РЕШЕНИЕ
№ 119
*******, 13.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Йоана Н. Вангелова
при участието на секретаря Антоанета Ив. Д.
като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело №
20223110103440 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ.
Ищецът С. К. М. твърди, че на 08.10.2020 г. сключил с ответника „ЗАД
*******“ АД договор за имуществена застраховка „Каско“, клауза „Пълно
Каско“, обективиран в застрахователната полица № 0306**594967, за личния
си лек автомобил „Ауди А6“, peг. № *******. Посочва, че срокът на действие
на договора бил от 11.10.2020 г. до 10.10.2021 г. Уговорена била
застрахователна сума в размер на 9500 лева и застрахователна премия от
690.41 лева, разсрочена на 4 вноски, които понастоящем са изцяло изплатени.
В исковата молба са наведени твърдения, че на 06.10.2021 г. около 8:00
часа, отивайки до автомобила, който бил паркиран на паркинг в гр. *******,
ищецът установил увреждания на предния капак и предната дясна врата.
Ищецът заявява, че на 08.10.2021 г. уведомил застрахователя за настъпилото
застрахователно събитие, като негов служител извършил оглед и заснемане
на автомобила и съставил опис на щетите по претенция. В същия били
описани следните увредени части: преден капак и предна дясна врата. На
11.10.2021 г. ищецът получил уведомление, с което застрахователят отказал
да му заплати застрахователно обезщетение за увреждането по предния капак.
Посочва, че получил застрахователно обезщетение в размер на 100.49 лева за
увреждането по предна дясна врата, което не отговаря на действителния
размер на претърпяната вреда. Поддържа, че сумата необходима за
възстановяване на автомобила е в размер на 555.40 лева, като незаплатеният
остатък от дължимото застрахователно обезщетение за увреждането по
1
предната дясна врата възлиза на 454.91 лева.
Отправя искане до съда за осъждане на ответното дружество да му
заплати сумата от 10 лева, представляваща частичен иск от общо 454.91 лева
– незаплатен остатък от застрахователно обезщетение в общ размер от 555.40
лева за имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на предна дясна
врата, причинени в резултат на застрахователно събитие, установено на
06.10.2021 г. в *******, на паркинг до *******, по застраховка „Каско“,
застрахователна полица № 0306**594967 от 08.10.2020 г., за лек автомобил
„Ауди А6“, peг. № *******, ведно със законната лихва от датата на исковата
молба – 17.03.2022 г. до окончателното изплащане на задължението.
Претендира присъждане на извършените по делото разноски.
В съдебно заседание е допуснато изменение на иска, като същият е
окончателно предявен за сума в размер на 275.01 лева.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество е депозирало писмен
отговор, с който навежда доводи за недопустимост и неоснователност на
предявения иск. Оспорва, че ищецът е собственик на процесния автомобил, но
признава наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение
по застраховка „Каско на МПС“ за автомобила към датата на
застрахователното събитие – 06.10.2021 г. Поддържа, че в застрахователната
полица е предвидено настъпилите щети да се обезщетяват по експертна
оценка. Заявява, че процесното МПС към датата на застрахователното
събитие е на повече от 16 г. и съгласно Общите условия на сключената
застраховка не подлежи на ремонт в официален сервиз за марката. Излага, че
въз основа на подаденото заявление за изплащане на обезщетение за вреди е
заведена ликвидационна преписка №1802****100883, като в заявлението
изрично е избран начин на обезщетяване по експертна оценка на
застрахователя. По образуваната щета е извършен оглед и заснемане на
автомобила и е установено увреждане на преден капак и предна дясна врата.
Тъй като предният капак е бил увреден и при сключване на застрахователния
договор, за него не се дължи застрахователно обезщетение и е отказано
изплащането на такова. Позовава се на т. 73 от Общите условия, съгласно
която при частична щета на застрахованото МПС, което към датата на начало
на застраховката е на възраст над дванадесет години, считано от датата на
първа регистрация, застрахователното обезщетение се определя по експертна
оценка на оторизирано от застрахователя вещо лице. Сочи, че съгласно т. 74
от ОУ експертната оценка на щетите се извършва по цени за части,
материали, труд и начисления за отстраняване на щетите, съгласно Методика
на застрахователя. Поради изложеното поддържа, че застрахователят не е
обвързан от средните пазарни цени. Твърди, че съобразно извършената
оценка е изплатено обезщетение в размер на 150.14 лева.
В условията на евентуалност твърди, че претендираната с исковата
молба сума е в завишен размер и не съответства на действителните стойности
на авточастите в страната и цената на труда по средни пазарни цени.
Моли предявеният иск да бъде отхвърлен и да му бъдат присъдени
извършените по делото разноски.
2
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа страна:
С доклада по делото съдът е приел за безспорно и за ненуждаещо се от
доказване в отношенията между страните по делото наличието на валидно
облигационно правоотношение по договор за застраховка „Каско“,
застрахователна полица № 0306**594967 от 08.10.2020 г., за лек автомобил
„Ауди А6“, peг. № *******, със срок на действие от 11.10.2020 г. до
10.10.2021 г., както и че в срока на договора са настъпили процесните вреди
/увреждане на предна дясна врата на автомобила/ вследствие на
застрахователно събитие – покрит риск.
От съдържанието на представеното от ищеца свидетелство за
регистрация на гореописания лек автомобил /л. 66/ се установява, че именно
С. К. М. е негов собственик.
С отговора на исковата молба е представено заявление за изплащане на
обезщетение за вреди на МПС, с което на 08.10.2021 г. ищецът е предявил
застрахователната си претенция /л. 34/. В рамките на образуваната
застрахователна преписка по щета № 180210****0883 от представител на
застрахователя са изготвени опис на щетите /л. 35/ и доклад /л. 36/, с който е
определено обезщетение в размер на 150.14 лева. С писмо от 11.10.2021 г. /л.
37/ „ЗАД *******“ АД е уведомило ищеца, че ще му бъде изплатено
застрахователно обезщетение само за констатираните увреждания по предна
дясна врата, тъй като предният капак на автомобила е бил увреден към датата
на сключване на договора за застраховка. Видно от платежно нареждане от
14.10.2021 г. /л. 38/, ответното дружество е заплатило на ищеца сума в общ
размер на 227.49 лева с посочено основание – 18021030100883, 886.
Към писмените доказателства по делото са приобщени Общите условия
на ответника за застраховка на МПС „Каско“ /л. 29 и сл./. В същите е
предвидено, че при частична щета на застрахованото МПС, което към датата
на начало на застраховката е на възраст над дванадесет години, считано от
датата на първата регистрация, застрахователното обезщетение се определя
съгласно експертна оценка на оторизирано от застрахователя вещо лице /т.
73/. Съгласно т. 74 експертната оценка на щетите се извършва по цени за
части, материали, труд и начисления за отстраняване на щетите съгласно
Методика на застрахователя.
По делото са назначени съдебна автотехническа и съдебно-счетоводна
експериза, заключенията по които съдът кредитира като компетентно
изготвени, подробни и обосновани.
Съгласно заключението по автотехническата експертиза увреждането по
предната дясна врата на автомобила са изразява в нарушено лаково покритие,
като за възстановяване на детайла е необходимо боядисването му. Вещото
лице е изчислило, че сумата, необходима за възстановяване на автомобила по
средни пазарни цени към 06.10.2021 г. е в размер на 425.15 лева. Изчислена
съгласно Методиката на застрахователя по т. 74 ОУ, стойността на ремонта
3
възлиза на 150.14 лева. В съдебно заседание вещото лице поддържа
заключението.
От заключението по съдебно-счетоводната експертиза се потвъждава,
че в полза на ищеца е заплатено обезщетение в размер на 150.14 лева по
процесната щета.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 405 КЗ,
следва да се установи наличието на следните материалноправни
предпоставки: 1) валидно облигационно правоотношение по договор за
имуществена застраховка; 2) настъпили вреди в срока на договора, които да
са причинени от застрахователно събитие – покрит риск.
Между страните е безспорно наличието и на двете посочени
материалноправни предпоставки, обуславящи възникването на договорната
отговорност на ответното дружество, а от ангажираните от ищеца писмени
доказателства се потвърждава и обстоятелството, че същият е собственик на
процесния автомобил и страна по застрахователното правоотношение. В
случая спорът е съсредоточен върху начина, по който следва да бъде
определен размерът на дължимото застрахователно обезщетение.
Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение в размер, равняващ се на действително претърпените вреди към
деня на настъпване на събитието, като негова горна граница е уговорената
застрахователна сума /арг. от ал. 1/. В случаите на пълна увреда
обезщетението се съизмерва с действителната стойност на застрахованото
имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество
може да се закупи друго със същото качество /чл. 400, ал. 1 КЗ/. При частична
увреда релевантна е възстановителната стойност – цената за възстановяване
на имуществото от същия вид /чл. 400, ал. 2 КЗ/. Целта на законодателната
уредба е да бъдат гарантирани правата на застрахования, така че в пълен обем
да бъдат репарирани настъпилите вследствие на реализирания
застрахователен риск вреди, обезпечени със застрахователния договор.
Трайната съдебна практика е еднопосочна – в случаите на съдебно предявена
претенция за заплащане на застрахователно обезщетение се определя по
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие, а уговорки, съдържащи се в общите условия на
застрахователя и водещи до ограничаване обема на отговорността на
застрахователя са непротивопоставими на застрахования. Последните
представляват единствено минимална долна граница при определяне на
застрахователното обезщетение, като при наличието на спор между страните
относно неговия размер, съдът следва да съобрази действителната стойност
на вредата.
Поради така изложените съображения съдът намира, че клаузите на т.
73 и т. 74 от Общите условия, съгласно които размерът на обезщетението се
4
определя по експертна оценка съгласно методика на застрахователя, са
приложими единствено в случаите, когато между страните не е налице спор
относно размера на дължимото застрахователно обезщетение. При съдебно
предявена претенция за плащане на застрахователно обезщетение съдът
следва да определи обезщетението съобразно предвидените императивни
законови правила.
Съгласно заключението по съдебната автотехническа експертиза
стойността на необходимия ремонт, определена по средни пазарни цени към
датата на произшествието – 06.10.2021 г., е в размер на 425.15 лева. След
приспадане на изплатената сума от 150.14 лева дължимият остатък от
застрахователното обезщетение възлиза на 275.01 лева.
Поради гореизложеното предявеният иск е доказан както по основание,
така и по размер и следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на делото и предвид направеното искане от страна на
ищеца, на последния следва да бъдат присъдени сторените по делото
разноски за държавна такса в размер на 50 лева, внесен депозит за САТЕ в
размер на 100 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева с ДДС.
Възражението на ответника за прекомерност на претедираното от ищеца
адвокатско възражение се явява неоснователно, доколкото същото е в
минималния размер съгласно Наредба № Наредба № 1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения в редакцията й, действала към
датата а сключване на договора за правна защита и съдействие.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАД *******“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление гр. *******, ДА ЗАПЛАТИ на С. К. М., ЕГН **********, от
*******, *******, *******, СУМАТА ОТ 275.01 лв. /двеста седемдесет и
пет лева и една стотинка/, представляваща незаплатен остатък от
застрахователно обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
увреждане на предна дясна врата, причинени в резултат на застрахователно
събитие, установено на 06.10.2021 г. в *******, на паркинг до *******, по
застраховка „Каско“, застрахователна полица № 0306**594967 от 08.10.2020
г., за лек автомобил „Ауди А6“, peг. № *******, ведно със законната лихва
от датата на исковата молба – 17.03.2022 г. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА „ЗАД *******“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление гр. *******, ДА ЗАПЛАТИ на С. К. М., ЕГН **********, от
*******, *******, *******, СУМАТА ОТ 510 лв. /петстотин и десет лева/,
представляваща разноски в първоинстанционното производство, на
5
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
УКАЗВА на ответника „ЗАД *******“ АД, ЕИК *******, че може да
преведе сумите, присъдени в полза на ищеца С. К. М., ЕГН **********, по
банкова сметка с IBAN BG******************, с титуляр адв. Й. К. А..
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6