№ 10794
гр. София, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря Р.Д.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20221110118697 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявени от „Т.С.” ЕАД обективно
кумулативно съединени установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване, че Ж.Б.Д-К. дължи на ищеца сумите 1
178,67 лева (хиляда сто седемдесет и осем лева и 67 стотинки), представляваща главница за
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.11.2018 г. до 30.04.2021
г. за топлоснабден имот находящ се в ***, аб.№ ***, ведно със законна лихва за период от
28.01.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 168,00 лева (сто шестдесет и осем лева),
представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2019 г. до 20.01.2022 г., 49,82лева
(четиридесет и девет лева и 82 стотинки), представляваща главница за цена на извършена
услуга за дялово разпределение за период от 01.12.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна
лихва за период от 28.01.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 8,88 лева (осем лева и 88
стотинки), представляваща мораторна лихва дължима върху цената на услугата за дялово
разпределение за период от 31.01.2019 г. до 20.01.2022 г, за които вземания е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по гр.д. № 4732/2022 г. на СРС, 179 с-в. Претендира
разноски.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало по силата на
сключен с ответника договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им
приемане, като в изпълнение на този договор е доставил за посочения период топлинна
енергия, като потребителят не е заплатил, в 45-дневен срок от датата на публикуването на
месечните фактури на интернет страницата на дружеството, дължимата цена, поради което е
изпаднал в забава.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата депозира писмен отговор, в който дава
становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Отрича между
страните да е налице облигационно правоотношение, доколкото не е собственик или
ползвател на топлоснабдения имот. Оспорва дължимостта на услугата за дялово
разпределение. Релевира възражение за изтекла погасителна давност по отношение на част
от претендираното вземане. Претендира разноски.
1
Третото лице-помагач на страната на ищеца е представило писмени доказателствени
средства, като е изразило становище за доказаност и основателност на предявените искове.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
За уважаване на предявените искове в тежест на ищцовата страна е да установи
следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително
правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което
продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да
ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2)
продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата
на определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през
релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54
от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б
ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е: краен клиент, който купува енергия или
природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му
с енергия или природен газ.
По делото е представен като писмено доказателство заверено копие от Заповед
№РД 41-2241/24.10.1986г. на Председателя на ИК на СНС, съгласно която процесният имот
е предоставен в обезщетение на Ж.Г. И.а.
От изискана справка от Дирекция „Общински приходи“ към Столична община,
район П. се установява, че няма лице легитимирало се като собственик.
По делото не са представени доказателства от които да се установи наличие на
облигационно правоотношение между страните по делото по отношение на процесния имот.
Извод, че ответникът има качеството на собственик, респективно вещен ползвател на
топлоснабдения апартамент, не може да се направи единствено от представения протокол за
общо събрание и списък на живущите в топлоснабдената сграда без дата, които имат
характер на косвени доказателства за този факт и не са достатъчни за провеждане на пълно и
главно доказване, каквато тежест носи ищецът. Напротив, видно от представената от ищеца
заповед по чл. 98 ЗТСУ, собственик на топлоснабдения имот е трето за спора лице. При
липса на други доказателства следва да се приеме, че между страните не е възникнало и
съществувало към процесния период облигационно отношение по продажба на топлинна
енергия при условията на специалните нормативни актове. Ето защо в полза на ищеца
спрямо ответника не съществува вземане за цената на доставена топлинна енергия, с оглед
на което исковете следва да бъдат отхвърлени.
Предявените по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК установителни искове са недоказани по
основание и следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
При този изход на правния спор ищецът няма право на разноски.
Ответницата претендира разноски в размер на 450лв. – адвокатски хонорар за
2
исковото производство и 350лв. – разноски за заповедното производство.
При своевременно въведеното с исковата молба възражение за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение за заповедното производство, съдът намира същото
за основателно. Единственото процесуално действие, което е извършил процесуалният
представител на длъжника - ответник е подаването на възражение. При това положение, да
се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в претендирания размер на практика би
нарушило основния за българското гражданско право принцип на забраната за
неоснователно обогатяване.
Правната помощ оказана в заповедното производство включва и тази за подготовка
на документите за сезиране на заповедния съд, защото самото производство по чл. 410 ГПК
се изчерпва с подаването на надлежно изготвени документи, съизмеряващо се с
необходимата на длъжника защита съответна с тази по чл. 6, т.5 от НМРАВ, поради което
същото следва да бъде намалено на 50лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т.С. ЕАД с ЕИК: *** и адрес: *** искове за признаване
за установено по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК, че Ж. Б. Д. с ЕГН: ********** дължи 1 178,67
лева (хиляда сто седемдесет и осем лева и 67 стотинки), представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.11.2018 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законна лихва за период от 28.01.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 168,00
лева (сто шестдесет и осем лева), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2019
г. до 20.01.2022 г., 49,82лева (четиридесет и девет лева и 82 стотинки), представляваща
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.12.2018 г. до
30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 28.01.2022 г. до изплащане на вземането,
сумата 8,88 лева (осем лева и 88 стотинки), представляваща мораторна лихва дължима
върху цената на услугата за дялово разпределение за период от 31.01.2019 г. до 20.01.2022 г.,
г. и 78,11 лв. разноски по делото, а именно: 28,11лв. държавна такса и 50 лв.
възнаграждение на юрисконсулт.
ОСЪЖДА Т.С. ЕАД с ЕИК: *** и адрес: *** да заплати на Ж. Б. Д. с ЕГН:
********** сумата от 450лв. – разноски за исковото производство и сумата от 50лв. –
разноски за заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„Т.С.” ЕАД – „Т.С.” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3