Определение по дело №1196/2017 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 2440
Дата: 11 декември 2019 г.
Съдия: Галя Василева Белева
Дело: 20172100501196
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 9 август 2017 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

         2440                                                    11.12.2019 г.                                          Град Бургас

 

Бургаският окръжен съд, второ гражданско отделение, пети въззивен състав

На единадесети декември две хиляди и деветнадесета година

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДАНИЕЛА МИХОВА

                                                                                              ЧЛЕНОВЕ : 1.ГАЛЯ БЕЛЕВА

                                                                                                                    2.мл.с.ВАНЯ ВАНЕВА

Секретар: -

Прокурор: -

като разгледа докладваното от съдия Белева

частно гражданско дело №1196 по описа за 2017 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

           

Производството е по чл.253 ГПК. 

Производството по делото е образувано по жалба на ЧСИ Тотко Колев против определение №4402/3.07.2017г. по гр.д.№2196/2017г. на БРС, с което производството пред районния съд е било прекратено. Обжалваното определение е отменено с определение №II-1668 от 28.09.2017г., а делото е върнато на БРС за продължаване на съдопроизводствените действия. С това определение ответникът по делото- М.Д. е осъден да заплати в полза на частния жалбоподател ЧСИ Тотко Колев разноски по ч.гр.д.№1196/17г. на БОС в размер на 200 лв. Определението на БОС като окончателно е влязло в сила в деня на постановяването му.

С определение №666 от 10.04.2018г. по ч.гр.д.№1196/2017г. на БОС е оставена без разглеждане /като просрочена/ молбата на М.Д., квалифицирана от съда като такава за изменение на определение №II-1668 от 28.09.2017г. по ч.гр.д.№1196/17г. на БОС в частта за разноските. С това определение ответникът Д. е осъден да заплати на частния жалбоподател сумата от 250 лв., представляваща разноски за производството по чл.248, ал.1, предл.2 от ГПК. Това определение е обжалвано от Д. пред БАС, който с определение №227 от 10.07.2018г. по ч.гр.д.№189/18г. по описа на съда е оставил жалбата без разглеждане и е осъдил Д. да заплати на Колев разноски по ч.гр.д.№189/18г. на БАС в размер на 250 лв. Последното е влязло в сила на 10.07.2018г.

По искане на ЧСИ Колев с разпореждане №1535 от 9.05.2019г. по ч.гр.д.№1196/17г. на БОС, на 10.05.2019г. е издаден изпълнителен лист за присъдените с определение №666/10.04.2018г. на БОС разноски в размер на 250 лв.

По делото е постъпила молба  вх. №12857/14.08.2019г. по описа на Бургаския окръжен съд, подадена от М.И.Д., чрез адв. С.Х., със съдебен адрес:***«Шести септември» № 152, ет.1, офис 108.

В титулната част на молбата е посочено „За обявяване на нищожен /евентуално отменен/ изпълнителен лист 17/10.05.2019г.; отмяна на разпореждането за издаване; обявяване на нищожен /евентуално отменен/ изпълнителен лист 20/22.05.2019г.; отмяна на разпореждането за издаване“. В петитума на молбата се съдържа искане да бъдат обявени за нищожни, евентуално- да бъдат отменени изпълнителни листи №17 от 10.05.2019г. и №20 от 22.05.2019г., поради това, че били издадени при грешка в производството по чл.248 ГПК. Заявява се, че редът за нищожност/ отмяна е този по чл.253 ГПК, понеже частта за разноските има характер на определение по чл.253 ГПК, което може да бъде променено/ отменено при установяване на грешката. Иска се също принудителното изпълнение да бъде спряно до окончателното решение на делото. В обстоятелствената част на молбата се сочи, че изпълнителните листи са нищожни поради издаването им в полза на физическото лице Тотко Колев, с адрес Бургас, ул.“Ал.Велики“ №4, ет.1, на който адрес е регистрирана кантората на ЧСИ Тотко Колев, който е и ответникът по жалбата, упълномощил адв.Чилигирова да го представлява. Последният загубил правоспособност като ЧСИ, а изпълнителните листи били издадени на Тотко Колев именно в това му качество. Сочи се, че ЧСИ е предприятие и за него се прилагат всички разрешения. Временното отнемане на правоспособността на ЧСИ с преустановяване на дейността му било закриване на предприятието в класическата му форма- без последващо правоприемство. Търговското дружество, заличено в регистъра губело своята правосубектност и не можело да бъде надлежна страна в процеса. Нямало универсални и частни правоприемници, а всички издадени пълномощия били прекратени съгласно чл.41, ал.1 ЗЗД. Изтъква се, че правосубектността е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следва да следи служебно. Сочи се още, че определението е постановено при допусната грешка, понеже било допуснато смесване на две несъвместими действия- дадена била правна квалификация на молбата му по чл.248 ГПК и едновременно били присъдени разноски, макар в производството по чл.248 ГПК да не се присъждали разноски, в какъвто смисъл била константната практика на ВКС /изброени са съдебни актове/. Осъждането на молителя в това производство било недопустимо и в нарушение на правната му сигурност, както и пряко нарушение на правата му по чл.5 и чл.13 от ЕКЗПЧОС.

Бургаският окръжен съд е изискал преписката по делото, тъй като след приключването му същото е върнато на БРС за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск.

След запознаване с досието на делото Бургаският окръжен съд е констатирал, че молба вх.№12857/14.08.2019г. по описа на БОС е нередовна поради несъответствие между изложените оплаквания в обстоятелствената част на молбата и формулираните искания към съда, затрудняващо правната им квалификация и преценката кой е компетентния да се произнесе по тях съд. С разпореждане №3338 от 8.10.2019г. на Д. са дадени указания за отстраняване на нередовностите. Същото е връчено на пълномощника му адв.Х. на 16.10.2019г.

На 21.10.2019г. /в дадения срок/ по делото е постъпила уточняваща молба от М.Д. чрез адв.Х. с вх.№16393 по описа на БОС, като т.I от същата е подадена в изпълнение на указанията по разпореждане № 3338 от 8.10.2019г. по ч.гр.д.№1196/17г. на БОС.

В нея е посочено, че Д. обжалва следните актове:

1.                   Определение №666/10.04.2018г. по ч.гр.д.№1196/17г. на БОС, като незаконосъобразно- постановено при допусната фактическа грешка- състояща се в неподписано от страна на адвоката на въззивника Колев, в качеството на ЧСИ. В т.I.4.1 от уточняващата молба се иска спиране на предварителното изпълнение на Разпореждане №1535/9.05.2019г. по ч.гр.д.№1196/17г. на БОС, а в т.I.5 от същата се иска отмяна по реда на чл.253 от ГПК на Определение №666/10.04.2018г. по ч.гр.д.№1196/17г. на БОС.

2.                   Определение №227/10.07.2018г. по ч.гр.д.№189/18г. на БАС, като незаконосъобразно и се моли за неговата отмяна. Въз основа на него бил издаден изпълнителен лист №20/22.05.2019г. в полза на физическото лице Тотко Колев, което не е страна в производството, а такава е ЧСИ Тотко Колев, който към момента е с отнети права. В т.I.4.2 от уточняващата молба се иска спиране на предварителното изпълнение на Определение №227/10.07.2018г. по ч.гр.д.№189/18г. на БАС, а в т.I.5 от същата се иска отмяна по реда на чл.253 от ГПК на Определение №227/10.07.2018г. по ч.гр.д.№189/18г. на БАС.

3.                   Разпореждане №1535/9.05.2019г. по ч.гр.д.№1196/17г. на БОС, на основание на което е издаден изпълнителен лист №17/10.05.2019г. в  полза на физическото лице Тотко Колев, което не е страна в производството, а такава е ЧСИ Тотко Колев, който към момента е с отнети права.

Съобразявайки, че молителят Д. оспорва съдебни актове, постановени от различни съдебни инстанции, като за част от тях Бургаският окръжен съд не е компетентен нито да администрира, нито да се произнася, настоящият съдебен състав е приел за разглеждане единствено молба с вх.№12857/14.08.2018г. по описа на БОС, подадена от адв.Х. като пълномощник на М.Д., уточнена с т.I от молба вх.№16393/21.10.2019г. по описа на БОС, по искането на Д. за отмяна по реда на чл.253 от ГПК на Определение №666/10.04.2018г. по ч.гр.д.№1196/17г. на БОС.

На основание чл.8 от ГПК препис от молбата е връчена на ответника по същата- ЧСИ Тотко Колев. По делото своевременно е постъпил отговор от адв.Ч. като пълномощник на ЧСИ Колев /л.113 от делото на БОС/, уточнен с изявление вх.№18656 от 22.11.2019г. /л.116/. С него молбата по чл.253 ГПК се оспорва като неоснователна. Сочи се, че определението на БОС, с което са присъдени разноски е необжалваемо, а това дали са били допуснати грешки при постановяването му било без значение. Изложени са и доводи, касаещи правосубектността на ЧСИ Колев с оглед оспорването ѝ от Д. поради временно загубване на правоспособността му като ЧСИ с постановяване на решение №118 от 18.07.2019г. по гр.д.№706/2019г. на ВКС, III г.о. Според ответника недопустимо се смесват понятия от гражданското и търговското право, доколкото ЧСИ не е търговец по смисъла на ТЗ, поради което не следва да се коментира дали е физическо или юридическо лице. Към момента на разрешаването на спорните въпроси по делото, както и при издаване на изпълнителните листи и образуването на изпълнителните дела ЧСИ Колев не бил лишен от права, а настъпилото по-късно временно прекратяване на правомощията му нямало касателство към въпросите на водените преди това дела. Моли молбата за отмяна на присъденото адвокатско възнаграждение да бъде оставена без уважение.

            За да се произнесе по направеното искане по чл.253 ГПК, след като обсъди становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, Бургаският окръжен съд приема следното:

Съгласно чл.253 ГПК определенията, които не слагат край на делото, могат да бъдат изменяни или отменяни от същия съд вследствие изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск.

В случая, молбата по чл.253 ГПК се отнася до определение №666 от 10.04.2018г. по ч.гр.д.№1196/17г. на БОС, постановено по реда на чл.248 ГПК във връзка с молба на М.Д. за изменение на определение №II-1668 от 28.09.2017г. по ч.гр.д.№1196/17г. на БОС в частта за разноските, с което молбата е оставена без разглеждане, като просрочена.

Искането по чл.253 ГПК касае само присъденото в тежест на Д. адвокатско възнаграждение в размер на 250 лв. за производството по чл.248 ГПК /което е различно от присъденото възнаграждение по определение №II-1668 от 28.09.2017г./.

Разгледана по същество молбата е неоснователна.

Безспорно е в съдебната практика, че разпоредбата на чл.253 ГПК съдържа регламентация на оттегляемите определения. Това са определенията,  които не слагат край на делото и могат да бъдат изменяни и отменяни от съдът, който ги е постановил, вследствие изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск. Такива по правило са определенията по хода на делото, събиране на доказателства и др., които подготвят произнасянето на съда по съществото на спора, по който се дължи постановяване на краен съдебен акт. Основен разграничителен белег на оттегляемите при съпоставка с неоттегляемите определения е възможността за обжалването им на основание чл.274, ал.1 ГПК.

Редът за отстраняване на грешки и пропуски в определението, с което са присъдени разноски, каквото е и процесното определение №666/10.04.2018г., е този по чл.248 ГПК. Молителят Д. не се е възползвал от този ред. Определение №666/10.04.2018г. е влязло в сила, включително в частта за разноските, поради което по искането на страната, в чиято полза са били присъдени разноските, против молителя Д. е издаден изпълнителен лист, а по данни на молителя е било образувано и изпълнително дело.

Настоящият съдебен състав намира за недопустимо по реда на чл.253 ГПК да се измени влязло в сила определение, касаещо разноските, тъй като макар с това определение да не се разрешава спора по съществото на делото, с него е разрешен процесуалния въпрос за отговорността за разноските по делото. С други думи, след изтичането на срока по чл.248 ГПК определението за разноските е неоттегляемо по смисъла на чл.253 ГПК.

Известните на съда определения в обратния смисъл /доколкото молителят не се е позовал на съдебна практика в подкрепа на становището си/ касаят хипотези, които са различни от настоящия казус. Определение №71 от 13.02.2013г. по ч.гр.д.№51/2013г. на  I г.о. на ВКС, определение №586 от 17.12.2018г. по ч.гр.д.№4441/2018г., IV г.о., касаят определения, с които е определено/ респективно- отменено възнаграждение на особен представител, назначен по реда на чл.47, ал.6 ГПК, като във второто от тях изрично е посочено, че съдът може да отмени своето определение на основание чл.253 ГПК както преди постановяване на съдебния акт, с който се слага ход на делото, така и след това, но в рамките на производство по чл.248 ГПК.

Ето защо настоящият съдебен състав намира молбата за неоснователна и следва да я остави без уважение.

Мотивиран от изложеното,  Бургаският окръжен съд

 

                                                                        О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх.№12857/14.08.2018г. по описа на БОС, подадена от адв.Х. като пълномощник на М.И.Д., уточнена с т.I от молба вх.№16393/21.10.2019г. по описа на БОС, за отмяна на основание чл.253 от ГПК на Определение №666/10.04.2018г. по ч.гр.д.№1196/17г. на БОС в частта, с която в тежест на молителя е присъдена сумата от 250 лв. разноски за производството по чл.248 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

         

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                   

 

    

 

2.