№ 219
гр. С., 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:И.йло П. Георгиев
Лилия М. Руневска
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело
№ 20241800500272 по описа за 2024 година
С решение № 6 от 04.01.2024 год. по гр.д. № 147/2023 год. по описа на РС-
Костинброд съдът е осъдил Софийски районен съд да заплати на А. В. С. сумата 4500 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в периода 03.10.2018 год.
– 03.02.2023 год. вследствие нарушаване на правото й на разглеждане и решаване в разумен
срок на гр.д. № 87775/2017 год. по описа на СРС, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на исковата молба – 30.09.2022 год. до окончателното
изплащане, като е отхвърлил иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за
разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 7000 лева, както и иска за
заплащане на сумата 760 лева – обезщетение за причинени имуществени вреди и за сумата
1415 лева – обезщетение за забава, считано от обявяване на делото за решаване – 03.10.2018
год. до датата на подаване на исковата молба – 30.09.2022 год. С решението ответникът е
осъден да заплати на ищцата и сумата 495 лева, представляваща направени по делото
разноски, съобразно уважената част от исковете. Ищцата е осъдена да заплати на ответника
сумата 102 лева, представляваща направени разноски, съобразно отхвърлената част от
исковете.
Срещу решението в частта, с която исковете са отхвърлени, е подадена въззивна
жалба от ищцата с твърдения, че същото е постановено в нарушение на закона и в
противоречие със събраните по делото доказателства. Моли съда да го отмени и вместо него
1
да постанови друго, с което да уважи изцяло предявените искове.
Ответникът оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди решението на
районния съд в обжалваната от ищцата част.
Решението е обжалвано и от ответника в осъдителната част като неправилно и
необосновано. Моли съда да го отмени и да отхвърли изцяло предявения иск или да намали
размера на обезщетението за неимуществени вреди.
Ищцата оспорва въззивната жалба на ответника.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на
страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Ищцата твърди в исковата молба, че на 18.12.2017 год. подала искова молба, по която
било образувано гр.д. № 87775/2017 год. по описа на СРС, 161 състав. Разглеждането на
делото протекло в о.с.з. на 28.03.2018 год., 16.05.2018 год., 27.06.2018 год. и 03.10.2018 год.,
като същото било обявено за решаване. Оттогава до настоящия момент не е постановено
съдебно решение по делото. В резултат на продължителността в очакване на решение по
делото на ищцата били нанесени неимуществени вреди, изразяващи се в тревожност,
несигурност неустановеност по отношение на собствеността на имота, ограничаване
ползването на собствения й имот. Дългата продължителност на производството довела до
разстройство на здравето на ищцата, изразяващо се в получаване на хронично главоболие,
високо кръвно налягане – вреди, които са в причинна връзка със забавянето на делото.
Претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 7000 лева. При гледане на
делото претърпяла и имуществени вреди в размер на 760 лева, от които 160 лева за
съдебно-техническа експертиза и 600 лева за адвокатско възнаграждение.
Установява се от приложеното в цялост гр.д. № 87775/2017 год. по описа на СРС, че
същото е образувано по реда на чл. 126 и сл. от АПК вр. § 4к, ал. 6 от ЗСПЗЗ по жалба на А.
В. С. и В.В.Х. срещу заповед № РД-15-025/17.02.2014 год. на областния управител на област
С. – град за одобряване плана на новообразуваните имоти за с. В. – С. община в частта
относно регистъра към плана за имот № 5957.81. С решение № 6395/06.11.2017 год. по адм.
дело № 5813/2017 год. на АССГ е отменено първоначално постановеното решение №
13718/29.08.2016 год. по адм. дело № 26888/2014 год. на СРС, с което жалбата е уважена, и
делото е върнато на СРС за ново разглеждане от друг състав на СРС. В жалбата се поддържа,
че посоченият имот е възстановен на наследниците на В.З.П. с решение от 12.04.2000 год. по
гр.д. № 8247/1998 год. на СРС, поради което незаконосъобразно в регистъра на ПНИ имотът
е вписан на наследниците на Ц.С.В.. Иска се връщане на преписката на областния управител
за вписване в регистъра на ПНИ относно този имот като собственици наследниците на
В.З.П.. По делото са проведени о.с.з. на 28.03.2018 год., 16.05.2018 год., 27.06.2018 год. и
03.10.2018 год., като делото е обявено за решаване и по него е постановено решение №
20077824 от 03.02.2023 год. Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
АССГ. С решението от 03.02.2023 год. съдът е отменил по жалбата на А. В. С. и В.В.Х.
заповед № РД-15-025/17.02.2014 год. на областния управител на област С. – град за
2
одобряване на плана на новообразуваните имоти за с. В. в частта относно регистъра към
плана за имот № 5957.81 и е постановил преписката да се върне на областния управител за
попълване на регистъра за процесния имот след решаване на спора за материално право с
третите лица.
Според показанията на св. Б. – съсед на ищцата във вилна зона с. В., А. С. има имота
по наследство от В.П., но не може да го ползва, защото същият е възстановен на трети лица.
От 2014 год. ищцата оспорва претендираното право на собственост от третите лица и води
дела. През последните години А. се променила – отслабнала, започнала да се оплаква от
високо кръвно налягане и тревожност, като споделяла притесненията си във връзка с изхода
на делото. Говорела предимно за делото и проявявала депресивни симптоми. Имотът на А.
не се ползвал от никого и бил незастроен. Същата имала желание да си направи там градина
и да сади зеленчуци.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от
правна страна:
При извършената служебна проверка по чл. 269 ГПК съдът намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по
същество.
Претенцията на ищцата се обосновава с отговорността на държавата за вредите,
причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6 §1 от Конвенцията и по конкретно с
разпоредбата на чл. 2б от ЗОДОВ. Съгласно ал. 1 на чл. 2б от ЗОДОВ държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на
разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл.6 §1 от Конвенцията. В ал. 2 е
посочено, че исковете по ал.1 се разглеждат по реда на ГПК, като съдът взема предвид
общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна
сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители,
поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други
факти, които имат значение за правилното решаване на спора.
Съгласно чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ абсолютна предпоставка за предявяване на иска по
чл.2б ал.1 ЗОДОВ по приключени производства е изчерпването на административната
процедура за обезщетение на вреди по реда на глава трета „а”от ЗСВ, по която няма
постигнато споразумение. Това правило е неприложимо по отношение на висящите
производства, каквото е и производството по гр.д. № гр.д. № 87775/2017 год. по описа на
СРС /вж. в този смисъл решение № 210 от 15.06.2015 год. на ВКС по гр.д. № 3053/2014 год.
на ІІІ г.о.; решение №153/13.06.2018 год. по гр.д. № 4658/2017 год. на ІV г.о. на ВКС и др./.
Този извод следва и от разпоредбата на чл. 2б, ал. 3 от ЗОДОВ, според който предявяването
на иск за обезщетение за вреди по висящо производство не е пречка за предявяване на иск и
след приключване на производството.
Видно е от събраните по делото доказателства, че производството по процесното
3
дело е забавено, тъй като от момента на приключване на устните състезания в о.с.з. на
03.10.2018 год., когато същото е обявено за решаване, до датата на постановяване на
решението - 03.02.2023 год. е изминал период от 4 години и 4 месеца, който многократно
надхвърля разумния срок за решаване на делото. При преценката дали срокът е разумен
съдът съобрази установените в практиката на ЕКПЧ три критерия: сложност на делото,
поведение на страните и на компетентните органи и достигна до извода, че в конкретния
случай прекомерната продължителност на производството е в резултат на поведението на
компетентния съдебен орган /СРС/. В случая делото не се е отличавало с фактическа или
правна сложност. Същевременно, по делото не се констатира забава в резултат на
поведението на ищцата.
Несъстоятелни са и възраженията на ответника във връзка с натовареността на
Софийски районен съд. Съдилищата носят отговорност за вреди по исковете по чл. 2б от
ЗОДОВ като процесуални субституенти на държавата, която следва да вземе навременни и
ефикасни мерки за справяне с проблемите и да организира съдебната система по начин,
който да може да осигури разглеждането на всяко дело в разумен срок. Ако такИ. мерки не
са взети или са неефективни, държавата, респ. – процесуалните й субституенти не могат да
бъдат освободени от отговорност при надхвърляне на разумния срок /в този смисъл е и
практиката на ЕСПЧ – решение от 07.07.1989 год. по делото Union Aliment aria Sanders v.
Spain по жалба № 11681/85 и др./.
С оглед това настоящият състав намира, че искът за заплащане на обезщетение за
причинените от забавянето на делото неимуществени вреди на ищцата е доказан по
основание.
На обезщетение по чл. 2б от ЗОДОВ подлежат всички установени вреди, причинени
от неразумната продължителност на съдебното производство, като ищецът дължи пълно и
главно доказване относно вида и размера на вредите, както и пряката причинно-следствена
връзка със забавеното производство. Относно неимуществените вреди, съгласно практиката
на ЕСПЧ, съществува оборима презумпция, че неразумната продължителност на
производството причинява такИ., поради което поначало не е необходимо ищецът да твърди
изрично и да доказва обичайните, типични неимуществени вреди, които винаги се търпят от
лице, спрямо което гражданското съдебно производство е продължило извън рамките на
разумния срок, като притеснения за неговото развитие и от евентуален неблагоприятен
изход, накърняване на чувството му за справедливост и на доверието му в правораздаването
и изобщо в държавността поради забавянето на делото. Размерът на неимущественото
обезщетение се определя с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Доколкото
принципът на справедливост изисква в най-пълна степен да бъдат обезщетени всички
претърпени вреди, при определяне на размера на обезщетението по чл. 2б ЗОДОВ, следва да
се съобразят освен релевантните за всяко увреждане обстоятелства, още общата
продължителност на производството и доколко то се явява над „разумния“ срок, предвид
спецификите на конкретния казус; ангажираността на страната в съдебното производство –
брой участия в съдебни заседания, пътувания до съда; повлияло ли е и как воденото
4
производство върху начина на живот на страната; значението на делото за страната, вкл.
видът и размерът на спорния имуществен интерес, предмет на забавеното производство;
добросъвестността на увредения. В случая от страна на ответника не са ангажирани никакви
доказателства за оборване на тази презумпция. Следователно, искът за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди е основателен, независимо че от показанията на св. Б.
не се установява притесненията и здравословните проблеми при ищцата да са резултат
именно от забавянето на делото – свидетелските показания се отнасят по-скоро до
притесненията на ищцата за това какъв ще е резултатът от спора и във връзка с
невъзможността да ползва имота, която не е последица от забавянето на делото, тъй като
същото е административно и има друг предмет, като по него не е можело да се очаква
разрешаването на спора за собственост с третите лица.
Настоящият състав намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцата сумата 1000 лева, представляваща справедливо обезщетение за претърпените в
резултат на забавянето на съдопроизводствените действия неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 30.09.2022 год. до
окончателното изплащане. За разликата до пълния предявен размер от 7000 лева искът
следва да се отхвърли като неоснователен. Това е така, тъй като в случая не се установи
настъпването на вреди, по-големи от обичайните при констатираното забавяне на
производството. Не се установява по делото продължителността на воденото производство
пряко да е рефлектирало върху начина на живот на ищцата или да е причинило други
неудобства, вън от обичайните в подобни случаи. При преценка на размера на
обезщетението въз основа на последния посочен по-горе критерий – „значение на делото“ за
жалбоподателката, ЕСПЧ приема, че дела с особено значим интерес, които следва да се
разглеждат с приоритет, са тези, свързани с трудови спорове, дела за пенсии; дела за
осиновяване; дела за упражняване на родителски права или за лични контакти с деца; дела
на тежко болни хора, особено ако предметът им е свързан с тяхната болест; дела, отнасящи
се до обезщетение за причинени телесни увреждания, за трудова злополука, за насилие от
страна на полицията или за незаконно задържане; дела, засягащи гражданско състояние;
наказателни дела, при които обвиняемият или подсъдимият е с мярка за неотклонение
"задържане под стража"; и т. н. Производството пред СРС не е образувано по иск за защита
на трудови права или за опазване на здравето или живота на ищеца. Процесното забавено
административно дело не касае и спор за собственост върху недвижим имот, а единствено
вписване в регистъра към плана на новообразуваните имоти, т.е. не засяга благо с висока
житейска значимост и имуществена стойност, поради което е необосновано присъждане на
обезщетение в по-висок размер. Следва да се има предвид също така, че забавеното
административно производство и молбата за попълване на регистъра с исканите от
жалбоподателката данни за собствеността върху имота са били заведени преждевременно.
Това е така, тъй като в производството по §4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ съдът проверява само
верността на отразените в регистъра данни съобразно представените доказателства за
установена вече собственост, а не призната правото на собственост, нито решава спорове за
вещни права. В случая е налице именно спор за собственост между възстановени
5
собственици /наследниците на Ц.В./ и жалбоподателите като наследници на В.П., който е
следвало да бъде разрешен преди иницииране на административното производство за
попълване на регистъра за процесния имот. Следователно, в производството по по гр.д. №
87775/2017 год. по описа на СРС няма как да се реши спорът за собственост между
посочените лица, нито ще се постигне исканото вписване в регистъра преди приключване на
спора за материално право, който следва да се разреши в друго производство.
По исковете за заплащане на обезщетение за имуществени вреди съдът намира
следното:
В съдебната практика /решение № 66 от 14.6.2011 г по гр.дело № 1725/2009 г на
ВКС, ГК, IV г.о. и др./ е прието, че вредата, като засягане на правно защитимо благо,
обхваща неимуществените и имуществените щети, като последните в двете им
разновидности-претърпени загуби и пропуснати ползи.
Съдът намира, че искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди –
деловодни разноски по забавеното производство, е неоснователен. Това е така, тъй като не е
налице пряка причинно-следствена връзка между изразходването на сумите /160 лева за
съдебно-техническа експертиза и 600 лева за адвокатско възнаграждение/ и забавянето на
производството. Напротив, заплащането на деловодните разноски е условие за развитието на
производството и законосъобразното му приключване, като същите биха били направени и
при своевременно постановяване на съдебното решение. Производството по делото все още
не е приключило, като разноските по него са били дължими.
По претенцията за мораторна лихва върху главницата за периода от 03.10.2018 год.
до датата на подаване на исковата молба - 30.09.2022 год., съдът намира следното:
По въпроса от кой момент се дължи законна лихва върху определението на осн. чл.
2б от ЗОДОВ обезщетение, е формирана трайна съдебна практика. Същата приема, че тъй
като определеното от съда парично обезщетение се дължи от ответника за репарирането на
всички процесни неимуществени вреди, причинени от разглеждания деликт по чл. 2б от
ЗОДОВ, във вр. с чл. 6, § 1 от КЗПЧОС - за целия процесен период от месец 03.10.2018 год.
до датата на исковата молба, то макар и да не е необходима покана за изпадането на
ответника в забава за плащането му (чл. 84, ал. 3 от ЗЗД), тази забава не би могла да настъпи
преди изтичането на целия процесен период, за който се дължи главното парично
задължение (решение № 50030 от 9.02.2023 г. по гр. д. № 785/2022 г., IV г. о.; решение №
50038 от 01.03.2023 г. по гр. д. № 2093/2022 г., IV г. о.; решение № 73/02.06.2022 г. по гр. д.
№ 4038/2021 г., III г. о.; решение № 50240/16.12.2022 г. по гр. д. № 4654/2021 г., IV г. о.;
решение № 50060 от 31.03.2023 г. по гр. д. № 2528/2022 г., IV г. о.; определение № 916 от
02.05.2023 г. по гр. д. № 4593/2022 г., ІV г. о.). Следователно, предявената по делото
акцесорна претенция по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава, е
основателна в размер на законната лихва върху главницата от 4500 лв., считано от
30.09.2022 год., а не от претендираната с исковата молба по-ранна дата – 03.10.2018 год.,
поради което искът за заплащане на мораторна лихва в размер на 1415 лева - обезщетение за
6
забава, считано от 03.10.2018 год. до 30.09.2022 год. е изцяло неоснователен.
Тъй като изводите на настоящата инстанция не съвпадат изцяло с тези на районния
съд, решението следва да бъде отменено в частта, с която Софийски районен съд е осъден да
заплати на А. В. С. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в периода 03.10.2018
год. – 03.02.2023 год. вследствие нарушаване на правото й на разглеждане и решаване в
разумен срок на гр.д. № 87775/2017 год. по описа на СРС за разликата над 1000 лева до
пълния присъден размер от 4500 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на исковата молба – 30.09.2022 год. до окончателното изплащане, като
вместо него постанови друго, с което да отхвърли иска в тази част. Решението следва да
бъде отменено и в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищцата направените
разноски в първоинстанционното производство за разликата над 111 лева до пълния
присъден размер от 495 лева, съобразно изхода на спора. В останалата част решението
следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ СРС следва да бъде
осъден да заплати на ищцата сумата 165 лева, представляваща направени разноски във
въззивното производство, съобразно уважената част от исковете, а ищцата следва да заплати
на ответника сумата 150 лева юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 6 от 04.01.2024 год. по гр.д. № 147/2023 год. по описа на РС-
Костинброд в ЧАСТТА, с която Софийски районен съд е осъден да заплати на А. В. С. ЕГН
********** обезщетение за претърпени неимуществени вреди в периода 03.10.2018 год. –
03.02.2023 год. вследствие нарушаване на правото й на разглеждане и решаване в разумен
срок на гр.д. № 87775/2017 год. по описа на СРС за разликата над 1000 лева до пълния
присъден размер от 4500 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на подаване на исковата молба – 30.09.2022 год. до окончателното изплащане, както и в
частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищцата разноски за разликата над 111 лева
до пълния присъден размер от 495 лева, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на А. В. С. ЕГН ********** срещу Софийски районен съд за
осъждане на ответника да заплати на ищцата обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в периода 03.10.2018 год. – 03.02.2023 год. вследствие нарушаване на правото й на
разглеждане и решаване в разумен срок на гр.д. № 87775/2017 год. по описа на СРС за
разликата над 1000 лева до 4500 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на исковата молба – 30.09.2022 год. до окончателното изплащане.
7
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА Софийски районен съд да заплати на А. В. С. ЕГН ********** сумата 165
лева, представляваща направените във въззивното производство разноски, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА А. В. С. ЕГН ********** да заплати на Софийски районен съд сумата
150 лева, на основание чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ вр. чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8