Решение по дело №1699/2021 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1560
Дата: 9 декември 2021 г. (в сила от 3 февруари 2022 г.)
Съдия: Асен Тотев Радев
Дело: 20212120101699
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 март 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 1560
гр. Бургас, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:АСЕН Т. РАДЕВ
при участието на секретаря МИРОСЛАВА ХР. ЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело №
20212120101699 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „Музикаутор“ СНЦ против „Скат“ ООД,
за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцовото сдружение сумата от 8183.89
лв. - дължимо за 2018 год. възнаграждение за отстъпени права върху използвани музикални
и свързани с тях литературни произведения, принадлежащи към репертоара на ищцовото
сдружение, съгласно сключен между страните на 15.02.2005 год. договор, ведно с
мораторна лихва в размер на 177.32 лв., начислена върху горната сума за периода от
23.12.2020 год. до 10.03.2021 год. и законната лихва, начиная от предявяване на исковете -
11.03.2021 год. до окончателното й изплащане.
Правното основание на исковете е в чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.36, ал.1,
чл.58, ал.1, чл.94, ал.1, чл.94а, ал.2 от ЗАПСП и в чл.86, ал.1 от ЗЗД и както е прието с
определението по чл.140 от ГПК - са допустими.
В съдебно заседание се поддържат от процесуалния представител на ищеца,
който моли за уважаването им. Ангажира доказателства, претендира разноските по делото.
Адвокатският пълномощник на ответното дружество оспорва исковете,
също ангажира доказателства и моли за присъждане на деловодни разноски.
Въз основа на наличните по делото доказателства Бургаският районен съд
приема за установено от фактическа страна следното:
Ищцовото сдружение е регистрирано в регистъра на
Министерство на културата по чл.40б и чл.40г от ЗАПСП (отм. ДВ,
бр.28/2018 год.), като организация за колективно управление на авторски
права.
„Скат“ ООД пък е лицензиран от СЕМ доставчик на линейна
медийна услуга по см. на ЗРТ – телевизионна програма с наименование
„Скат“.
На 15.02.2005 год. между ответното дружество - телевизия (ползвател) и
ищцовото сдружение - организация за колективно управление на авторски права, е сключен
договор, по силата на който последната е отстъпила на „Скат“ ООД неизключителното
право да използва (излъчва по безжичен път и възпроизвежда механично) за нуждите на
1
своята програма всички защитени произведения, принадлежащи към описания в договора
репертоар.
Срещу така отстъпеното право, „Скат“ ООД се е задължило да заплаща
годишно възнаграждение в размер на 1% от приходите на организираната от него телевизия,
от които 700 лв. - гарантиран месечен минимум, платим на тримесечние и редуциран
пропорционално на часовия обхват на разпространение на програмата, съобразно тарифа на
организацията. Остатъкът до пълния размер на възнаграждението, изчислим въз основа на
заверен годишен счетоводен отчет на телевизията, е следвало да се заплаща в 30-дневен
срок от представяне на отчета, който пък е трябвало да се представя до 31.03. на годината,
следваща годината, за която се дължи съответното възнаграждение. Страните са се
съгласили, че параметрите на възнаграждението ще важат до 31.12.2006 год., като ще
подлежат на предоговаряне до 31.03.2007 год., а в случай, че телевизията не се отзове на
писмена покана от „Музикаутор” СНЦ за предоговаряне, дължимото възнаграждение ще се
счита увеличено с 10 %.
Срокът на договора е определен на една година, с опция за продължаването
му с мълчаливо съгласие на страните за нови периоди от по една календарна година и
възможност за всяка страна да го прекрати с писмено предизвестие.
Според кореспонденцията, водена между страните по делото, през 2019 год.
„Скат“ ООД е представило счетоводен отчет за приходите и разходите си, вкл. справка за
отделните приходи за 2018 год., възлизащи на 1521991 лв., както и декларация за
териториален и часови обхват, а на 28.06.2019 год. „Музикаутор” СНЦ е съставило и
изпратило по имейл фактура за дължимия остатък от възнаграждението, изчислен въз основа
на отчета.
Тази фактура е със следните реквизити: № **********/28.06.2019 год.,
стойност от 8183.89 лв., основание „изравнителна вноска за 2018 год. за излъчване на
телевизия СКАТ“, доставчик -„Музикаутор” СНЦ и получател - „Скат“ ООД.
По делото са налични и Правила за определяне размера на авторските
възнаграждения, дължими от телевизионните оператори за излъчване по безжичен път,
предаване по кабел и механично възпроизвеждане, посочени в договора като Тарифа на
организацията.
Изслушано е и заключението на вещото лице по назначената счетоводна
експертиза, според което всички издавани от „Музикаутор” СНЦ фактури, с изключение на
процесната, са включени в счетоводството на „Скат“ ООД и са заплатени, като са
остойностени всички плащания за периода от 2009 год. до 2020 год., съгласно
осчетоводените при двете страни фактури.
При така установените факти, исковете се явяват основателни.
Първо - страните са били обвързани от сключения помежду им договор. За
двете страни сделката е търговска, тъй като „Музикаутор“ СНЦ, ако и да не е търговец в
тесния смисъл на думата и според понятията на чл.1, ал.1 и ал.2 от ТЗ, е такъв по силата на
ал.3 от същия член, доколкото предметът и обемът на предприятието му налагат това, а
„Скат“ ООД е търговец, според субективния критерий на цитираната разпоредба. Поради
това, сам по себе си фактът, че търговецът „Скат“ ООД, в значителен период след сключване
на договора, е изпълнявало задълженията си по него, обезсмисля иначе добре мотивираното
възражение за недействителност на договора.
Второ - липсват доказателства договорът да е бил развален преди или през
2018 год., поради такова съществено неизпълнение от страна на „Музикаутор“ СНЦ и то
датиращо още от сключване на договора - 2005 год., каквото се твърди да е било налице, а
напротив - както вече се каза, „Скат“ ООД е изпълнявало договорните си задължения и е
заплащало възнагражденията по издаваните за целта фактури, в т.ч. и след 2018 год.
Това налага извода, че ищцовата страна е изправна - предоставила е на
ответната страна авторските права в договорените вид и обем, поради което последната
дължи договореното възнаграждение. Малко повече за неговия размер - да, безспорно е, че
за предходни периоди „Скат“ ООД е заплащало възнаграждение в размер, равен на
гарантирания минимум, но тук следва да се държи сметка за обстоятелството, че
„Музикаутор“ СНЦ има право, но не и задължение да получава в пълен размер следващото
му се по договора. Т.е. то може и да не го да не го потърси и получи, но потърси ли го - има
право да го получи в уговорения размер и искът за заплащането му е доказан в своето
2
основание. Казаното - в отговор на твърденията на ответника за мълчаливо предоговаряне
на дължимото възнаграждение до гарантирания с договора минимум. Съвсем отделен е
въпросът, че на съда са служебно известни предходни дела, между същите страни и със
същия предмет, т.е. практика е било „Скат“ ООД, нежелаейки да заплаща пълния размер на
възнаграждението, да осчетоводява само фактурите за минимумите, а да връща фактурите за
изравнителните плащания. Действайки по този начин, дружеството се домогва да черпи
права от собственото си неправомерно поведение, обосновавайки евентуално „мълчаливо“
договаряне на възнаграждение в по-нисък размер.
Нататък - понеже липсват достатъчно данни за основателния размер на
иска, но той подлежи на определяне с елементарни алгебрични пресмятания, на основание
чл.162 от ГПК, съдът го изчисли като процент от приходите, съдържащи се в публикувания
в ТР и наличен по делото счетоводен отчет на ответната страна - ((1521991 лв. х 1%) х 20%
ДДС) - 10080 лв. = 8183.89 лв.
Няма доказателства това възнаграждение да е изплатено, било на падежа,
било в по-късен момент, следователно главният иск - по чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.36,
ал.1, чл.58, ал.1, чл.94, ал.1, чл.94а, ал.2 от ЗАПСП, е изцяло основателен и следва да се
уважи, което обуславя основателност и на акцесорния - по чл.86, ал.1 от ЗЗД, за дължимост
на лихва за забава.
Вземането на ищеца за възнаграждение, съгласно чл.8, ал.3 от договора, е
изискуемо в 30-дневен срок от получаване на фактурата, т.е. считано от 29.07.2019 год.
„Скат“ ООД е в забава, поради което дължи мораторна лихва, както за исковия период - от
23.12.2020 год. до 10.03.2021 год., в размер на 177.32 лв., отново ппределен от съда по реда
на чл.162 от ГПК, така и за периода от 11.03.2021 год. до окончателното изплащане.
Изложеното дотук налага да се постанови решение, с което исковете да се
уважат, като на основание чл.78, ал.1 от ГПК, на „Музиаутор“ СНЦ се присъдят само
разноските, свързани с водене на делото и възлизащи на 1234.45 лв., а именно: 334.45 лв. -
държавна такса и 900 лв. - адвокатски хонорар.
Ето защо, на основание чл.235 и чл. 236 от ГПК, Бургаският районен съд

РЕШИ:
ОСЪЖДА „Скат“ ООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр.Б*,
ж/к „****, предстлявано от Д* Х*, да заплати на Сдружение с нестопанска
цел „Музикаутор“, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр.С*,
ул.“***, представлявано от И* Д*, сумата от 8183.89 лв. - дължимо за 2018
год. възнаграждение за отстъпени права върху използвани музикални и
свързани с тях литературни произведения, принадлежащи към репертоара на
ищцовото сдружение, съгласно сключен между страните на 15.02.2005 год.
договор, ведно с мораторна лихва в размер на 177.32 лв., начислена върху
горната сума за периода от 23.12.2020 год. до 10.03.2021 год. и законната
лихва, начиная от предявяване на исковете - 11.03.2021 год. до окончателното
й изплащане.
ОСЪЖДА „Скат“ ООД да заплати на „Музикаутор“ СНЦ
деловодни разноски в размер на 1234.45 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен
съд, в двуседмичен срок от връчването му.

Вярно с оригинала: М Е
Съдия при Районен съд – Бургас: /п/
3