РЕШЕНИЕ
№ 83
гр. гр.Мадан, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на осемнадесети май
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова
като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20225430100093 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 439 ГПК.
Образувано е по молба на Д. К. Б., действаща със съгласието на своята майка
В. Д. Б., чрез пълномощника адв. М.О. против Национално бюро за правна помощ, с
която е предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК за
признаване за установено в отношенията между страните, че Д. К. Б., в качеството й на
законен наследник на починалия К. Л. Б. не дължи сумата по изпълнителен лист №
.../28.04.2016г, издаден по НОХД № .../2015г. по описа на PC-Бургас, за събирането на
която било образувано изп.д.№ .../2021г. по описа на ЧСИ Д., peг. № ...КЧСИ, тъй като
била погасена с изтичането на приложимата за нея петгодишна давност, започнала да
тече на 19.04.2016г. и изтекла на 19.04.2021г.
В исковата молба се твърди, че на 28.04.2016г. по НОХД № .../2015г. по описа
на Районен съд-Бургас, Наказателна колегия, II състав, в полза на ответника по
настоящия иск - Национално бюро за правна помощ, бил издаден Изпълнителен лист
№ .../28.04.2016г., с който К. Л. Б. бил осъден да заплати на ответника НБПП сумата от
270лева, представляваща разноски за възнаграждение за правна помощ. На 16.11.2021г.
К. Л. Б. починал, като оставил за единствен свой наследник дъщеря си Д. К. Б.. Въз
основа на издадения изпълнителен лист било образувано изпълнително дело №
.../2021г. по описа на ЧСИ С. Д.. На 28.02.2022г. на ищцата била връчена Покана за
доброволно изпълнение с изх. № .../11.01.2022г. по изпълнителното дело, с приложено
копие на изпълнителния лист. Посочва, че вземането в размер на 270лева, по
1
посоченото изпълнително дело с взискател НБПП, представлявало частно държавно
вземане съгласно чл. 162, ад. 4 от ДОПК. На основание чл.110 от ЗЗД, давността за
това вземане започнала да тече на 19.04.2016г., датата на влизане в сила на съдебния
акт.
Твърди се, че първите предприети действия за принудително изпълнение били
от 17.12.2021г., когато било образувано изпълнително дело № .../2021г. ЧСИ Д.. В тази
връзка, към 17.12.2021г. били изтекли повече от пет години, поради което била
настъпила погасителната давност по смисъла на чл.110 от ЗЗД. По изложените
съображения моли за уважаване на предявения иск.
Постъпил е отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва
предявения иск като неоснователен и недопустим. Поддържа становище, че вземането
не било погасено по давност. Твърди, че давността за процесното вземане била
прекъсната с предприемане на действия по принудително изпълнение - с образуването
на изп.д.№ .../2021г. на ЧСИ С. Д. и с извършените по същото изпълнителни действия.
Позовава се на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020г. Твърди, че
давностния срок за погасяване на вземането спрял в периода от 13.03.2020г. до
21.05.2020г. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът е сезиран с допустима искова претенция по чл. 439 ГПК за
установяване недължимостта на вземане, за принудителното събиране на което е
образувано изпълнително производство, поради погасяването му по давност. Това е
така, тъй като давността не се прилага служебно, т. е. изтичането на предвидения в
закона срок на бездействие на носителя на субективното право на вземане не е
достатъчно, за да се приложат последиците от настъпилото погасяване на
възможността за принудително реализиране на публичното задължение. Необходимо е
длъжникът да направи изрично волеизявление, с което да се позове на изтеклата
давност. Единственият способ за защита на длъжника в хипотеза на поддържано
твърдение за изтекла погасителна давност по отношение на вземане остава
предявяването на иск - отрицателния установителен иск по чл. 439 ГПК, предявен
преди да е приключило принудителното събиране на вземането.
В съдебно заседание, ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа
исковата претенция и претендира присъждане на разноски.
Ответникът не изпраща представител в съдебно заседание. В писмено
становище моли искът да бъде отхвърлен като недопустим, неоснователен и недоказан.
Предявен е иск, с който ищецът оспорва изпълнението по образуваното
срещу него изпълнително дело на основание факти, настъпили след приключване на
2
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание –
изтекла погасителна давност след датата на издаване на изпълнителния лист по НОХД
№ .../2015г. по описа на РС-Бургас. По делото не е спорно, а и от събраните по делото
доказателства се установява, че е издаден изпълнителен лист от 28.04.2016 г. по НОХД
№ .../2015 г. по описа на Районен съд Бургас, въз основа на Определение №
.../17.03.2016 г. по силата на който К. Л. Б. е осъден да заплати на НБПП сумата от 270
лева разноски за възнаграждение за правна помощ. Представено е удостоверение за
наследници, видно от което К. Л. Б. е починал на 16.11.2021г., като е оставил за
наследник неговата дъщеря Д. К. Б. /ищца в настоящото производство/.
Присъдените в полза на Национално бюро за правна помощ разноски от
270лв. по НОХД .../2015г. на РС-Бургас представляват частно държавно вземане, тъй
като не попадат сред посочените в чл. 162, ал. 2 ДОПК публични държавни вземания.
Според разпоредбата на чл. 163, ал. 2 ДОПК частните държавни и общински вземания
се събират по общия ред, поради което по отношение на погасяване на възможността
за принудително изпълнение на същите са приложими разпоредбите на ЗЗД. На осн.
чл. 110 от ЗЗД спрямо процесното вземане се прилага общият петгодишен давностен
срок.
За да бъде приет за основателен предявеният иск, следва да се установи, че в
периода след 19.04.2016г. /датата на влизане в сила на определението на РС-Бургас,
въз основа на което е издаден изпълнителен лист № .../28.04.2016/, е изтекла общата 5-
годишна давност относно процесното вземане, без да са извършвани действия, които
да спират и/или прекъсват давността, като доказателствената тежест да установи, че са
настъпили обстоятелства, които са довели до спирането или прекъсването на
предвидения в закона давностен срок е на ответника.
Изпълнителен лист в полза на ответника срещу длъжника К. Б. е издаден на
28.04.2016г. Видно от приложеното изп. дело № .../2021г. на ЧСИ С. Д., молбата от
НАП за образуване на изпълнително дело за принудителното събиране на вземането е
изпратена до ЧСИ с изх. № .../02.07.21г. и с входящ номер при ЧСИ № .../17.12.2021г.,
като в нея се съдържа искане за извършване на действия по принудително изпълнение
на задължение, искане за справка за наличие на банкови сметки на длъжника, както и
налагане на запор върху тях, в случай, че такива бъдат открити. С постановление от
17.12.21г. изпълнителното производство било спряно, поради смърт на длъжника по
изпълнението. С молба от НАП от 06.01.22г. било представено удостоверение за
наследници на починалия Боянов и направено искане за възобновяване на
изпълнителното дело, както и да бъде конституиран като длъжник законният
наследник Д.Б., чрез законния си представител В.Б..
С искане на издаване на документ от 10.01.22г. била поискана справка за
притежавани движими и недвижими имоти от Б.. Покана за доброволно изпълнение на
3
длъжника Б. е изпратена на 11.01.22г., връчена й на дата 26.02.2022г.
Със задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 10 от
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС е прието, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ) -
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването
на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на
опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан
и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Посочено
е, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко
изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е
длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Прието е, че нова
давност започва да тече с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение. На следващо място в мотивите на решението е уточнено, че ищецът няма
нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои
действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и
разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него
изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното
имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.),
както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на
нови изпълнителни способи.
Подадената молба за образуване на изпълнително дело, съдържаща искане за
предприемане на действия по принудително изпълнение е входирана на 17.12.2021 г, с
изх. № от 02.07.2021г. и с вх. № при ЧСИ от 17.12.2021г. , т.е. след погасяване на
възможността за принудително изпълнение на вземането. При вземането предвид, че
давностният срок е спрял да тече в периода 13.03.20г. до 21.05.20г. на основание чл. 3,
ал. 1, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение и
давността се е удължила с посочения период, то молбата за образуване на
4
изпълнително дело срещу длъжника е подадена след като е погасена възможността за
принудително изпълнение на вземането. Давността е започнала да тече от 19.04.2016г
и е изтекла на 27.06.2021 г., през който период не са се осъществили юридически
факти, водещи до прекъсването на давността, с оглед на което процесното вземане е
погасено по давност, а предявеният иск е доказан по основание и размер и като такъв
следва да бъде уважен.
Съдът намира за неоснователни въведените от ответника възражения за
недопустимост на иска, поради обстоятелството, че за ищеца не съществува правен
интерес от воденето на делото срещу НБПП. В настоящото производство надлежен
ответник е Национално бюро за правна помощ, в чиято полза е издаден процесният
изпълнителен лист, доколкото НАП е оправомощена единствено да събере вземането
съгласно чл. 27б от ЗПП.
С оглед изхода на спора в полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК чл.
78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени направените в производството по делото
разноски. Ищецът е доказал заплащането на държавна такса от 50лв. и разноски за
адвокатско възнаграждение в размер от 300лв., по отношение на което е направено
възражение за прекомерност от страна на ответника.
Съдът намира възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение за неоснователно, доколкото установеният размер от 300лв. е
съобразен с фактическата и правна сложност на делото, като съдът съобрази, че
минималният размер на адвокатското възнаграждение, с оглед цената на иска, е
идентичен с получения, определен на основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид изложеното и на посоченото основание, Районен съд - Мадан
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Д. К. Б., ЕГН **********,
действаща лично и със съгласието на своята на майка В. Д. Б., ЕГН ********** против
Национално бюро за правна помощ, със седалище гр. София, ул. Развигор № 1,
установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК, че Д. К. Б., ЕГН **********, в
качеството си на наследник на К. Л. Б., ЕГН **** не дължи на Националното бюро за
правна помощ сумата 270лв. (двеста и седемдесет лева) по изпълнителен лист №
.../28.04.2016г., издаден по НОХД № .../2015г. на РС-Бургас, въз основа на който е
образувано изпълнително дело №.....по описа на ЧСИ С. Д., рег. № ...КЧСИ, поради
погасяване на вземането по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Национално бюро за правна помощ,
със седалище гр. София, ул. Развигор № 1 да заплати на Д. К. Б., ЕГН **********,
5
действаща лично и със съгласието на своята на майка В. Д. Б., ЕГН ********** сумата
от 350лв. (триста и петдесет лева) съдебни разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд -
Смолян в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
6