№ 8675
гр. София, 14.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря ЙОАНА В. ПАСКАЛЕВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20231110158241 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск от „Х.К.Р.“ ЕООД, ЕИК *********, със седлище и адрес на
управление /адрес/, представлявано от управителя И.Ц.Й., срещу „Х.В.А.Н.“ АД, ЕИК
*********, със седлище и адрес на управление /адрес/, предстаавлявано от Л.З.М., за
признаване за установено по отношение на ответника, че ищеца е собственик, на основание
Договор за изработка, доставка и монтаж на мебели инвентар от 12.06.2015г., на „Р.-р-П-т.“,
представляваща шкаф с вратички с монтиран отгоре термоплот, гръб с рафтове за бутилки и
чаши, изработен с материал ПДЧ (плоча от дървесни частици), бежов на цвят, намиращ се
до стената над барплота на височина два метра на ет.2 в Б.-Р. (Р.-р.), находящ се в сграда с
идентификатор 51500.201.13.5 (петдесет и една хиляди и петстотин точка двеста и едно
точка тринадесет точка пет), с адрес: /адрес/, построена в поземлен имот с идентификатор
51500.201.13.
При условията на евентуалност, в случай, че вещта е повредена, изгубена или негодна
за ползване, е предявен осъдителен иск, за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 2850 лв., представляваща по-високата стойност между счетоводната (покупна)
стойност на посочената вещ и пазарната й стойност към датата на завеждане на исковата
молба.
Претендират се направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че на 08.07.2015 г. сключил с „У.Б.“ ЕООД договор за наем на
недвижими имоти, който по своята същност представлявал предварителен договор за
продажба на целия комплекс „Х.К.”, изграден в ПИ 51500.201.13, в гр. Н.. В периода от
м.06.2015 г. до м. 09.2015 г., извършил СМР и обзавеждане в комплекса, за което сключил
Договор за изработка, доставка и монтаж на мебели инвентар от 12.06.2015г. с трето лице,
като закупил мебели и оборудване за комплекса на обща стойност от 923224,62 лв. Договора
с „У.Б.“ ЕООД бил прекратен с едностранно предизвестие от наемодателя, получено от
ищеца на 15.03.2016 г., като на 15.09.2015 г. ищецът бил отстранен от комплекса, без да
получи собственото си оборудване, вложено в имота, въпреки отправените искания до
наемодателя. Твърди, че на 29.07.2016 г. имота бил продаден на ответника, който към
1
настоящия момент се намира във фактическа власт на собствените на ищеца движими вещи,
поради което претендира връщането.
В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, с който оспорва иска,
като излага подробни съображения за неонсователност. Оспорва ищеца да е собственик на
процесната вещ. Излага съображения за придобивна давност, както и възражение за
погасителна давност на задължението.
Моли съда да отхвърли иска.
В съдебно заседание ищеца се представлява от процесуален представител, който
поддържа исковата молба и моли съда да уважи иска. Представя писмени бележки.
Претендира разноски по списък.
Ответника се представляват от адв. И., който поддържа писмени отговор.
По делото са ангажирани писмени и гласни доказателства, назначени и изслушани са
съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи.
От събраните по делото доказателства се установява следното:
Съгласно Договор за изработка от 12.06.2015г., ищеца е възложил на трето лице
изработка и монтаж на обзавеждане по опис, съгласно приложение №1, за обект „Х.К.Р.“,
находящ се в к.к. С.б., построен имот, описан в НА №****/2015г. на нотариус С.А., съгласно
Приложение №2. Представени са 3 бр. оферта от 20.06.2015г. и оферта от 24.06.2015г. На
30.09.2015г. е издадена фактура №0000****/30.09.15г. по Спесификация за сумата от
140209,91 лв.
Съгласно Нотариален акт №176/29.07.2016г., ответника е закупил ПИ с
идентификатор № 51500.201.13.5, ведно с построения в имота комплекс „О.Н.Х.“, включващ
подробно описани самостоятелни обекти.
Ищеца е представил първите две страници от заключение по ЧГД №703/2016г. на РС-
Н. и протокол от о.с.з. от 13.10.2016г., с което заключението е прието по делото, както и
пъртвите две страници от становище на вещото лице от 05.10.2016г.
Ответника е представил фактура №000000****/17.08.2017г. за множество стоки, като
под т. 2 е посочен „Рукванд“ на стойност 1446,93 лв. без ДДС.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля М. Г., който
посочва, че работи при ответника от 2017 г. Когато постъпил всичко било в строеж, а
процесната сграда използвали за ресторант, където се хранели работниците. През 2017-
2018г. се хранели на първия етаж. Няма спомен да имало шкаф на 2 етаж преди това. Спомня
си, че е помагал за носенето на бар, който и сега бил там.
По делото е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза, от заключението
на която се установява, че при извършен оглед на място, процесната вещ не е установена, а
са намерени мебели с различни характеристики. Вещото лице е посочило, че огледа е
извършен в присъствие на управителя на ищцовото дружество И.Й., който е заявил, че
вещите не са тези описани в исковата молба и ищеца няма нищо общо с тяхната поръчка и
изпълнение. Вещото лице посочва още, че в настилката по пода имало следи от монтаж на
детайли, като може да се предположи, че е имало друго обзавеждане. Не може да бъде
определена пазарна стройност, тъй като исковата вещ не е налична.
По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза от заключението
на която се установява, че ищеца е осчетоводил вещ с наименование „Р.-р.“ с фактура
№00000****/12.010.2015г., а ответника е осчетоводил получено обзавеждане, в т.ч. „Р.-р.“ с
фактура №000000****/17.08.2017г.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявен е главен иск с правно основание чл.108 ЗС и евентуален по чл. 521, ал. 2
ГПК.
2
За да бъде уважен иск, основан на нормата на 108 ЗС, е необходимо да са налице
следните кумулативно дадени предпоставки: ищецът да е собственик на вещта, предмет на
иска; вещта да се намира във владение или държане на ответника и ответника да владее или
държи вещта без основание.
Установяването при условията на пълно и главно доказване на първите две
предпоставки е в тежест на ищеца, който извод следва от разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК,
според която всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата на които основава своите
претенции. В случай, че посочените по- горе две предпоставки са доказани и ответникът
претендира, че владее имота на правно основание, пак според установеното в чл. 154, ал. 1
ГПК, същия следва да докаже наличието на такова.
Съдът на първо място следва да изследва въпроса дали ищеца е собственик на вещта,
чиято ревандикация се иска.
Ищецът твърди, че е собственик на процесната вещ, въз основа на сключен с трето
лице договор за изработка, доставка и монтаж от 12.06.2015г., което е монтирало процесната
мебел, видно от приемо-предавателни протоколи от 30.07.2015г. и 05.09.2015г. Такива
протоколи по делото не са представени, а от договора за изработка (който не е представен в
цялост, нито приложенията към него), също не може да бъде направен извод, че ищеца е
поръчал и платил процесния „Р.-р-П-т.“. По делото не са ангажирани никакви доказателства
от страна на ищеца, че именно той е собственик на тази вещ. От представения договор за
изработка – първа и втора страница, не се установява за изработка за какви вещи е сключен
този договор, доставени ли са същите и заплатени ли са те от ищеца. Единствената индиция
в тази насока, че ищеца е закупил някакъв „Р.-р.“, е заключението на вещото лице по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което посочва, че ищеца е осчетоводил вещ с
наименование „Р.-р.“ с фактура №00000****/12.010.2015г. Тази фактура не е представена и
не се намира по делото. Съдът счита, че от заключението на вещото лице не може да бъде
установена собствеността на вещта, доколкото същото е изработена само по данни на
ищеца, без по делото да е представен самият документ. Предвид това, експертизата няма
доказателствена стойност във връзка с установяване на факта, че ищеца е заплатил
процесната вещ, за което е издадена фактура, която е осчетоводена.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че по делото не се доказа първата
предпоставка за уважаване на ревандикационния иск, а именно че ищеца е собственик на
процесната вещ, поради което иска се явява неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
По евентуалния иск с правно основание чл. 521, ал. 2 ГПК.
Съдът не достигна до фактически и правни изводи, че описаната в исковата молба
движима вещ е собственост на ищеца и ответника е упражнявал фактическа власт спрямо
нея, като вещта е погинала или е била унищожена. Предвид това, не са налице
процесуалните условия за разглеждане на предявения при условията на евентуалност иск, с
правно основание чл. 521, ал. 2 ГПК, за заплащането на равностойността на описаната в
исковата молба движима вещ.
По разноските:
Предвид изхода на спора, искането на ищеца за присъждане на разноски следва да
бъде оставено без уважение. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищеца следва да бъде осъден да
заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 780 лв., от които 750 лв.
за депозит за вещи лица и 30 лв. за свидетел.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на „Х.К.Р.“ ЕООД, ЕИК *********, със седлище и адрес на
3
управление /адрес/, за признаване за установено, на основание чл. 108 ЗС, по отношение на
„Х.В.А.Н.“ АД, ЕИК *********, със седлище и адрес на управление /адрес/, че ищеца е
собственик, на основание Договор за изработка, доставка и монтаж на мебели инвентар от
12.06.2015г., на „Р.-р-П-т.“, представляваща шкаф с вратички с монтиран отгоре термоплот,
гръб с рафтове за бутилки и чаши, изработен с материал ПДЧ (плоча от дървесни частици),
бежов на цвят, намиращ се до стената над барплота на височина два метра на ет.2 в Б.-Р. (Р.-
р.), находящ се в сграда с идентификатор 51500.201.13.5 (петдесет и една хиляди и
петстотин точка двеста и едно точка тринадесет точка пет), с адрес: /адрес/, построена в
поземлен имот с идентификатор 51500.201.13 и за осъждане на ответника да предаде
владението върху описаната вещ.
ОСЪЖДА „Х.К.Р.“ ЕООД, ЕИК *********, със седлище и адрес на управление
/адрес/, да заплати на „Х.В.А.Н.“ АД, ЕИК *********, със седлище и адрес на управление
/адрес/, сумата от 780,00 лева (седемстотин и осемдесет лева), представляваща направени
по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4