Р Е
Ш Е Н
И Е № 1439
гр.Пловдив, 05. 12. 2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивският
окръжен съд, въззивно отделение – V с., в публичното заседание на тридесет и
първи октомври през две хиляди и деветнадесета
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Светлана Изева
ЧЛЕНОВЕ : Радостина Стефанова
Зорница Тухчиева
Секретар Петя Цонкова
като разгледа Докладваното
от съдия Радостина
Стефанова
възз.гр.д.№ 1439/ 2019 г.
И за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. във вр. с чл.422 във вр. с чл.410 от ГПК.
Образувано е по подадена въззивна
жалба от "ЕВН България
Топлофикация" ЕАД, със седалище и адрес на
управление гр.
Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, ЕИК - *********, против Решение №
1588/23.04.2019г. на ПдРС – XII гр.с. по гр.д.№ 8187/2019г., в частта, с което са отхвърлени предявените искове от дружеството
против Г.И.С., ЕГН - **********, с адрес
***, за признаване за установено, че тя дължи плащане на суми, за които е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 12028/14.12.2017г., по ч.гр.д. № 19620 /2017г.
по описа на ПдРС за 2017г., за
разликата над 53.38 лв. - главница, начислена за
доставена в периода от 01.11.2014г до 30.04.2017г. до обект на ответника
топлоенергия, и обезщетение за забава в
размер на 10.15 лв. , начислено за период от 02.01.2015г до 11.12.2017г., до
пълния предявен размер от
106.76 лв. – главница за същия период и до пълния предявен размер от 20.30 лв. лихви за същия период. Моли решението да бъде отменено в тази
обжалвана част и вместо това да се постанови друго, с което да се уважат изцяло
предявените искове.
Въззиваемата страна Г.И.С., ЕГН -
**********, с адрес ***, чрез назначения особен представител адв. Н.Т.,
депозира писмен отговор, че жалбата е неоснователна.
Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните
предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във
връзка с доводите на страните, прие за установено, следното:
Пред РС – Пловдив
от „ЕВН България
Топлофикация" ЕАД против Г.И.С. е заведена искова молба, с която се посочва, че дружеството
е единственото енергийно
предприятие, което разполага с лицензия по смисъла по смисъла на чл. 126 и сл.
от Закона за енергетиката да доставя топлинна енергия на крайни битови
потребители на територията на Пловдив. По силата на договор при общи условия
между него и ответника, доставил на последния топлинна енергия на стойност 106,76
лева - главница, начислена за доставена
в периода от 01.11.2014г до 30.04.2017г. до обект на ответника
топлоенергия, която останала незаплатена
в уговорените между страните срокове. Затова ищцовото дружество се снабдило със
заповед за изпълнение на парично задължение под № 12028/14.12.2017г., издадена
по ч.гр.д. № 19620 по описа на ПРС за 2017г.,
в която, освен главницата, било заповядано за плащане и
търсено от това дружество обезщетение за забава в размер на 20,30 лв.,
начислено за период от 02.01.2015г до 11.12.2017г. Така издадената заповед била
връчена обаче на длъжника чрез уведомление по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, при
което кредиторът иска да се постанови против С. решение, с което съществуването
на тези му вземания да се признае за установено и моли да присъдят в негова
полза сторените разноски по двете производства.
Ответницата Г.И.С., чрез
назначения особен представител адв. Н.Т., депозира Писмен отговор по чл.131 от ГПК, с който оспорва изцяло исковете. Възразява, че няма
качеството на потребител на топлинна енергия, тъй като не била собственик на
топлоснабдения обект или ползвател на същия. До обекта не била доставяна
топлинна енергия, липсвал реален отчет, уредите и средствата за търговско
измерване били негодни да мерят доставеното метрологично точно. Изтъква, че за
процесния период имало кредиторова забава -
било налице превишение с повече от 50 % на количеството топлоенергия,
отделена от сградната инсталация , но въпреки това ищеца не изпълнил
задължението си по чл. 78 от Наредба № 16-334 / 06.04.2007г. да прекрати
топлоотдаването.
В
хода на производството, за изясняване на делото от фактическа страна, са допуснати СТЕ с в.л. инж.В. Ш., и ССЕ с
в.л. С.К., чиито заключения са приети в съд. заседание на 20.02.2019г. и не са
оспорени от страните. Приложени са Справка по лице от Службата по вписванията при ПдРС за Г.И.С.
за периода от 01.01.1992г. – до 10.01.2019г. и заверено копие от кадастрална карта с данни
от КРНИ /на л.78/, съгласно които С. притежава от процесния имот ½ ид.ч.,
а другата ½ ид.ч. е в съсобственост на други лица – Д. И. И. и Р. И. И.
ПдРС
с обжалваното решение е уважил исковете частично само до размера на ½ от
претендираните суми. Аргументира, че се е установило по делото съгласно представеното извлечение от
кадастралната карта и Справката по лице от Службата по вписванията при ПдРС /на
л. 76 – 78 от делото/, че ответницата е собственик само на ½ ид. ч. от
жилището. Налага извод, че С. е
потребител на топлинната енергия, доставяна до жилището. Между страните има
договор при общи условия за доставка на топлоенергия, по силата на който
ответникът дължи плащане на доставеното, вкл.,
т. нар. такса „сградна инсталация“ начислявана за отделената в негов
имот от тръбите на общата инсталация енергия.
ПдОС – V гр.с., въззивна инстанция, на
осн. чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от
посоченото в жалбата.
Основното възражение
на дружеството се състои в това, че неправилно Районният съд е приел, че
ответницата С. отговаря за задълженията на ТЕ в качеството си на собственик само
до размера на ½ ид.ч. Позовава се на нормата на чл.153 ал.1 от ЗЕ, която
регламентира, че за да се придобие качеството на клиент на топлинна енергия, е
необходимо лицето да е или собственик, или ползвател на топлоснабден имот. Тази
норма не въвеждала условие клиентът на топлинна енергия да заплаща доставената му топлинна енергия съгласно квотата
му от собствеността в топлоснабдения имот. От използвания съюз „и“ в нормата се
налагал извод, че се допуска едновременна отговорност на съсобствениците на
имота.
Въззивната
инстанция намира, че възражението следва да се остави без уважение, тъй като разпоредбата
на чл.153 ал.1 от ЗЕ дефинира отговорността на лицата, имащи права на
собственост по отношение на определен обект, разпореждайки, че – Всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл.140 ал.1 т.2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл.36, ал.3. Размерите на вещните права се определят съгласно
общите правила, установени със Закона за собствеността, а при необходимост и от
други нормативни актове като например Закона за наследството. Всеки собственик
или ползвател на топлоснабден имот отговаря
съобразно правата си на собственост, независимо дали вещта е
индивидуална собственост или е в режим на съсобственост между две или повече
лица. Ето защо, правилен е изводът на Районния съд, че С. може да отговаря по
исковите претенции само до размера на притежаваните от нея ½ ид.ч. от
имота, а не и досежно целия имот. За останалата ½ ид.ч., следва да
отговарят другите собственици на имота, доколкото е видно от писмените
доказателства по делото, че вещта е в режим на съсобственост.
Решението в
обжалваната част се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Разноски.
На осн.
чл.29 ал.3 изр.2 от ГПК на особения представител адв. Т. с РКО на 31.10.2019г.
е изплатено възнаграждение в размер на 300 лв., внесени от жалбоподателя.
По мотивите,
Пловдивският окръжен съд - V възз.гр.с.
Р Е
Ш И :
Потвърждава Решение № 1588/23.04.2019г. на ПдРС – XII гр.с. по гр.д.№
8187/2019г., в частта, с което са отхвърлени
предявените искове от дружеството против Г.И.С., ЕГН - **********, с адрес ***, за признаване
за установено, че тя дължи плащане на суми, за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 12028/14.12.2017г., по ч.гр.д. № 19620 /2017г. по
описа на ПдРС за 2017г., за
разликата над 53.38 лв. - главница, начислена за
доставена в периода от 01.11.2014г до 30.04.2017г. до обект на ответника
топлоенергия, и обезщетение за забава в
размер на 10.15 лв. , начислено за период от 02.01.2015г до 11.12.2017г., до
пълния предявен размер от
106.76 лв. – главница за същия период и до пълния предявен размер от 20.30 лв. лихви за същия период.
В останалата част решението е влязло в сила.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :