Р Е
Ш Е Н
И Е № 170
гр.
Пловдив,28.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
районен съд, VІII н.с., в публично съдебно заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и деветнадесета
год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАСИЛ ТАСЕВ
при секретаря Ваня Койчева, като
разгледа АНД № 4820/2019 год. по описа
на ПРС, VІІІ наказателен състав, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и сл.
от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление НП № 867/02.07.2019г. на З. – **** ОР в Община Пловдив, с което на „ТЕНДЪР
10” ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес гр.Пловдив, ул. „Тиса” 8, ет.2,
ап.7, представлявано от З. А. С. , ЕГН ********** за нарушение на чл.11, ал.4
вр. ал.2 от Наредба за осигуряване на обществения ред Приложение 1 към Решение
№ 198, взето с Протокол № 10 от 28.05.2009г.; Изм и доп. с Решение № 480, взето с Протокол № 21
от 18.12.2018г. /НООР/, e наложено административно наказание „имуществена
санцкия” в размер на 5000 /пет хиляди/ лева, на основание чл.32, ал.1 от НООР.
По съображения, изложени в
жалбата и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв. К.,
жалбоподателят „ТЕНДЪР 10” ООД моли съда да отмени обжалваното наказателно
постановление като неправилно и незаконосъобразно.
Въззиваемата страна - Община
Пловдив – не изпраща представител, а в писмено становище излага съображения за
потвърждаване на обжалваното НП като правилно и законосъобразно.
Съдът като прецени материалите по
делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед
произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.
На 11.06.2019г. около 23:14 часа била извършена
проверка от п. с. В. Т. Д. и И. И. А. в коктейл бар „Тендър”, намиращ се на ул.„М. ” № ** в гр.Пловдив. Било
установено, че обектът работил и обслужвал клиенти, но нямал специално
разрешение да работи след 23 часа. Въз основа на докладна от извършилите
проверката полицаи и касов бон № 0040554/11.06.2019г., св. М.А.Д. *** приел, че
на горепосочената дата и място жалбоподателят е извършил нарушение на НООР и съставил
на последния АУАН с бл. номер 038572/13.06.2019г. за нарушение на чл.11, ал.4
вр. с ал.2 от НОО, а въз основа на АУАН било издадено и обжалваното НП.
В хода на съдебното следствие бе
разпитан св. М.А.Д. – актосъставител, който поддържа констатациите по
съставения от него акт. В допълнение свидетелят сочи, че е бил получен сигнал
от гражданин, че заведението „Тендър” стопанисвано от „ТЕНДЪР 10” ООД е
работило без разрешение за удължено работно време, като актосъставителят сочи и
че е било получено писмо от община Пловдив, в което се указвало, че самото
заведение се е намирало в режим на етажна собственост с близко стояща сграда и
поради тази причина, за да работи след 23:00 часа заведението трябвало да има
разрешително. Св. Д. заявява също, че не той а негови колеги са извършили
проверката на процесната дата и са установили, че заведението действително е
работило след 23:00 и е обслужвало клиенти, за което п. с. изискали и касов бон, но установили, че обкетът
не разполагал с разрешително за удължено работно време, като въз основа на
техния доклад св. Д. съставил акт на дружеството.
Показанията на св. Д. се
подкрепят и от тези на свидетелите В. Т. Д. и И. И. А. – п. с. извършили проверката, които потвърждават, че заведението
„Тендър” е работило след 23:00 часа без управителят да е представил разрешение
за удължено работно време.
Съдът кредитира показанията на
така разпитаните свидетели като обективни, логични, последователни и
кореспондиращи с писмените доказателства по делото.
При така установената фактическа
обстановка, съдът направи следните правни изводи:
От доказателствата по делото
категорично се установява, че на посочената и в АУАН и в НП дата стопанисваният
от дружеството – жалбоподател обект -
коктейл бар „Тендър” е осъществявал дейност по обслужване на клиенти,
след изтичане на разрешеното работно време. От приложения по делото касов бон №
0040554/11.06.2019г. е видно, че същия е издаден след 23:00 часа, а и в
докладната записка е отразено, че заведението е било посетено от п. с. след този час, но въпреки това е работило с
клиенти. Тези безспорни доказателства са подкрепени и от показанията на
актосъставителя и не бяха оборени от дружеството-жалбоподател, а при това
положение е очевидно и извършеното и вменено с АУАН и НП нарушение. В тази
връзка възражението на жалбоподателят, че стопанисвания от него обект е бил
самостоятелен и е нямало никакви съседни обекти около него, то следва да бъде
отбелязано, че предствената схема касае единствено самостоятелния обект, в
който се извършва търговската дейност, а не и самата сграда като не е доказано,
че тя е за обществено хранене, поради което се стига до извод, че се е изисквало
разрешение за работа след 23:00 за обекта.
Въпреки гореизложеното съдебният
състав счита, че е налице нарушение на
материалния закон, изразяващо се в неправилно приложение на санкционната норма,
която е била приложима към момента на извършване на нарушението. Съгласно
чл.32, ал.1 от НООР (Изм. и доп. с Решение № 498, взето с Протокол № 22 от
20.12.2012 г.) приложима към 11.06.2019г. преди да бъде изменена и допълнена с
Решение № 290, взето с Протокол № 15 от 17.09.2019 г., за нарушение на
разпоредбите на чл.11, чл.12, чл.20 и чл.23,
на физическите лица се налага глоба в размер на 500 до 5000 лв., а на
юридическите лица и едноличните търговци имуществена санкция в размер от 5000
до 50 000 лв. Именно по тази разпоредба за нарушение на чл.11, ал.4 вр. с ал.2
от НООР на жалбоподателя е наложена минималната имуществена санкция в размер на
5000лв. Съгласно чл.11, ал.4 от НООР след изтичане на разрешеното работно време
обектът трябва да е прекратил всякаква
дейност по почистване, зареждане и обслужване. В случая, както бе отбелязано
по-горе обектът е работил след разрешеното време от 23:00 часа. Съгласно чл.26,
ал.2 от НООР в редакцията й, към момента на извършване на нарушението, при
вдигане на шум над пределно допустимите норми, както и за нарушаване
разпоредбите на чл. 11, ал. 2, ал. 3, ал. 4, ал. 7 и ал. 8, на
собствениците/ползвателите на заведения за хранене и развлечение, в зависимост
от тежестта на нарушението, се налага глоба или имуществена санкция в размери,
определени съгласно ал. 4 на чл. 26 от наредбата. При така очертаните норми от
наредбата действащи към датата на извършване на нарушението е видно, че е
налице на пръв поглед колизия между разпоредбата на чл.32, ал.1 от НООР, в
която са изброени забранителните повели на чл.11 и тази на чл.26, ал.2 от
Наредбата, която изрично визира нарушение на нормата на чл.11, ал. ал.2, ал.3 и
ал.4 от НООР. От анализа на нормативните разпоредби се достига до извода, че
чл.26, ал.2 е специална санкционна разпоредба спрямо чл.32, ал.1, която важи за
всички нарушения по чл.11 от НООР, без изрично изброените алинеи на чл.11 в
чл.26, ал.2. В случая чл.26, ал.2 се явява и по-благоприятна за нарушителя
норма, тъй като тя препраща към чл.26, ал.4, т.2, а в нея липсва долен минимум
и имуществената санкция е в размер до 50
000лв. В разпоредбата на чл.32, ал.1 от НООР е налице минимум от 5000лв. и
максимум от 50 000лв.
С оглед на така изложеното поради неправилно
приложение на материалния закон относно приложената санкционна норма според
съда е налице основание за отмяна на наказателното постановление.
Мотивиран от гореизложеното Съдът,
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление НП №
867/02.07.2019г. на З. – **** ОР в
Община Пловдив, с което на „ТЕНДЪР 10” ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес
гр.Пловдив, ул. „Тиса” 8, ет.2, ап.7, представлявано от З. А. С. , ЕГН **********
за нарушение на чл.11, ал.4 вр. ал.2 от Наредба за осигуряване на обществения
ред Приложение 1 към Решение № 198, взето с Протокол № 10 от 28.05.2009г.; Изм
и доп. с Решение № 480, взето с Протокол № 21 от 18.12.2018г. /НООР/, e
наложено административно наказание „имуществена санцкия” в размер на 5000 /пет
хиляди/ лева, на основание чл.32, ал.1 от НООР.
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен
срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Административен съд
Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/п/
Вярно с оригинала!
ВК