№ 993
гр. Бургас, 13.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Ж.З. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20232120201561 по описа за 2023
година
Производството е образувано по повод жалба на „***” ЕООД, ЕИК *** със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от управителя Б.И. чрез адв. К.И. против
наказателно постановление № 689542-F691480/15.03.2023г. на Началник отдел „Оперативни
дейности“ – Бургас Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол”, с което за
нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС
и на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 от ЗДДС вр. чл. 185, ал. 1 ЗДДС е наложена
имуществена санкция в размер на 500 лева.
С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, тъй като се сочи,
че проверка била извършена след новогодишните празници, служителят на смяна бил
новоназначен и не могъл да намери паспорта, нарушението не било умишлено. На следващо
място счита, че деянието изцяло покрива признаците на маловажен случай – нямало вредни
последици, нямало други нарушения, касаело се за инцидентна проява. Било налице и
малозначителност на деянието. Моли за отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител.
За Административнонаказващият орган, се явява юрисконсулт Ч., която оспорва
жалбата и счита, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно, поради
което моли да се потвърди. Претендира разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване
(НП е било връчено на представител на жалбоподателя на 06.04.2023 г., а жалбата е
депозирана на 20.04.2023г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а
АУАН - съставен от оправомощено за това лице.
При проверка от служители на НАП, сред които св. А. С. на 03.01.2023г. в 11,24 часа
на обект магазин „***”, находящ се в гр. ***, стопанисван от „***” ЕООД се установило, че
1
задълженото лице не изпълнило задължението си да съхранява в обекта паспорт на
фискално устройство като при изискване от страна на проверяващите не е представен
паспорт. На 10.01.2023г. бил съставен АУАН за нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба
Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, който е връчен на упълномощено
лице като е записано, че ще подаде възражение. Постъпило е възражение срещу АУАН, с
което се сочи, че нарушението не е умишлено и се касае за маловажен случай.
АНО е възприел констатациите в АУАН и е счел, че не се касае за маловажност като е
отчел постъпилото възражение срещу АУАН и на 15.03.2023г. издал НП и е наложил за
нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл. 118, ал. 4
ЗДДС имуществена санкция на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. чл. 185, ал. 1 ЗДДС в
размер на 500 лева.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени
доказателства и от гласните доказателства, тя не се оспорва и от самия жалбоподател, който
сочи, че са налице причини паспортът да не е представен по време на проверката. В същото
време обаче по делото не се ангажираха доказателства, които да разколебаят фактите,
установени от АНО. Свидетелката С., чиито показания съдът счита, че следва да кредитира,
тъй като се подкрепят от целия събран по делото доказателствен материал, установява, че до
приключване на проверката паспорт не е бил представен. Фактът, че се касаело за проверка
първия ден след новогодишните празници не изключва задължението на субекта да
съхранява в обекта паспорт на фискалното устройство. Съдът не приема защитната позиция
на жалбоподателя, че са налице обективни или извинителни причини паспортът да не се
намира в обекта в момента на проверката.
Съгласно разпоредбата на чл. 42, ал.1, т. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин лицето по чл. 3 със стационарен търговски
обект съхранява в търговския обект паспорта на ФУ. Разпоредбата на закона посочва и
предвидените изключения – в случаите по чл. 14, ал. 3 и чл. 50, ал. 6 – при експертиза и при
необходимост от ремонт. Тези хипотези в случая не са налице и това са изключенията, за
които законодателят е предвидил възможност паспортът да не се съхранява в обекта, други
причини не са регламентирани. Независимо в какъв ден е осъществена проверката,
жалбоподателят е бил длъжен, щом стопанисвания от него обект осъществява дейност, да
съхранява всички предвидени от законодателя документи и да изпълнява дейността в
съответствие с нормативната уредба. Нарушението е на формално извършване и това, че
паспортът не е бил представен при проверката означава, че не е бил съхраняван в обекта.
Законът не изисква да са настъпили каквито и да било вредни последици. Представянето му
след проверката не може да доведе до извод, че паспортът е бил в обекта.
Касае за субект – юридическо лице, неговата отговорност е обективна и щом е
допуснато нарушение, то той не е положил достатъчно грижа, за да организира дейността на
дружеството и е без значение кой служител е допуснал конкретното нарушение.
Според този състав АУАН и НП отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН
като правилно е посочена нарушената правна норма и санкционната такава. Разпоредбата
на чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. ал. 1 ЗДДС предвижда, че на лице, което извърши или допусне
извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане,
когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1 -
глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до
2000 лв. В случая наказанието правилно е индивидуализирано в минималния предвиден от
закона размер от 500 лева като е отчетено, че нарушението е първо, че се касае за
инцидентност, че паспортът е представен след проверката.
2
Този състав не приема, че се касае за маловажност, тъй като нарушението не се
отличава от други подобни нарушения, а още по-малко за малозначителност. Изводът за
маловажност на деянието подлежи на съдебен контрол съгласно Тълкувателно решение №
1/12.12.2007г. на ВКС, ОСНК, по т.д. № 1/2007г. по описа на ВКС.
Съгласно чл. 28, ал. 1 ЗАНН за маловажен случай на административно нарушение
наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че
при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо
маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това
друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. С предупреждението
наказващият орган прилага чл. 20, ал. 2 - 4 и чл. 21. Съгласно пар. 1, т. 4 ДР на ЗАНН
„маловажен случай” е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или
неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата
или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от
съответния вид.
В случая се касае за формално нарушение и законодателната преценка е, че то е
достатъчно обществено опасно до степен, че при осъществяване на състава да се носи
административно-наказателна отговорност. По мнение на този състав в конкретния случай
не са налице такива смекчаващи обстоятелства, които в своята съвкупност да обуславят
извод, че нарушението е с по-ниска обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на административни нарушения от същия вид. Липсата на друго сочено нарушение
следва да се отчете като обстоятелство, което води до определяне на наказанието към
неговия минимум, а не като обстоятелство, че нарушението е маловажно. Касае се за
нарушение на фискалната дисциплина, поради което и не следва да се третира като
маловажно. Не се установиха и обективни причини заради които паспортът да не е бил на
съхранение в обекта.
С оглед на изложеното, съдът намира, че наказателното постановление следва да се
потвърди.
Съгласно на чл. 63д от ЗАНН в производството по обжалване на НП въззивният съд
може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към АПК, който пък от своя
страна за неуредените в чл. 143 АПК случаи препраща към ГПК. В случая право на разноски
има само АНО, който претендира такива, поради което следва да му се присъдят с оглед
потвърденото наказателно постановление. На основание чл.63д, ал.5 от ЗАНН вр. чл.37, ал.1
от ЗПП вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, в полза на
административнонаказващия орган следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева, чийто размер бе определен от съда съобразявайки
правната и фактическа сложност на делото.
Предвид гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 689542-F691480/15.03.2023г. на
Началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД
„Фискален контрол”, с което на „***” ЕООД, ЕИК *** за нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 2 от
Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС и на основание чл. 185, ал. 2, изр.
3
2 от ЗДДС вр. чл. 185, ал. 1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.
ОСЪЖДА „***” ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, да заплати
на Национална агенция за приходите София юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4