Решение по дело №16/2019 на Окръжен съд - Ловеч

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№.......

 

гр.Ловеч, 15.11.2019 г.

 

 

В    И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

 

ОКРЪЖЕН СЪД ЛОВЕЧ, гражданско отделение,в публично съдебно заседание на шестнайсети октомври през две хиляди и деветнайсета година, в състав:   

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОРНИЦА А.,

 

 

секретар ХРИСТИНА ХРИСТОВА,като разгледа докладваното от съдията т.д.№ 16/2019г.., за да се произнесе, съобрази:

 

 

Производство с правно основание чл.155,ал.1,т.1 от ТЗ.

 

Постъпила е искова молба от „***”ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.Т,ул.„****"№***, представлявано от управителя В. К., чрез адв.Б.Д.-ЛАК, със съдебен адрес ***,оф.**, срещу „***”ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с. ***, представлявано от управителя П.В., с посочено правно основание чл.155,т.1 от ТЗ.

Излага,че ответното дружество не развива стопанска дейност повече от 6 години, основно поради непрестанни спорове между съдружниците в него, както по членствените права в дружеството, така и по управлението, представителството и разпределението на печалбата от него. Съдружници в „***”ООД  „***"ЕООД и „***" ЕООД, при паритет (50% и 50%) в капитала. Учредителите на съдружниците и техни управители са В.К. и П.В.. Същите са били и управители на ответника -до април 2014г., когато В.К. е заличен като такъв. Твърди,че пълният паритет на съдружниците и противоположните им интереси препятстват уреждането на отношенията помежду им. Наред с това управителят на ответника– П.В., е управител и на съдружника „***" ЕООД. П.В. е учредил и друго дружество- „***" ЕООД с  ЕИК *** и е негов управител. Това дружество има предмет на дейност - идентичен с предмета на дейност на ответника. Адресът на управление е същият като на ответника, а П.В. е вписан, като управител и на двете. Твърди,че В. е започнал да сключва сделки между двете дружества - представлявайки ги по закон, без всякакъв оглед на интереса на ответника. Твърди,че дейността на управителя В. срещу интереса на повереното му за управление ответно дружество, в полза на едноличното му ”***”ЕООД е породило неизпълнение на публични задължения и неизпълнение на задължения по кредити, в крайна сметка е довело до трайно преустановяване на стопанската дейност на ответника. Видно от представените по партидата на дружеството ГФО за 2013г.; 2014г.; 2015г; 2016г.- приходите за дейността са 0,00 лева и приходите от продажби също са 0,00 лева за всяка от тези години. От представената пред ТРРЮЛНЦ декларация от 12.03.2018г. се установява, че дружеството не е развивало дейност през 2017г.

Твърди,че са се установили трайни насрещни интереси на всеки от съдружниците, които са причината на основание чл.155,т.1 от ТЗ да поиска прекратяването на „***"ООД с ЕИК *** и пристъпване към ликвидация на останалото от имуществото му. Счита,че ответникът de facto вече не е дружество, защото трайно отсъства воля на съдружниците за това. Ответникът съществува de jure, формално като търговско дружество, но е опразнен от същинския правен интерес, послужил за неговото учредяване.

Заявява, че съдружниците в ответника- ”***”ЕООД и „***” ЕООД повече от шест години преследват взаимно конкурентни цели, чрез действията на своите управители П.В. и В.К., което изключва съществуването на тяхно търговско дружество.

Сочи, че за изминалите шест години между ”***"ЕООД, „***” ЕООД, „***”ООД, В.К. и П.В. - лично в качеството им на управители, са се развили- т.д.№20/2013г. по описа на ЛОС, разгледано и от ВТАС под № 58/2015г.; т.д.№28/2013г. по описа на ЛОС; ч.гр.д.№1100/2013г. по описа на ТРС; т.д.№51/2013г. по описа на ЛОС, разгледано под №50/2015г. по описа на ВТАС и решено от ВКС по к.т.д.№50012/2016бг..; изп. д.№269/2013г. по описа на СИС при ТРС; т.д.№ 9/2014г. по описа на ЛОС; т.д.№17/2014г. по описа на ЛОС; т.д.№25/2014г. по описа на ЛОС, т. д.N 30/2014г. по описа на ЛОС; т. д.№33/2014г. по описа на ЛОС, разгледано от ВТАС и висящо пред ВКС под № 2072/2016 год.; гр. д. № 37/2014 год. по описа на ЛОС, разгледано под в. гр. д. №107/2017 от ВТАС, т. д.N 2742 по описа за 2017г. на ВКС; ч. гр д.№ 54/2014г. по описа на ЛОС; т. д. № 61/2014г. по описа на ЛОС; в. гр. д. № 72/2014г. по описа на ЛОС, разгледано от ВТАС във в. ч. гр. д. № 161/2014г. и решено от ВКС по ч. гр. д. № 5129/2014г.; изп. д. № 92/2014 г. по описа на ЧСИ Румен Димитров; ч.гр.д.№271/2014г. по описа на ЛОС; в. гр. д. № 272/2014г. по описа на ЛОС; НОХД № 118/2014г. по описа на ЛПР.; гр.д.№480/2014г. по описа на ТРС; изп. д.№ 701/2017г.по описа на ЧСИ Румен Димитров; изп. д.№1440/2017год. по описа на ЧСИ Велислав Петров.

Извън тези спорове между страните по делото са проведени и множество общи събрания, които целят да отстранят съдружник и/или управител на ответника. В резултат на такова общо събрание В.К. е заличен като управител на дружеството. След заличаването на В.К. като управител TP при АВТР е спрял вписването на заявления по партидата на дружеството, като от 2014г. до сега подадените заявления „се обработват".

Друга причина, която налага да поиска прекратяване на дружеството, е съвместяване на управлението на три търговски дружества от управителя В. -управител на ответното дружество, управител на съдружник в ответника при паритет с ищеца, управител и на трето ЕООД с идентичен адрес и предмет на дейност. Твърди,че от тази правна позиция П.В. се разпорежда с активите, стоките, пазарите и печалбата на ответното дружество еднолично, без възможност ищеца да влияе нито в управлението, нито при вземане на решения (паритет).

Твърди,че за изминалия период, поради неизпълнени задължения, ответникът е изгубил половината от недвижимите си имоти - пряко предназначени за стопанската му дейност. Останалите недвижими имоти са предмет на принудително изпълнение. 

Още през 2013г. пред ЛОС е внесен иск по реда на чл.155 от ТЗ за прекратяване на дружеството. Тогава производството е прекратено по чл.321,ал.1 от ТЗ, поради невъзобновяване в преклузивния срок. В определението за прекратяване на делото ЛОС посочва: „Следва да се отбележи и обстоятелството, че служебна справка съда констатира, че с участието на ответника като страна в Ловешки окръжен съд има 15 граждански и търговски дела". От това заключава,че още преди години са съществували посочените в хипотезата на чл.155 от ТЗ важни причини ответното дружество да бъде прекратено. На още по-голямо основание те са налице сега.

Развива,че според задължителната практика на ВКС, понятието "важни причини" не може да бъде дефинирано изчерпателно. Наличието на такива причини би следвало да се преценява като се изхожда от интересите на дружеството като цяло, а не на отделния съдружник. Причините по чл.155 от ТЗ би следвало да са такива, че да създават непреодолима пречка за осъществяване на предмета на дейност на дружеството или пък да е налице продължителен период от време, през който да не е осъществявало търговската дейност, за която е регистрирано. Във втория случай, бездействието би могло да се дължи на липсата на воля у съдружниците за продължаване дейността му. Външните белези на разстройство в дейността на дружеството биха могли да бъдат - трайна липса на рентабилност, тенденция към натрупване на задължения, погасяването на които би създало сериозни затруднения за функциониране на дружеството и опасност за интересите на кредиторите и лр.

Формулира следните „важни” по смисъла на чл.155 от ТЗ причини-

1.Липса на рентабилност на ответника, като управителя му П.В. е учредил и представлява еднолично дружество, като е сключил договор за ишлеме между двете, по силата на който стоката на ответника достига свободния пазар само през едноличното дружеството на управителя му. Твърди,че това е довело до по-ниска рентабилност на ответника, който е престанал да изплаща банков кредит и банката се е снабдила с изпълнителен лист срещу ответника.

2.Довело е до сериозно и непоправимо е разстройване на отношенията между съдружниците, като са изгубили воля да продължат съдружието в търговската дейност и е породило непримирими спорове и недоверие между тях повече от шест години, нерешими извънсъдебно, поради паритет на дяловете в капитала.

3.Тези отношения и началото на принудително изпълнение срещу ответника са породили липсата на развитие на дейността за продължителен период - от 2013г. до момента - повече от 6 години, през които дружеството е загубило и основни активи (ДМА) - земя и производствени сгради. В същия период и по същите причини не функционират и органите на ответното дружество. Последният публикуван годишен финансов отчет на ответното дружество е за 2012г.

Счита, че формулираните причини попадат в хипотезата на чл.155,т.1 от ТЗ и представляват две самостоятелни хипотези за прекратяване на дружеството, възприети от практиката на съда: първо - съставляват непреодолима пречка за осъществяване на предмета на дейност на дружеството. Второ - налице е продължителен период от време, през който да не е осъществявало търговската дейност, за която е регистрирано. Същото поддържа и ВКС в Решение № 159 от 15.12.2009 г. на ВКС по т. д. N389/2009г.,  І ТО, Решение № 662 от 20.06.2006 г. на ВКС по т д. № 66/2006г., II ТО, Решение № 532 от 14.10.2008г. ВКС по т.д.№258/2008г. I ТО.

Заявява,че основният интерес на ищеца „***"ЕООД от предявяването на настоящия иск е да опази съдържанието на правото си на ликвидационен дял в „***”ООД- машините, съоръженията и вземанията на ответника. Ищецът притежава 40 500 лв. от 81 000лв. капитал на ответника, което е 50% и е повече от 1/5 от вписания капитал, поради което приема,че искът е допустим по чл.155, т,1, пр.2-ро от ТЗ. Допустимо е в случая ищецът да търси защита на имуществените си права в ответника и съобразно задължителната практика на ВКС- Решение № 30/10.09.2010г. на ВКС по т.д.№320/2009г.,II  ТО, посочва : „Влошените отношения между страните не биха могли да се преодолеят чрез упражняването на иска по чп.71 ТЗ и поради това предявеният иск по чл.155,т.1 от ТЗ за прекратяване на дружеството се явява единственият правен способ за охраняване на интересите на съдружниците чрез съхраняване на придобитото от него имущество. В този смисъл, макар и поставянето на интересите на отделните съдружници над тези на дружеството да не съответства на възприетия със задължителната практика на ВКС принцип, че при обсъждането налице ли са важни причини за прекратяване на дружеството, водещи следва да са интересите му като цяло, а не на отделния съдружник, отклонението от този принцип в допустимо при капиталово дружество с персонален елемент, когато съдружниците имат паритетно участие в него.” Такова капиталово дружество с персонален елемент, при паритет в капитала, е и настоящият ответник и единственият способ за опазване интереса на ищеца-съдружник в него чрез съхраняване на придобитото от него имущество, е настоящият иск по чл.155, т.1 от ТЗ. От което следва и искането за служебно назначен от съда ликвидатор и вземането на обезпечителни мерки, за успешното изпълнение на евентуално позитивно решение по делото.

При изложените съображения моли, след преценка на събраните доказателства, да се постанови решение,с което на основание чл. 155, т.1 от ТЗ се прекрати „***” ООД, ЕИК  ***, със седалище и адрес на управление в Република България, обл. Ловеч, общ. Т, с Бели Осъм, ул. "Зеленика" №21, представлявано от Управителя П.В.. В случай, че се уважи искът по чл.155,т.1 от ТЗ, то на основание чл.156 ТЗ, в съгласие с практиката на ВКС (Реш.№36/11.04.2007г. на ВКС по т.д.№78672006г, II ТО) моли служебно да се назначи ликвидатор на „***”ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в с.Б. О., Л. .т, ул „****, от лицата,вписани в утвърдения със Заповед ДР-01-370/26.09.2018год. списък на ликвидаторите към Агенция по вписванията, като му се определи възнаграждение в размер една МРЗ месечно. Моли да се определи 6-месечен срок за извършване на ликвидацията на „***”ООД  с ЕИК ***. Претендира и направените по делото разноски.

На основание чл.155 от ГПК счита, че е служебно известен на съда факта на състоялите се между страните по настоящото производство множество съдебни дела от търговски и имуществен характер. Заявява,че ще се ползва от факта, че са публикувани съдебните актове по: ч.гр.д.№ 1100/2013г. по описа на TPC; изп.д.269/2013г. по описа на СИС при ТРС, изп.д.№92/2014г. по описа на ЧСИ Румен Димитров; НОХД №11а/2014г. по описа на ЛПР; Решение по гр.д.N480/2014г. по описа на ТРС, изп.д.№701/2017г.. по описа на ЧСИ Румен Димитров; изп.д.№1440/2017г. по описа на ЧСИ Велислав Петров. Моли съдът да се произнесе смята ли, че не подлежи на доказване факта че от 2013г. между страните по настоящото производство са протекли множество съдебни дела от търговски и имуществен характер.

Постъпил е отговор от „***”ООД с ЕИК ***, представлявано от управителя П.В.,чрез адв.В.А.-САК,със съдебен адрес ***, оф.1. Счита иска за неоснователен и необоснован. Твърди,че не са налице предвидените в закона основания и при формулирането им ищецът не е отчел установената съдебна практика на ВКС за наличието на „важни причини". Счита,че исковата молба е бланкетна и обща. В нея не се съдържат доводи с достатъчно и аргументирани основания, които да послужат на съда за взимане на решение за прекратяване на дружеството чрез производство по ликвидация и назначаване на ликвидатор. Не са изложени точно и мотивирано конкретни пороци,които да обосновават необходимостта от вземането на такива крайни мерки. Счита,че тези мерки са в разрез с принципа на свободата на стопанската инициатива и стимулиране и развитие на търговския оборот.

Оспорва твърдението на ищеца, че управителят П.В. извършва конкурентна дейност на управляваното от него дружество,като невярно и неотносимо. По тези доводи е налице постановено решение на ОС-Ловеч по т.д.№ 20/2013г. От друга страна в случай че ищецът продължава да твърди наличието на конкурентна дейност от страна на Питер В. и/или представлявано от него дружество, то законът регламентира други способи за защита, а не крайната мярка - ликвидация и заличаване на търговеца.

Твърди,че управителят на дружеството „***"ООД П.В. не извършва конкурентна дейност в противоречие със задълженията си по ТЗ. Фактът, че е учредил друго дружество „***"ЕООД не променя обстоятелството,че като законен представител на съдружника „***”ООД и негов управител, има интерес дружеството да осъществява дейност, която да носи печалба, като носител на 50% от дружествените дялове в него. Като управител той извършва коректна и лоялна дейност, като полага всички зависещи от него усилия да извършва търговската и стопанска дейност, които са в обхвата на дейност на дружеството.

След справка в търговския регистър се установява минимално съвпадение на предмета на дейност на „***"ООД и „***"ЕООД, от което заключава,че двете дружества са създадени с различни непосредствени задачи и преследват различни цели с оглед постигането на печалба от търговската им дейност. Не може да се направи извод, че с упражняване на правото си на свободна стопанска инициатива П.В. по някакъв начин уврежда или застрашава интересите на „***"ООД.

Твърди, че от 2014г. ищецът чрез необосновани действия и в нарушение на закона, препятства упражняването на дейността на „***"ООД. „***"ЕООД чрез управителя си и чрез упълномощени от него лица, с действия в нарушение на закона, препятстват достъпа на служители на „***"ООД до производствената сграда и до машините-отново негова собственост и трети лица, намиращи се в производствената сграда. Въпреки това, защитният механизъм срещу тези действия е предвиден в закона, а именно предявяване на искове за вреди, изключване на съдружник и т.н. При наличието на тези способи не споделя довода на ищеца, че същите представляват основание за прекратяване на дружеството. Подобно разбиране би предоставило възможност на ищеца да се възползва от собственото си недобросъвестно поведение, тъй като въз основа на негови собствени действия, с които възпрепятства упражняването на търговска дейност от дружеството, цели да постигне предвиден в закона резултат, а именно прекратяване на дружеството.

Обяснява,че продължителният период от време, през който дружеството не е осъществявало дейност, според съдебната практика, е около 10 години, а в случая са налице само около 6 години, но в резултат на неправомерни действия на ответника. Това от своя страна не означава, че съдружниците са загубили намерение „***"ООД да продължи да съществува и да осъществява стопанска дейност.

Не приема за вярно твърдението на „***"ЕООД, че към момента са спрени всички вписвания по партидата на „***"ООД в Търговския регистър. Видно от партидата на дружеството към момента със статус „обработва се" са единствено заявления образец Г2 и Г1, за които е ноторно известно , че се обработват много по-късно от момента на тяхното постъпване и обикновено след подаване на следващо заявление, с което се иска промяна на вписани обстоятелства.

Противно на твърденията на ищеца, съдружникът „***" ЕООД и управителят П.В. полагат всички усилия за продължаване на търговската дейност на „***"ООД, като се противопоставят на сключвани от ищеца фиктивни договори, с които изкуствено се създават задължения на дружеството. По този повод е налице влязло в сила решение по т.д.№ 9/2014 по описа на ОС- Ловеч.

Относно съвместяването на управлението на три търговски дружества от П.В. излага,че няма законова забрана и ограничение за броя на дружествата, на които едно лице може да бъде управител. Твърди,че единствено управителят П. В. се противопоставя на действия увреждащи дружеството и такива не са извършвани от него. Не са верни доводите в исковата молба, че П. В. се разпорежда еднолично с активи на дружеството и сключва сделки в ущърб на дружеството. Доказателства и конкретни твърдения в тази посока не се представят от ищеца и не се излагат в исковата молба. Твърденията относно загубата на имотите и принудителното изпълнение са в резултат само и единствено на неправомерни и несъобразени със закона действия на ищеца, които не са основания за прекратяване на дружеството. Сочи,че ако ищецът действително е загрижен за имущественото състояние на „***" ООД няма да възпрепятства със забранени от закона действия достъпа на ответника до производствената сграда и към момента е щял да заплати и закупи на цена от 236 113лв., съгласно проведена публична продан през декември 2013г.,притежаваната от ответника сграда. Тази сума е достатъчна не само за покриване на всички задължения на дружеството, но и за продължаване на търговската му дейност. Поради недобросъвестното поведение на ищеца и с настоящото производство същият се опитва да постигне предвиден в закона резултат със забранени от закона средства. Обосновава твърдението си с факта, че всички дела, цитирани в исковата молба, са инициирани от ищеца и/или са в резултат на собственото му недобросъвестно поведение. По същите са постановени влезли в законна сила съдебни решение, по силата на които не е признато твърдяното от ищеца право.

Развива,че установяването на трайни насрещни интереси у съдружниците в дружеството не представлява „важна причина” според установената практика на ВКС за прекратяването на дейността на дружеството, а ликвидацията е крайна мярка за преодоляването на тези противоречия.

Не се съгласява и с твърдението, че „***"ООД вече не е дружество, поради трайната липса на воля на съдружниците за това. Обяснява,че волята на дружеството се изразява от неговия управител като представителен орган и то след като има действащ такъв може да осъществява своята търговска дейност. Единият съдружник - „***" ООД по никакъв начин не изразява воля- нито изрично, нито чрез конклудентни действия, че има намерение да прекрати дружеството. След като притежателя на 50% от дружествените дялове не желае съдружието да се прекрати и да продължи да осъществява своята дейност, то твърдението на ищеца е напълно невярно и лишено от съдържание. За съдружника „***"ЕООД съществува възможност да изрази желанието си чрез напускане на дружеството.

Споделя тезата на ищеца,че липсва легално определение на „важни причини", като се дава възможност на съда да определи неговото съдържание и конкретно проявление. Твърди,че цитираните от ищеца критерии за определянето на едно обстоятелство като „важна причина" за прекратяване на дружеството чрез производство по ликвидация и назначаването на ликвидатор, се основава на стара съдебна практика на ВКС, която към момента не е актуална. Липсата на рентабилност на ответника като управител на дружеството не е един от критериите за прекратяване. Сериозното и непоправимо според „***" ЕООД разстройство между съдружниците не води до загуба на воля у „***”ООД като притежател на 50% от капитала на дружеството, да продължава да осъществява стопанска дейност и да извършва търговски сделки чрез своя действащ управител.

Не кореспондира с истината и с реалната фактическа обстановка и твърдението на ищеца, че дружеството през последните шест години не осъществява дейност, която да носи печалба, а не само това, но и губи значителни активи като земя и производствени сгради. Възразява,че представителният орган на дружеството е неговият управител, а той няма пречки да осъществява своите задължения и като такъв да сключва сделки, които обвързват дружеството. Счита,че създалите се противоречие и неразбирателство между съдружниците не създава нито непреодолима пречка за осъществяване на предмета на дейност на дружеството, нито пък е налице продължителен период през който то да не е осъществявало търговската дейност, за която е регистрирано.

За невярно определя и твърдението, че ищеца не може да влияе при управлението, при вземането на решения за дружеството. Счита,че след като притежава 50% от дяловия капитал, то той има равноправен глас на „***”ЕООД при вземането на решения в общото събрание. От друга страна назначаването и освобождаването на управителя, който е представителния орган на дружеството, също се осъществява на общо събрание, където двамата съдружници имат равни гласове. Заключава,че няма как да се отнема правото на „***"ЕООД да участва във вземането на решения, тъй като това е основно негово право, което може да бъде защитено по предвидения в закона ред, произтичащо от членството му правоотношение. В случай,че общото събрание е взело решение в нарушение на съответния ред, то той може да потърси правата си по реда на чл.74 от ТЗ или на друго подходящо основание, но не и да предявява иск за прекратяване на цялото дружество, без да има основателни причини за това. /Видно от цитираните в искова молба съдебни производства, към момента по всички са налице влезли в сила съдебни актове..

Според установената практика на ВКС след 2016г., а и преди това, една от основните предпоставки, която задължително трябва да се съблюдава при преценката на съда дали са налице „важни причини" за прекратяване на дружеството на основание чл.155 от ТЗ, е да се осигури защита интересите на самото дружество и осъществяваната от него дейност, а едва на втори план може да се съобразят и отношенията между съдружниците в него. Би следвало да се следи дали противоречията са такива, че да създават непреодолима пречка за осъществяването на предмета на дейност на дружество. Твърди,че у  ***"ЕООД като притежател на 50% от капитала на дружеството, никога не е било налице желание и не е променял намерението си „***"ООД да продължи да осъществява своята търговска дейност. Твърди, че са налице единствено действия от страна на „***" ЕООД и В. К. за придобиването и еднолично контролиране на активите на „***"ООД, което не е основание за прекратяване по реда на чл.155 от ТЗ.

Заключава,че не може да се направи извод,че е налице трайна липса на рентабилност за дружеството. Фактите,на които ищецът се позовава затова си твърдение определя като ирелевантни за конкретното съдебно производство. Счита,че касаят свободата на волята, правото на свободна стопанска инициатива и свободата на договаряне между правните субекти, които като основни права в гражданския и търговския оборот не бива да бъдат засягани, нито ограничавани само защото едно лице действа като управител на конкретно дружество и проявява инициативност и желание за просперитет развивайки и странична търговска дейност, която по никакъв начин не засяга, нито кореспондира с дейността на „***"ООД.

Счита,че паритетът на дяловете в дружеството не е причина, след като има несъответствия в мненията на съдружниците по отделни въпроси, това да доведе до прекратяване на самото дружество. Последното е отделен и самостоятелен правен субект, юридическо лице, учредено и действащо съобразно изискванията на закона, като не може да се прекъсне неговата дейност, само поради факта, че съдружниците имат противоречия по един или друг въпрос. След като не се е взело решение на общо събрание, което да има като последица откриването на производство по ликвидация, то значи поне един от съдружниците има желание последното да продължи и да осъществява своята дейност. Позовава се на съдебна практика- Определение № 468 от 12.07.2018 г. по т. д. № 53/2018 г., Н. К., II Н. O. на ВКС; Определение № 767 ОТ 06.10.2016 г. по т. д. № 492/2016 г., Т. К., I Т. О. на ВКС и други, в които се посочва, че самото влошаване на отношенията между съдружниците не може да е единственото основание за прекратяване на дружеството по реда на чл.155 ТЗ, а трябва да се вземат предвид всички обстоятелства и най - вече интересът на самото дружество.

Заключава,че изложените от ищеца основания са ирелевантни или поне не са достатъчно основание, за да се достигне до предвидените в чл.155 от ТЗ последици - а именно прекратяването на дружеството от съда и откриване на производство по ликвидация. Следва да се вземе предвид интересът на дружеството, а не на отделните съдружници и то да продължи да съществува. Противоречието на притежателите на равни дялове по 50% в капитала не е пречка „***"ООД да продължи да осъществява търговска дейност, а неразбирателствата по отделни въпроси ще могат да се преустановят с прехвърляне на част от дяловия капитал от единия на другия съдружник или на трето лице. По отношение на представителния орган - управителят, твърди,че коректно добросъвестно изпълнява задълженията си, като това благоприятства за развитие на дружеството в бъдеще и постигането на целите му. Отклонението от принципа, че трябва да се следи за интереса на дружеството, а не на отделите съдружници в този случай е недопустим.

От ищеца е представена допълнителна искова молба,в която излага нови факти, обективиращи твърденията му. Сочи,че ответното дружество не е заплатило дължимите на Община Т данъци и такси от 2013г., което предизвикало и принудителното изпълнение по изп.д.№701/2017г.на ЧСИ Р.Димитров и изп.д.№1440/2017г.на ЧСИ В.Петров. Ищецът е платил и по двете производства, за да запази имуществото на ответника. В резултат са му възложени част от производствените сгради на ответника и ¹/₂ ид.ч. от производствения имот на ответника по изп.д.№701/2017г. на ЧСИ Р. Димитров, район ЛОС и все още има непогасено вземане срещу ответника в размер над 15 000 лева - платени вместо ответника - длъжник по изп.д.№1440/2017г. на ЧСИ В. Петров.

Тези факти са част от съдебни производства, протекли пред ЛОС по ч.гр.д.№24/2018г. и ч.гр.д.25/2017г. по описа на ЛОС, като прилага Постановление за възлагане № 15, том II, д.249/2018год. на Сл.Вп.Т.

Сочи,че П.В. участва срещу ответника, като управител на съдружника „***"ЕООД в публична продан за придобиване на основните производствени имоти по изп.д.№92/2014г. на ЧСИ Р. Димитров-район ЛОС. След предявяване на исковата молба по настоящото дело, управителят на ответника е обжалвал пред ЛОС от името на „***"ЕООД възлагането на тези имоти на ищеца, който е заплатил 236 113 лв. за тях (прилага удостоверение). Прилага и жалбата на „***"ЕООД като доказателство, че управителят на ответника действа за лишаване на повереното му дружество от основните му производствени имоти и придобиването им от „***"ЕООД, което същият представлява и е учредил.

Поставя въпроса защо П.В. просто не е платил от името на „***"ООД редовен кредит на „ОББ"АД? Защо не е изплатил дължимото на „ОББ"АД, когато се е стигнало до принудително изпълнение, след като разполага със средства да наддава за продаваните поради същия дълг имоти? Защо иска да ги придобие „***"ЕООД? Как очаква ответникът да работи без сградите си?

Счита,че твърденията в отговора противоречат на действията на ответника: факт е, че всеки от управителите на съдружниците цели и има интерес да придобие активите на ответника и не желае те да останат в ответното дружество.Това определя като непреодолима пречка за осъществяване на предмета на дейност на ответника.

Управителят на ответника отрича предприятието да е нерентабилно и да не работи,а в същото време на 22.03.2019г. декларира в ТР, че дружеството не е развивало дейност и през 2018г. Представя публикуваната от ответника декларация по чл.38 от ЗСч и счита,че е в пълно противоречие с изявленията му. Едно се твърди пред съда - обратното се декларира пред ТР. Установеният факт обаче е един - налице е продължителен период от време - вече повече от шест години, през което дружеството да не е осъществявало търговската дейност, за която е регистрирано. Приема това за важна причина за прекратяването на ответника. Позовава се на съдебна практика- Реш.№159/15.12.2009г.по т.д.№389/2009г.,І ТО ВКС,  Реш. №662/20.06.2006г. по т.д.№86/2006г.,II ТО ВКС, Реш.№532/14.10.2008г., т.д.№258/2008г.,I ТО ВКС.

По отношение спряното производство пред Търговския регистър от 2014г.,за което ответникът оспорва, представя справка от която е видно, че заявление Ж1 от 15.10.2014г.; заявление Г2 от 27.07.2017г.; заявление Г2 от 13.03.2018г. и заявление ГЗ от 22.03.2019г.,все още „се обработват". Заявление Ж1 не е за ГФО и все още „се обработва", което доказва, че от 2014г. Агенцията по вписванията не вписва по партидата на ответното дружество.

Определя като несъстоятелни оплакванията на „***”ООД, че ищецът възпрепятства достъпа до производствените сгради. Обяснява,че сградите, машините и съоръженията са надлежно описани, предадени на пазач и представляват част от изпълнително производство, предизвикано поради неизпълнение на парично задължение от ответника още от 2013г. (изп.д.269/2013г. на СИС при ТРС- изп.д.№92/2014г. на ЧСИ Р. Димитров). Поведението на ответното дружество е причина за принудителното изпълнение и последвалите процесуални ограничения.

Поведението на управителя П.В., който многократно иска да изнесе машини от предприятието, като твърди, че са на „***"ЕООД, е причина за активното упражняване на правата на съдружника по чл.123 ТЗ за запазване имуществото на ответника. Освен несъстоятелни, тези оплаквания, доколкото са относими към предмета на спора по чл.155 от ТЗ, подкрепят становището на ищеца, че са налице непреодолими пречки пред осъществяване дейността на ответното дружество.

Поддържа тезата за извършваната от П.В. конкурентна дейност- тя е факт, но не е пряка причина за настъпването на обстоятелствата, обуславящи иска за прекратяване на дружеството.Счита,че факта на учреденото от В. дружество „***”ЕООД, управлението му от същото лице и сключеният на 23.08.2011г. договор между тях, са извън предмета на спора и са посочени в ИМ за пълнота на изложението, за обстоятелствата довели до лошото финансово състояние, последваните принудителни изпълнения, спирането на дейността, влошаването на отношенията между съдружниците и трайното установяване на конкурентно поведение между тях - които общо са важните причини за прекратяване на ответното дружество.

Сочи,че с определението си по размяна на книжа съдът не е постановил изрично определение, с което да приема за доказани фактите по непоправимо влошените отношения между съдружниците, породени от дейността на управителя П.В.. Съдът приема за служебно известни фактите на множество съдебни спорове - посочени в ИМ, макар това да е посочено в определенията на съда по допускане на обезпеченията на иска. Представя и Договор за изработка от 23.08.2011г. (от т.д.28/2013г. на ОС-Ловеч), от който е видно, че П.В. е представител за възложителя и изпълнителя едновременно. Видно е също, че „***"ЕООД е възложил производството на дъбов паркет (1.(1) от договора) и упражнява контрол за качеството на дъбовия паркет, неговото количество, стадии на изпълнение, технически параметри и др. (9.от договора). Счита,че това доказва, че „***"ЕООД има предмет на дейност производство и търговия с паркет - основна дейност и на ответното „***"ООД. Така приема,че В. е нарушил чл.142,ал.1,т.1, т.2 и т.З от ТЗ. Поведението му не е пряката причина „***”ООД да бъде прекратено с решение на съда, то само е обусловило настъпването на причините за прекратяване. Като такива сочи : лошото финансово състояние ( липса на приходи от дейността на ответното дружество ), последваните принудителни изпълнения, спирането на дейността, загубата на земя и производствени сгради, влошаването на отношенията между съдружниците и трайното установяване на конкурентно поведение между тях.

В срока по чл.373 от ГПК ответникът представя допълнителен отговор,в който оспорва твърдения от ищеца от допълнителната искова молба.

Не приема твърдението по отношение на извършените от ищеца действия за заплащане на дължимите местни данъци и такси. Счита,че действията на ищеца са насочени единствено за придобиване на имуществото на „***"ООД. Двете изпълнителни дела - №701/2017г. по описа на ЧСИ Румен Димитров и изп.д.№1440/2017 г. по описа на ЧСИ Велислав Петров, са образувани четири години след образуването на изп.д.№92/2014г. по описа на ЧСИ Румен Димитров и четири години след като за „***" ЕООД е възникнало задължението да заплати цената от проведения на 09.12.2013г. търг в размер на 236 113лв. Видно от данните по изпълнителните дела, вземанията въз основа на които са образувани последващите изпълнителни дела, са идентични с тези по изп.д.№92/2014г., като именно по молба на ищеца по изп.д.№701/2017г. е извършена продажна на част от имуществото на „***”ООД. Определя като невярно и в противоречие с житейската и правна логика твърдението на ищеца, че със заплащане на тези суми е целял да съхрани имуществото на „***”ООД. Възразява,че ако наистина е имал такава цел, то е имал възможност да заплати своевременно дължимата от него цена в размер на 236 113 лв., която е достатъчна да погаси всички задължения на дружеството към 2014г. и да не бъдат натрупвани данъци за имуществото, до което именно отново ищецът възпрепятства достъпа на „***"ООД. Счита,че по този начин като цели с предвиден в закона ред да постигне забранена от закона цел.

Излага също,че наличието на незаплатено едно задължение по никакъв начин не обуславя изискуемите „важни причини" за прекратяване на дружеството. Търговския оборот е прекалено динамичен и многослоен, така че винаги едно или друго дружество ще има непогасено задължение. Определя твърдението за изцяло неотносимо към разглеждания спор, като аргументът, че принудителното изпълнение е насочено към конкретни вещи на длъжника е в съответствие на принципа, че последното може да бъде насочено към цялото имущество на дружеството и по конкретно към вещта, от която кредитора най - лесно би се удовлетворил. От факта, че ищецът е заплатил съответните такси, заключава,че по този начин полага необходимата грижа, допринася според възможностите си, за да може дружеството, в което има дялово участие, да продължава да извършва търговска дейност, която да му донесе печалба.

Поддържа, че единствената причина, поради която „***"ООД не упражнява търговската си дейност, е именно поведението на ищеца. Твърди,че възпрепятства достъпа на ответника до производствената база и до намиращите се в нея движими вещи негова собственост. Счита,че е недопустимо ищецът да се ползва от собственото си недобросъвестно поведение и да се позовава на обстоятелства, които сам е предизвикал с незаконосъобразните си действия. „Непреодолимите пречки" са създадени от него. Буди недоумение интерпретацията за упражняване на права по чл.123 от ТЗ, тъй като именно ищецът отказва да изпълни разпореждания на ЧСИ за достъпа до сградата и възпрепятстване на производствения процес, като едновременно с това 6 години не заплаща цената за придобитото от него имущество.

Потвърждава,че П.В. е управител както на „***" ООД, така и на „***”ЕООД. Възразява,че фактът,че следи за защитата на интересите и на двете дружества, не означава, че извършва конкурентна на ответното дружество дейност.

Позовава се на постановеното и влязло в сила решение по т.д.28/2013г. по описа на ЛОС. Съдът е посочил в мотивите си, че „…На следващо място от заключението на вещото лице по назначената от съда съдебно-икономическа експертиза, приета от страните без възражения, се установява, че „***"ЕООД за периода м.август 2011г.-м.май 2013г., не е съставяло ГФО, няма и открити счетоводни сметки, което води до извода, че не е извършвало търговска дейност. Безспорно е установено, че търговски отношения за процесния период има между „***"ЕООД и „***"ООД- видно от приложения по делото Договор за изработка на ишлеме от 23.08.2011г. Възразява,че по делото липсват доказателства за наличие на търговски отношения между „*****" ООД и „****" ЕООД, на които управител е едно и също физическо лице - ***** Безспорно установено е, че и двете търговски дружества са регистрирани като еднолични ООД с едноличен собственик на капитала Й.К., гражданин на Кралство Нидерландия. Безспорно е установено, че през същия период „***" ООД има двама управители, действащи заедно и поотделно и Договорът за изработка от 23.08.2011г. е сключен и подписан от името на „***"ООД, в качеството му на изпълнител, от неговия управител П. Б.. Съдът намира, че се касае безспорно за „ свързани лица " по смисъла на пар.1, ал.2 от ДР на ТЗ, тъй като „свързани лица" са и лицата, които участват пряко или косвено в управлението, контрола или капитала на друго лице или лица, поради което между тях могат да се уговарят условия, различни от обичайните, т.е. управителят на трите търговски дружества-физическото лице П. В., участва в тяхното управление. [...] От заключението на вещото лице Х.Д. се установява, че през 2010г. и 2011г. „***"ООД не е отчитало приходи от продажба на ишлеме. За финансовата 2012г. „***"ООД, съпоставяйки общия размер на разходите за 212467,47 лева с отчетените приходи в общ размер за 475886,57 лева се получава финансов резултат печалба / 475886,57 лева - 212467,47 лева = 263419,10 лева. От съставения и обявен в търговския регистър ГФО към 31.12.2012г. на „***"ООД за посочената година е реализирало печалба в размер на 51751,87 лева, като посочената за минали години непокрита загуба се е увеличила в размер на 34778,78 лева.". Заключава,че не кореспондират с действителната фактическа обстановка изложените в допълнителната искова молба твърдения, че П.В. е упражнявал конкурентна дейност чрез „***”ЕООД, с която да е увредил интересите на „***"ООД. Счита,че тези обстоятелства не само не обуславят причини за прекратяване на дружеството, както твърди ищеца и са извън предмета на спора, а и за същите твърдения е налице влязло в сила решение по т.д.№28/2013г. по описа на ЛОС. Позовава се и на  възможността за защита и чрез други способи, които изключват прекратяване на дружеството по реда на чл.155 от ТЗ.

Определя като необоснована тезата на ищеца за спрени вписвания поради не вписването на Заявление Ж 1 от 15.10.2014г. Видно от партидата на дружеството Заявление Ж 1 е подадено с № 20140929154931, което вписване е спряно въз основа на разпореждане на съда. В последствие е налице произнасяне на съда с влязло в сила решение по т.д.№60/2014г. по описа на ЛОС, с което по реда на чл. 74 от ТЗ е отменено на решението на ОСС в „***"ООД, въз основа на което е заявено вписването. Предвид отмяната на решението на ОСС счита за недопустимо да бъде извършено вписване както на заявлението А4, така и на придружаващото го Ж1 /което по съществото си няма характер на самостоятелно заявление/. За пълнота отбелязва, че видно от приложените документи към Заявление Ж1, с него „****"ЕООД чрез управителя си П.В., е уведомил Търговски регистър, че документите приложени към заявление № 20140929154931 не са подписвани от него.

В първото съдебно заседание ищецът допълни към вече заявените твърдения по иска и това,че е налице непреодолима фактическа пречка за възобновяване дейността на дружеството,поради липсата на земя и сгради за осъществяването й. Визира завършената публична продан по изп.д. №92/2014г. по описа на ЧСИ с №880 в КЧСИ и район на действие ОС-Ловеч.

В съдебните заседания страните се представляват от пълномощниците им. Последните представят писмени защити.

От събраните по делото доказателства: извлечение от ТР по партидата на „***”ООД, Декларация от П.В. от 12.03.2018г.,с нот.заверка с рег.№1020 на Нотариус с рег.№525 в НК и район на действие РС-Т, копи от Баланс на „***”ООД за периода м.януари-декември 2016г.,Отчет за приходи и разходи за 2016г.,Отчет за собствения капитал към 31.12.2016г., Отчет за паричните потоци към 31.12.2016г., Отчет за собствения капитал към 31.12.2015г., Отчет за паричните потоци към 31.12.2015г., Баланс за 2015г.,Отчет за приходи и разходи за 2015г., Баланс за 2014г.,Отчет за приходи и разходи за 2014г.,Отчет за собствения капитал за 2014г., Отчет за паричните потоци към 31.12.2014г., Баланс за 2013г.,Отчет за приходи и разходи за 2013г.,Постановление за възлагане на недвижим имот от 20.11.2017г.,на ЧСИ с №880 в КЧСИ и район на действие ОС-Ловеч,по изп.д.№701/2017г.,,Зпр.от 21.05.2014г.,пост.по в.гр.д.№271/20134г.на ОС-Ловеч, 3пр. от 21.05.2014г.,пост.по ч.гр.д.№272/2014г.на ЛОС, 3пр. От 04.03.2014г., пост.по гр.д.№72/2014г.на ЛОС ,Реш. от 24.11.2017г.пост.по т.д.№61/2014г., на ЛОС,  Опр.№276/16.05.2016г.,пост.по т.д.№33/2014г.на ЛОС, Реш.№311/06.02.2019т.,пост.по т.д.№2742/2017г.на ВКС-ІІ ТО, Реш. от 23.05.2014г.,пост.по т.д.№25/2014г.на ЛОС, Реш. от 01.06.2016г.,пост.по т.д.№17/2014г.на ЛОС, Реш. от 17.04.2015г.,по  т.д.№9/2014г.на ЛОС, Реш.от 02.10.2014г.,по т.д.№28/2013г.на ЛОС, Разп. от 29.07.2013г.по т.д.№20/2013г.на ЛОС, извлечение от ТР по партидата на „***”ЕООД, у-ние №3117/13.02.2019г.на ЧСИ с №880 в КЧСИ и район на действие ЛОС, Постановление за възлагане от 18.02.2019г.,по изп.д.№269/2013г., на ЧСИ с №880в КЧСИ и район на действие ОС-Ловеч,у-ние №3381/18.02.2019г.,, на ЧСИ, Нотариален акт №137,т.ІV,рег.№5253,д.№636/26.10.2005г.на Нотариус с №477 в НК и район на действие РС-Т, Нотариален акт №112,т.ІІ, рег.№1870, д.№244 от 15.04.2005г., Нотариален акт №111,т.ІІ, рег.№1869, рег.№243 от 15.04.2005г., Нотариален акт №110,т.ІІ, рег.№1868,д.№242 от 15.04.2005г., Нотариален акт №186,т.ІХ, рег.№8778,д.№1416 от 06.10.2004г., Нотариален акт №20,т.І,рег.№222,д.№18 от 16.02.2004г.-последните на Нотариус с рег.№337 в НК и район на действие РС-Т, Нотариален акт № 51,т.VІ,рег.№6697,д.№869 от 06.11.2007г.на Нотариус с рег.№525 в НК и район на действие РС-Т, пълномощно, Жалба с вх.№4194/21.03.2019г.по описа на ЧСИ с №880, Договор за изработка от 23.08.2011г., Декларация от П. В. от 20.03.2019г. по чл.38,ал.9 от ЗСч., Уведомление от П. В. към Търговски регистър,приложените и в.ч.т.д.№152/2019г. и №155/2019г.-двете по описа на АС-Велико Търново, Молба за образуване на изп.д. 269/2013 при ДСИ - Т;  Молба от 23.07.2013 г. по изп.д. № 269/2013 по описа на СИС - ТРС;  Молба с вх. № 2756/01.10.2013 г. по изп.д. № 269/2013 по описа на СИС - ТРС;  Протокол за обявяване на направени иаддавателни предложения от 09.12.2013 г. по изп.д. № 269/2013 по описа на СИС - ТРС;  Молба с вх. № 3421 /09.12.2013 по изп.д. № 269/2013 по описа на СИС - ТРС; Молба за назначаване на пазач с вх. № 3437/10.12.2013 г. по изп.д. № 269/2013 по описа на СИС - ТРС;  Постановление от 11.12.2013 г. по изп.д. № 269/2013 по описа на СИС - ТРС;  Протокол от 17.12.2013 г. по по изп.д. № 269/2013 по описа на СИС - ТРС; Разпореждане по изп.д. № 269/2013 по описа на СИС - ТРС от 18.12.2013 г.;  Констативен протокол от 16.12.2013 г. на нотариус Димитър Кънчевски; Молба с вх. № 260/23.01.2014 по изп.д. № 269/2013 по описа на СИС - ТРС от 18.12.2013 г.; Молба до Окръжен съд Ловеч с вх. № 353/20.01.2014 г.; Молба c вх. № 272/24.01.2014 по изп.д. № 269/2013 по описа на СИС - TPC от 18.12.2013 г.; Молба с вх. № 294/29.01.2014 г. по изп.д. № 92/2014 г. на ЧСИ Румен Димитров; Пълномощно or В.К.. в качеството му па управител на „***" ООД, за Павлин Петков от 20.12.2013 г.; Молба с вх. № 480/10.02.2014 г. по пзп. д. № 92/2014 г. на ЧСИ Румен Димитров; Определение от 11.02.2014 г. постановено по ч.гр.д. № 42/2014 г. по описа на ЛОС; Констативен протокол от 17.02.2014 г.;Молба с вх. № 611 /18.02.2014 г. по изп.д. № 92/2014 г. на ЧСИ Румен Димитров; Молба с вх. № 626/19.02.2014 по изп.д. № 92/2014 г. на ЧСИ Румен Димитров; Разпределение от 08.04.2014 г. по изп.д. № 92/2014 г. на ЧСИ Румен Димитров; Молба с вх. № 2340/16.06.2014 г. по изп.д. № 92/2014 г. на ЧСИ Румен Димитров;Молба с вх. № 2374/17.06.2014 г. по изп.д. № 92/2014 г. ма ЧСИ Румен Димитров; Констативен протокол от 03.06.2014 г. на нотариус Борис Кожухаров; Констативен протокол от 11.06.2014 г. на нотариус Борис Кожухаров;  Констативен протокол от 16.06.2014 г. на нотариус Борис Кожухаров; Констативен протокол от 16.06.2014 г. на нотариус Борис Кожухаров;  Констативен протокол от 17.06.2014 г. на нотариус Борис Кожухаров;  Констативен протокол от 18.06.2014 г. на нотариус Борис Кожухаров;  Молба с вх. № 2379/18.06.2014 г. по изп.д. № 92/2014 г. на ЧСИ Румен Димитров: Договор от 16.06.2014 г. между ,.***" ЕООД и Стоян Стефанов; Договор между „***" ЕООД и „3 С COT" АД; Молба с вх. № 2461/25.06.2014 г. по изп.д. № 92/2014 г. на ЧСИ Румен Димитров;  Констативен протокол от 18.06.2014 г.: Постановление от 27.06.2014 r.no изп.д. № 92/2014 г. на ЧСИ Румен Димитров; Констативен протокол от 16.06.2014 г.:  Съобщение от 23.07.2014 г. по изп.д. № 92/2014 г. на ЧСИ Румен Димитров; Констативен протокол от 28.07.2104 г. на Борис Кожухаров; Констативен протокол от 28.07.2104 г. на Борис Кожухаров;  Придружително писмо от 04.08.2014 г.: Придружително писмо от 04.08.2014 г.: Констативен протокол от 20.08.2014 г. на Борис Кожухаров;  Констативен протокол от 20.08.2014 г. на Борис Кожухаров; Констативен протокол от 25.08.2014 г.; Констативен протокол от 26.08.2014 г.;  Констативен протокол от 27.08.2014 г.; Констативен протокол от 28.08.2014 г.; Констативен протокол от 29.08.2014 г.; Констативен протокол от 01.09.2014 г.; Констативен протокол от 02.09.2014 г.; Констативен протокол от 03.09.2014 г.; Констативен-протокол от 04.09.2014 г.; Констативен протокол от 05.09.2014 г.; Констативен протокол от 08.09.2014 г.: Констативен протокол от 10.09.2014 г.; Констативен протокол от 11.09.2014 г.; Констативен протокол от 12.09.2014 г.: Констативен протокол от 15.09.2014 г.; Констативен протокол от 16.09.2014 г.; Решение от 24.10.2014 г. по в.гр.д. № 271 /2014 по описа на ЛОС;  Решение №43/18.05.2015 г. по т.д. № 9/2014 г. по описа на ЛОС;  Решение № 174/01.07.2015 г. по в.гр.д. № 243/2015 г. по описа на Апелативен съд Велико Търново; Молба с вх. № 4689/05.08.2015 г. по изп.д. № 92/2014 г. на ЧСИ Румен Димитров; Постановление за спиране на изп.д. № 92/2014 г. на ЧСИ Румен Димитров; Съобщение от 15.07.2015 г. за внасяне на продажна цена по изп.д. № 92/2014 г.на ЧСИ Румен Димитров: Съобщение за налагане на запор пот 25.02.2019 г. по изп.д. № 92/2014 г. на ЧСИ Румен Димитров; Искане за издаване на удостоверение за размера на дълга и присъединява по изпълнително дело Удостоверение за размера па дълга Решение № 22/2019 г. по в.гр.д. № 540/2018 по описа на Апелативен съд Велико Търново, Съобщение за наложен запор от ЧСИ Велислав Петров върху вземанията на „***" ООД по изп. д. № 92/2014 г., от изпълнително дело № 701/2017 г. по описа на ЧСИ Румен Димитров : Молба за образуване на изпълнително дело 701/2017 г. по описа на ЧСИ Румен Димитров, Молба за присъединяване по изпълнителното дело от страна на „***" ЕООД, Молба за насочване на принудително изпълнение спрямо недвижим имот, депозирана от „***" ЕООД, Разпределение изпълнително дело № 701/2017 г. по описа на ЧСИ Румен Димитров, от изпълнително дело № 1440/2017 г. по описа на ЧСИ Велислав Петров- Молба за образуване на изпълнително дело,Молба  за  спиране  на   принудително   изпълнение,   поради   постигнато споразумение с „***” ЕООД, Съобщение за налагане на запор върху вземанията на „***" ООД по изп.д. № 92/2014 г. , Съобщение за насрочване на опис за 18.06.2019 г. върху движима вещ, молба с вх.№7665 от 29.05.2019г.,писмо от съдебен изпълнител Г.Пост от 21.06.2018г.-превод и в оригинал, Договор за цесия от 21.05.2019г.-превод и оригинал,писмо от адвокатска кантора Тийсшефер от 15.02.2016г.-превод и оригинал, Протокол за опис на движими вещи от ЧСИ В.Петров с рег.№879 и район на действие ОС-Ловеч,Отговор от „Нина Вачкова ВТ” ЕООД, Отговор с вх. № 5744/21.08.2019 г. от „Алма Консулт” ООД, Отговор вх. № 5990/05.09.2019 г. от Агенция „Интелект”, достоверение №  3498/10.10.2019г. и Удостоверение №3499/10.10.2019г.-двете на ОС-Ловеч, Искова молба с вх.№6234/17.09.2019г. от „***”ООД срещу „***”ЕООД, Искова молба с вх.№6235/18.09.2019г. от „***”ООД срещу Румен Йорданов Димитров, действащ като частен съдебен изпълнител, вп.с №880 в КЧСИ и район на действие ОС-Ловеч, отговорите на въпросите по реда на чл.176 от ГПК на П. В.-управител на „***”ООД, Съдебно-икономическата експертиза на в.л.Н.Р., преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка и обусловеност, съдът приема за установено следното:

 

Не се спори по делото,че „***”ООД е търговско дружество, със съдружници „***”ЕООД с ЕИК ***, представлявано от В.К. и „*****”ЕООД с ЕИК ****,представлявано от П.В. („В.” с оглед вписаното в този вид име в търговския регистър). Регистрираният предмет на дейност на дружеството е „производство на паркет и изделия от дърво,строителство и сделки с недвижими имоти, търговска, външнотърговска, посредническа и комисионна дейност, производство с цел продажба, извършване на услуги и други дейности в страната и чужбина, незабранени от закон”. Съгласно Дружествения договор участието на съдружниците е при равни права- 50 / 50. Регистрираният капитал на дружеството е 81 000лв. и се разпределя в 810 дружествени дяла, всеки от с номинална стойност от 100лв. Всеки от съдружниците притежава по 405 дружествени дяла на стойност 40 500лв., равняващи се на 50% от капитала. Последният вписан управител на „***”ООД е П.В.- вп.№ 20140519165900, валидността на което е потвърдено с изхода по т.д.№61/2014г. и постановеното Решение от 24.11.207г.на ОС-Ловеч. Съгласно чл.23,ал.1 от Дружествения договор управителят представлява и управлява дружеството.

Не се спори, че П.В. е управител и на „***”ЕООД с ЕИК ***, с предмет на дейност- „търговия с промишлени и други стоки в страната и чужбина, спедиционна и транспортна дейност, консултански и други услуги, както и всяка друга дейност,незабранена от закон”.

От справката в Търговския регистър се установява,че последно подадените  Заявление Ж1 от 15.10.2014г., Заявление Г2 от 27.07.2017г., Заявление Г2 от 13.03.2018г. и Заявление ГЗ от 22.03.2019г., все още „се обработват". Установява се също, че последно е вписан Годишен финансов отчет на „***”ООД за 2011г.

Ищецът представя следващите годишни финансови отчети на „***”ООД, от които се установява,че през 2013г. дружеството е извършвало търговска дейност. Деклариран е приход от ишлеме в размер на 190811.28лв., както и други приходи в размер на 37 436.73лв.,или общо 228 248.01лв. През тази година е описана и печалба в размер на 4005.74лв. Активите на дружеството се формират от– машини и транспортни средства- 307 525.97лв., земи-46801лв., сгради- 326764.55лв., стопански инвентар-1231.62лв., придобити ДМА на стойност 4138.68лв.,или общо 685461.82лв. по балансова стойност. Задълженията са на обща стойност 1933204.22лв. През 2014г. не са декларирани приходи от дейността на дружеството,единствено увеличение на запасите от продукция,незавършено производство и разходи за бъдещи приходи- 13553.43лв. Стойността на актива е запазен-685461.82лв.,при същото разпределение. Задълженията са в общ размер от 1896 884.10лв. През 2015г. декларираното е идентично-отново няма приходи от дейността, посочено е увеличение на запасите с продукция-12731.43лв., активите са на същата стойност,а задълженията- 1909479.02лв. За 2016г. данните са идентични- няма приходи от дейността,увеличение на запасите от продукция от 1990.13лв., активите в същия размер,а задълженията 1911526.64лв. За 2017г. и 2018г. от управителя П.В. е подадена декларация,че през предприятието не е осъществявало дейност по см.на чл.38,ал.9,т.2 от ЗСч.

По реда на чл.155 от ГПК съдът призна за служебно известен факт наличието на множество съдебни спорове между страните в периода 2013г.-2017г.,с различно правно основание-оспорване решения на Общи събрания на дружеството,проведени на 09.05.2013г., 03.04.2014г.,11.04.2014г.,09.09.2014г.-чл.74 от ТЗ,в които са вземани решения за изключване на другия съдружник, всичките отменяни поради липса на законно мнозинство и др. Инициирани са производства по чл.29 от ЗТР (сега ЗТРРЮЛНЦ). Водени са спорове по претенции за изпълнение,съотв.плащане по сключени договори между дружествата-съдружници в „***”ООД. Множество са и производствата за обжалване на действия на съдебен изпълнител по образуваните изпълнителни дела с длъжник „***”ООД. Между страните е било инициирано аналогично производство-образуваното т.д.№20/2013г. на ОС-Ловеч, което е било прекратено по реда на чл.231 от ГПК-поради невъзобновяване по искане на страните.

Както съдът посочи в определението по чл.374 от ГПК съдът приема така описаните производства като служебно известен факт,но анализа им и изводите от конкретните производства и правните последици, следва да се направят от страните. В случая може да се направи извод за наличие на множество висящи в посочения период съдебни спорове между съдружниците в „***”ООД на посочените правни основания.

От ответника са представени документи, обективиращи процесуалните действия по образувани производства по принудително изпълнение срещу него-изп.д.№269/2013г.по описа на ДСИ при РС-Т,с взискател „***”ЕООД,придобил вземането чрез цесия от цедента „ОББ”АД. Вземането е обезпечено с ипотека върху ПИ с ид.№03486.24.240,намиращ се в с.Б. О.,Л.,м.”М.”,заедно с построените в него сгради, собственост на „***”ООД. Назначен е пазач на имота. Описани са и движими вещи. Представен е Протокол за извършена публична продан от 09.12.2013г.,с който за купувач на  поземления имот- 1501/3443 ид.ч., заедно със сгради с ид.№ 03486.24.240.3 и №03486.24.240.4, е обявен „***”ЕООД, при цена 236 113лв. В последствие действията по принудително изпълнение са възложени на ЧСИ с №880 в КЧСИ- Румен Димитров и е образувано изп.д.№92/2014г. От ЧСИ е изготвено разпределение по реда на чл.463 от ГПК, което е било атакувано по гр.д.№271/2014г.на ОС-Ловеч, съответно- в.гр.д.№243/2015г. на АС-Велико Търново,като с Решение №174/01.07.2015г. е изготвено ново разпределение и постановено купувачът-взискателят „***” ЕООД да внесе сумата от 146 298.19лв. С Постановление от 17.08.2015г.на ЧСИ и на основание чл.432,т.2 от ГПК делото е спряно. След възобновяването му през 2017г.,на 11.06.2018г.е изготвено ново разпределение, което е обжалвано пред ЛОС- в.гр.д.№282/2018г. и пред АС-Велико Търново-в.гр.д.№540/2018г.,по което с Решение №22/29.01.2019г. съдът е приел,че по разпределението на получената при публичната продажба сума е налице влязло в сила решение и то следва да се извърши съгласно с Решение №174/01.07.2015г.,пост.по в.гр.д.№243/2015г. на АС-Велико Търново. От ответника са представени и множество изготвени от нотариус констативни протоколи за проведени срещи между представители на „***”ООД, „Б.Ф.”ЕООД, и „***”ЕООД, за осигуряване на достъп на ответното дружество до възбранените сгради-през м.юни, юли, август, септември 2014г., но без успех.

Представено е удостоверение с изх.№11443/08.07.2019г. на ЧСИ с рег.№880 в КЧСИ и район на действие ОС-Ловеч,за хода на изп.д.№92/2014г., като е посочено,че след стабилизиране на разпределението взискателят „***”ЕООД е доплатил определената сума. След извършване на разпределението е налице остатъчна сума, като за установяване на точния размер, който следва да се върне на длъжника, е назначена експертиза. По реда на чл.193 от ГПК по инициатива на ответника се откри производство по оспорване съдържанието на този документ.

В производството по чл.389 от ГПК ищецът представи титулите за придобиване от ответника на земеделски земи в землището на с.Бели Осъм-8 бр.и 1 в с.Калейца,Ловешка област.

От ищеца е представен Договор за изработка от 23.08.2011г. (договора за ишлеме) , сключен между „***”ЕООД и „***”ООД. По него на ответното дружество е възложена поръчка за изработка на материали (дъбови дъски) дъбов паркет, при уговорено възнаграждение. Ангажиментът на изпълнителя е да изработи и предаде продукцията. Ищецът твърди,че с този договор е увредено „***”ООД, чрез „т.н.”източване” на предприятието.

Ищецът представи Договор за цесия от 15.02.2016г.,с който „***”ООД, чрез П.В. прехвърля на „***”ЕООД, представлявано от П.В.,  вземане към дружество „Р.С.П.”Б.В.(ООД), в размер на 39 583.03 евро. Представи и Договор за цесия от 21.05.2019г. между същите страни и със същия предмет- цедиране на вземане, което е  размер на 36 748.05 евро. Ищецът твърди,че с тези два договора  управителят на ответното дружество ощетява „***”ООД.

По реда на чл.176 от ГПК се поставиха въпроси към В.К.,в качеството му на управителя на „***”ЕООД, където отрече принудителното изпълнение срещу „***”ООД да е инициирано от „***”ЕООД,а от „ОББ”АД. Обясни,че късното заплащане на цената по публичната продажба от 236 113лв. не е умишлено,а поради водените съдебни спорове.Неплащането на цената не е било с цел да придобие контрол върху фабриката. Потвърди,че като управител на „***”ООД през 2014г.-2015г. се е разпоредил с част от намиращ се във фабриката паркет. Част от него е останала в клиент в Холандия,а друга е във фабриката. Заяви,че му е известен договор,по повод на който е образувано т.д.№9/2014г.на ОС-Ловеч,като отрече да е симулативен. Обясни,че целта на сключването му е била да се закупят нови преси за дърво. Не е получена от „***”ООД договорената стока,но в този период не е бил управител на дружеството.

Поставени бяха и въпроси по реда на чл.176 от ГПК към П.В.-управител на „***”ООД във връзка с представените договори за цесия,от които ищецът в последствие се отказа.

По инициатива на страните и след първото по делото съдебно заседание и във връзка с допълването на твърденията от ищеца за липса на имущество у ответното дружество за извършване на търговска дейност, се допусна съдебно-икономическа експертиза. При определяне на задачите й съдът уважи единствено тези,които касаят въведеният нов факт,осъществил се след подаване на исковата молба-издаденото Постановление за възлагане от 18.02.2019г. и твърдението на ищеца, основано на него. Останалите въпроси, макар и относими към спора, съдът отклони, като заявени несвоевременно, при съобразяване на преклузията по чл.370 от ГПК,а за някои от въпросите са представени и документи по делото (н-р ГФО на „***”ООД).

Експертът, след проверка на материалите по делото и посещение в производствените помещения на „***”ООД, заключава,че са налични дълготрайни материални активи, които описва в 41 позиции-машини за производството и други движими вещи. Върху активите от позиция 13 до 41  е наложена възбрана по изп.д.№1440/2014г.по описа на ЧСИ с №879 в КЧСИ и район на действие ОС-Ловеч-Велислав Петров,за вземания на Община Т-за вземания за местни данъци и такси. Към 31.10.2017г.е наложена възбрана и върху недвижими имоти,собственост на „***”ООД- в землището на с.Бели Осъм- 10 бр.поземлени имоти в м.Мандрата”; в землището на гр.Априлци, кв.Видима - ПИ с №161063-земеделдка земя-ливада с площ от 0.486дка,с построена в имота масивна сграда,обособена от ковачница на горски дом-застр.площ от 82кв.м.; в землището на с.Калейца,м.”Георгиева лъка”-поземлен имот № 097085-нива от 2.576дка,заедно с построената в имота сезонна постройка.

При проверката по образуваното изп.д.№1440/2017г.по описа на ЧСИ с №879 в КЧСИ и район на действие ОС-Ловеч-Велислав Петров, експертът  е установила, че е образувано на 10.10.2017г. с взискател Община-Т,с вземане за неизплатени местни данъци и такси. Присъединени кредитори са  ТД на НАП и „Б.Ф.”ЕООД. Извършвани са погасявания от длъжника-общо 4 140лв. С писмено споразумение Община Т е прехвърлила вземането си на „***”ЕООД. Към 25.07.2019г. задължението към „***”ЕООД е в общ размер на 21 865.18лв., към „Б.Ф.”ЕООД- 2 610лв., НАП- 39.80лв., и към ЧСИ- 1893.26лв.,или общият  актуален дълг е в размер на 26 408.24лв. Вещото лице е установила,че по сметката на ЧСИ са постъпили внесени от „***”ЕООД суми за погасяване на дълга,в общ размер на 10 200лв.

По изп.д.№ 92/2014г. и по изп.д.№ 701/2017г.-двете по описа на ЧСИ с №880 в КЧСИ и район на действие ОС-Ловеч-Румен Димитров, е образувано по молба на „***”ЕООД и изпълнителен лист,издаден в полза на „ОББ”АД по ч.гр.д.№544/2013г.на РС-Т,за вземане по Договор за оборотен кредит от 02.07.2009г.-главница от 38 755.19 евро, 1535.04евро-лихва, 1576.02 лева разноски за ДТ, 1485.61лв. разноски за адвокатски хонорар. Вземането е обезпечено с ипотека,учредена върху ПИ с ид.№ 03486.24.240 по КККР на с.Бели Осъм,в.”Мандрата”,,заедно с построените в него общо 6 сгради,описани в акта. С Договор за цесия от 06.06.2013г. вземането е цедирано от „ОББ”АД на ”***”ЕООД и е в общ размер на 81 862.47лв. В производството е направено прихващане със задължение на взискателя към длъжника-по изп.лист от 02.11.2015г.в общ размер на 6880лв.,като главницата е намалена на 68 918.56лв. Присъединени кредитори тук са ТД на НАП-с вземане от 14 871.03лв., Община Т- 1560.52лв. и 564.07лв. Експертът сее запознала с изготвените постановление за възлагане и влязло в сила разпределение,както и извършеното на 18.02.2019г. внасяне от страна на „***”ЕООД на сумата съгласно разпределението от 146 298.16лв. Остатъкът от сумата е 120 335.93лв., като  предстои да се изготви експертиза за разпределението й, при съобразяване на актуалния размер на задълженията към Община Т и НАП.

По делото е представено цитираното от експерта Постановление за възлагане на недвижим имот от 18.02.2019г.,издадено от ЧСИ с №880 в КЧСИ и район на действие ОС-Ловеч,по изп.д.№92/2014г. (изп.д.№269/2013г.по описа на ДСИ), с което  на „***”ЕООД са възложени 1501/3443 идеални части от поземлен имот с ид.№03486.24.240,намиращ се в с.Б. О., Л. област, м.”.М., заедно с построените в него сгради с ид.№ 03486.24.240.3 и №03486.24.240.4, собственост на „***”ООД.

Съдът приема заключението като обективно и компетентно и гради изводите си на него.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че е сезиран с иск по чл.155,т.1 от ТЗ, за прекратяване на "***”ООД с ЕИК ***.

По допустимостта.

Съдът прие, че претенцията е допустима. Легитимацията на ищеца е обоснована от качеството му на съдружник в ответното дружество. Видно от  вписаното в ТР дяловете на „***”ЕООД представляват ½ от капитала на „***”ООД, при което е изпълнено и второто изискване на чл.155,ал.1, т.1 от ТЗ. Надлежна е и легитимацията на ответника.

По същество.

Съгласно нормата на чл. 155, т.1 от Търговския закон дружество с ограничена отговорност може да бъде прекратено по съдебен ред, ако важни причини налагат това. В закона не е дадена легална дефиниция за понятието „важни причини” и това е обяснимо,с оглед спецификата на всяко търговско дружество по отношение на предмет на дейност, права и задължения на съдружниците, пазарните условия. При всяко дружество, наличието на такива причини е обосновано от различни факти и обстоятелства. Единен критерий, обаче е да се съобразяват интересите на дружеството като цяло, а не на отделния съдружник, както и причините за прекратяването да съставляват непреодолима пречка за осъществяване дейността на дружеството.

Тук,като „важни причини” по см.на чл.155,т.1 от ТЗ ищецът сочи-

1.Липса на рентабилност на „***”ООД, тъй като управителят му П.В. е учредил и представлява еднолично дружество, като е сключил договор за ишлеме между двете, по силата на който стоката на ответника достига свободния пазар само през едноличното дружеството на управителя му. Твърди,че това е довело до по-ниска рентабилност на ответника, който е престанал да изплаща банков кредит и банката се е снабдила с изпълнителен лист срещу ответника.

2.Наличие на сериозно и непоправимо е разстройване на отношенията между съдружниците, като са изгубили воля да продължат съдружието в търговската дейност и е породило непримирими спорове и недоверие между тях повече от шест години, нерешими извънсъдебно, поради паритет на дяловете в капитала.

3.Като резултат от тези отношения и началото на принудително изпълнение срещу ответника, дружеството не развива дейността си за продължителен период - от 2013г. до момента - повече от 6 години, през които е загубило и основни активи (ДМА) - земя и производствени сгради. В същия период и по същите причини не функционират и органите на ответното дружество. Последният публикуван годишен финансов отчет на ответното дружество е за 2012г.

4.Наличие на непреодолима пречка за възобновяване дейността на дружеството, тъй като вече не притежава земя и сгради, в които да я развива към момента.

Съдът намира,че твърденията на ищеца са неоснователни и недоказани.

 По първата сочена причина– липса на рентабилност на дружеството, като последица от конкурентна и нелоялна търговска дейност на управителя, чрез друго дружество с идентичен предмет на дейност, съдът намира, че въпреки дадената възможност от ищеца не се представи задълбочен анализ на дейността както на ответното дружество,така и на соченото като конкурентно-„***”ЕООД. Като основен увреждащ договор се сочи Договор за изработка от 23.08.2011г.- „договор за ишлеме”, сключен между „***”ЕООД и „***”ООД. По него на ответното дружество е възложена поръчка за изработка на материали (дъбови дъски) дъбов паркет, при уговорено възнаграждение. Ангажиментът на изпълнителя е да изработи и предаде продукцията. Ищецът твърди,че с този договор е увредено „***”ООД, чрез „т.н.”източване” на предприятието. Твърди също,че „***”ЕООД развива идентична търговска дейност.

При запознаване с регистрираната търговска дейност такава идентичност не се открива, макар разбира се да е възможно да бъде упражнявана и под общото понятие ”всяка друга дейност,незабранена от закон”. Специфичната търговска дейност по производство на паркет е регистрирана единствено при „***”ООД и в конкретния договор дружеството е ангажирано в производство именно с оглед на така развиваната дейност.

На следващо място въпреки твърденията на ищеца за неблагоприятни последици от този договор, видно от Отчета за приходи и разходи за 2013г.,именно от тази дейност- „приходи от ишлеме” са декларирани такива в размер на 190 811.28лв. Действително,за следващите години такива приходи няма,но както се посочи от 2014г. дружеството изобщо не е развивало търговска дейност. Също така не са представени доказателства какви печалби е реализирало дружеството възложител, за да може да се направи извод за евентуални „пропуснати ползи” от страна на „***”ООД от осуетената възможност да реализира самостоятелно произведената от него продукция. Макар да има теоритична възможност,при познаване на търговските практики, по този начин да се извършва твърдяното от ищеца „източване на предприятието”, конкретни доказателства за това не се представиха. Ищецът не ангажира никакви доказателства, с които пряко и категорично да обоснове тезата си за негативните последици от така сключения договор,довели до трайна невъзможност дружеството да развива дейността си и необратимост на това състояние.

Следващо твърдение за увреждаща дейност на управителя П.В. се обосновава с договори за цесия от 15.02.2016г. и от 21.05.2019г.,като ищецът твърди, че с тях дружеството се лишава от вземания. Съдът намира,че и тази теза макар да може да се приеме за логична, отново не е подкрепено от доказателства. Не е ясно какво реално отражение има прехвърлянето на тези вземания на  дейността на „***”ООД, дали те са били реално събираеми, възможно ли е и в какъв времеви порядък да осигурят оборотен актив за дружеството и съответно да се прецени какви загуби е претърпяло от цесиите. Позоваването на принципни тези без конкретни доказателства не може да се приеме за доказано твърдение в процеса.

Като причина за липсата на рентабилност на дружеството ищецът сочи дейността на управителя П.В.,развивана чрез „***”ЕООД, която определя като конкурентна и нелоялна. Известно е, че лоялното поведение изисква активно преследване и отстояване на дружествените цели и зачитане интересите на останалите съдружници. Няма да е налице такова, ако останалите съдружници извършват конкурентна дейност, разгласяват дружествени тайни, подронват авторитета в търговските среди на дружеството и т.н.  В случая ищецът не доказа от дейността на П.В. в „***”ЕООД да са  реализирани ясно и конкретно установени вреди за „***”ООД-загуба на пазари, на клиенти, на поръчки. Сам по себе си фактът на сключена сделка със свързано лице не обуславя изначално вредоносния й характер. Освен това,следва да се съобрази, че в закона са осигурените редица възможности на съдружниците за своевременно вземане на мерки за охрана на личните им и тези на дружеството интереси. Такава мярка е и въведеното задължение за управителя на дружеството да се въздържа от развитие на конкурентна дейност-чл.142 от ТЗ. Отговорността тук е персонална и се обективира в евентуална имуществена претенция на дружеството към управителя. Последната- в случай,че се докаже развиването на такава вредяща на дружеството дейност, може да бъде основание за изключване на съдружника,но не и за прекратяване на дружеството. С отстраняване на съдружника на практика се постига защитата на интересите на дружеството, които, както се посочи по-горе са определящи при преценката на критерия „важни причини”. В този смисъл дори и да е налице твърдяната нелоялна конкурентна дейност от П.В., то защитата от нея е следва да се реализира по реда на чл.142 от ТЗ, а не с прекратяване на дружеството.

Като причина се сочи липсата на развитие на търговска дейност на „***”ООД за последните 6 години.

Действително-видно от представените ГФО считано от 2014г. дружеството не развива търговска дейност. Трайното преустановяване на дейността безспорно е довело до невъзможност да обезпечи изпълнение по задълженията и се е стигнало до предприемане на действия по принудително изпълнение и насочването му към имущество на дружеството.

Съдебната практика приема,че трайната нерентабилност  и тенденцията за натрупване на задължения,чието погасяване създава сериозни затруднения за функционирането на дружеството,сътов.опасност за интересите на кредиторите, са само външни белези на разстройството на дейността (Реш.№159 ,пост.по т.д.№389/2009г.на І ТО на ВКС, Реш.№74/26.06.2019г.,пост.по т.д.№2452/2018г.на І ТО на ВКС). Сами по себе си тези причини не обуславят необратимост на това състояние, тъй като не свидетелстват за причините за него. Нужно е да се изследва на какво се дължи този застой в дейността. Трябва да се отчита също, че търговската дейност е динамична, развива се на различни нива и е обусловена от множество причини-както субективни,така и чисто обективни. В случая,в производството по иск с правно основание чл.155 от ТЗ е от значение да се установи има ли възможност дейността да бъде възобновена или не. Разбира се- от значение е и да се установи дали съдружник няма пряка вина за това състояние, но дори и такава да е доказана, критерий е възможността на дружеството да се възстанови, та дори и това да изисква изключване на съдружника с увреждаща дейност.

В случая безспорно пречка за осъществяване на дейността е била насоченото принудително изпълнение върху производствената база на „***”ООД,намираща се в имот с ид.№03486.24.240, в с.Б. О., Л. област, м.”М.”, заедно с построените в него сгради с ид.№ 03486.24.240.3 и №03486.24.240.4 (такива са твърденията на двете страни) и върху машините за производството. Тези действия са предприети във връзка със събиране на дълга на дружеството по сключен договор за кредит. Инициативата за предприемане на действията по принудително изпълнение към „***”ООД е на съдружника „***”ЕООД, на когото кредиторът „ОББ”АД е цедирал вземането си- изп.д.№ 92/2014г.на ЧСИ с №880- Р.Димитров. Машините са възбранени по изп.д.№1440/2017г. по описа на ЧСИ с №879-В.Петров, в което съществен дял от вземанията е отново на „***”ЕООД-на когото Община Т е цедирала вземането си. По делото са представени множество констативни протоколи,от които се установяват неуспешните опити на представители на „***”ООД да влязат в производствената база-м.юни-септември 2014г. Въпреки даваните указания от съдебния изпълнител-достъп не е осигурен. В последващия етап производствената база вече е закупена и отново от съдружника „***”ЕООД, като не може да не се  отбележи несъответстващо на никоя законова норма неизпълнение на задължението за внасяне на тръжната цена с години. Анализа на тези действия ясно налага извода за целенасочена дейност на „***”ЕООД към придобиване на активите на общото дружество, вместо очакваното при такова затруднение поведение за указване на съдействие за развитие на дейността. Подобни действия не могат да се определят като „лоялни”. Опитът в писмените бележки на адв.Д. да се пресъздаде като съвместна нелоялна дейност и от двамата съдружници, не се подкрепя с доказателства. Съдружник, който с действията си създава пречки за развитието на дружеството, не може да иска прекратяването му на това основание,тъй като това би означавало да черпи права от собственото си незаконосъобразно поведение.

Страните не спорят,че към момента „***”ООД не притежава производствената си база, където е осъществявало дейността си. От представените по делото доказателства,обаче се установява, че това не единственото имущество на дружеството. На първо място – видно от постановлението за възлагане-предмет на продажбата са идеални части от имота с ид.№03486.24.240 и двете сгради. В останалата част до пълните 3443 кв.м.имотът остава собственост на „***”ООД. Установи се също,че притежава и други недвижими имоти-земеделски земи-в с.Б.О., с.К.,  в А..

От друга страна следва да се има в предвид и актуалните размери на задълженията му по водените производства по принудително изпълнение. Вещото лице по СИЕ установява,че по изп.д№1440/2017г.по описа на ЧКС с № 879 в КЧСИ и район на действие ОС-Ловеч-В.Петров, е в размер на 26 408.24лв. Вземането по изп.д.№92/2014г.по описана ЧСИ с №880 в КЧСИ и район на действие ОС-Ловеч-Р.Димитров е погасено в съществената му част. Налице е остатък от 120 335.93лв.,с който ще се покрият разноските в производството и изтеклите законни лихви. Или-установява се,че въпреки,че губи производствената база, длъжникът ще има в наличност сумата, подлежаща на възстановяване по реда на чл.495 от ГПК, чрез която  има реална възможност да покрие задължението си по изп.д.№1440/2017г. и  върне обратно машините за производството. Разполага и с други недвижими имоти,с които да си осигури терен или доход за развитие на дейността си.

Изводът на съда от така установеното съотношение между активите и задълженията на дружеството е, че невъзможността да извършва търговската си дейност е преодолима, че все още има възможност да се възстанови- дори и в значително по-малък капацитет и това е изцяло в интерес на дружеството. Дали  печалбата ще е бърза, достатъчна и т.н. не е предмет на настоящия иск.

Следваща „важна причина” ищецът  твърди,че е влошени отношения между  съдружника, изразяващи се в недоверие между управителите, дългогодишни и многобройни съдебни спорове, липса на воля за продължаване на съдружието.

При преценката на това основание съдът съобразява,че търговското дружество е доброволно обединение на лица с цел извършване на търговска дейност във взаимна полза. При дружеството с ограничена отговорност, макар и да е  капиталово, са засилени персоналните елементи и личното участие на съдружниците в  дейността му е от особено значение. Основните ангажименти на съдружниците са  да участват в управлението и да оказват съдействие за осъществяване на дружествената дейност. Трайното и непреодолимо влошаване на отношенията между тях е пречка да преследват дружествените цели и да работят за нормалното функциониране и за просперитета на дружеството, което води до накърняване доброто му име и нерентабилност в дейността му, невъзможна е ползотворна работа на съдружниците, което не е и в интерес на дружеството като цяло (в.т.см.Реш.№249/23.03.2004г.,пост.по гр.д.№909/2003г., II ТО). Акцентът отново следва да е дали влошените отношения са по повод на осъществяваната търговска дейност.

По делото безспорно се установиха обективни проявления на реално и трайно влошените отношения между управителите на дружествата-съдружници. За това свидетелстват множеството съдебни спорове, с различни правни основания, проведените през 2014г. общи събрания без необходимото мнозинство и т.н. Също така не са провеждани общи събрания (чл.138 ТЗ), не са предприемани действия за възстановяване на дейността и на дружествените отношения. Това поведение на управителя, обаче би могло е основание за другия съдружник да търси защита на  членствените си права по реда на чл.71 от ТЗ или отговорност по реда на чл.145 от ТЗ. Видно е,че никой от съдружниците не е проявил инициативност в тази насока.

От друга страна,при съобразяване на характера на водените спорове-главно чл.74 от ТЗ,съотв.чл.29 от ЗТР и обжалване действията на съдебното изпълнение, че причина за тях не са толкова разногласия по начина на осъществяване на търговската дейност, а са по-скоро персонални личностни несъгласия между управителите на съдружниците- П.В. и В.К.. Не е иницииран спор във връзка с пряката търговска дейност- оспорено решение на ОС по този въпрос, на сключване на сделка, на упражняване на права, колкото се търси отстраняване на другия управител, което при „облекчението” на паритета в деловете води до абсурдните общи събрания с решения за взаимно изключване на другия съдружник и търсене на легитимирането му чрез вписване в търговския регистър. Това е и причината да не работят органите на дружеството.

След 2017г.,след приключване на съдебните спорове, няма данни за образувани нови производства до предявяване на настоящия иск. Към момента от „***”ООД се заявява интерес и желание за продължаване на дейността му и увереност,че може да се осъществи,докато позицията на „***”ЕООД е категорична за прекратяване на дружеството. При съобразяване на изложеното по-горе във връзка с преодолимостта на пречките за развитие на дейността, съдът намира,че не е в интерес на дружеството да се постанови прекратяването му. Неразбирателството във вътрешните отношения между управителите и нежеланието на единия от съдружниците да продължи съвместната им дейност може да се преодолее с прекратяване на участието му и освобождаване от ангажимента към съдружието,като се запази интереса на търговското дружество, като самостоятелен, отделен от управителите му субект.

Не може да се определи като „важна причина” и забавянето при вписването в търговския регистър,воден от Агенцията по вписванията. Реално причината затова не може да се търси или вмени на някой от съдружниците.

По изложените съображения съдът намира,че предявеният от „***”ЕООД иск за прекратяване на „***”ООД по реда на чл.155,т.1 от ТЗ,заедно с предвидените в закона правни последици, е неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли изцяло.

Следва да се признае за неуспешно оспорването по реда на чл.193 от ГПК на съдържанието на удостоверение с изх.№11443/08.07.2019г.на ЧСИ с №880 в КЧСИ и район на действие ОС-Ловеч,с оглед потвърждението на изнесената информация с констатациите на съдебната експертиза.

По разноските.

С оглед изхода на спора ответникът има право на възстановяване на направените разноски. В последното съдебно заседание пълномощникът уточни,че  претендира за възстановяване разноските за съдебната експертиза-внесената от ответника част от 350 лв.,което искане следва да се уважи. Така „***”ЕООД следва да се осъди да заплати на „***”ООД сумата 350лв.- разноски в производството.

По изложените съображения и на основание чл.155,т.1 от ТЗ, ОС-Ловеч

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ иска на „В”ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.Т,ул.„****"№***, представлявано от управителя В. К., чрез адв.Б.Д.-ЛАК, със съдебен адрес ***,оф.4, срещу „И.П.”ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с. ***, представлявано от управителя П.В., с посочено правно основание чл.155,т.1 от ТЗ,като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА „В”ЕООД с ЕИК ***, с горните данни, да заплати на „И.П.”ООД с ЕИК ***, с горните данни, сумата 350(триста и петдесет)лева,представляваща направени по делото разноски.

ПРИЗНАВА за неуспешно оспорването по реда на чл.193 от ГПК на съдържанието на удостоверение с изх.№11443/08.07.2019г.на ЧСИ с №880 в КЧСИ и район на действие ОС-Ловеч

Решението може да се обжалва пред АС-Велико Търново в 2-седмичен срок от съобщението до страните.

                                   _{ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:}