Р Е Ш Е
Н И Е
№ 197
гр. Несебър, 08.08.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав в публично заседание на първи август две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: В.С.
при участието на секретаря М.Д.,
като разгледа АНД № 578 по описа на Районен съд Несебър за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано
е по жалба, подадена от Н.Г.Л., срещу Наказателно постановление № 16-0304-000707/26.04.2016г.
на началник сектор към ОД на МВР Бургас, РУ Несебър, с което на жалбоподателя
на основание чл. 179, ал. 3, т. 4 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 139,
ал. 5 от ЗДвП, е наложено наказание „глоба” в размер на 300 лв., на основание
чл. 185 ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 147, ал. 1 ЗДвП, е наложено
наказание „глоба” в размер на 20 лв., а на основание чл. 185 ЗДвП, за извършено
нарушение на чл. 157, ал. 8 ЗДвП, е наложено наказание „глоба” в размер на 20
лв. Жалбоподателят лично и чрез процесуалния си представител развива
съображения срещу надлежното връчване на НП. Твърди се, че е изтекла
предвидената абсолютна давност. С тези доводи от съда се иска да отмени
обжалваното НП.
Ответната страна в производството – РУ на МВР Несебър, не
заема становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като
съобрази доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено
следното:
От фактическа страна:
На 13.04.2016г., около 16:35 часа, в община Несебър, на път Първи клас №
Е-87, 205,3 км., с посока на движение от гр. Варна към гр. Бургас, жалбоподателят
управлявал лек автомобил „Ш.” с рег. № ****, собственост на Н.Л.. По същото
време на посоченото място св. К.Д. – мл. автоконтрольор при РУ Несебър,
изпълнявал служебните си задължения, като спрял автомобила за проверка, при
която се установило, че превозното средство е без закупен валиден винетен
стикер. Св. Д. констатирал, че автомобилът не е представен на годишен технически
преглед в определения срок. Вместо свидетелство за управление водачът му
предоставил НП с изтекъл срок по смисъла на чл. 157, ал. 8 ЗДвП. При тези
обстоятелства св. Д. съставил на жалбоподателя АУАН бл. № 463984 от 13.04.2016г.
за нарушения на чл. 139, ал. 5 ЗДвП, чл. 147, ал. 1 ЗДвП и чл. 157, ал. 8 ЗДвП.
Въз основа на АУАН е издадено обжалваното НП. Видно от докладна записка от мл.
инспектор в Пето РУ – Бургас с рег. № 3388р-3291 от 15.03.2019г. бил извършен
опит за връчване на НП на адреса на жалбоподателя, но лицето не било
установено. На вратата било оставено известие, въз основа на което впоследствие
жалбоподателят се свързал с полицейския служител и му заявил, че ще отиде да
получи лично НП в срок до 22.02.2019г., но в указания срок не се явил и повече
не отговорил на посочения телефонен номер.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните
по делото доказателства: АУАН бл. № 463984 от 13.04.2016г., докладна записка от
мл. инспектор в Пето РУ – Бургас с рег. № 3388р-3291 от 15.03.2019г., заповед №
8121з-748 от 24.06.2015г. на Министъра на вътрешните работи, заповед № 304з-322
от 16.12.2015г. на началника на РУ Несебър, свидетелските показания на актосъставителя Д.. Посочените доказателства по делото са
непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. Жалбоподателят
също не оспорва фактическата обстановка, като възраженията му са насочени към
правната страна на спора.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме,
че същата се явява процесуално допустима. Съдът намира, че липсва редовно
връчване по реда на чл. 58, ал. 2 ЗАНН. Според цитираната норма когато нарушителят не се намери на посочения от него адрес, а новият му
адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното
постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването. От изготвената
докладна записка се установява, че са предприети действия спрямо жалбоподателя
за връчване на НП. Същите обаче се изразяват в едно посещение на адреса му и
телефонен разговор. Съдът намира, че тези действия са недостатъчни да обосноват
извод, че нарушителят не се намира на адреса си. Необходимо е било да бъде
търсен поне няколко пъти в рамките на по-продължителен период от време и да се
извърши справка дали не съществува друг известен адрес, на който да бъде
открит. Ето защо липсва редовно връчване на НП и жалбата срещу него следва да
се приеме за подадена в срок.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
Настоящият състав като инстанция по същество след
извършена проверка за законност, констатира, че обжалваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен да издава НП със заповед
№ 8121з-748 от 24.06.2015г. на Министъра на вътрешните работи, заповед №
304з-322 от 16.12.2015г. на началника на РУ Несебър) в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН.
Във връзка с изложеното от жалбоподателя по отношение на давността следва
да се обърне внимание, че абсолютната давност не е изтекла, тъй като срокът на същата
по арг. от чл. 81, ал. 3 вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК е четири години и
половина, а нарушението е извършено на 13.04.2016г.
Следва да се обърне внимание, че в правната теория и в съдебната практика
не съществува спор, че в зависимост от това кое право на държавата се погасява,
са налице два вида давност: 1. изключваща правото да се осъществи наказателно
преследване и 2. погасяваща правото на държавата да изпълни наложеното
наказание. С първия вид давност се погасява правото на държавата да възбуди
наказателно преследване, докато с втория вид – правото на държавата да изпълни
наложеното наказание. По общо правило първият вид давност започва да тече от
довършване на нарушението или от откриването на дееца (арг. от чл. 34 ЗАНН), а
вторият вид – от деня на влизане в сила на акта, с който наказанието е
наложено. В такава насока са постановките на правната теория - Наказателно право, обща част, второ издание, проф. д-р А. Стойнов, Сиела – 2019г.,
стр. 576 – стр. 581. Издаденото наказателно постановление към
момента не е влязло в сила (с оглед обжалваното му пред настоящата инстанция).
Ето защо в настоящия случай изобщо не е започнала да тече изпълнителската
давност по смисъла на чл. 82 ЗАНН и цитираните от жалбоподателя норми не са
относими. Съдът при извършена служебна проверка достигна до извод, че към
момента не е погасена и давността, изключваща правото да се осъществи
административнонаказателно преследване. В т. 2 от Тълкувателно постановление №
1 от 27.02.2015г., постановено по тълк. дело № 1/2014г. по описа на ОСС на НК
на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС
е прието, че разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно
погасяване на наказателното преследване по давност в НК. Както изрично е
посочено в чл. 11 от ЗАНН разпоредбите на НК намират приложение само когато в
ЗАНН не се предвижда друго. В мотивите на цитираното тълкувателно постановление
е развито подробно, че погасителната давност (първият вид давност, посочен
по-горе) изрично е уредена в чл. 34 от ЗАНН, а изпълнителската (вторият вид
давност) в чл. 82 от ЗАНН. Ето защо при прилагането на общите правила за погасителната
и изпълнителската давност следва да се вземат предвид правилата на чл. 34 и чл.
82 от ЗАНН и не е необходимо препращане към разпоредбите на НК, тъй като тези
въпроси изрично са уредени в специалния закон. В чл. 34 от ЗАНН обаче няма
разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 81, ал. 3 НК, уреждаща
абсолютната давност. Именно тази празнината следва да бъде преодоляна с
приложението на чл. 81, ал. 3 НК вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК и в
административнонаказателния процес. Т.е. изводите и на двете върховни инстанции
са, че приложение в административнонаказателното производство следва да намери
само разпоредбата на чл. 81, ал. 3 НК (относно абсолютната давност), доколкото
всички останали видове давност са уредени в ЗАНН. Това изрично е отразено в мотивите
на тълкувателния акт, в които е посочено, че „предвид липсата на разпоредба,
уреждаща абсолютната давност в ЗАНН и наличието на препращаща норма на чл. 11
от ЗАНН, уредбата относно погасяването на наказателното преследване по давност
в НК следва да намери приложение”. Не следва да намират приложение обаче уредби
в НК, които са намерили своето разрешение в текстовете на ЗАНН. Както вече се
посочи с цитираното тълкувателно постановление се приема, че в чл. 34 ЗАНН е
уредена давността, изключваща правото да се осъществи наказателно преследване.
Този извод произтича от тълкуването на чл. 34 ЗАНН във вр. с чл. 36, ал. 1 ЗАНН. Именно със съставянето на АУАН се образува административнонаказателното
производство. В чл. 34, ал. 1 ЗАНН е предвидено, че за нарушения като
процесните производство не следва да се образува ако са изтекли три месеца от
откриване на извършителя или една година от извършване на нарушението. Т.е.
след изтичането на тези срокове не следва изобщо да се съставя АУАН. Вярно е,
че в чл. 34 ЗАНН липсват разпоредби, аналогични на тези в чл. 81, ал. 1 и ал. 2 НК, в които са предвидени предпоставките за спиране и прекъсване на давността и
изрично е предвидено, че след прекъсването на давността (например с образуване
на наказателно производство спрямо определено лице) започва да тече нова
давност. Съдът обаче намира, че тези разпоредби не могат да се приложат по
силата на чл. 11 ЗАНН и в административнонаказателния процес и да се приеме
тезата, че след съставянето на АУАН започва да тече срок по чл. 80, ал. 1, т. 5 НК. Както е посочено в цитираното тълкувателно постановление чл. 11 ЗАНН следва
да се прилага само при липсата на уредба на даден институт (каквато липсва за
абсолютната погасителна давност в ЗАНН). В чл. 34 ЗАНН обаче изрично е
предвидено, че давността, изключваща правото да се осъществи
административнонаказателно преследване касае само образуването на самото
производство. Този извод произтича от буквалното тълкуване на чл. 34, ал. 1 ЗАНН. В букви „а”, „б” и „в” от този текст са предвидени изрични хипотези, при
които вече образуваното административнонаказателно производство се прекратява.
При уредбата на давностния срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН изрично се сочи само, че
„не се образува” производство. Т.е. законодателят е направил разграничение между
хипотезите, при които вече образуваното производство се прекратява и
хипотезите, при които такова не следва изобщо да се образува. Това
разграничение ясно личи от текста на чл. 34, ал. 1 ЗАНН и не може да се приеме,
че липсата на възможност вече образувано производство да се прекрати на
основание изтекла давност представлява празнина в ЗАНН. Точно обратното –
законодателят е ограничил действието на давността по чл. 34, ал. 1 ЗАНН
единствено до образуване на съответното производство. Липсва уредба, аналогична
на тази по чл. 81, ал. 2, изр. 2 НК, според която след образуването на
производството започва да тече нова давност. Тази липса обаче не представлява
празнина в ЗАНН. Това напълно се потвърждава от текста на чл. 34, ал. 3 ЗАНН, в
който е предвиден нов давностен срок (по арг. от цитираното вече тълкувателно
постановление), а именно 6-месечен срок за издаване на наказателното
постановление. Т.е. в ЗАНН са предвидени специфични давностни срокове за
образуване на самото производство и за издаване на правораздавателния акт,
който има същото действие като на присъдата за извършено престъпление по НК.
Именно това са специалните давностни срокове, след изтичането на които не
следва да се образува производство, а по смисъла на чл. 34, ал. 3 ЗАНН – вече
образуваното да се прекрати. Налага се извод, че в чл. 34 ЗАНН се съдържа
детайлна уредба, която се различава от тази в НК по въпроса за съдбата на
давностните срокове след образуване на производството. Както се посочи по арг.
от чл. 81, ал. 2, изр. 2 НК вр. чл. 80, ал. 1 НК след образуване на наказателното
производство започва да тече нова давност. В ЗАНН обаче след образуване на
производството започва да тече давността по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. След като
уредбата в ЗАНН е ясна не е необходимо да се извършва препращане към чл. 81,
ал. 2, изр. 2 НК вр. чл. 80, ал. 1 НК. Поради тази причина след образуване на
административнонаказателното производство не текат сроковете по чл. 80, ал. 1 ЗАНН. Тече единствено срокът по чл. 34, ал. 3 ЗАНН, а след издаването на НП
следва да се прилага единствено абсолютната давност за погасяване на
наказателното преследване – по арг. от т. 2 от вече цитираното тълкувателно
постановление. Такова разрешение е и напълно логично, доколкото ако се приеме,
че след издаването на НП следва да се съблюдава срокът по чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, ще се стигне до недопустимо смесване на различните видове давност и
наслагването на всички известни давностни срокове към
административнонаказателното производство. Такова процедиране не би следвало да
се приеме за допустимо след като законодателят в текстовете на ЗАНН е предвидил
как да се процедира при всички случаи, а празнота съществува само относно
абсолютната погасителна давност. Няма логика веднъж да се предвижда тримесечен
давностен срок от откриване на извършителя (едногодишен от извършване на нарушението)
за образуване на самото производство, впоследствие да се предвижда давностен
срок за издаване на НП, а след издаването му за първи път да се прилагат
сроковете по чл. 80, ал. 1 НК, които до този момент изобщо не са вземани
предвид. Такова смесване на сроковете е и напълно изкуствено, доколкото идеята
на чл. 81, ал. 2, изр. 2 НК вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК е при изтичането на един
и същ срок да се погасява възможността за образуване на наказателно
производство или вече образуваното да се прекрати. Не може да се приеме, че за
образуването на административнонаказателното производство следва да се
съблюдава един срок, за издаването на НП – втори срок, впоследствие – трети,
различен по времетраене срок, непредвиден в специалния закон. В заключение може
да се посочи, че в чл. 81, ал. 2 НК и в чл. 34 ЗАНН са използвани различни
законодателни подходи. Поради тази причина няма основание същите да се смесват
и в чл. 34 ЗАНН не съществува празнота, която да бъде запълвана с разпоредбата
на чл. 81, ал. 2 НК.
В светлината на изложеното може да се приеме, че от
значение за настоящия казус е дали са спазени сроковете на чл. 34 ЗАНН за
възбуждане на наказателната отговорност спрямо жалбоподателя и дали е изтекла
абсолютната давност за изключване на административнонаказателното преследване
спрямо него. С оглед посоченото по-горе към момента не е изтекъл срокът от
четири години и половина, който следва да изтече, за да се изключи
административнонаказателното преследване спрямо жалбоподателя. При това
положение към момента не е изтекъл нито един от предвидените в ЗАНН и НК
давностните срокове и няма основание административнонаказателното преследване
спрямо жалбоподателя да се изключи.
В заключение по обсъдения въпрос с давността настоящият
съдебен състав счита за необходимо да отбележи, че му е известна практика на
касационната инстанция и в двете обсъдени по-горе насоки. С Решение № 623 от
02.04.2018г. по КНАХД № 353/2018г. и Решение № 1265 от 26.06.2018г. по КНАХД №
1153/2018г. на Административен съд Бургас е прието, че в чл.34 от ЗАНН са
определени срокове за издаване на АУАН и НП, с оглед на което нормата на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК няма
самостоятелно приложение в административнонаказателното производство и тя се
прилага винаги само във връзка с чл. 81, ал. 3 от НК, само за да се изчисли
срока на абсолютната погасителна давност, за която няма уредба в ЗАНН. В
Решение № 602 от 30.03.2018г. по КНАХД № 354/2018г. и Решение № 801 от
23.04.2018г. по КНАХД № 557/2018г. по описа на Административен съд Бургас е
прието, че за изтичането на предвидената от законодателя абсолютна погасителна
давност се следи само когато се установи, че не е изтекла давността по
съответният текст на чл. 80, ал. 1 от НК (обикновена давност). Именно в тази
връзка в официален отговор на запитва от председателя на Районен съд Несебър,
подаден от Върховна административна прокуратура, отдел „Административно-съдебен
надзор” с вх. № 9692 от 20.11.2018г. по описа на Районен съд Несебър изрично е
посочено, че с Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015г., постановено по
тълк. дело № 1/2014г. по описа на ОСС на НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС безспорно и ясно е
постановено, че доколкото в чл. 34 от ЗАНН няма разпоредба, аналогична на
разпоредбата на чл. 81, ал. 3 НК, уреждаща абсолютната давност, то следва да се
приложи чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК вр. чл. 11 ЗАНН.
Според становището на посочения отдел на ВАП е налице яснота по въпроса, че
самостоятелното значение на нормата на чл. 80, ал. 1, т. 5 НК е изключено.
Посочено е, че този въпрос е решен с цитираното тълкувателно постановление и
ново производство за решаването му е недопустимо. Ето защо изводите в
тълкувателното постановление и в становището на ВАП са в унисон с приетото от
съдебния състав в настоящото съдебно решение.
Извън изложеното в случая давността (започнала да тече от
13.04.2016г.) е прекъсвана по реда на чл. 81, ал. 2 НК вр. чл. 11 ЗАНН на
26.04.2016г. (с издаване на НП) и на 15.03.2019г. (с внасяне на изготвена
докладна записка за търсенето на жалбоподателя за връчване на НП). Посочените
действия са били насочени срещу лицето, поради което попадат в обхвата на чл.
81, ал. 2 НК. Вярно е, че действията по търсене на лицето не са били достатъчни,
но е факт, че са предприемани такива, включително и чрез посещаване на адреса
му, с които течението на давностните срокове е прекъснато. Това е допълнително
обстоятелство в подкрепа на извода, че в случая може да се приложи единствено
абсолютната давност от четири години и половина.
След като не са изтекли давностните срокове, съдът
разгледа НП във връзка с неговата процесуална и материална законосъобразност. В
тази връзка относно посоченото нарушение на чл. 147, ал. 1 ЗДвП при
издаването на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В
текста на НП е посочено, че управляваният от жалбоподателя автомобил „не е
представен в срок на годишен технически преглед”. На първо място така даденото
описание на извършеното нарушение е непълно. От това описание не става ясно
какъв е бил срокът, до който автомобилът е следвало да бъде представен за
годишен технически преглед. Нормата на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН изисква в
текста на НП да се опишат в пълнота обстоятелствата, на които се основава
нарушението. След като на лицето се вменява, че управлява автомобил, непредставен
в срок за технически преглед, от фактическа страна е било задължително да се
посочи до коя дата е следвало конкретният автомобил да се представи за преглед.
Липсата на това обстоятелство при описание на нарушението представлява
съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като за жалбоподателя не е
станало ясно срещу какви точно факти да се защитава. На практика той е в
невъзможност в настоящото производство да обори тезата на наказващия орган, че
автомобилът не е представен в срок за технически преглед, тъй като такъв срок
изобщо не е посочен в текста на НП. Изложеното
е достатъчно, за да се приеме, че относно вмененото на жалбоподателя нарушение
на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП НП е издадено при съществени нарушения на
процесуалните правила и следва да бъде отменено. Вярно е, че такъв срок е
посочен в текста на АУАН, но за законосъобразното издаване на НП чл. 57, ал. 1,
т. 5 ЗАНН изисква и в него да се посочат всички относими факти и обстоятелства.
В такава насока е и практиката на касационна инстанция - Решение № 1981 от
30.11.2016 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. №
2084/2016г.
Налице са и процесуални нарушения във връзка с другото
посочено нарушение – по чл. 157, ал. 8 ЗДвП. Цитираният текст предвижда, че наказателното постановление заменя контролния талон за период от един месец
след влизането му в сила, съответно решението или определението на съда при
обжалване. Т.е. посочената норма не съдържа правило за поведение, което да бъде нарушено, за да
бъде налагана санкция на водача. След като срокът по чл. 157, ал. 8 ЗДвП е
изтекъл, то водачът е бил длъжен да носи контролен талон, а в тази връзка
нарушението му е съвсем различно от посоченото и следва да се квалифицира по
други норми (вкл. и санкционна). В подобна насока е Решение № 1162 от 17.06.2016 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 909/2016 г. Ето защо и в тази част НП следва да бъде
отменено.
По отношение на нарушението на
чл. 139, ал. 5 ЗДвП, съдът намира, че същото е описано при спазване на чл. 42 и
чл. 57 ЗАНН, като във връзка с това нарушение не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила при издаването на НП.
Що се отнася до материалната законосъобразност на НП по
отношение на това нарушение, правните изводи на съда са следните:
Жалбоподателят се е движел по главен път първи клас 1-9,
около 205,3 км. в посока към гр. Бургас без да е закупил винетен стикер за
управлявания от него автомобил. За движението по този път съществува задължение
за заплащане на винетен стикер, доколкото става въпрос за главен път (арг. от Решение
№ 945 на МС от 1.12.2004г. за утвърждаване на списък на републиканските пътища,
приемане на списък на републиканските пътища, за които се събира такса за
ползване на пътната инфраструктура – винетна такса, и за определяне на
съоръжение, за което се събира такса по чл. 10, ал. 4 от Закона за пътищата за
ползване на отделно съоръжение по републиканските пътища). Същевременно от
наказващия орган е приложена правилната санкционна норма, действала към момента
на нарушението, а именно чл. 179, ал. 3, т. 4 от ЗДвП, в която са уредени
наказанията за водачи на леки автомобили с 8 или по-малко места, които
управляват МПС без да са заплатили винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП.
Видно от нормата на чл. 179, ал. 3, т. 4 ЗДвП санкцията за нарушение от вида на
процесното е фиксирана, като наказващият орган не може да наложи друго
наказание, освен глоба в размер на 300 лв. В случая е наложена санкция именно в
този размер, поради което се налага извод, че наказващият орган е действал
законосъобразно и не са налице основания за изменение на НП. Следва да се
обърне внимание, че е налице промяна на разпоредбата, която обаче не води до
по-благоприятен за дееца закон, тъй като в сега действащата разпоредба на чл.
179, ал. 3 ЗДвП отново се предвижда „глоба” в размер на 300 лв. за водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10,
ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата.
Всичко изложено до тук води до краен извод, че НП следва
да бъде отменено за наложените наказания на основание чл. 185 ЗДвП и потвърдено
в останалата му част.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 16-0304-000707/26.04.2016г. на началник сектор към ОД на МВР Бургас,
РУ Несебър, в частта му, в която на Н.Г.Л., ЕГН **********, с адрес ***, на
основание чл. 185 ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 147, ал. 1 ЗДвП, е
наложено наказание „глоба” в размер на 20 лв., а на основание чл. 185 ЗДвП, за
извършено нарушение на чл. 157, ал. 8 ЗДвП, е наложено наказание „глоба” в
размер на 20 лв.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 16-0304-000707/26.04.2016г. на началник
сектор към ОД на МВР Бургас, РУ Несебър, в частта му, в която на Н.Г.Л., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 179, ал. 3, т. 4 от ЗДвП, за
извършено нарушение на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП, е наложено наказание „глоба” в
размер на 300 лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на
съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: