№ 186
гр. София, 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Кристина Филипова
Даниела Христова
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20221000502539 по описа за 2022 година
С решение № 24 от 09.05.2022 г. по гр. д. № 166/2021 г., ОС Видин,
осъжда ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на К. К. М. обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на
17.09.2020 г., в размер на 70 000 лв., ведно с лихва за забава от 18.03.2021 г.
до окончателното издължаване, като в останалата част до пълния размер - 100
000 лв., искът за неимуществени вреди – ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.
Срещу решението, в частта, в която са присъдени неимуществени
вреди над сумата от 50 000 лв. е депозирана въззивна жалба от ЗК „Лев Инс“
АД. Посочено е, че присъденото обезщетение е завишено, тъй като не са
доказани в пълен обем твърденията за претърпени телесни травми – в това
число постоянното главоболие, нарушената памет и сън, наличието на белег
със загрозяващ характер и пр. Отделно от това твърди наличие на принос, тъй
като пострадалият е пътувал без колан, като подчертава, че наличните
доказателства сочат, че ищецът не е използвал такъв с оглед настъпилият
удар на главата му в средна лява колона на автомобила. Моли да се отмени
решението в обжалвана част (в това число и за акцесорната претенция за
лихва за тази част) и да се присъдят разноски.
1
Ответникът К. К. М. оспорва жалбата, като посочва, че съдът е
постановил правилно решение, по изложени в отговора съображения. Оспорва
тезата на застрахователя за принос, като сочи, че същата не е категорично
доказана от събраните доказателства. В тази връзка изтъква, че при
процесния механизъм – завъртане на автомобила на ляво, тялото на ищеца
(пътуващ на задна седалка зад шофьора) е политнало на дясно и така е
настъпил удар в средната колонка, което може да настъпи и при поставен
колан. Сочи, че според свидетелските показания върху лявата колонка на
автомобила е имало кръв от ищеца. Същият свидетел е твърдял, че
пасажерите в автомобила са политнали на ляво и са се озовали върху тялото
на ищеца. Изтъква също, че според вещото лице ударът не може да е в предна
седалка (която е с мек гръб), тъй като данните сочат на травматичен агент,
който е твърд и ръбест. Оспорва доказателственото искане, като го намира за
преклудирано. Претендира разноски.
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 432 КЗ.
Ищецът К. М. М. твърди, че пътувал на задна седалка в ляво в
автомобил и пострадал при ПТП на 21.11.2020 г., което било предизвикано от
виновно и противоправно поведение на водач, чиято гражданска отговорност
била застрахована при ответното дружество. Твърди се, че инцидентът
настъпил, тъй като водачът управлявал МПС с превишена скорост и на десен
завой изгубил контрол върху автомобила, който напуснал платното за
движение в ляво и се блъснал в крайпътно дърво. Поддържа, че в следствие
на пътния инцидент, пострадалият е получил тежка черепно-мозъчна травма,
мозъчен кръвоизлив фронтално, открита проникваща полифрагментна,
импресионна фрактура на предна челна кост с разкъсване на дура, подлежащо
контузионно огнище челно, пневмоцефалия, контузия на шията. Твърди, че
бил лекуван оперативно с поставяне на титаниева пластина и пластика на
разкъсаната дура. Имал нужда от съдействие (поради постелен режим) както
при болничния престой, така и след това. Ищецът страдал от силни болки,
повръщал, имал нарушено равновесие и зрение, шум в ушите, негативни
2
психически емоции, засегнат бил сънят му, паметта, концентрация. На
лицето му останал траен загрозяващ белег. За претърпените неимуществени
вреди претендира от застрахователя обезщетение от 100 000 лв., ведно със
лихва от завеждането на претенцията пред ответника.
Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД оспорва исковата претенция относно
механизмът на ПТП и размера, като прави възражение за съпричиняване
поради непоставен обезопасителен колан.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Няма спор пред настоящата инстанция, че на 21.11.2020 г. е настъпило
ПТП, по вина на водач, чиято гражданска отговорност е била застрахована
при ответника-застраховател. Не се спори също, че при инцидента е
пострадал ищецът – пътник в процесното МПС, на задна лява седалка зад
водача. Спори се относно размера на обезщетението, с оглед доказания обем
от неимуществени вреди, както и относно факта на използване на колан и
приноса на пострадалия.
По делото пред първата инстанция е приета САТЕ, която е установила,
че автомобилът се е движел със скорост от 85 км/ч, когато при маневра завой
на дясно се е отклонил в ляво, напуснал е пътното платно и се блъснал в
крайпътно дърво. Посочено е, че няма данни пътуващия на задна лява седалка
зад водача ищец да е бил с поставен предпазен колан. Изяснено е, че от вида
на получените травматични увреждания може да се направи извод, че
пострадалият е получил директен челен удар в лицето и шията, който може
да бъде в облегалката за глава на водача. Вписано в заключението още е, че
при поставен колан главата на пострадалия не би могла да достигне до
облегалката на предната седалка. Обобщено е, че ако ищецът е бил с колан,
той не би получил същите травми и в същата степен на изразеност (л. 53). В
о.з. е посочено, че пътниците в колата първо са получили удар напред и
наляво, като коланът може да възпре движение само напред, но не и в страни.
Посочено е, че коланът позволява движение напред от 15 см.
Пред ОС Видин е приета СМЕ, която е установила, че ищецът е
получил тежка черепно-мозъчна травма с изпадане в коматозно състояние за
неопределено време, контузия на челната област на главата, с голяма
3
разкъсно-контузна рана, раздробяващо счупване на костите на черепния
покрив, разкъсване на твърдата мозъчна обвивка, контузия на мозъка челно,
проникване на въздух в черепната кухина. Проведено е болнично лечение –
оперативно, медикаментозно, с поставена титаниева пластика на твърдата
мозъчна обвивка и върху черепния покрив. Фрактурата на черепните кости и
контузията на мозъчния паренхим са довели до разстройство на здравето,
временно опасно за живота. Пояснено е в о.з., че няма данни лечението да е
имало усложнения, но такива са възможни с оглед засягането на мозъчното
вещество на кората на мозъка, като точна прогноза за бъдещото състояние на
пострадалия не може да бъде направена. Възстановителният период е дълъг
от порядъка на една година. Установен е хипертрофичен белег на челото.
Експертът е разяснил при разпита още, че при удара в ляво, главата се е
отметнала и се е ударила в лявата колонка между двете врати. Приел, че няма
как ударът да е на друго място, тъй като счупването е раздробяващо, точно в
средата на челото и е причинено от по-твърд ръбест предмет. Вещото лице не
може да даде отговор на въпроса дали пътникът е бил с поставен колан.
Предвид направеното във въззивната жалба доказателствено искане и
по почин на съда, с цел установяване на фактическата обстановка по делото,
която не е била надлежно изяснена, е допусната експертиза. Назначената и
приета комплексна СМАТЕ дава заключение пред настоящата инстанция, че
разстоянието от задната облегалка до средната лява колонка на вратата е 74,5
см (в мащаб на скицата, посочено като 26 мм). Категоричност в извода за
разстоянието между предната част на тялото на пострадалия и средната
колонка, вещото лице не може да изведе, тъй като не е напълно установена
позицията на пътника, но това отстояние е визирано в порядъка на 45-50 см.
За да изготвят заключението си вещите лица са съобразили данните и
доказателствените изводи, че наличната кръв върху колонката сочи, че ударът
на главата на пътуващия е именно в тази зона. С оглед естеството на травмата
е прието, че се касае до удар в твърд, ръбест предмет, което изключва удар
във предната седалка, която е с мека обвивка. Експертизата (съобразявайки
механизма на сблъсъка – интензивен удар с тежка деформация в предна дясна
част с хлътване на десен отсек навътре с около 25-30 см.) приема, че при
поставен предпазен колан от пътника на задната седалка, главата му е
свободно движеща се, но тя в никакъв случай не може да достигне и да
получи удар от средната колонка на автомобила. При друг механизъм вещите
4
лица са допуснали възможност пътникът с поставен колан да получи травма
на главата, но тя би била в друга част на автомобила (странично стъкло, а не
колонка) и в друга част на черепната кутия – в слепоочната област. Обобщено
е, че ако пострадалият е пътувал с колан, то той е нямало да получи удар в
областта на главата от средната колонка на купето, тъй като възможното
отклонение на тялото напред е само 8-10 см, поради ограничителното
действие на колана.
Приета СПсЕ е установила характерен силен стрес при ищеца, който
преминал през временно депресивно състояние и състояние на тревожност,
включително и относно бъдещ личен живот. Дадено е предположение, че са
възможни нови негативни прояви в бъдеще.
Разпитан е св. В. И. А., пътник в същата кола, който разказва, че ищецът
седял зад шофьора. Сочи как колата поднесла, обърнала се надясно, ударила
се в бордюра косо в ляво в частта на левия фар, като силата на удара била
напред и наляво – колата се повдигнала и се завъртяла по посока на
часовниковата стрелка. Свидетелят се озовал върху пътуващия по средата
пътник, а последния – върху ищеца. Когато излезнали от колата свидетелят
видял, че К. имал кръв в лявата част на челото и откъснато парче кожа. Тъй
като видели кръв по лявата греда на купето, свидетелят решил, че точно там
К. си е ударил главата. Свидетелят сочи, че той и другият пътуващ отзад (по
средата) са били без колани.
Бащата на ищеца – св. К. К. М., разказва, че синът му бил опериран
поради получената мозъчна травма и бил изписан на 11-тия ден. В началото
пострадалият не можел да става, около месец бил на легло, оплаквал се от
силно главоболие вечер, два месеца му помагали да ходи до тоалетна, баня,
като след това останала за него да се грижи майка му. Той не ходел на лекции
(те били онлайн), било му забранено да гледа телевизия, да чете, дразнел го
шума. Сега ищецът бил добре, още се притеснявал от белега, който бил в
лявата страна, на 2 см над веждата, близо до косата. Провеждал процедури за
заличаването му с лазер. Пиел лекарства около 6 месеца.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
Спорни пред настоящата инстанция са въпросите относно размер на
обезщетението, респ. приноса от пострадалия, като разногласията са по
5
отношение на факта ползван ли е колан и дали и как това е допринесло за
телесните увреждания.
От приетите доказателства, в това число изслушаната в настоящата
инстанция КСМАТЕ, се установява, че ищецът е пътувал на задна дясна
седалка без поставен колан, което е способствало за настъпване на телесните
увреждания. Предпазния колан по правило осигурява относително стабилно
скрепяне на тялото към седалката, но позволява движението на главата в
страничните посоки и от части - напред (до колкото и тялото може да се
придвижи с 8-10 см.). В конкретния случай, ако пътникът е бил с поставен
колан главата е можело да се придвижи напред, но не и да достигне до
предната облегалка, както е можела и да се отклони в страни, като така
ударът е щял да бъде в стъклото (а не в твърдата и ръбеста колонка) и
локализиран само в лявото слепоочие. Прякото съприкосновение обаче (с
оглед данните за следите от кръв на колонката) е настъпило между челната
област в ляво на главата и твърдата разделителна метална колона между
вратите на МПС в ляво. За да достигне до там главата на пътника, то тялото
му се е придвижило повече от 8-10 см в посока напред и наляво, тъй като по
данни от КСМАТЕ отстоянието между тялото и колонката е от порядъка на
45-50 см. В този смисъл безусловно и логично обоснован е изводът на вещите
лица, че пострадалият е съпричинил вредния резултат, като е пътувал без
колан. Ако такъв е бил поставен ударът е щял да бъде или осуетен или
получен в друга част на главата, респ. с друг интензитет и последици за
здравето. При тези изводи съдът приема, че за конкретния случай, приносът
следва да се определи в по-завишен размер от обичайно определения (10 %), а
именно – 20 %. Последният е обусловен от установеното по делото, че ударът
на главата е настъпил на необичайно място в колата (средна колонка) именно
поради неизползването на колан и тежестта и силата на травмата е обусловена
от съприкосновението с този твърд и ръбест предмет.
Що се касае до размера на обезщетението, съдът приема, че общият
такъв следва да се определи на стойност от 80 000 лв., респ. да се намали с 20
%. Установява се, че травмата е била тежка, тъй като е предизвикала
раздробяване на черепната кост с проникване на въздух в кухината и
увреждане на твърдата мозъчна обвивка. Тя е била животозастрашаваща,
провокирала е коматозно състояние и лечението й е било продължително (по
данни от СМЕ то е отнело приблизително година). Установява се, че е било
6
проведено оперативно лечение с поставяне на импланти, а в хода на
лечението пострадалият е спазвал постелен режим, имал е нужда от помощ и
съдействие, психо-емоционално е проявил симптоми на депресия, страдал е
от силно главоболие, трябвало да ограничи обичайни дейности като четене
(макар и да бил студент), гледане на телевизия и пр. Установява се (и от
експертизата, и от показанията на свидетеля), че понастоящем ищецът е в
добро състояние, въпреки че е посочено, че точна прогноза не може да се
даде и са изказани предположения от вещото лице, че са възможни
усложнения в бъдеще. Понастоящем последното е ирелевантно, тъй като
вероятни новонастъпили прояви могат да бъдат повод за евентуален ексцес.
За обезщетението следва да се отчете, че ищецът е получил белег във
видимата част на лицето и предвид младата му възраст това влияе на
самооценката и самочувствието му. Необходимо е да се държи сметка и за
времето, когато са настъпили вредните последици (2020 г.) и обществено
икономическите условия към този момент, както и съдебната практика по
подобен род дела и принципа за справедливост.
Предвид казаното в полза на ищеца се следва сумата от 60 000 лв., като
решението на окръжния съд следва да се редуцира в този смисъл. Разноските
присъдени в тежест на застрахователя следва да се намалят до 2 608,80 лв.
държавна такса (дължима по иска за имуществени и неимуществени вреди), и
до 2921 лв. като възнаграждение по чл. 38 ЗА за адвокатска защита.
Разноските присъдени в полза на жалбоподателя са изчислени в по-голям
размер от дължимото според настоящия изход на спора, но същите не могат
да бъдат коригирани, поради липса на жалба от ищеца в тази част. За
въззивната инстанция на жалбоподателя се следват разноски в размер на 500
лв. и 300 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 24 от 09.05.2022 г. по гр. д. № 166/2021 г., ОС
Видин, в частта, в която се осъжда ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на К. К. М.
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на
ПТП, настъпило на 17.09.2020 г., в размер над 60 000 лв. до сумата от
7
70 000 лв., ведно с лихва за забава от 18.03.2021 г., в частта, в която се
осъжда ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на адв. Г. Й. възнаграждение над сумата
от 2921 лв. до сумата 3221 лв., и в частта, в която се осъжда ЗК „Лев Инс“
АД да заплати в полза на бюджета на ОС Видин сумата над 2 608,80 лв. до
сумата от 2800 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВЯ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, предявен от К.
К. М. срещу ЗК „Лев Инс“ АД за заплащане на обезщетение на
неимуществени вреди, причинени от ПТП, настъпило на 17.09.2020 г., над
сумата от 60 000 лв. до сумата от 70 000 лв., като неоснователен и недоказан.
ПОТВЪРЖДАВА решението, в частта, в която искът по чл. 432, ал. 1
КЗ е уважен за сумата над 50 000 лв. до сумата от 60 000 лв.
В останалата част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА К. К. М., ЕГН **********, да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД,
ЕИК *********, разноски за въззивна инстанция в размер на 800 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8