РЕШЕНИЕ
№ 2241
гр. София, 19.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20211110132604 по описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск по чл. 61, ал. 1 ЗЗД. В условията на евентуалност
е предявен осъдителен иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба от ЯВ. Д. К. против Г. В.
ТР..
Предявеният главен иск по чл. 61, ал. 1 ЗЗД е за заплащане на сумата от 11 600
лева, представляваща направени от ищеца разходи за поддържане и обслужване на лек
автомобил марка „Сузуки“, модел „Гранд Витара“, с рег. № СА 4119 ТК, собственост
на ответника, в периода от 25.09.2015 г. до 05.02.2020 г., ведно със законната лихва,
считано от депозирането на исковата молба до погасяването. В условията на
евентуалност е предявен иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД за процесната сума, представляваща
размера на настъпило имуществено разместване, при което ищецът без основание е
обеднял, а ответникът се е обогатил отново без основание вследствие направените
разходи за поддръжката и обслужването на неговия автомобил, ведно със законната
лихва, считано от депозирането на исковата молба до погасяването.
Ищецът ЯВ. Д. К. твърди, че ответникът Г. В. ТР. е собственик на лек автомобил
марка „Сузуки“, модел „Гранд Витара“, с рег. № СА 4119 ТК. Поради липса на
средства у ответника и израз на добра воля от страна на ищеца, последният, в периода
от 25.09.2015 г. до 05.02.2020 г., направил разходи в общ размер от 11 600 лева за
обслужването и поддръжката на автомобила, изразяващи се както в обичайните
минимално необходими разноски за обслужване, така и в разходите за извършване на
необходимите ремонти за поддръжка. Моли ответникът да бъде осъден да му заплати
процесната сума.
В условията на евентуалност, при отхвърляне на предявения главен иск, счита, че
ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца с процесната сума, поради
което я претендира на това основание. Претендира разноски.
В срочно депозиран отговор ответникът оспорва предявените искове. Счита, че не
1
са налице предпоставките за ангажиране на отговорността му. Сочи, че от
представените от ищеца писмени доказателства не се установявало заплащане на
процесните суми. Признава факта, че е собственик на процесния автомобил, но сочи,
че в процесния период същият е бил във владение на ищеца, като с покана от
06.03.2019 г. е поискал неговото връщане. Вещта му била върната едва през м. март
2020 г. Поради ползването на автомобила от ищеца в процесния период, същият е
следвало да го поддържа с грижата на добър стопанин. Моли исковете да бъдат
отхвърлени като неоснователни. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Приети по делото са 24 броя договори за сервизна поръчка от дати: 1/ 05.02.2020
г., 2/ 01.11.2019 г., 3/ 17.05.2019 г., 4/ 04.04.2019 г., 5/ 02.11.2018 г., 6/ 11.06.2018 г., 7/
05.06.2018 г., 8/ 24.04.2018 г., 9/11.04.2018 г., 10/ 29.01.2018 г., 11/ 06.12.2017 г., 12/
15.11.2017 г., 13/ 22.09.2017 г., 14/ 28.08.2017 г., 15/ 22.05.2017 г., 16/ 11.05.2017 г., 17/
24.05.2017 г., 18/ 02.12.2016 г., 19/ 19.08.2016 г., 20/ 02.08.2016 г., 21/13.05.2016 г., 22/
19.04.2016 г., 23/ 06.04.2016 г. и 24/ 13.01.2016 г. Всички договори са сключени между
ищеца Я.К., в качеството му на клиент, и Комплект сервиз, АВТО – Поделение, офис
„Дружба“, в качеството му на изпълнител. Договорите касаят осигуряването на
различни услуги за процесния автомобил марка „Сузуки“, модел „Гранд Витара“, с рег.
№ К като: закупуване и смяна на различни филтри за автомобил, смяна на накладки,
смяна на ремъци, смяна на антифриз, термостат, смяна на запалителни свещи, моторно
масло, течност за чистачки и др. Общата стойност на посочените в договорите суми за
плащане е в размер на 6884,80 лева.
Приети по делото са и 5 броя протоколи от ремонт на процесния автомобил,
както следва: 1/ от 26.09.2015 г., 2/ 18.08.2015 г., 3/ 04.06.2015 г., 4/12.05.2015 г. и 5/
31.03.2015 г. Протоколите са изготвени от „Дискал Транс“ ООД. В тях е посочено, че
собственик на процесния автомобил е ищецът Я.К.. Общата стойност на посочените в
протоколите цена за извършените ремонти е в размер на сумата от 2285,80 лева.
Представена от ищеца е и проформа фактура, издадена от „Ивал Авто“ ООД, в
която е посочено, че за извършването на ремонт и бояджийски труд, както и за
необходимите за това материали цената би била 1996,68 лева. Не е посочена датата на
издаване на проформа фактурата.
Видно от работно – материална карта № 49 от 25.07. /без посочена година/ е, че
за обслужване на гумите на автомобила в сервиз „Ви Ейч Ауто“ ООД дължимата цена
е 57,00 лева.
От приетото по делото заключение на съдебно-автотехническа експертиза,
което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че
всички авто-ремонтни дейности, посочени в приложените по делото документи, са
свързани с нормалната експлоатация на процесното МПС, като извършването им е
било необходимо с оглед безопасността при използването на автомобила. Отразено е
още, че честата подмяна на масло и филтри е оправдано, само ако между две смени
автомобилът е изминал около 10 000 км., а за спирачните накладки – около 20 000 км.
– 25 000 км. Отразено е още, че приложената по делото проформа фактура касае
ремонт на външни детайли на автомобила, като това не влияе на техническата
изправност на превозното средство по отношение на сигурността, а само на неговия
външен вид.
Видно от приетата по делото покана, изпратена чрез ЧСИ В Н с район на
действие РС Р на 06.03.2020 г., ответникът Г.Т. е поискал от ищеца Я.К. в тридневен
срок да му предаде процесния автомобил в гр. Русе, ведно с документите за същия.
2
С отговор, изпратен чрез ЧСИ В Н с район на действие РС Р на 12.03.2020 г.,
ищецът Я.К. заявява готовност да предаде владението върху автомобила, но в гр.
София поради техническа невъзможност автомобилът да бъде превозен до гр. Русе.
Събрани в производството са и гласни доказателствени средства чрез разпита на
двама свидетели – Га Ш – майка на ответника Г.Т., и И Х – приятел на ищеца Я.К.. От
показанията и на двамата свидетели се установява, че е имало период от няколко
години, в които ответникът Г.Т., който е собственик на автомобила, не е използвал
същия, като същият е бил предоставен за ползване от ищеца Я.К. и негова приятелка –
Лидка. Свидетелката Ш сочи, че в периода на използване на автомобила от ищеца Я.К.,
нейният син Г.Т. е заплащал разходите за поддръжка и ремонт на автомобила.
Свидетелят Х от друга страна заявява, че разходите са поемани от Я.К..
Съдът кредитира показанията на свидетелите, като отчита вероятната
заинтересованост на показанията на свидетелката Ш по смисъла на чл. 172 ГПК.
Същевременно отчита и ниската доказателствена стойност на показанията на
свидетеля Х, доколкото същият неколкократно заявява по време на разпита, че не си
спомня конкретни факти от значение за спорното право. Така напр. сочи, че не си
спомня в кой период ищецът Я.К. е използвал процесния автомобил; сочи, че е
придружавал ищеца до сервиз за поддръжка на автомобила, но не си спомня в коя
година се е случило това; не знае колко честа е била поддръжката на автомобила; сочи,
че ни си спомня дали друг, освен Я.К., е заплащал за текущата поддръжка на
автомобила.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По иска по чл. 61, ал. 1 ЗЗД:
За основателността на предявения иск, в тежест на ищеца е да докаже при
условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи
изгодни за себе си последици, a именно: 1/ че ответникът е собственик на процесния
автомобил в процесния период; 2/ че ищецът е извършил твърдяната работата /със
собствени средства/ за обслужване и поддръжка на автомобила в процесния период; 3/
че е предприел работата уместно, същата е била добре управлявана и е била в интерес
на ответника; 4/ размера на направените разходи за предприетото управление на
чуждата работа.
При доказване на горните факти, в тежест на ответника е да докаже погасяване на
задължението си към ищеца.
С проекта за доклад на делото, обективиран в определение № 3249/16.08.2021 г.
съдът на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е отделил като безспорно и ненуждаещо се от
доказване между страните обстоятелството, че ответникът Г. В. ТР. е бил собственик
на процесния автомобил в процесния период. Проектът на доклад е приет за
окончателен доклад в проведеното открито съдебно заседание на 11.11.2021 г., без да е
направено възражение от страните в тази му част. Ето защо, съдът намира, че първият
елемент от спорния фактически състав се явява доказан в производството.
Съдът намира, че не е доказан по делото вторият елемент от спорното материално
право, а именно – че ищецът е извършил твърдените разходи за поддръжка на
автомобила. Представените по делото договори за сервизна поръчка, проформа
фактура, протоколи за извършен ремонт и работно – материална карта не
представляват разходооправдателни документи, установяващи плащане на посочените
в тях суми. Видно от договорите за сервизна поръчка е, че в тях е отразена сума за
плащане, но към тях не е представено доказателство, че сумите действително са били
платени /фискален бон, издадена фактура, платежно нареждане и т.н./. Протоколите за
3
извършен ремонт и работно – материална карта също не са придружени от документ,
установяващ заплащането на съответните суми. Издадената проформа фактура не
само, че не доказва извършването на плащане за посочената в нея сума, а същата не
доказва и предоставянето на съответните услуги, отразени в нея, доколкото не
представлява първичен или вторичен счетоводен документ по смисъла на ЗС, каквато
би представлявала окончателно издадената фактура при постигнато съгласие между
страните за стойността на услугите. Фактът на плащането изрично се оспорва от
ответната страна, като съдът намира, че ищецът не е провел пълното му и главно
доказване. При неустановяване на втория елемент от спорното право, искът се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен, без да е необходимо да се обсъждат
останалите елементи от фактическия състав.
За пълнота следва да се отбележи, че дори ищецът да беше доказал, че е направил
твърдените разходи, каквото доказване не е проведено, то предприетите от него
действия по текуща поддръжка на автомобила не са в чужд интерес, макар и
ответникът да е собственик на вещта. Установи се, че в процесния период ищецът е
ползвал изцяло автомобила, като от приетото заключение на САТЕ се установи, че
разходите са извършени за осигуряване безопасното движение на автомобила.
Интересът от осигуряване на безопасно движение на автомобила в процесния период е
за ищеца, който е бил и реалният ползвател на същия, а не за ответника, който се е
лишил от ползването. Текущата поддръжка на автомобила е свързана с текущото му
използване, а ответникът не е използвал автомобила в процесния период.
Поради неоснователност на предявения главен иск се сбъдна вътрешно
процесуалното условие за разглеждане на предявения в условията на евентуалност иск.
По евентуалния иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД:
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже при
условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи
изгодни за себе си последици, a именно: че ответникът е собственик на процесния
автомобил в процесния период, както и че Т. се е обогатили без основание с процесата
сума за негова сметка.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже погасяване на
задължението си към ищеца.
Безспорен по делото е първият елемент от фактическия състав, а именно, че
ответникът е собственик на процесния автомобил в процесния период.
Формите, чрез които се реализира обогатяването по смисъла на чл. 59, ал.1 ЗЗД,
могат да са свързани с увеличаване актива на имуществото на едно лице чрез
придобиване на реални имуществени ползи за сметка на друго лице или обогатяване,
чрез намаляване на пасива или спестяване на имуществени разходи, които е следвало
да бъдат направени, но са направени от обеднилото се лице. За обедняване може да се
говори, когато е налице ефективно намаляване имуществото /намаляване на актива/ на
ищеца, увеличаване на пасива или пропускане на сигурно увеличаване на
имуществото, чрез придобиване на нова имуществена облага, като тази имуществена
облага е реализирана от друго лице.
В случая се твърди намаляване имуществено на ищеца поради извършени
разходи за сумата от 11 600 лева и обогатяване на ответника с тази сума. Изложеното
по-горе относно недоказаността на факта на извършени разходи от страна на ищеца е
относимо и при разглеждането на евентуалния иск. Представените договори за
сервизна поръчка, проформа фактура, протоколи за извършен ремонт и работно –
материална карта не представляват разходооправдателни документи, установяващи
плащане на посочените в тях суми, като други доказателства за извършеното плащане
4
не са събрани в производството. Не се установява обедняване на ищеца за посочената
сума. Искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски
възникват за ответника. Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата
от 1000,00 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение. Ответникът е представил
списък на разноски, в който е включен разход за платено възнаграждение на адвокат в
размер на 1500,00 лв., но по делото е представено доказателство за платена сума от
1000,00 лв. /договор за правна защита и съдействие –л. 125/. Същевременно е
неоснователно направеното от ищеца възражение за прекомерност на претендирания
адвокатски хонорар. Минимално дължимото възнаграждение съгласно Наредба №
1/2004 г. на ВАС е в размер на 878,00 лв. за един иск. В случая са предявени два иска за
процесната сума, като освен това следва да се посочи, че поделото са проведени
няколко съдебни заседания, като процесуалният представител на ответника е взел
участие във всяко от тях.
Така мотивиран и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЯВ. Д. К., ЕГН ********** срещу Г. В. ТР., ЕГН
********** искове по чл. 61, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 11 600 лева,
представляваща направени от ищеца разходи за поддържане и обслужване на лек
автомобил марка „Сузуки“, модел „Гранд Витара“, с рег. № СА собственост на
ответника, в периода от 25.09.2015 г. до 05.02.2020 г., както и предявения в условията
на евентуалност иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД за заплащането на сумата от 11 600 лева,
представляваща размера на настъпило имуществено разместване, при което ищецът без
основание е обеднял, а ответникът се е обогатил без основание вследствие направените
разходи за поддържане и обслужване на лек автомобил марка „Сузуки“, модел „Гранд
Витара“, с рег. № СА собственост на ответника, в периода от 25.09.2015 г. до
05.02.2020 г.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК ЯВ. Д. К., ЕГН ********** да заплати на Г.
В. ТР., ЕГН ********** сумата от 1000,00 лева разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5