Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Варна,
.04.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24 - ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на седми
април през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при участието
на секретаря В.Г., като разгледа докладваното от съдията
гр.д.
№ 4540/2016 година
на ВРС, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявен от Н.М.
срещу П. П. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, след прекратяване на производството по делото спрямо ответника Я.П., на осн. чл. 232 ГПК за установяване в отношенията между
страните, че П. П. не е собственик
на имот с номер ******, представляващ нива с площ от 3, 599 дка, находящ се в
местност „******”, землището на ****** с ЕКАТТЕ *****, Община ****** при
граници: нива с номер *****, ***** – полски път, нива с номер *****, нива с
номер ***** и друга територия, нестопанска с номер *****.
В исковата си молба
ищецът Н.М. твърди, че с договор за продажба от 04.06.2015г., за който е
съставен НА **, том 2, рег. номер ***, дело ***/2015г., е придобил правото на
собственост върху имот с номер ******, представляващ нива с площ от 3, 599 дка,
находящ се в местност „******”, землището на ****** с ЕКАТТЕ *****, Община ******
от продавача М.Я., легитимираща се като собственик по силата на наследствено правоприемство след смъртта на И. П., последната придобила
вещното право на собственост по реституция с решение **** на ПК – с. ******.
Твърди се, че
ответникът П. П. се е снабдил въз основа на саморъчно завещание с констативен
нотариален акт **/том 1, рег. номер ***, дело **/2016г., който документ не
легитимира същия като носител на вещното право на собственост и възпрепятства
ищеца да упражнява в пълен обем своето абсолютно право.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът П. П. заявява свои права изключващи тези на ищеца. Твърди се, че
правото на собственост е придобито по завещание, съставено от И. П., с което
завещателят се е разпоредил с цялото си притежавано имущество за след смъртта
си.
Въз основа на завещателното разпореждане, легитимиращо ответника като
носител на правото на собственост, същият се е снабдил с констативен нотариален
акт **, том 1, рег. номер ***, дело **/2016г. на нотариус В.П..
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предмет
на отрицателния установителен иск е установяване правото на собственост
на ответника, а твърдяните от ищеца
и доказани права имат значение за
установяване на правния интерес и допустимостта на иска.
С решение № **** от
01.10.1999г. на ПК – с. ****** е възстановено правото на собственост на И. П.,
съгласно плана за земеразделяне в землището на ****** върху подробно
индивидуализирани недвижими имоти, измежду които и нива с площ от 3, 599 дка,
трета категория, местност „******”, представляващ имот № ****** при граници:
имот № *****, № *****, №*****, № ******, № ***** /л. 6/.
Считано от 20.10.1999г.
И. П. е въведена във владение в имотите, посочени в решение № **** от
01.10.1999г. на ПК – с. ****** /л. 7/.
На 01.03.2015г. И. П. е
починала и е била наследена по право на заместване от М.А.М., явяваща се дъщеря
на починалата на 08.03.1994г. преди наследодателя негова сестра Н.М. /л. 8/.
С договор за продажба от
04.06.2015г., инкорпориран в НА № **, том II, рег. № ***, дело № *** от 2015г. на нотариус Д.В. /л. 5/ М.А.Я. е
прехвърлила на Н.М. притежаваното право на собственост върху имот с номер ******
по плана за земеразделяне в землището на ******, Община ******, Област Варна,
местност „******”, целият с площ от 3, 599 дка при цена от 608, 40 лв., платена
в деня на изповядване на възмездната сделка.
При съставяне на акт са
представени доказателства легитимиращи продавача М.Я. като носител на вещното
право на собственост върху отчуждения имот, придобит по наследство след смъртта
на И. П..
Ответникът противопоставя
свои права върху имота, предмет на делото, легитимирайки се като собственик на
същия, въз основа на саморъчно завещание, съставено на 03.12.***2г., с което И.
П. се е разпоредила с притежаваното от нея право на собственост в полза на П. П.
за след смъртта си.
Видно от представения
препис от саморъчно завещание, съставено на 03.12.***2г. /л. 67/ И. П. е
завещала на П. П. всички притежавани движими вещи и недвижими имоти.
На 18.01.2016г. е
съставен протокол от нотариус В.П. по молба на заинтересованото лице П. П. за
обявяване на завещание, оставено за съхранение от покойната И. П. в дома й.
Въз основа на
саморъчното завещание от 03.12.***2г., вписано в Служба по вписванията под акт
№ ***, том I, вх. рег. № 1622, нот. дело № 781/2016г., П. П.
е признат за собственик на нива, представляваща имот № ****** с площ от 3, 599
дка в землището на ******, Област Варна, в местност „******”, трета категория
на земята при неполивни условия при граници: имот № *****, №*****, № *****, № *****
и № *****.
Формалната
доказателствена сила на завещателното разпореждане от
03.12.***2г., явяващо се частен диспозитивен документ
е оспорена с твърдения, че текстът в завещанието и положения подпис в него не
са изпълнени от И. П.. При оспорване автентичността на завещанието, доказателствената
тежест за установяване, че същото е написано и подписано от завещателя,
е върху страната, която се ползва
от него, по правилото на
чл. 1**, ал.3, изр.
последно ГПК.
Във връзка с
разпределената доказателствена тежест по инициатива на страните е допусната
съдебно – графологична експертиза, от чието
заключение се установява, че подписът положен за „Завещател” в саморъчното
завещание от 03.12.***2г., не е изпълнен от И. П.. Ръкописният текст в
саморъчното завещание също не е изпълнен от И. П..
Експертът е
категоричен, че времето на изготвяне на изследваното саморъчно завещание и
полагането на подписа за „Завещател” не кореспондира с посочената дата на
изготвяне, извод направен въз основа на констатациите при графично и техническо
изследване на документа.
В съдебно заседание
вещото пояснява, че доколкото отблясъка на химикалната
паста е ярък, то текстът в документа е изпълнен след датата на съставяне – 03.12.***2г.
Листът е бил предварително намачкан, след което е изпълнен текста, за да се
придаде вид, че документът е „стар”. Карираният лист е бил и предварително
прегънат, като част от релефа на цифрите и буквите изчезват при прегъване.
Следователно листът е бил предварително прегънат, а текстът изпълнен след това.
Отделно, И. П. е била слабо
грамотна жена, която е познавала буквите, но трудно ги е свързвала в сложни
думи, включително и при изписване на собственото й име – „И.”, вместо „И.”.
В заключение експертът
посочва, че при съставяне на завещанието е налице опит за имитиране на почерка
и подписа на титуляра.
Във връзка с оспорване
на изготвеното заключение по инициатива на ответника е допусната тройна съдебно
– графологична експертиза, неоспорена от страните, от
което се установява, че подписът, положен в съставеното завещание от дата 03.12.***2г.,
не е изпълнен от И. П.. Не е изпълнен от завещателя и текста в представеното
завещание.
Експертите са
категорични, че текстът и положеният в него подпис са изпълнени в значителен
период след датата на съставяне, посочена в документа, предвид установения
блясък в използваната химикалната паста, изчезващ в
рамките на две – три години от полагането й.
Така представените
заключения по допуснатите и изслушани първоначална и тройна съдебно – графологични експертизи се кредитират от съда, тъй като са
изготвени въз основа на сравнителни образци от подписа и почерка на завещателя,
както в оспорения документ, намиращ се в прокурорска преписка 10397/2015г. по
описа на ВРП, така и в документи, представени пред държавни органи.
Въз основа на
изслушаните заключения на допуснатите съдебно – графологични
експертизи, съдът приема, че представеното от ответника саморъчно завещание от
03.12.***2г. представлява неистински документ, чиито текст и положен подпис не
са изпълнени от завещателя И. П.. В случая формалната
му доказателствена сила следва да се счита оборена, защото изявлението не принадлежи на лицето,
сочено за негов автор. Доколкото документът е неистински същият следва да бъде изключен от
доказателствата по делото, на осн. 194, ал. 2 ГПК.
Предвид изложеното,
предявеният отрицателен установителен иск следва да бъде уважен, тъй като
ответникът П. П., чиято е доказателствената тежест в процеса не е установил, че
е придобил правото на собственост върху имот с номер ******, представляващ нива
с площ от 3, 599 дка, находящ се в местност „******”, землището на ******, на
соченото от него основание – завещателно разпореждане
от 03.12.***2г., с което И. П. се е разпоредила с притежаваното от имущество за
след смъртта си.
На осн.
чл. **7, ал. 2 ГПК следва да бъде отменен НА № **, том I, рег. № ***, дело № ** от 17.02.2016г., вписан в Служба по вписванията с
вх. рег. № **** от 17.02.2016г., акт № ***, том VII, дело № ****/2016г.
При този изход на спора
в полза на ищеца Н. Панайотов следва да се присъдят сторените съдебно –
деловодни разноски в размер на 463, 90 лв., на осн.
чл. 78, ал. 1 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от
Н.М.М., ЕГН **********,*** срещу П.Я. П., ЕГН **********,***,
че П.Я. П., ЕГН **********,*** не е собственик на имот с номер ******,
представляващ нива с площ от 3, 599 дка, находящ се в местност „******”,
землището на ****** с ЕКАТТЕ *****, Община ****** при граници: нива с номер *****,
***** – полски път, нива с номер *****, нива с номер ***** и друга територия,
нестопанска с номер *****, на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОТМЕНЯ НА № **, том I, рег. № ***, дело № ** от 17.02.2016г., вписан в Служба по вписванията с
вх. рег. № **** от 17.02.2016г., акт № ***, том VII, дело № ****/2016г., на осн. чл. 537, ал. 2 ГПК.
ОСЪЖДА П.Я. П., ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ на Н.М.М., ЕГН **********,*** сумата от 463, 90 лв. /четиристотин шестдесет и три лева и деветдесет ст./,
представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Окръжен съд
– Варна в двуседмичен срок от връчването
на препис от акта на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: