№ 2062
гр. С, 07.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. Т.ОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20231110132803 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по искова молба на Т. Д. Д. срещу Т С ЕАД, уточнена с молба с вх.
№ 302401/26.10.2023 г., с която се претендира да бъде установено по отношение на
ответника, че ищецът не му дължи: сумата 3504,19 лева, представляваща цена на топлинна
енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., сумата 624,69 лева - лихва за периода от
15.09.2019 г. до 12.11.2021 г., сумата 52,25 лева - цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., и сумата 11,37 лева - лихва върху
сумата за дялово разпределение за периода от 01.12.2018 г. до 12.11.2021 г., за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и изпълнителен
лист по гр.д. № 15678/2021 г. на СРС, 71 състав и за събиране на които е образувано
изпълнително производство по изп. д. № 20228630403271 по описа на ЧСИ СХ. С
уточнителна молба с вх. № 302401/26.10.2023 г. и с уточнителна молба с вх. №
21327/23.01.2024 г. уточнява, че поддържа твърдения единствено, че вземанията са погасени
по давност. Претендира разноски.
С Разпореждане № 26604 от 19.02.2024 г. съдът е върнал исковата молба в ЧАСТТА, с
която се предявява отрицателен установителен иск за недължимост на сумата от 743,27 лева
– разноски по изп. д. № 20228630403271 по описа на ЧСИ СХ
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва допустимостта и основателността на предявените искове. Счита, че е преклудирана
възможността на ищеца да възрази срещу вземанията, тъй като не е депозирал възражение
срещу издадена заповед за изпълнение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Оспорва вземанията да
са погасени по давност, тъй като приложимият давностен срок за вземанията по влязла в
сила заповед за изпълнение е пет години, като той започва да тече от момента на влизане в
1
сила на заповедта. Поддържа, че давността за процесните вземания е прекъсната
многократно с предприети действия за принудително изпълнение на вземанията.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация по чл. 439 ГПК за
установяване в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника процесните
суми поради погасяване по давност на вземанията. След предприемането от страна на
кредитора на действия по привеждане в изпълнение на издаден в негова полза изпълнителен
лист с цитираната разпоредба е предвидена защита на длъжника по исков ред. Тази защита
на длъжника следва да се основава само на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Не се спори между страните, а и от представените по делото писмени доказателства се
установява, че срещу ищеца в полза на „Т С“ ЕАД е издаден изпълнителен лист от
20.10.2022 г. по гр.д.№ 68195/2021г. по описа на СРС, 71-ви състав, въз основа на който
срещу ищеца е образувано изп.д. № 20228630403272 от ЧСИ СХ
В случая изпълнителният лист е издаден в рамките на заповедно производство въз
основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, поради което
разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК следва да се прилага за фактите, настъпили след влизане
в сила на заповедта за изпълнение /т.е. след изтичане на срока за подаване на възражение по
чл. 414,ал.2 ГПК/, тъй като заповедното производство е приключило, независимо че съдебно
дирене не е провеждано. Поради това и преклудирани с изтичане срока по чл. 414, ал. 2 ГПК
са всички възражения, основани на факти, реализирани към този момент.
Видно от представения препис от заповедта същата е влязла в сила на 29.08.2022 г.,
поради което допустими в настоящото производство са единствено възраженията за
настъпило погасяване на вземанията след тази дата.
В случая приложимата давност, без оглед характера на вземанията, е петгодишна на
основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД, тъй като макар и да не представлява съдебно решение на
заповедта на практика е придадено значението и ефектът на влязло в сила съдебно решение.
За този извод определящ е ефектът, който има влязлата в сила заповед в отношенията между
страните, а именно – невъзможност за пререшаване на въпроса относно съществуване на
вземанията въз основа на обстоятелства, реализирани до изтичане на срока за подаване на
възражението по чл. 414 ГПК. В този смисъл е и част от формираната съдебна практика по
въпроса, израз на която са Решение № 261619 от 4.12.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 4736/2020
г., Решение № 260681 от 1.02.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 4875/2020 г., Решение № 260671
от 1.02.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 2351/2020 г., Решение № 260390 от 19.01.2021 г. на СГС
по в. гр. д. № 14124/2019 г., Определение № 214 от 15.02.2018 г. по ч.гр.д. № 1528/2018 г. на
ВКС, IV ГО, Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., ВКС, IV ГО,
Решение № 3 от 4.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021 г., IV г. о.
Предвид посоченото от влизане в сила на заповедта – 29.08.2022 г. не е изтекъл
2
петгодишния давностен срок, поради което и твърдението на ищеца, че вземанията са
погасени по давност само на това основание се явява неоснователно, а с това и предявения
от него иск. Следва във връзка с направените от ищеца уточнения и наведените твърдения с
молба от 23.01.2024 г. да бъде посочено, че периодите, сочени от него като част от
погасителния период, които са преди изтекли влизане в сила на заповедта, не подлежат на
обсъждане и съобразяване в производството по чл. 439 ГПК.
За пълнота следва да се посочи, че след влизане в сила на заповедта са извършени
редица действия, с които е прекъсната давността. За събиране на процесните вземания по
молба на кредитора от 07.12.2022 г. било образувано изпълнително производство при ЧСИ
СХ, рег. № на КЧСИ 863 изп. д. № 3272/2022 г. С молбата за образуване на изпълнителното
дело взискателят е поискал от ЧСИ предприемане на изпълнителни действия за събиране на
вземането и му е възложил на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ проучване на имущественото
състояние на длъжника, извършване на справки и др., както и да определи начина на
изпълнението. Наложени са запори на банкови сметки със запорни съобщения от 16.12.2022
г. /л. 74-76, 80, 85/ и на пенсията на ищеца /л. 78/. На 17.04.2024 г. е изпратено и запорно
съобщение за вземанията по банкови сметки в ОББ АД /л. 106/. На 05.06.2024 г. съдебният
изпълнител е сезиран от ответника с молба /л.110/ за налагане на запор върху вземания на
длъжника по банкови сметки и върху получаваната от него пенсия, като е поискано и
насочване на изпълнението към движимите вещи и недвижими имоти на длъжника. Въз
основа на наложения запор върху вземанията на ищеца от пенсия считано от 01.09.2024 г. е
удържана сумата от 45,17 лева, като видно от отбелязванията на гърба на изпълнителния
лист за погасяване на вземанията на ответника са изплащани суми на 17.09.2024 г, на
04.10.2024 г. и на 11.10.2024 г.
Исканията на взискателя (в молбата за образуване на изпълнителното дело за възлагане
на ЧСИ на извършване на изпълнителни действия и в последващите молби за налагане на
запори и/или насрочване на опис на движими вещи) съставляват надлежно сезиране на
съдебния изпълнител с искане за прилагане на конкретен изпълнителен способ, тъй като са
активност на взискателя, с която се прекъсва както срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, така и
давността за вземанията с оглед указанията по т.10 от Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК. Съгласно цитираното тълкувателно
решение искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността,
защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, поради това и в рамките на
изпълнителното производство давността е била прекъсвана с отправените от взискателя
искания. Изрично в мотивите по т. 10 от цитираното тълкувателно решение е посочено, че
прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ), като насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана изрично е сред действията с такъв ефект.
Предвид изложените съображения съдът приема, че давността за процесните вземания
3
на основание чл. 117, ал. 2 ГПК е пет годишна, прекъсвана е многократно и не е изтекла
нито към датата на депозиране на исковата молба – 14.06.2023 г., нито към приключване на
съдебното дирене пред настоящата инстанция – 08.11.2024 г. Предвид посоченото
предявеният отрицателен установителен иск съдът преценява като неоснователен и като
такъв следва да бъде отхвърлен.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал.3 вр. ал. 8 ГПК право на разноски има
ответника, на когото следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лева, определено от съда с оглед фактическата и правна сложност на
производството и реализираната от представителя на ответника защита.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване
за установено, че Т. Д. Д. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С, ж.к. Д 1, бл. 161, вх. А, ет.8, ап.
22 не дължи на Т С ЕАД с ЕИК ****** сумата 3504,19 лева, представляваща цена на
топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., сумата 624,69 лева - лихва за
периода от 15.09.2019 г. до 12.11.2021 г., сумата 52,25 лева - цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., и сумата 11,37 лева -
лихва върху сумата за дялово разпределение за периода от 01.12.2018 г. до 12.11.2021 г., за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и
изпълнителен лист по гр.д. № 15678/2021 г. на СРС, 71 състав и за събиране на които е
образувано изпълнително производство по изп. д. № 20228630403271 по описа на ЧСИ СХ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК Т. Д. Д. с ЕГН: ********** и адрес:
гр. С, ж.к. Д 1, бл. 161, вх. А, ет.8, ап. 22 да заплати на „Т С” ЕАД, ЕИК ****** сумата от
100 лева, представляваща сторени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4