подготвена с цел да се даде неоправдано предимство на определени икономически оператори или те да се поставят в неизгодно положение. Съгласно чл.42, т.2 от Директива 2014/24 на ЕП и на Съвета от 26.02.2014г. за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО техническите спецификации трябва да осигуряват равен достъп на икономическите оператори до процедурата за възлагане на обществената поръчка и да не водят до създаване на необосновани пречки пред възлагането на обществената поръчка в условията на конкуренция.

Според приетото от Съда на Европейския съюз в Решение от 31 март 2022 г. по дело C-195/21, член 58, параграфи 1 и 4 от Директива 2014/24 трябва да се тълкуват в смисъл, че се допуска възможността в рамките на процедура за възлагане на обществена поръчка възлагащият орган да наложи като критерии за подбор, свързани с техническите и професионалните способности на икономическите оператори, изисквания, които са по-стриктни и завишени от минималните изисквания, поставени от националната правна уредба, стига такива изисквания да са необходими, за да се гарантира, че кандидатът или оферентът има техническите и професионалните способности да изпълни възлаганата поръчка, да са свързани с предмета на поръчката и да са пропорционални на този предмет.

Националният законодател транспонира тези принципни положения в чл.2 от ЗОП. Съгласно чл.2, ал.1 от ЗОП обществените поръчки се възлагат в съответствие с принципите на Договора за функционирането на Европейския съюз и по-специално тези за свободно движение на стоки, свобода на установяване и свобода на предоставяне на услуги и взаимно признаване, както и с произтичащите от тях принципи на: 1. равнопоставеност и недопускане на дискриминация; 2. свободна конкуренция; 3. пропорционалност; 4. публичност и прозрачност. При възлагането на обществени поръчки възложителите нямат право да ограничават конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка – чл.2, ал.2 от ЗОП.

В случая безспорно се установява, че оспореното изискване – представяне на декларация по по чл.47, ал.3 от ЗОП (чл.39, ал.3 т.1 б.“д“ от ППЗОП), с която да декларират, че при изготвяне на офертата са спазени задълженията, свързани с данъци и осигуровки, опазване на околната среда, закрила на заетостта и условията на труд, не е несъответстващо на предмета на поръчката, не се явява прекомерно и непропорционално.

Разпоредбата на чл. 39, ал. 3, т. 1, б. "д" от ППЗОП указва необходимостта да се декларира, че при изготвяне на офертата са спазени задълженията, свързани с данъци и осигуровки, опазване на околната среда, закрила на заетостта и условията на труд и тя се прилага към техническото предложение когато е приложимо - т. е. когато са налице някои от задълженията, посочени в чл. 47, ал. 3 от ЗОП и когато това е поискано от възложителя. Изискването за представяне на декларация по чл.47, ал.3 от ЗОП принципно е неотносимо към доставки, но в случая е изрично поставено от възложителя условие към участниците, поради което се явява задължително. С така поставеното условие не се създават необосновани пречки пред възлагането на обществената поръчка в условията на конкуренция, предвид обстоятелството, че кандидатът следва да отговаря на всички изисквания в българското законодателство, дори същите да не са предвидени в документацията за участие в определена процедура. В конкретния случай в наказателното постановление липсва обосновка, а от събраните в хода на съдебното производство на са налице и доказателства, въз основа на които да се приеме, че не са били налице конкурентни условия, както и че е дадено необосновано предимство на конкретен участник. Правомощието на възложителя да постави изисквания към изпълнителя се упражнява в условията на оперативна самостоятелност, като пределите на тази оперативна самостоятелност са очертани в ЗОП, а изискванията трябва да бъдат съобразени с предмета, стойността, обема и сложността на поръчката и да поставят участниците при равни условия, без да ограничават възможностите им за участие. В този смисъл неправомерно би било това изискване, което е непропорционално спрямо предмета на поръчката и което води до неравнопоставеност или до неоправдано ограничение на потенциалните участници, в който смисъл не са налице изложени мотиви в оспореното НП, а и такива обстоятелства не са установени при проведеното съдебно производство.

Решението на РС – Плевен е правилно и в частта му за присъдените разноски, макар и присъдени на погрешно правно основание. Размерът на адвокатското възнаграждение, както и обстоятелството, че то е заплатено в брой, се установяват от приложения в заверен препис договор за правна помощ по делото /л.64/.

При тези съображения съдът намира, че жалбата е неоснователна, а решението на първостепенния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Ответникът по касация не е направил искане за присъждане на разноски за настоящата инстанция нито с отговора на касационната жалба, нито с представеното по – късно становище, с оглед което настоящият съдебен състав не намира за нужно да се произнася по направените с касационната жалба възражения и искания в тази насока.

Водим от горното и на основание чл. 63в, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Плевен, първи касационен състав,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В С. Решение № 440 от 01.10.2024 год., постановено по АНД № 1062 по описа за 2024 год. на РС – [населено място].

Препис от решението да се изпрати на страните.

Решението е окончателно.