С решение № 271 от 21.01.2005 г., постановено по гр.д.№ 287/2004 г., Момчилградският районен съд е отменил заповед № 14/30.06.2004 г. на кмета на община гр.Момчилград, с която трудовото правоотношение на Шенол Мюмюн Осман от с.Девинци, общ.Момчилград, е прекратено на основание чл.325 от КТ и е възстановил същия на предишната му работа като кметски наместник, с място на работа с.Девинци, общ.Момчилград. С решението си съдът е осъдил община Момчилград да заплати на Шенол Мюмюн Осман разноски по делото в размер на 100 лева. Недоволен от така постановеното решение е останал кмета на община гр. Момчилград, който го обжалва в срок. Счита, че решението е постановено в противоречие на процесуалния закон, респективно на чл.188, ал.1, 2 и 3 от ГПК, като съдът постановил своето решение без да прецени всички приети по делото доказателства и без да се съобрази с доводите на страната. Твърди се в жалбата, че след оставянето на исковата молба без движение не му били връчени като ответник поправените искови молби, с което била нарушена разпоредбата на чл.99, ал.1, б.”в” от ГПК. Освен това съдът следвало да прекрати производството по делото, тъй като поправената искова молба била депозирана в съда след срока за водене на делото на основание чл.344, ал.1 от КТ. Счита също, че решението е постановено в противоречие на материалния закон, като същото било неоснователно и необосновано. Съдът решил делото при непълнота на доказателствата, тъй като не уважил направеното искане за спиране на производството по делото на основание чл.182, ал.1, б.”г” от ГПК, с което решил делото при непълнота на доказателствата. Твърди се също така, че правомощията на кмета Бирол Кьосеюмер били прекратени на 07.01.2005 г. на основание решение на ВАС по адм.дело № 9715/2004 г. по описа на ВАС, Указ на Президента на Република България за насрочване на нови избори за кмет на община Момчилград и последвало решение на ОбС – Момчилград от 07.01.2005 г. за прекратяване пълномощията на кмета Бирол Кьосеюмер от тази дата, но действията на съда станали пречка да бъдат събрани доказателства в подкрепа на представителната власт на издалия процесната заповед. Ето защо моли съда да отмени постановеното решение и да постанови решение по съществото на делото. Претендира направените по делото разноски. Въззиваемият Шенол Мюмюн Осман не се явява и не се представлява и не взима становище по жалбата. Окръжният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на въззивника, констатира следното: Пред първата инстанция e бил предявен иск за отмяна на заповед за уволнение, с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ. Не се спори по делото, че въззиваемият Шенол Мюмюн Осман /ищец/ е заемал длъжността “кметски наместник с.Девинци”, с място на работа – Общинска администрация гр.Момчилград, което обстоятелство се установява и от представения по делото като доказателство трудов договор № 12/19.01.2000 г., видно от който длъжността се заема от последния до нов избор, прекратяване на правомощията му или отзоваването му. Със заповед № 14/30.06.2004 г. на Бирол Кьосеюмер, трудовото правоотношение с Шенол Мюмюн Осман е било прекратено на основание чл.325, т.1 от КТ – поради изтичане на уговорения срок, считано от 30.06.2004 г. Видно от направената заверка на цитираната заповед, Шенол Осман е отказал да получи заповедта, като отказа му е удостоверен с подписа на двама свидетели. Видно от влязло в сила решение № 2071 от 09.03.2004 г. по адм. дело № 1056/ 2004 г. Върховният административен съд е отменил решение № 65 от 05.01.2004 г. по адм. дело № 465/2003 г. на Кърджалийския окръжен съд и вместо него е постановил друго, с което е отменил решение № 97 от 27.10.2003 г. на ОбИК Момчилград в частта му, с която е обявен за избран за кмет на община Момчилград Бирол Ибрахим Кьосеюмер, кандидат на партия “Движение за права и свободи”. При тези доказателства предявения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ – за отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с Шенол Осман, е основателен. По делото безспорно се установява, че с цитираното по – горе решение № 2071 от 09.03.2004 г. по адм. дело № 1056/ 2004 г. на Върховният административен съд е отменено решение № 97 от 27.10.2003 г. на ОбИК Момчилград в частта, с която Кьосеюмер е избран за кмет на община Момчилград, като решението е влязло в сила на 09.03.2004 г. С други думи, установява се, че към момента на издаване на атакуваната заповед № 14/30.06.2004 г. Бирол Кьосеюмер не е бил кмет на общината и не е имал материалната компетентност да издаде заповедта, а тази некомпетентност обуславя нейната незаконосъобразност. В тази връзка доводите във въззивната жалба, че правомощията на Бирол Кьосеюмер били прекратени на 07.01.2005 г. на основание решение на ВАС по адм.дело № 9715/2004 г. по описа на ВАС, Указ на Президента на Република България за насрочване на нови избори за кмет на община Момчилград и последвало решение на ОбС – Момчилград от 07.01.2005 г. за прекратяване пълномощията на кмета Бирол Кьосеюмер от тази дата, са неоснователни и се опровергават по един категоричен начин от решение № 2071 от 09.03.2004 г. на Върховния административен съд. Само за пълнота следва да се отбележи, че указа на Президента на Република България за насрочване на нови избори за кмет на община Момчилград и решението на ОбС – Момчилград от 07.01.2005 г. /представено като доказателство пред въззивната инстанция/ са закономерна последица именно от касирането, с цитираното решение на ВАС, на изборите за кмет на община Момчилград, проведени на 26.10.2003 г. Що се касае до цитираното от въззивника решение на ВАС по адм.дело № 9715/2004 г., то от мотивите на същото се установява, че в нарушение на закона ОбИК Момчилград, след обявяването на избора за кмет на община Момчилград за недействителен, е обявила отново за избран за кмет Бирол Кьосеюмер, въз основа на изборен резултат на касираните вече избори. Неоснователен е и довода във въззивната жалба, че исковата молба е недопустима поради неспазен срок за обжалване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца Шенол Осман, тъй като поправената молба била подадена на 15.10.2004 г. Съгласно чл.100, ал.4 от ГПК, поправената искова молба се смята за редовна от деня на нейното подаване. В тази връзка, видно от исковата молба, същата е подадена на 27.08.2004 г. т.е. в срока по чл.358, т.2 от КТ. Независимо от гореизложеното заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца /въззиваем/ е незаконосъобразна и поради следното: Видно от обжалваната заповед, като основание за издаването й е посочен чл.325, т.1 от КТ, а за причини – “поради изтичане на уговорения срок”. Налице е противоречие между цитираното в заповедта правно основание – чл.325, т.1 от КТ, което касае случаите за прекратяване на трудов договор по взаимно съгласие, и посоченото в заповедта фактическо такова – поради изтичане на уговорения срок, което е основание по т.3 на чл.325 от КТ. Цитираното нарушение е особено същество, тъй като води до нарушаване правото на ефективна защита на работника, а оттам и до невъзможност за преценка на реалното основание за уволнение. Следва също така да се отбележи, че по делото липсват каквито и да са доказателства, че е осъществен някой от посочените състави. Така по делото не са представени доказателства както за взаимно съгласие на страните за прекратяване на договора, изразено писмено, така и за изтичане на уговорения срок. Впрочем, видно от представения по делото трудов договор, Шенол Осман е бил назначен на длъжността “кметски наместник в с.Девинци” до нов избор, прекратяване на правомощията му или до отзоваването му, като липсват доказателства че е осъществена някоя от изброените хипотези. Ето защо като е уважил предявения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 - за отмяна на заповедта за уволнение, първоинстанционния съд е постановил правилно решение, което като такова следва да се остави в сила в тази му част. Що се касае до решението на районния съд, в частта, с която Шенол Осман е възстановен на предишната му работа като кметски наместник, с място на работа с.Девинци, то същото е недопустимо в тази му част. Това е така, тъй като в тази част първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск – такъв по чл.344, ал.1, т.2 от КТ, за възстановяване на предишната работа. Видно от исковата молба /първоначална и поправената такава/ липсва направено от ищеца Осман искане за възстановяване на предишната работа, респективно липсва предявен от последния такъв иск. Впрочем, самия районен съд в мотивите си приема, че е предявен единствено иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ и който иск обсъжда в мотивите си. Ето защо в частта, с която Шенол Осман е възстановен на предишната работа, първоинстанционният съд се е произнесъл свръхпетитум т.е. по непредявен иск, поради което следва решението да се обезсили в тази му част. При този изход на делото разноски не следва да се присъждат, тъй като такива не са направени. Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 271 от 21.01.2005 г., постановено по гр.д.№ 287/ 2004 г. по описа на Момчилградския районен съд, В ЧАСТТА, с която Шенол Мюмюн Осман от с.Девинци е възстановен на предишната му работа като кметски наместник, с място на работа с.Девинци, общ.Момчилград, обл.Кърджали. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на РБ в 30 - дневен срок от съобщението му на страните.
Председател: Членове : 1.
2. |