Определение по дело №269/2022 на Административен съд - Кърджали

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер		година	21.11.2022	град		Кърджали
Кърджалийският		административен  съд				състав
На	21.11.	година				2022
В	закрито	заседание и следния състав:
Председател:				ВИКТОР  АТАНАСОВ
като  разгледа  докладваното  от					съдията  Виктор  Атанасов
административно   дело		номер	269	по описа за		2022	година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.248 от Гражданския процесуален кодекс/ГПК/, във връзка с чл.144 от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.

Образувано е по молба от „Огнянов” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя му М. О. О., подадена чрез пълномощника му - адв.И.С. от АК-***, с адрес: *** – жалбоподател по административно дело №269/2022 год. по описа на Административен съд – Кърджали, с посочено правно основание чл.248, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК, с която се иска допълване на съдебно решение №300 от 10.10.2022 год., постановено по същото административно дело, в частта му разноските, а именно – с молбата се иска на жалбоподателя да бъдат присъдени направените деловодни разноски, съгласно приложения списък на разноските по чл.80 от ГПК.

В молбата се сочи, че на посоченото правно основание и в предвидения в закона срок се прави искане за изменение на цитираното решение в частта за извършените от жалбоподателя деловодни разноски. Сочи се също, че с Решение №300 от 10.10.2022 год., постановено по административно дело №269/2022 год. на Административен съд – Кърджали, съдът приел, не следва да се произнася по въпроса за деловодните разноски и че този извод бил мотивиран с констатацията, нито в подадената жалба до съда против решението на директора на ТД на НАП – Пловдив, нито в депозираната преди съдебното заседание от процесуалния представител на жалбоподателя, молба с Вх.№2190 от 19.09.2022 год.  на АдмС – Кърджали, нито в приложеното към нея писмено становище от 19.09.2022 год., не е направено искане, т.е. не е изразена воля, за присъждане в полза на жалбоподателя „Огнянов” ЕООД *** ЕИК ***, на сторените от него деловодни разноски и че така, според съда, при липса на такова искане за присъждане на деловодни разноски, съдът няма правомощие служебно да присъжда разноски по настоящото административно дело, независимо от наличието на представени доказателства за извършването им. В молбата се твърди, че тези констатации на съда не отговарят на действителното правно положение и се опровергават от материалите по делото, като се сочи, че в производството по административно дело №269 по описа за 2022 год. на АдмС – Кърджали, в хода на съдебното дирене, с молба с Вх.№2190/19.09.2022 год., докладвана от съда в проведеното на 20.09.2022 год. открито заседание по делото, процесуалният представител на жалбоподателя, посредством валидно процесуално действие, своевременно направил искане за присъждане на разноски. Сочи се също, че видно от съдържанието на молбата - т.3 на стр.2, с удебелен шрифт, същата обективирала изрично формулирано искане за присъждане на направените по делото разноски, като заедно с молбата били представени и доказателства за извършването на разноските, неоспорени от ответника и приети от съда, както и списък по чл.80 от ГПК. Молителят счита, че изложеното му дава основание да твърди, че съдът неправилно е приел, че искане за присъждане на разноските не е направено. Предвид това, на основание чл.248, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК и §2 от ДР на ДОПК, с молбата се иска да се допълни Решение №300 от 10.10.2022 год., постановено административно дело №269/2022 год. по описа на АдмС – Кърджали, в частта му за разноските, като бъдат присъдени в полза на жалбоподателя направените от него деловодни разноски в размера, съгласно приложения списък по чл.80 от ГПК.

На ответника по молбата – директор на ТД на НАП – Пловдив, на основание чл.248, ал.2 от ГПК, е изпратено съобщение, ведно с препис от така постъпилата в съда на 03.11.2022 год. молба, като съобщението и преписът от постъпилата молба за допълване на решението в частта му за разноските, са получени в администрацията на ответника, на датата 08.11.2022 год., от служител – *** Р. Б. Б., видно от подписания, оформен и приложен по делото втори екземпляр от съобщението. В указания в същото едноседмичен срок по чл.248, ал.2 от ГПК, т.е. до 15.11.2022 год./вторник/ включително, а и до датата на постановяване на настоящото определение, от страна на ответника по молбата не е представен писмен отговор по молбата за допълване на решението в частта му за разноските, респ. не е изразено становище и относно размера им.

За да се произнесе по така подадената молба, настоящият съдебен състав, съобрази и взе предвид следното:

Подадената от ответника по жалбата молба, съдържаща искане за допълване на съдебно решение №300 от 10.10.2022 год., постановено административно дело №269/2022 год. по описа на АдмС – Кърджали, в частта му разноските, с правно основание чл.248, ал.1 от ГПК, приложим субсидиарно на основание чл.144 от АПК, е изпратена по електронен път на 03.11.2022 год. и е постъпила на електронната поща на Административен съд – Кърджали, също на датата 03.11.2022 год., регистрирана в деловодната система на съда с Вх.№2751 от 03.11.2022 год., в  14:27 часа. Съобщение, ведно с пълен препис от решението, чието допълване се иска, са изпратени на молителя по електронен път и са получени от него, на електронната му поща, на датата 13.10.2022 год. При това положение следва да се приеме, че молбата с искането за допълване на решението в частта му за разноските, е подадена в преклузивния срок по чл.248, ал.1 от ГПК, считано от връчване на съобщението, ведно с пълен препис от решението. Съгласно разпоредбата на чл.248, ал.1 от ГПК, в срока за обжалване, а когато решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът, по искане на страните, може да допълни или да измени постановеното решение, в частта му за разноските. В настоящия случай, решението, чието допълване се иска в частта му разноските, е окончателно, т.е. необжалваемо, от което следва, че е приложим едномесечният срок по чл.248, ал.1 от ГПК. Молбата за допълване на решението е изпратена по електронен път на пощата на 24-ия/двадесет и четвъртия/ ден след получаването на съобщението и на препис от решението, т.е. подадена е в преклузивния едномесечен срок по чл.248, ал.1 от ГПК. Молбата, освен това, е подадена от надлежна страна – жалбоподател производството по административно дело №269/2022 год. по описа на съда и като такава е процесуално допустима, за разглеждане и произнасяне по същество.

За да се произнесе по така подадената молба за допълване на решението в частта му за разноските, съдът съобрази следното:

С Решението под №300 от 10.10.2022 год., постановено по административно дело №269/2022 год. по описа на АдмС - Кърджали, съдът е Решение №210 от 30.05.2022 год. на директора на ТД на НАП – Пловдив, е отменено в частта му, с която е оставена без уважение, като неоснователна, жалба с Вх.№С220009-000-0222176 от 16.05.2022 год. по регистъра на ТД на НАП – Пловдив, постъпила в Офис Кърджали, подадена от „Огнянов” ЕООД, ЕИК ***, с адрес на управление:***, представлявано от управителя му М. О. О., срещу Разпореждане с Изх.№0220016-137-0005163 от 19.04.2022 год., издадено от главен публичен изпълнител в дирекция „Събиране” при ТД на НАП - Пловдив, в частта относно постановеният отказ за погасяване по давност на публични задължения по изпълнително дело №***/*** год. и е отменено Разпореждане с Изх.№0220016-137-0005163 от 19.04.2022 год., издадено от главен публичен изпълнител в дирекция „Събиране” при ТД на НАП - Пловдив, в частта му, с която е отказано погасяване поради изтекла давност и отписване на публични задължения на „Огнянов” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя му М. О. О., по изпълнително дело №***/*** год. и преписката е върната на главен публичен изпълнител в дирекция „Събиране” при ТД на НАП -  Пловдив, за ново произнасяне по възражение с Вх.№С220009-000-0090759 от 01.03.2022 год. по описа на ТД на НАП - Пловдив, ИРМ – Кърджали, подадено от „Огнянов” ЕООД *** ЕИК ***.

С решението съдът действително не е присъдил деловодни разноски в полза на жалбоподателя, като е приел, че не следва да се произнася по въпроса за деловодните разноски, тъй като нито в подадената жалба до съда против решението на директора на ТД на НАП – Пловдив, нито в депозираната преди съдебното заседание от процесуалния представител на жалбоподателя, молба с Вх.№2190 от 19.09.2022 год.  на АдмС – Кърджали, нито в приложеното към нея писмено становище от 19.09.2022 год., не е направено искане, т.е. не е изразена воля, за присъждане в полза на жалбоподателя „Огнянов” ЕООД *** ЕИК ***, на сторените от него деловодни разноски. Така, при липса на такова искане за присъждане на деловодни разноски съдът е приел, че няма правомощие служебно да присъжда разноски по настоящото административно дело, независимо от наличието на представени доказателства за извършването им.

При извършената проверка по делото, с оглед наведените в молбата твърдения, съдът констатира, че тези твърдения са основателни, а констатациите на съда не отговарят на действителното правно положение и не са съответни на материалите по делото. Така, на л.137-л.138 от делото е налична посочената молба с Вх.№2190 от 19.09.2022 год. на АдмС – Кърджали, подадена от жалбоподателя „Огнянов” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя му М. О. О., чрез пълномощника му - адв.И.С. от АК-***, в която същият е заявил, че не може да се яви за участие в днешното съдебно заседание, но не възразява да се даде ход на делото, заявил е че поддържа жалбата в посочената част, като в.2, на стр.2 от тази молба е посочил, че представя списък по чл.80 от ГПК на направените от жалбоподателя деловодни разноски, заедно с доказателства за извършването им, а в т.3, на стр.2 от тази молба, същият действително е направил искане, на основание чл.143, ал.1 от АПК, във вр. с §2 от ДР на ДОПК, отговорността за тези разноски да бъде възложена в тежест на ответната страна. На л.141 от делото е приложен този списък на разноските по чл.80 от ГПК, направени от „Огнянов” ЕООД *** по административно дело №269 по описа за 2022 год. на Административен съд – Кърджали, като от същия е видно, че тези деловодни разноски възлизат общо в размер на 3050 лева, от които, държавна такса за обжалване на Решение №210 от 30.05.2022 год. на директора на ТД на НАП – Пловдив, в размер на 50.00 лева и адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 12.07.2022 год., в размер на 3000.00 лева. На л.139 от делото е приложен  и договорът за правна защита и съдействие от 12.07.2022 год., сключен между „Огнянов” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя му М. О. О., като доверител и адвокат И.Р.С., с персонален номер във Висшия адвокатски съвет - ***, с адрес на кантората: ***, като довереник, като видно от т.4 на този договор, доверителят се е задължил да заплати на довереника възнаграждение за изпълнение на действията и услугите по предмета на договора, в размер на 3000 (три хиляди) лева, платимо в брой към момента на сключване на договора, за което довереникът издава разписка и Декларация по чл.43, ал.5 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, които са неразделна част от него. На л.140 от делото е приложена и разписка от 12.07.2022 год., в която е удостоверено, че на същата дата,  адвокат И.Р.С., в качеството му на довереник по договор за правна защита и съдействие от 12.07.2022 год., сключен с доверителя „Огнянов” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя му М. О. О., за защита на интересите му по адм. дело №269 по описа за 2022 год. на Административен съд – Кърджали, е получил сумата от 3000/три хиляди/ лева, представляваща договореното възнаграждение по цитирания договор.

Тази молба с Вх.№2190 от 19.09.2022 год. на АдмС – Кърджали, подадена от жалбоподателя „Огнянов” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя му М. О. О., чрез пълномощника му - адв.И.С. от АК-***, ведно с приложенията към нея, действително е докладвана от съда в проведеното на 20.09.2022 год. открито съдебно заседание по делото, видно от протокола от това съдебно заседание.

От изложеното следва, че искане за присъждане на направените в хода на производството деловодни разноски е било направено от жалбоподателя, чрез процесуалния му представител, като на следващо място следва да се посочи, че това искане за присъждане на направените разноски по делото е било направено своевременно от процесуалния представител на жалбоподателя - до приключване на устните състезания, в подадената от същия молба с Вх.№2190 на 19.09.2022 година.

Така, предвид горното, съдът намира, че разгледана по същество, молбата е основателна, до пълния претендиран в същата размер на разноските от 3050.00/три хиляди и петдесет/ лева, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.248, ал.1 от ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Тази хипотеза предоставя възможност съдът да преразгледа вече постановения от него съдебен акт в една определена негова част - относно дължимите на страните разноски, съобразно начина на определянето им, съгласно процесуалните закони и постановения краен правен резултат по спора. Тъй като се касае за изменение или допълване на решението само в определена негова част, което е в отклонение от принципа за неизменяемост на вече постановен съдебен акт, това се извършва с нарочен акт – определение, съгласно чл.248, ал.3 от ГПК и в строго регламентирана процедура. Понеже това производство е в отклонение на вече посочения принцип, основанията за неговото приложение, които не са посочени изрично в закона, следва да се разглеждат като в отклонение от нормалното развитие на производството и да се тълкуват стеснително. В настоящия случай съдът намира, че постановеното решение следва да се допълни в частта му за разноските, относно претендираното от жалбоподателя присъждане на направените от него в хода на съдебното производство разноски за заплатена държавна такса за образуване на делото и за заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно представените писмени доказателства за реалното им извършване, приложени по делото и обсъдени по-горе в настоящото изложение. Претендираното от жалбоподателя „Огнянов” ЕООД *** ЕИК ***, адвокатско възнаграждение, в размер на 3000/три хиляди/ лева, следва да му бъде присъдено в пълния му размер, тъй като по делото не е направено възражение за прекомерност на същото, съобразно разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК – нито от процесуалния представител на ответника по жалбата, в проведеното на 20.09.2022 год. открито съдебно заседание, в което същият е взел участие, нито впоследствие, след получаването от ответника на настоящата молба за допълване на съдебното решение в частта му за разноските.

За пълнота на изложението следва да добави, че на л.20 от делото е приложено платежно нареждане за плащане към бюджета с №*** от 17.06.2022 год. на Първа инвестиционна банка АД, удостоверяващо заплащането от жалбоподателя и на дължимата държавна такса, в размер на 50.00/петдесет/ лева, по сметка на Административен съд – Кърджали.

Така, предвид всичко изложено по-горе съдът намира, че подадената молба за допълване на Решение №300 от 10.10.2022 год., постановено по административно дело №269/2022 год. по описа на Административен съд – Кърджали, в частта му относно разноските, е основателна и доказана, като посоченото решение следва да бъде допълнено и в полза на жалбоподателя по делото - „Огнянов” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя му М. О. О., следва да бъдат присъдени деловодни разноски, възлизащи общо в размер на 3050.00/три хиляди и петдесет/ лева. За дължимите на жалбоподателя „Огнянов” ЕООД *** ЕИК ***, деловодни разноски, сторени в хода на настоящото съдебно административно производство, следва да бъде осъдена Национална агенция за приходите, със седалище ***, която съгласно чл.2, ал.2 от Закона за НАП, е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София и към структурата на която принадлежи административният орган –директор на ТД на НАП – Пловдив, издал незаконосъобразния административен акт.

Следва да се посочи, че според правилото на  чл.248, ал.3, изр.II/второ/ от ГПК, определението по разноските може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. В случая, решението, което с молбата се иска да бъде допълнено в частта му за разноските, е постановено в производство по чл.268, ал.1, във вр. с чл.267, ал.1 и ал.2, т.5 от ДОПК и като такова, това решение, съгласно разпоредбата на чл.268, ал.2 от ДОПК, е окончателно и не подлежи на обжалване. От това следва, че в конкретната хипотеза, и настоящото определение за допълване на решението в частта му за разноските, е окончателно и не подлежи на обжалване и по-нататъшен съдебен контрол.

Водим от горното и на основание чл.248, ал.3, предл.І/първо/ от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК, Административният съд

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И :

 

ДОПЪЛВА Решение №300 от 10.10.2022 год., постановено по административно дело №269/2022 год. по описа на Административен съд – Кърджали, В ЧАСТТА МУ относно разноските, като ПОСТАНОВЯВА:

„ОСЪЖДА Национална агенция по приходите, със седалище и адрес ***, с ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Огнянов” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя му М. О. О., направените деловодни разноски в хода на производството, възлизащи общо в размер на 3050.00/три хиляди и петдесет/ лева.”.

Препис от определението, на основание чл.138, ал.3, във вр. чл.137, ал.1 от АПК, незабавно да се изпрати или връчи на страните по делото.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.

 

 

 

 

                                                                      С Ъ Д И Я :