Р Е Ш
Е Н И Е
№ 255 27.06.2019 г. гр. Хасково
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН
СЪД ХАСКОВО
.......……………........................………..…….... състав
на двадесет и седми юни ...............................
две хиляди и деветнадесета година
в закрито заседание в състав :
Председател
: ДЕЛЯНА
ПЕЙКОВА
Членове : ГЕОРГИ ГОЧЕВ
ИРЕНА АВРАМОВА
секретар …….………….…………………………………………………..……….……
прокурор ……………….........................................................………………….….......
като разгледа докладваното от
..........................председателя ...….........…..………...
В. гр. дело
№ 384
по описа за 2019 г…..…………………………………………..
Производството е по
реда на чл.463 от ГПК, образувано по жалба вх. № 11255/05.03.2019 г. по описа
на ЧСИ З.Запрянов, подадена от ТД на НАП
Пловдив против Постановление от 12.02.2019
г. на ЧСИ Захари Запрянов за
разпределение на постъпила сума по
изп.д. № 20108750400138, предявено
на 28.02.2019 г.
Недоволен от
извършеното разпределение на постъпилите суми по изпълнителното дело е
останал жалбоподателят, който чрез
пълномощника си юрк.Бе**-Х** обжалва в
срок. Твърди, че ЧСИ неправилно е
извършил разпределение на постъпилата
сума в размер на 22 900 лв., в частта, в която е разпределена сумата от 6020.32 лв. –
адвокатски хонорар в полза на взискателя „ Юробанк България“ АД гр. София.
Твърди,че взискателя бил представляван в производството от юрисконсулт и
възнаграждението следвало да бъде определено в размер на 200 лв., поради което
неправилно ЧСИ разпредели сумата от
6020.32 лв. разноски в полза на взискателя. Моли съда да постанови решение, с
което да отмени обжалваното разпределение на ЧСИ З.Запрянов, с район на действие
– района на ОС Хасково.
В срока по чл. 276 ал. 1 ГПК няма постъпили отговори.
В
писмените обяснения ЧСИ взема становище за допустимост на жалбата.Счита обаче
същата за неоснователна по същество, т.като взискателят бил представляван в
производството от адвокат, за което имало представени писмени доказателства,
както и доказателства за изплатеното възнаграждение. По делото нямало постъпило
възражение от присъединения взискател
относно размера на разноските.
Хасковският
окръжен съд, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по
делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбата
е подадена в срок и е процесуално допустима. Преценена по същество е
основателна, макар е не по съображенията, изложени в нея.
Изп.д. № 20108750400138 по описа
на ЧСИ З.Запрянов е образувано по молба на „ Алфа банк А.Е“, клон България
сега „ Юробанк България“ АД. Длъжници в
производството са Т.Б.Х. и Б.Б.Х.. Присъединен взискател в производството е
НАП- ТД НАП Пловдив, офис Стара Загора.
С молбата за образуване на
изпълнителното дело взискателят „ Алфа банк А.Е“, клон България е представил договор за юридически услуги, сключен на
14.09.2009 г. между него и адвокатско дружество „ Зафиров и Господинов“ гр.
София / т.1,л.33/. Видно от приложение № 1 към договора е,че страните са
договорили адвокатски хонорар за изпълнителни дела за събиране на ипотечни
кредити в размер на 2000 лв. В договора е предвидено и допълнително възнаграждение
за успех. По делото е представена проформа фактура № 33 от 11.02.2010
г.,издадена от адвокатско дружество“ Зафиров и Господинов“ за сумата от 2000
лв. / л.47/. На л.48 от делото се намира извлечение от сметка за извършен
превод от „ Алфа Банк България“ клон София на адвокатско дружество „ Зафиров и
Господинов“ гр. София на сумата от
4 928 лв. Като основание за извършеното плащане е посочено – плащане по пф
32,33,34,35/11.02.2010 г.- адвокатски услуги по договор – хонорар и такси. По
делото не се съдържат други документи, установяващи извършено плащане на
адвокатски хонорар./ представени са множество пълномощни л.516, л.647,794,797 и
др., но доказателства за извършени други
плащания на адвокатски хонорар не се намериха/.
С атакуваното
постановление за разпределение на постъпилата от публичната продан сума от
12.02.2019 г. / л.1197/, към първия ред на привилегиите ЧСИ е отнесъл „Дължими
разноски и такси по изпълнителното дело“, в това число – процесното адвокатско
възнаграждение в размер на 6 020,32
лв., което е разпределил за взискателя „ Юробанк България“ АД. Доколкото
останалите пера от постановлението за разпределение не се атакуват от страните,
те не следва да се обсъждат.
Изготвена е
справка за размера на дълга към 21.03.2018 г.- л.929-933, в която в позиция 8 е
посочено задължение в размер 6 020,32 лв. адвокатско възнаграждение от
12.02.2010 г. Сметката инкорпорира в себе си и произнасянето на съдебния
изпълнител по чл. 79 ал. 1 ЗЧСИ за всички разноски по изпълнението, в това
число сумата 6 020,32 лева – адвокатско възнаграждение от 12.02.2010
година. Към този момент няма постъпила жалба от страните в производството, в
т.ч. от присъединения взискател против размера
на определените разноски, както и няма направено възражение за
прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение. Ето защо към настоящият
момент е преклудирана възможността на страната да прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Неоснователни
са и доводите,че на взискателя „ Юробанк България“ АД не се дължи адвокатско
възнаграждение, т.като в производството са били представлявани от юрисконсулт. На л. 797 е представено пълномощно
на юрк.Димитров, но няма доказателства същият да е извършвал действия по
представителство на взискателя в производството. Всички действия по
изпълнителното дело свързани със
събиране на вземането са извършвани от упълномощени адвокати, поради което и на взискателя следва
да бъдат присъдени разноски, представляващи платено възнаграждение на адвокат.
Независимо от това обаче,
настоящият съдебен състав намира,че атакуваното разпределение е неправилно и
следва да бъде отменено. В конкретният случай съдът констатира,че съдебният
изпълнител погрешно е определил размера на дължимите разноски, представляващи
платено възнаграждение на адвокат от първоначалния взискател, което не се дължи
на прекомерност на това възнаграждение, а на липса на доказателства за сторено
такова над размера от 2000 лв. до приетия размер от ЧСИ от 6020.32 лв.
Съгласно
чл.78 ал.1 от ГПК страната може да претендира разноски , представляващо платено
възнаграждение за един адвокат, ако е имала такъв. Видно от приложените по
делото доказателства е,че страните са договорили адвокатски хонорар за изпълнителни
дела за събиране на ипотечни кредити в размер на 2000 лв., както и че
взискателят е заплатил така договореното възнаграждение - проформа фактура № 33
от 11.02.2010 г.,издадена от адвокатско дружество“ Зафиров и Господинов“ за
сумата от 2000 лв. / л.47/. По делото не се съдържат други документи,
установяващи извършено плащане на адвокатски хонорар. Представени са множество пълномощни л.516,
л.647,794,797 и др., но доказателства за извършени други плащания на адвокатски хонорар не се
намериха/. На л.48 от делото се намира
извлечение от сметка за извършен превод от „ Алфа Банк България“ клон София на адвокатско
дружество „ Зафиров и Господинов“ гр. София на сумата от 4 928 лв. Като основание за
извършеното плащане е посочено – плащане по пф 32,33,34,35/11.02.2010 г.-
адвокатски услуги по договор – хонорар и такси, т.е в това плащане е включено и
плащането в размер на 2000 лв. по проформа фактура № 33 от 11.02.2010 г./ дори
да бъде сумирана сумата от 2000 лв. с тази от 4928 лв. не дава сбор от 6020,32
лв./. Доколкото в това извлечение е посочено като основание плащане по пф 32,33,34,35/11.02.2010 г.- адвокатски
услуги по договор – хонорар и такси,представена е само проформа фактура № 33,
установяваща платено възнаграждение на адвокат в размер на 2000 лв. и доколкото
в сключения договор уговореното възнаграждение е в размер на 2000 лв., то се
налага извода,че именно това е платено възнаграждение, за което се следват
разноски на взискателя. Следва да се отбележи още, че в посоченото извлечение
са цитирани четири фактури и е посочено като основание адвокатски хонорар и
такси, което сочи,че останалите фактури касаят плащането на такси в
производството, които не следва да бъдат отнесени към разноските за адвокатско
възнаграждение. Единственото доказателство за направени разноски в
производството представляващи платено възнаграждение на адвокат е именно
представената проформа фактура № 33/11.02.2010 г., установяваща извършеното
плащане на договореното възнаграждение в размер на 2000 лв., поради което и
съгласно правилото на чл.78 от ГПК на страната се дължат разноски в този размер.
Предвид изложеното извършеното
разпределение на постъпилата по делото сума в размер на 22 900 лв., в
частта, в която е разпределена сумата от
6020.32 лв. – адвокатски хонорар в полза на взискателя „ Юробанк България“ АД
гр. София е неправилно и следва да бъде отменено. Делото следва да бъде върнато на
ЧСИ за извършване на ново разпределение, като се отстранят допуснатите
неточности и се определят суми за разноски, платено възнаграждение на адвокат,
съобразно разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК и представените по делото
доказателства за извършеното плащане. Това следва да бъде извършено от ЧСИ,
съгласно разпоредбите на чл.460-462 от ГПК.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Постановление от
12.02.2019 г. на ЧСИ Захари Запрянов за
разпределение на постъпила сума по
изп.д. № 20108750400138, предявено
на 28.02.2019 г.
ВРЪЩА делото на ЧСИ Захари Запрянов с район на действие ОС Хасково за извършване
на ново разпределение, съобразно дадените указания.
Решението
подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчване на страните пред
Апелативен съд-Пловдив по реда на чл.274 от ГПК.
Председател: Членове: 1.
2.