№ 3068
гр. София, 20.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Пепа Маринова-Тонева
Членове:Василена Дранчовска
Цветомир М. Минчев
при участието на секретаря Яна Огн. Лалова
като разгледа докладваното от Цветомир М. Минчев Въззивно гражданско
дело № 20241100507268 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 2817 от 16.02.2024 г., постановено по гр. дело № 48557/2022 г. по описа
на СРС, 58 състав, ответникът ЗАД „Далл Богг: Живот и здраве“ АД е осъден да заплати на
ищеца ЗД „Бул Инс“ АД, на основание чл. 411 КЗ, сумата от 2 937,17 лв., представляваща
регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за
причинени вреди на л. а. „Мазда 5“, с рег. № СВ **** КС, вследствие на настъпило на
05.06.2021 г. застрахователно събитие – ПТП, вследствие на виновното и противоправно
поведение на застрахования по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника водач
на л. а. „Тойота Ярис“, с рег. № СВ **** СВ (в т. ч. и сторени ликвидационни разноски в
размер на 15,00 лв.), ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
05.09.2022 г. до окончателното плащане.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника ЗД „Бул
Инс“ АД с доводи за неговата неправилност поради допуснато съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Заявява, че първоинстанционният съд е формирал изводите
си само въз основа на ангажираните от ищеца доказателства, но не и на тези, подкрепящи
защитната теза на ответника, каквито своевременно е ангажирал, но същите не са били
допуснати. Счита, че от значение за изясняване на механизма на настъпване на процесното
ПТП са и показанията на свидетелката М. И. С., управлявала л. а. „Тойота Ярис“, с рег. №
СВ **** СВ, която обаче не е разпитана. По изложените съображения моли за отмяна на
първоинстанционното решение и отхвърляне на предявения иск.
1
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна ЗД „Бул Инс“ АД не изразява
становище по въззивната жалба.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на страните, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Служебно съдът има правомощие да провери
и спазването на императивни материалноправни разпоредби, дори ако тяхното нарушаване
не е въведено като основание за обжалване - арг. т. 1 на ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело
№ 1/2013 г., ОСГТК, ВКС.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като
въззивният съд споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл. 272 ГПК
препраща към тях. Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се добави
следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 411,
ал. 1 КЗ.
За възникване на регресното вземане в полза на застрахователя по имуществена
застраховка е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който вследствие
виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, да е настъпило застрахователно събитие - ПТП, за което
ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е
изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените
обстоятелства, а в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.
В случая, във връзка с наведените във въззивната жалба оплаквания спорът пред
настоящата съдебна инстанция следва да се концентрира върху следните групи
обстоятелства: какъв е механизмът на процесното ПТП, както и по чия вина е настъпило то.
При съвкупна преценка на доказателствата по делото първоинстанционният съд е
достигнал до правилен краен извод, че процесното ПТП е настъпило по следния механизъм:
на 05.06.2021 г., около 02:38 часа, в гр. София, водачът на л. а. „Тойота Ярис“, с рег. № СВ
**** СВ се движи по бул. „Цар Борис III“, с посока от кв. „Бъкстон“ към кв. „Княжево“, и на
кръстовището с бул. „Никола Петков“, поради преминаване на червен сигнал на
светофарната уредба, реализира ПТП с преминаващия на зелен сигнал на светофарната
уредба л. а. „Мазда 5“, с рег. № СВ **** КС, нанасяйки му материални вреди, като за
направата на същия способстват данните, които се изличат от двустранния констативен
протокол за ПТП от 05.06.2021 г., уведомлението за щета до застрахователя – ищец от
05.06.2021 г., показанията на свидетеля Кръстьо Бонев Тошев, както и заключението на
2
вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза, което като обективно и компетентно
изготвено от специалист в съответната област въззивният съд кредитира. Действително,
двустранният протокол за ПТП няма характер на официален документ по смисъла на чл. 179,
ал. 1 ГПК, поради което не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила
относно отразения в него механизъм. Той се съставя от водачите на МПС и съдържа
съгласувани изявления за знание за настъпили факти и обстоятелства, като тяхното
съответствие с действителното фактическо положение подлежи на доказване на общо
основание в процеса. Ето защо, удостоверените в схемата към протокола за ПТП
обстоятелства относно механизма на настъпване на произшествието следва да бъдат
анализирани с оглед останалите доказателства по делото. Най-напред пред застрахователя –
ищец К.Т. е подал уведомление за щета от 05.06.2021 г., в което е заявил, че при движение по
бул. „Никола Петков“ с посока от кв. „Горна баня“ към кв. „Бояна“ и на кръстовището с бул.
„Цар Борис III“, преминавайки на зелен сигнал на светофарната уредба, е бил ударен от
идващия друг автомобил, който е преминал на червено, като това описание на механизма на
настъпване на процесното ПТП съответства на този, отразен в схемата към протокола за
ПТП от 05.06.2021 г., попълнен от двамата участници в инцидента. В качеството си на
свидетел по време на разпита си К.Т. също потвърждава, че през 2021 г. в гр. София е
участвал в ПТП, като конкретните обстоятелства около инцидента свидетелят си спомня с
оглед това, че същият е настъпил на рождения му ден. Свидетелят заявява, че се е движил по
околовръстния път на гр. София с посока от кв. „Горна баня“ към кв. „Младост“, където на
кръстовището с бул. „Цар Борис III“ е бил ударен от друг автомобил марка „Тойота“, който
се е движил с посока от центъра към с. Владая. Изрично Т. посочва, че е преминал на зелен
сигнал на светофарната уредба, а другият водач е преминал на червен такъв, като тези
негови впечатления се основават на извършен преглед на видеокамерите от мястото на
инцидента, предоставен на двамата водачи със съдействието на органите на КАТ. В случая,
разказаното от свидетеля Т. се подкрепя и от констатациите на вещото лице по изслушаното
и прието в първоинстанционното производство без оспорване от страните заключение по
съдебно-автотехническата експертиза, което също е достигнало до идентичен извод относно
механизма на настъпване на процесното ПТП, приемайки, че за водача на л. а. „Тойота
Ярис“, с рег. № СВ **** СВ същото е било предотвратимо, ако не беше навлязъл в района на
кръстовището при червен сигнал на светофарната уредба и беше изчакал преминаването на
другия автомобил, без да има данни по делото, че за водача на л. а. „Мазда 5“, с рег. № СВ
**** КС също е съществувала такава техническа възможност. Както се посочи по-горе, в
уведомлението за щета от 05.06.2021 г. застрахованото лице – К.Т. е описал по същия начин
настъпването на процесното ПТП, участвалите в него автомобили, както и първопричината
за това, а именно: поведението на водача на л. а. „Тойота Ярис“, който навлизайки в
кръстовището на червен светофар, му отнема предимство и между тях настъпва удар.
Действително, в показанията си разпитаната във въззивното производство свидетелка М. И.
С. заявява, че е навлязла в кръстовището на зелен сигнал на светофарната уредба, но в тази
част разказаното от нея не следва да се кредитира, тъй като се опровергава от останалия
събран по делото доказателствен материал – данните, удостоверени в протокола за ПТП от
3
05.06.2021 г., уведомлението за щета до застрахователя – ищец, показанията на свидетеля
К.Т., както и заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза. Нещо
повече, по време на разпита си свидетелката е потвърдила авторството на положения от
нейно име подпис в графата за водач А в протокола за ПТП от 05.06.2021 г., за който
ръкописно е отбелязано, че носи вина за настъпване на процесното ПТП, поради което
същата се е съгласила с удостоверените в документа неизгодни за нея факти (механизма на
ПТП съобразно нарисуваната схема – реализиране на удар при навлизане в кръстовище на
червено от страна на управлявания от нея автомобил). Следователно, при съвкупна преценка
на събраните по делото писмени доказателства, гласните такива чрез разпит на свидетеля Т.,
както и изводите на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза настоящият
съдебен състав намира за доказано, че процесното ПТП е настъпило по твърдяния от ищеца
механизъм, отразен и в схемата към протокола за ПТП от 05.06.2021 г., като вина за същото
(доколкото не се установяват изключващи я обстоятелства) носи водачът на застрахования
при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ л. а. „Тойота Ярис“, с рег. № СВ
**** СВ. В случая, така установеното поведение на свидетелката М. С. представлява
единствена техническа причина за настъпване на процесното ПТП, доколкото тя не е
съобразила поведението си със забранителния червен сигнал на светофарната уредба и е
навлязла в кръстовището, допускайки по този начин съприкосновение с преминаващия през
него друг автомобил, без да има данни, че с поведението си водачът на л. а. „Мазда 5“, с рег.
№ СВ **** КС също е допринесъл за него. По делото не се доказва последният да е допуснал
твърдяното нарушение на чл. 6 ЗДвП, тъй като ответникът не ангажира доказателства в
подкрепа на твърдението, че същият е навлязъл в кръстовището на червен сигнал на
светофарната уредба, с каквито конкретни фактически действия той е обосновал
съпричинителното поведение на застрахования при ответника водач. Изрично в показанията
си свидетелят Т. заявява, че е минал на червено, като в тази част показанията му следва да
бъдат възприети, доколкото те изцяло се подкрепят от останалите доказателства по делото, а
освен това няма основание да се счита, че той би бил заинтересован, доколкото
застрахователят – ищец вече му е изплатил дължимото застрахователно обезщетение. Също
така, по делото не се установява свидетелят Т. да се е движил с несъобразена с пътните
условия и интензитета на движение скорост, поставяйки се по този начин в невъзможност да
предотврати съприкосновението с навлизащия в кръстовището друг автомобил. Точно
обратното, по време на разпита си той изрично заявява, че се е движил с около 30-40 км./час,
като в нито в тази част, нито в частта, в която свидетелят посочва, че е навлязъл в
кръстовището на зелен сигнал на светофарната уредба, разказното от него не се опровергава
от останалите доказателства по делото, включително и от показанията на свидетелката С.,
която по време на разпита си не е изтъкнала обстоятелства в различен смисъл. Нещо повече,
по делото няма данни настъпването на процесното ПТП изобщо да е било предотвратимо за
него, каквито са налице по отношение на другия участник – водачът на л. а. „Тойота Ярис“, с
рег. № СВ **** СВ. Следователно, процесното ПТП е било реализирано противоправно и
виновно (съобразно презумпцията, регламентирана в разпоредбата на чл. 45, ал. 1 ЗЗД) от
застрахования при ответното дружество водач на МПС, поради което ответникът носи
4
отговорност за обезщетяване на причинените вреди, респ. за възстановяване на платеното от
застрахователя по имуществена застраховка на пострадалия обезщетение.
С оглед на изложеното, при съвкупна преценка на събрания доказателствен материал и
при спазване правилата за разпределяне на доказателствената тежест между страните
настоящият въззивен състав намира за установено противоправното и виновно поведение на
застрахования при ответника водач на МПС, в причинна връзка с което е настъпило
процесното ПТП, както и липсата на противоправни действия от страна на застрахования
при ищеца водач на МПС, поради което отговорност за обезщетяване на причинените вреди
носи изцяло ответното дружество, което следва да възстанови на ищеца платеното на
пострадалия застрахователно обезщетение. Във въззивната жалба не са изложени конкретни
доводи във връзка с причинените на автомобилите щети и наличието на причинна връзка
със застрахователното събитие, както и с размера на присъденото обезщетение, поради което
въззивният съд не следва да излага мотиви по същество по тези въпроси, а следва да приеме,
че предявеният иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 2 937,17
лв., от която: 2 922,17 лв. – платено застрахователно обезщетение и 15,00 лв. – сторени
ликвидационни разноски, е основателен.
Предвид идентичните правни изводи, до които достигна въззивната инстанция,
първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора право на разноски има насрещната страна по въззиваемата
страна ЗД „Бул Инс“ АД, каквито обаче тя не претендира и не доказва да е извършила.
Сторените от въззивника разноски следва да останат за негова сметка.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2817 от 16.02.2024 г., постановено по гр. дело №
48557/2022 г. по описа на СРС, 58 състав.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5