№ 22060
гр. с., 04.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело №
20221110167173 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК и е образувано по искова молба на Етажните
собственици на сграда, находяща се в гр. с., ж.к. "М." 1, бл. ***, вх. *, представлявани от
управителя на ЕС А. Ц. А., срещу М. П. П., с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК
установителни искове с правно основание чл. 6, т.10 ЗУЕС вр. чл. 51 ЗУЕС за признаване
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 252,00
лева, представляваща такса за управление и поддръжка на общите части за периода от м.10.2021 г.
до м.05.2022 г., ведно със законната лихва считано от 11.07.2022 г. до окончателно изплащане на
вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 02.09.2022 г. по ч.гр.д.
37632/2022 г. по описа на СРС, 178-ми състав, и осъдителен иск с правно основание чл. 6, т.10
ЗУЕС вр. чл. 51 ЗУЕС за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 30,00 лева,
представляваща такса за управление и поддържка на общите части за месец Септември 2021.
В исковата молба се твърди, че на 01.10.2021 г. комисия в състав А. Ц. А., В. А. Н. и П. Т. Т.,
установили и писмено обективирали в констативен протокол, че в апартамент № 51, находящ се в
гр. с., ж.к. "М." 1, бл. ***, вх. *, ет. 10 освен собственикът М. П. П., от 01.09.2021 г. пребивавал и П.
П. П. / вероятно син на собственика на апартамента/ заедно с кучето си. Твърди се, че лицето П. П.
П., не се е вписал в книгата на ЕС, както и че за него и кучето не са заплащани месечни такси. На
03.01.2022 г. комисия в състав А. Ц. А., В. А. Н. и П. Т. Т., отново установили, че П. П. продължава
да пребивава в ап. № 51 без да заплаща месечна такса за един възрастен и едно куче, като в
констативния протокол било записано, че към 03.01.2022 г. натрупаното задължение за такса за
двама възрастни и едно куче е в размер на 94,50 лв. Твърди, че на 26.05.2022 г. е проведено ОС на
ЕС, на което съсобствениците констатирали, че към 26.05.2022 г. М. П. има натрупани задължения
в размер на 282 лв. Сочи, че първият констативен протокол е връчен на ответницата на 07.12.2021 г.
Изложено е, че на 27.05.2020 г. ОС на ЕС е взело решение, че за всеки обитател се заплаща такса в
размер на 10 лв., както и за всяко куче – също 10 лв. Сочи, че за забавено плащане се начислява за
всяко едно лице такса в размер на 0,50 лв. за всяка просрочена месечна вноска. Претендира за
месец септември 2021 г. – 30 лв. такса управление и поддръжка на общи части; от месец октомври
2021 г. до месец Май 2022 г. включително претендира за всеки месец 30 лв. такса за управление и
поддръжка на общите части и по 1,50 лв. допълнителна такса за неплатен месец.
В уточняваща молба с вх. № 4476/09.01.2023 г. ищецът е посочил, че ОС на ЕС е приело решение, с
което сумата от 0.50 лв. не е лихва или неустойка или такса за забава или друг вид санкция, а е
1
съставна част от таксата за поддръжка и управление. Изложено е, че таксата за управление и
поддръжка на общите части е 10 лв. на човек ако се плати навреме или 10,50 лв. ако е налице
забава.
С друга уточняваща молба с вх. № 236751/23.08.2023 г. ищецът е уточнил, че доколкото в
заявлението по чл. 410 ГПК е допусната техническа грешка, то предявява осъдителен иск /главен
такъв/ за сумата от 30,00 лв. представляваща такса за управление и поддръжка за месец Септември
2021 г. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор, в който ответникът е изложил, че признава само
част от задължението, без наказателни и други допълнителни такси. Счита, че за процесния период
не се дължи такса за куче, доколкото такова не било отглеждано в апартамента. Твърди, че кучето,
за което се иска такса, е регистрирано от 2014 г. в бл. 22, вх. Б, ж.к. Сердика, гр. с., като от тогава до
настоящ момент кучето се отглеждало там и за него се плащали всички необходими суми. Сочи, че
за периода от Септември 2021 г. до Януари 2022 г. кучето е било 4 пъти за по 2-3 дена на адреса в
ж.к. М. *. Излага също и че управителят на ЕС няколко пъти му е отказвал да отпише кучето.
Оспорва констативните протоколи.
С молба от 27.06.2024 г. от ответната страна се заявява, че всички процесни суми са заплатени.
В открито съдебно заседание процесуалният представител на ищцовата страна признава плащането
в пълен размер. Претендира единствено разноски.
С молба от 24.07.2024 г. ищцовата страна се отказва от претенцията по чл. 86 ЗЗД, поради което с
определение от 26.07.2024 г. на основание чл. 233 ГПК производството е прекратено в частта
относно претенцията за заплащане на законна лихва върху главницата от датата на заявлението по
чл. 410 ГПК до окончателното изплащане.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и закона, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК, като са предявени е чл. 6, т.10 ЗУЕС вр. чл. 51
ЗУЕС за признаване установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
следните суми: 252,00 лева, представляваща такса за управление и поддръжка на общите части за
периода от м.10.2021 г. до м.05.2022 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК от 02.09.2022 г. по ч.гр.д. 37632/2022 г. по описа на СРС, 178-ми състав, и осъдителен иск с
правно основание чл. 6, т.10 ЗУЕС вр. чл. 51 ЗУЕС за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 30,00 лева, представляваща такса за управление и поддържка на общите части за месец
Септември 2021 г.
С молба вх. № 212844/27.06.2024 г. от страна на ответницата са изложени съображения, че в брой
са изплатени всички суми, предмет на заявените искови претенции. Към молбата са приложени два
броя разписки от 27.06.2024 г. В графата „основание на плащането“ е посочен номера на
настоящото дело, както и уточнението „такса за управление и поддръжка общи части“.
В открито съдебно заседание на 08.07.2024 г. ищцовата страна потвърждава извършеното от
ответната страна заплащане на сумите.
Съгласно процесуалноправната разпоредба на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът взема предвид фактите,
настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право.
Неизгодният за ищеца факт на плащане в хода на процеса на претендираните с исковата молба
суми се потвърждава от етажната собственост, поради което заявените искови претенции следва да
бъдат отхвърлени, като погасени чрез плащане в хода на процеса.
По разноските:
Доколкото заповедното производство е образувано въз основа на заявление, депозирано на
11.07.2022 г., а плащането на сумите е извършено в хода на исковото производство на 27.06.2024 г.,
следва извода, че ответницата е дала повод за завеждане на делото, респективно дължи заплащане
на сторените от ищеца разноски.
От страна на ищеца са сторени разноски в общ размер на 690,00 лв., от които 25. 00 лв. – държавна
такса в заповедното производство, 180 лв. – адвокатско възнаграждение в заповедното
производство, 75. 00 лв. – държавна такса в исковото производство и 410.00 лв. с ДДС– адвокатско
възнаграждение в исковото производство.
Водим от гореизложеното, съдът
2
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявената по реда на чл. 422 и сл. ГПК от Етажните собственици на сграда,
находяща се в гр. с., ж.к. "М." 1, бл. ***, вх. *, представлявани от управителя на ЕС А. Ц. А., срещу
М. П. П., ЕГН **********, искова претенция с правно основание чл. 6, т.10 ЗУЕС вр. чл. 51 ЗУЕС
за признаване установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от
252,00 лева, представляваща такса за управление и поддръжка на общите части за периода от
м.10.2021 г. до м.05.2022 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
02.09.2022 г. по ч.гр.д. 37632/2022 г. по описа на СРС, 178-ми състав, и осъдителен иск с правно
основание чл. 6, т.10 ЗУЕС вр. чл. 51 ЗУЕС за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от 30,00 лева, представляваща такса за управление и поддържка на общите части за месец
Септември 2021 г., като погасени чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА М. П. П., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплати на Етажните
собственици на сграда, находяща се в гр. с., ж.к. "М." 1, бл. ***, вх. *, разноски в размер на 690 лв.,
от които 205 лв. – разноски в заповедното производство и 485 лв. – разноски в исковото
производство.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред
Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3