Определение по дело №589/2024 на Окръжен съд - Сливен

МОТИВИ
към определение № 408 от 11.10.2024 г. по ЧНД № 589/2024 г.
по описа на Окръжен съд – С.

Производството е с правно основание чл. 64, ал.1 от НПК.
Направено е искане от ОП – С. за вземане на мярка за неотклонение
„Задържане под стража” по отношение на А.М.А. – обвиняем по досъдебно
производство № 1439/2024г. по описа на РУ на МВР – С., вх. № 1679/2024г.,
пор. № 174/2024 г. по описа на Окръжна прокуратура – С..
В с.з. обвиняемият А.М.А. участва лично и със защитник адвокат П.С. –
АК Я., преупълномощена от упълномощения в досъдебното производство
защитник адв. П.Т. – АК Я..
В ход по същество ОП – С. поддържа искането за определяне по
отношение на обвиняемия мярка за неотклонение „Задържане под стража“ и
изложените в него съображения. Акцентира върху тежестта на предявеното на
обв. А. обвинение, като счита, че от събраните по делото доказателства може
да се направи обосновано предположение, че обвиняемият е извършил
престъплението, в което е обвинен. Отчита реална опасност от извършване на
престъпление, с оглед налични доказателства за непровокирана от
пострадалото лице агресия у обвиняемия и нанесени множество удари с твърд
предмет в главата на пострадалия, от което са причинени тежки травматични
увреждания. Представителят на държавното обвинение намира, че са налице
предпоставките за вземане на най-тежката мярка за неотклонение „Задържане
под стража“ по отношение на обв. А.. Предлага да бъде уважено направеното
искане.
Защитата на обвиняемия оспорва искането. Според защитника от
доказателствата по делото не е доказано обоснованото предположение за
авторство на конкретно повдигнатото обвинение, а именно субективната
страна под формата на умисъл. Не се съдържат и данни за опасност
обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление. Акцентира върху
евентуална различна правна оценка на деянието, която изключва умишлена
вина. Подчертава настъпилата реабилитация по отношение отразени в
справката за съдимост стари осъждания. Посочва трудовата ангажираност на
А. и семейния му статус като обстоятелства изключващи опасност той да се
укрие или да извърши престъпление. Моли да не бъде уважавано направеното
искане за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“, а спрямо
обвиняемия да бъде взета по-лека мярка за неотклонение.
Обвиняемият в личната си защита заявява, че няма какво да допълни. В
последната си дума прави разграничение между предходното си осъждане,
което било за ПТП и настоящия случай, свързан с употребата на алкохол.
Съдът, след като се запозна с приобщените по делото доказателствени
материали, като взе предвид становищата на страните, намира за установено
следното:
Досъдебното производство е започнато на 09.10.2024 г. в условията на
1

неотложност и по реда на чл.212, ал.2 от НПК – със съставянето на протокола
за първото действие по разследването – разпит на свидетел, за това, че на
09.10.2024 г. в гр. С. е направен опит умишлено да бъде умъртвен М. А. М.ов
от гр. С. – престъпление по чл.115, вр. чл.18, ал.1 от НК.
С постановление на разследващия орган от 10.10.2024 г. е привлечен
като обвиняем А.М.А. за това, че на 09.10.2024 г. в гр. С. е направил опит
умишлено да умъртви баща си М. А. М.ов от гр. С., като деянието останало
недовършено поради независещи от дееца причини – престъпление по чл.116,
ал.1, т.3, вр. чл.115, вр. чл.18, ал.1 от НК. Постановлението е предявено на
обвиняемия в присъствието на упълномощен защитник на 10.10.2024 г. в 14:00
ч.
С постановление на ОП – С. обв. А.М.А. е задържан до 72 часа, считано
от 14:30 ч. на 10.10.2024 г. до довеждането му пред Окръжен съд – С. за
вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
По делото са приобщени писмени и гласни доказателства, приложени са
протоколи за извършени процесуално-следствени действия, изискана е
справка за съдимост на обвиняемия. Разпитани са свидетели, в чиито
показания се съдържа информация за вероятната съпричастност на
обвиняемия към деянието, в което е обвинен и конкретно извършени от него
действия. Кореспондиращи с гласните доказателства са и протоколите за
процесуално-следствени действия, удостоверяващи действия по
разследването с неотложен характер, при които са иззети веществени
доказателства, преценени като относими към предмета на делото. Към
протокола за оглед на местопроизшествие е изготвен и приложен фотоалбум,
съдържащ снимки, удостоверяващи обстановката в процесното жилище. На
същите са видими разхвърляни вещи, обърнати странично маса и стол със
счупени крака, окървавени предмети, големи петна от течност, наподобяваща
кръв. Петна и пръски от червена течност са фотографирани и по ръцете на
обвиняемия.
Разпитан в качеството на обвиняем по досъдебното производство обв.
А. дава кратки обяснения, в които не споменава да е възниквал инцидент
между него и баща му.
Съгласно приложената справка за съдимост, обв. А. е осъждан за
престъпление по чл.343б, ал.1 от НК – с влязъл в сила на 10.07.2014 г. съдебен
акт по НОХД № 3059/2014 г. по описа на Районен съд В., за управление на
МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда – 2,78 на
хиляда, установено по надлежния ред. Наложено е наказание пробация за срок
от шест месеца и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от
една година. За това престъпление е настъпила реабилитация по право на
19.05.2020 г.
Приложени са медицински документи – фиш за спешна медицинска
помощ, лист за преглед на пациент в КДБ/СО, заявление за хоспитализация,
резултати от проведени изследвания, според които пострадалият е с
депресионна многофрагментна фрактура на периетална кост в дясно с
2

хиподенсност на паренхима около костните фрагменти, фрактура на дясната
зигоматична кост, фрактура на предна и латерална стена на десен максиларен
синус с хемосинус.
Видно от представената от обвиняемото лице декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние, обв. А. е женен, има съпруга и
един син, има месечен доход от 980 лв. и притежава лек автомобил. Според
представения срочен трудов договор № ЛС-29/17.08.2020 г., обвиняемият
работи като охранител към „Бюро за охрана и сигурност – ИТ“ ЕООД гр.
София на пълно работно време.
Въз основа на така установено от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
По делото са налице достатъчно данни, които да обосноват наличието на
първата предпоставка по смисъла на чл.63, ал.1 от НПК, а именно обосновано
предположение относно факта на извършване на престъплението, в което е
обвинен обв. А.. Приобщените по делото доказателства – гласни и писмени,
както и протоколите за извършените процесуално-следствени действия дават
достатъчна на този етап информация, от която да се заключи, че е налице
основателно подозрение за участието на обвиняемия в деянието, за което е
привлечен към наказателна отговорност. На настоящия начален етап на
разследването не е необходима доказаност на обвинението по категоричен
начин, а само обосновано предположение за съпричастността на обвиняемия
към деянието. Последното съдът намира за налично в доказателствените
материали, с оглед показанията на самия пострадал и лицата, които са чули
викове за помощ и са оказали такава. Събраните по делото до момента
доказателства, според настоящия състав, са достатъчни за този етап на
разследването, за да обосноват наличието на подозрение за вероятно участие
на обв. А. в посегателството срещу баща му М. А. М.ов, квалифицирано от
прокуратурата като престъпление по чл.116, ал.1, т.3, вр. чл.115, вр. чл.18, ал.1
от НК.
Неотносими към настоящото производство са доводите на защитата
относно евентуална нова оценка за съставомерност на деянието. Изцяло в
правомощията на прокуратурата е да прецени дали и какви обвинения да
предяви на конкретно лице. Доколкото това възражение на защитата
представлява евентуално оспорване на правната квалификация по чл.116, ал.1
т.3 вр. 115 вр. чл.18 ал.1 от НК, дадена на деянието от органите на
досъдебното производство, съдът отчита началната фаза на разследването и
работния характер на повдигнатото обвинение. Същото изглежда съответно
на уврежданията на пострадалия, за които е налице информация в гласните
доказателства. Според този съдебен състав, данните в досъдебното
производство обосновават към момента наличието на обосновано
предположение за вероятното авторство на конкретно посоченото деяние.
Също така следва да се отчете обстановката в процесното жилище, видима на
изготвените от местопроизшествието снимки, която кореспондира с данните в
гласните доказателствени средства.
3

На второ място, от събраните по делото доказателства може да се
направи извод за съществуваща реална опасност обвиняемият да извърши
престъпление. Съдът съобрази от приобщените гласни доказателства
конкретни данни за поведението на обвиняемия. Налице е информация за
употреба на големи количества алкохол от А. – такава се съдържа и в неговите
обяснения. Обективен факт е осъждането му през 2014 г. за престъпление
извършено отново след употребено сериозно количество алкохол.
Настъпилата реабилитация заличава последиците от осъждането, но фактът на
извършеното деяние остава част от обективната действителност.
Обстановката в жилището и чутите от разпитаните свидетели заплахи от
страна на обвиняемия към баща му също сочат на завишена степен на
обществена опасност на обвиненото лице. Тези обстоятелства обосновават
извод за реална опасност обвиняемия да извърши престъпление, ако спрямо
него не бъде взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
Същевременно престъплението, в което е обвинен обв. А., е тежко. За него е
предвидено наказание лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години,
доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. Съобразявайки тази
наказуемост, съдът счита, че трудовата ангажираност и семейното положение
не разколебават установената в чл.63, ал.2, т.3 от НПК презумпция за наличие
на реална опасност от укриване или извършване на престъпление. Деянието е
останало във фазата на опита, съгласно повдигнатото обвинение и наличните
към момента доказателства, само поради намесата на трети лица, които са
отворили вратата на жилището и са преустановили нападението от
обвиняемия над баща му. Проявената агресия и конкретните характеристики
на поведението на обвиняемия го определят като лице със значителна степен
на обществена опасност.
Съдът намира за неподходяща по-лека мярка за неотклонение от
„Задържане под стража“, поради констатираната по-горе възможност
обвиняемият да извърши престъпление. При определяне мярката за
неотклонение, като съобрази изложените по-горе подробни съображения за
деянието и личността на обвиняемия и другите относими обстоятелства,
съдът приоритетно съобрази вида и тежестта на престъплението, за което е
повдигнато обвинение и доказателствата за начина на осъществяването му.
Тежестта и характера на обвинението и наличните данни за поведението на
обвиняемия обосновават извод за обществена опасност в значителна степен. В
изложения смисъл е неподходяща за този етап мярката за неотклонение
„Домашен арест“ или друга по-лека от нея мярка за неотклонение, поради
възможността от извършване на престъпление от обвиняемия.
Ето защо съдът намира, че е налице и втората предвидена в закона
предпоставка, обосноваваща вземането на най-тежката мярка за неотклонение
„задържане под стража”. Съдът съобрази, че цел на мярката за неотклонение е
да се осигури присъствието на обвиняемото лице за нуждите на наказателното
производство, да му се попречи да се укрие или да извърши престъпление.
Евентуално определяне на по-лека мярка от исканата от прокурора в
4

конкретния случай на този етап, с оглед обоснованото предположение за
извършено от обвиняемия престъпление и реалната опасност от извършване
на престъпление, съдът намира, че не би могла да осигури постигането на
целта по смисъла на чл.57 от НПК.
Така мотивиран и на основание чл.64, ал.5 от НПК, съдът постанови
определението си.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
5

Номер на акта:	408
Дата:	11 октомври 2024 г.
Съдия:	Яница Събчева Събева Ченалова

Дело:	20242200200589
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	11 октомври 2024 г.

Определение по дело №589/2024 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите