РЕШЕНИЕ
№ 240
гр. ХАСКОВО, 04.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
Членове:ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА
ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ
при участието на секретаря Р. М. К.
като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА Въззивно гражданско дело № 20235600500358 по описа за
2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 95/13.03.2023 г. по гр. дело № 1081/2022 г., Районен съд-
Димитровград е признавал за установено по отношение на П. И. П., че дължи на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, по Договор за потребителски кредит № **** от ****г.,
сключен с „Ти Би Ай Банк” ЕАД, сумата от 797, 85 лв. - главница, обезщетение за забава в
размер на 56,74 лв. за периода от 15.10.2021 г. до 27.06.2022 г., както и законна лихва,
считано от 27.06.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, за които е издадена
Заповед № 373/29.06.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. №791/2022 г. по описа на РС- Димитровград, като иска в частта му за главница над
797,85 лв. до пълния предявен размер от 2555,26 лв., за договорна лихва от 745,56 лв. за
периода от 11.01.2020г. до 15.10.2021 г. и за обезщетение за забава над 56,74 лв. до пълния
предявен размер от 1008,17 лв. и за периода от 17.04.2018 г. до 14.10.2021 г., е отхвърлил
като неоснователен. Разпределени са и разноските на страните по делото.
Недоволен от решението е останал въззивникът П. И. П., който чрез
пълномощника си - адв. Н. П., го обжалва в законоустановения срок. Излагат се
съображения за да се оборят мотивите на първоинстанционния съд, във връзка с
установената по делото фактическа обстановка, като считат, че не се дължи сумата, която се
претендира от ищцовото дружество, тъй като задълженията по потребителския кредит не са
прехвърлени с всички привилегии, обезпечения, принадлежности и лихви на ищцовото
дружество, поради което и неговата искова претенция е неоснователна.
1
Претендира се отмяна на първоинстанционното решение и се иска
постановяване на ново по същество на спора, с което да се отхвърли исковата претенция в
обжалваната част. Претендират се разноски и за въззивната инстанция.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемото
дружество, с което оспорва подадената въззивна жалба,като се излагат съображения за
нейната неоснователност и по съществото на спора. Прави се искане въззивната инстанция
да потвърди обжалваното решение. Претендират присъждане на разноските за въззивното
производство.
СЪДЪТ, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК,
намира за установено следното:
Жалбата е подадена в предвидения в чл. 259, ал. 1 от ГПК срок, от легитимирана
страна и против съдебен акт, подлежащ на обжалване, с оглед на което е процесуално
допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен в рамките на доводите, заявени във въззивната жалба.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Настоящият съдебен състав намира, че по делото са събрани всички относими и
необходими за изясняване на спора доказателства. Изложената от районния съд фактическа
обстановка правилно е установена , поради което на основание чл. 272 от ГПК изцяло се
споделя от настоящия състав на въззивния съд.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Настоящият състав на въззивния съд споделя фактическите констатации,
направени от първата инстанция, както и окончателните правни изводи за разрешаването на
спора.
Районен съд - Димитровград е бил сезиран с установителен иск с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК. Ищецът „Агенция за събиране на вземания"ЕАД, моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на „АСВ"ЕАД
сумите посочени в издадената по ч.гр.д.№791/2022г. по описа на РС- Димитровград заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №373/29.06.2022г. Претендира
присъждане на разноските в заповедно и в исковото производство.В исковата молба се
твърди, че на 25.11.2021г. е подписано Приложение №1 към Договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 31.08.2018г., сключен между „Ти Би Ай Банк"ЕАД и „АСВ"
ЕАД, с което вземането на „Ти Би Ай Банк"ЕАД произтичащо от договор за потребителски
кредит №**** от ****г., сключен с ответника П. И. П. е прехвърлено в полза на ищеца,
ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.
„Ти Би Ай Банк"ЕАД упълномощило изрично ищеца в качеството му на цесионер по
договор за цесия да уведоми длъжниците за прехвърлянето на вземанията им. По реда на
чл.99, ал.3 от ЗЗД до ответника е било изпратено писмо от името на „Ти Би Ай Банк"ЕАД от
09.12.2021г., с което да бъде уведомен за цесията, което писмо е било върнало в цялост,
като неполучено.Поради неизпълнение на задълженията по Договора, на 27.06.2022г.
ищецът депозирал в РС-Димитровград заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК.Образувано било ч.гр.д.№791/2022г., по което на 29.06.2022г. съдът издал
Заповед №373 за изпълнение на парично задължение. Със същата било разпоредено на
ответника П. И. П. да заплати в полза на заявителя по горепосочения Договор за
потребителски кредит сумата от 2555,26 лв. главница, договорна лихва за времето от
01.01.2020. до 15.10.2021г. в размер на 745,56 лв., обезщетение за забава за периода от
17.04.2018г. до 27.06.2022г. в размер на 1008,17 лв. ведно със законна лихва върху
2
главницата, считано от 27.06.2022г. до окончателното й изплащане, както и деловодни
разноски от 236,18 лв. В срока по чл.414 ГПК длъжникът депозирал възражение, в което
заявил, че не дължи изпълнение на задълженията по издадената заповед за изпълнение.
Ответникът П. И. П. не е депозирал в срок отговор на исковата молба. В съдебно
заседание, чрез пълномощника си адв.Н. П. от АК-Пловдив, поддържа, че искът следва да бъде
отхвърлен, като недоказан. Позовава се на наличието на неравноправни клаузи в
договора.Претендира присъждане на направените деловодни разноски.
С оглед наведените доводи във въззивната жалба настоящият състав на
въззивния съд намира за необходимо да обсъди следното:
Исковото производство по чл. 422 от ГПК се явява продължение на заповедното
производство и е за установяване съществуването на спорните вземания по заповедта за
изпълнение. В тежест на заявителя-ищец е да установи съществуването на вземането си
спрямо длъжника.Предметът на спора, решаван по реда на чл. 422 от ГПК се определя от
правните твърдения на кредитора в исковата молба за съществуването на подлежащо на
изпълнение вземане, за което е била издадена заповедта за изпълнение.
Районният съд е бил сезиран с искова молба от кредитора-цесионер в
преклузивния едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК, поради което предявеният иск е
допустим. Налице е и идентитет между вземането, предмет на исковото производство и
посоченото в заявлението вземане.Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК е било депозирано в РС-Димитровград на 28.06.2022г., към който момент вече е бил
настъпил падежа и на последната от дължимите по процесния договор месечна вноска, падежът е
15.10.2021г., поради което към този момент всички неплатени от ответника суми вече са били
изискуеми без да е необходимо изрично изявление на кредитора за това. И тъй като изпратеното
до ответника на 25.11.2021г. уведомително писмо от „АСВ"ЕАД, с което той е уведомен, че
вземането по процесния договор за потребителски кредит е било прехвърлено от страна на „Ти Би
Ай Банк"ЕАД в полза на ищеца, не е било получено от ответника преди предявяване на
установителния иск в съда, ответникът е научил за извършената цесия на вземането му едва след
получаване на исковата молба, с която срещу него е предявен установителния иск по чл.422,ал.1
ГПК.
За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема, че
договорът за потребителски кредит сключен на 07.01.2019г. с ответника П. И. П. е недействителен
и ответникът дължи връщане единствено и само на предоставената с договора на паричен заем
заемна сума от 2500 лева.
По делото няма спор, че между „Ти Би Ай Банк"ЕАД и ответника е бил сключен
договор за потребителски кредит №****г,като ответникът не е оспорил, че е получил сумата по
уговорения в договора начин- по сметка на потребителя открита в банката. От събраните по
делото доказателства не се установява, че платените от ответника месечни вноски по
застрахователното правоотношение са били преведени и получени от застрахователя. В случая
ответникът не би могъл да влияе нито на размера на застрахователната премия, нито на размера на
застрахователната вноска. Клаузите в договора не са индивидуално уговорени, поради което
същите са неравноправни. Те са уговорени и в противоречие с добрите нрави, тъй като по двете
застраховки е в размер на 549,95 лева или повече от 20% от стойността на отпуснатия кредит. След
като тази сума се присъедини към дължимата главница, ГПР който съгласно договора е 44,51%,
ще надхвърли допустимата горна граница на разходите по отпуснатия кредит.
Спори се надлежно ли е бил уведомен ответникът за извършеното прехвърляне на
вземането от страна на неговия кредитор в полза на ищеца, кога е станало това и какви суми
дължи ответникът на „АСВ"ЕАД.
За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема, че
договорът е недействителен и ответникът дължи връщане единствено и само на предоставената с
договора на паричен заем заемна сума от 2500 лева. За безспорно установено съдът приема,че
ответникът е платил по договора за потребителски кредит общо сумата от 1702,15 лева, като
3
последното плащане е направено на 10.03.2020 г. Срокът на договора е изтекъл на 15.10.2021г. С
оглед изложеното, договорът се явява недействителен, като ответникът дължи връщане
единствено и само на предоставената с договора на паричен заем заемна сума от 2500 лв. Видно от
приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза ответникът е внесъл за погасяване на
задълженията по договора общо 1702,15 лева, като последната вноска е от 10.03.2020г. и
дължимата от ответника главница е в размер на 797,85 лева.Обезщетение за забавено плащане се
дължи върху неплатената част от главницата, считано от датата на настъпване на падежа на всички
вноски по договора за кредит- 15.10.2021г. до датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в съда- 27.06.2022г. Размерът на дължимото обезщетение
за забава върху сумата от 797,85 лв. за периода от 15.10.2021г. до 27.06.2022г. е 56,74 лв. Размерът
е изчислен с помощта на електронен калкулатор за изчисляване на законна лихва от сайта
www.calculator.bg
До същите правни изводи е достигнал и първоинстанционният съд, поради което
обжалваното решение като правилно ще следва да се потвърди.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на въззиваемата
страна следва да се присъдят разноските направенивъв въззивното производство разноски в размер
на 200,00 лв.– за юрисконсултско възнаграждание.
Мотивиран така,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 95/13.03.2023 г. по гр. дело № 1081/2022 г., Районен
съд- Димитровград в обжалваната част като правилно.
ОСЪЖДА П. И. П., с ЕГН **********, **** да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ"ЕАД, с ЕИК *********, с адрес на управление в гр.София, бул."Д-р
Петър Дертлиев" №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 разноски за въззивното производство –
200,00 лв. – за юрисконсултско възнаграждание.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4