№ 19901
гр. София, 03.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Цв. М.
при участието на секретаря ТТ. Ц.
като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20221110159978
по описа за 2022 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 153 от ЗЕ и чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД.
Ищецът ... твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него
и ответницата А. В. Т., въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответницата топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес: ....., но
начислените за него суми за цена на същата, формирана на база на прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, както и за цена на услуга за дялово разпределение, са
останали незаплатени. Сочи, че съгласно приложимите общи условия, в случай, че
резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума
за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите
просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 27.06.2016
г., в сила от 11.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 45-
дневен срок от датата на публикуване на общата фактура на интернет – страницата на
продавача, като публикуването се удостоверява в присъствието на нотариус и се съставят
констативни протоколи. Сочи, че ответницата не е погасила процесните вземания, поради
което претендира от нея сумите, както следва: 3 705,80 лв., представляваща цена на
топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.; 455,64 лв., представляваща
лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г.
до 16.05.2022 г.; 61,63 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., както и 11,40 лв., представляваща лихва за забава
върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до
16.05.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 06.06.2022 г. до окончателното им заплащане, за които суми
по ч. гр. дело № 30026/2022 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК от 20.06.2022 г. Претендира и разноски.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата А. В. Т. не е подала отговор на исковата
молба.
Със становище с вх. № 169604/15.06.2023 г. (л. 47-48 от делото), докладвано в открито
съдебно заседание на 12.10.2023 г., заявява, че оспорва исковете и моли за тяхното
отхвърляне. Оспорва доказателствената стойност на приложените към исковата молба
писмени доказателства под т. 4, 5, 6, 7 и 8. Не възразява да се допуснат исканите експертизи.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр.
чл. 153 от ЗЕ.
Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга
за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на следните
предпоставки: облигационно правоотношение с предмет продажба /доставка/ на топлинна
енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и потребителя,
в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си да достави
твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за купувача да е
възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена, както и, че през
исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана
услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е възникнало
насрещно задължение за заплащане на нейната цена.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период/ потребител, респ.
клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик
на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач /страна/ по договора
за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което
е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това
качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни отношения с ищцовото дружество. В случая, при съвкупна преценка на
писмените доказателства по делото съдът приема за установено, че в рамките на исковия
период ответницата А. В. Т. се легитимира като собственик на процесния недвижим имот,
респ. тя следва да отговаря за вземанията за цена на топлинна енергия и цена на услуга за
дялово разпределение, касаещи същия. За да достигне до този извод съдът съобрази най-
вече данните, удостоверени в представената в заверен препис заповед № РД-41-
1550/05.12.1988 г. на ИК на СНС (л. 14 от делото), от която се установява, че на основание
чл. 100 от ЗТСУ (отм.) тя е придобила собствеността върху апартамент № 27, находящ се в
гр. София, ж. к. „Вълчо Иванов“, бл. 383, вх. А, ет. 9 – получен като обезщетение срещу
отчужден от нея друг имот за мероприятия по ЗТСУ (отм.). Съгласно разпоредбата на чл.
103, ал. 1 от ЗТСУ (отм.) собствеността на недвижим имот, отстъпен като обезщетение, се
придобива по силата на самата заповед на органа по чл. 95 от ЗТСУ (отм.). Когато се дължи
разлика между стойността на отчуждения и стойността на отстъпения имот, тя се заплаща по
ред и начин, определени с ППЗТСУ (отм.), а ако разликата не бъде внесена органът по чл. 95
от ЗТСУ (отм.) отменя първоначалната заповед за обезщетяване и обезщетява правоимащия
с отстъпване на имот с по-малка стойност – арг. ал. 2 и ал. 3 на чл. 103 от ЗТСУ (отм.). В
случая, по делото не се твърди, а и не се доказва процесната заповед № РД-41-
1550/05.12.1988 г. да е била обжалвана от заинтересованите лица по реда на чл. 138 и сл. от
ЗТСУ (отм.), респ. същата да е била отменена поради неплащане на разликата между
2
стойността на отчуждения и стойността на отстъпения имот, в случай, че такава се е
дължала, поради което съдът приема, че същата е влязла в сила и е породила своето
действие. Ето защо, съдът приема, че на основание заповед № РД-41-1550/05.12.1988 г.
ответницата е станала собственик на процесния имот, като констатираното несъответствие в
административния му адрес се преодолява от представеното писмо с изх. № ДИ-7000-91-
1/17.07.2012 г., издадено от Столична община, р-н „Илинден“ (л. 16 от делото), според което
ж. к. „Вълчо Иванов“ е идентичен с ж. к. „Света Троица“. По делото не се твърди, а и не се
установява осъществяването впоследствие на други юридически факти, довели до промяна в
правата върху процесния имот, поради което следва да се направи извод, че включително и в
рамките на исковия период – м.05.2019 г. - м.04.2021 г. А. В. Т. се легитимира като негов
собственик, а това означава, че с оглед действащата нормативна уредба в областта на
енергетиката за нея е възникнало качеството на потребител на топлинна енергия. Нещо
повече, полагайки подписа си като представител на апартамент № 27 върху представения
протокол от общо събрание на етажната собственост от 06.10.2015 г. за избор на топлинен
счетоводител (л. 20 от делото), чието авторство тя не е оспорила в хода на процеса,
ответницата също е потвърдила това свое качество, което е в подкрепа на вече възприетия
по-горе извод. Само за пълнота следва да се отбележи, че индиция за това, че понастоящем
А. В. Т. е обитавала жилището през процесния период представлява и фактът, че според
служебно изготвената справка (л. 12 от заповедното дело) същата е регистрирана по
постоянен и настоящ адрес именно на адреса на процесния апартамент № 27, а също така и
фактът, че на него тя надлежно е получавала и книжата си по делото.
С оглед на изложеното, съдът приема, че ответницата А. В. Т. се явява страна по
облигационното правоотношение с топлофикационното дружество във връзка с доставката
на топлинна енергия, чието основно задължение е да заплаща цената на същата, както и
цената на извършената в тази връзка услуга за дялово разпределение.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ облигационните правоотношения между страните се
регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите. Следователно, приемането на общите условия от
абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено
искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такива. По делото нито се твърди, нито се
доказва ответницата да е възразила срещу прилаганите от ищеца общи условия или да е
предложила сключването на индивидуално споразумение с него, поради което и с оглед
изложените по-горе съображения, че в рамките на исковия период тя е била собственик на
процесния апартамент № 27 съдът прави извод, че между нея и ищеца е възникнало
договорно правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото
разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Топлинната
енергия за отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2
от ЗЕ. Съгласно чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В
случая, видно от протокол от общо събрание на етажната собственост от 06.10.2015 г.,
списък към него и заявление на упълномощен представител на етажната собственост (л. 17-
3
22 от делото), а и с оглед изложеното от вещото лице в констативната част от заключението
по съдебно-техническата експертиза, по делото се установява, че живущите в процесната
сграда нямат сключен договор с фирма за дялово разпределение, поради което ищецът ... е
изготвял информацията за дялово разпределение на разхода на топлинна енергия след всеки
отоплителен период – за период от 12 месеца. Експертизата установява още, че количеството
постъпила топлинна енергия в сградата – етажна собственост, находяща се на адрес: гр. ...., е
измервана чрез определени от ЗЕ средства за измерване – 2 броя общи топломери, които са
отчитани в края на всеки месец, като технологичните разходи са приспаднати от общото
количество топлинна енергия, влязло в абонатната станция, и са за сметка на
топлофикационното дружество. Според експерта през процесния период в имота на
ответницата са начислявани суми за отопление, битово гореща вода и сградна инсталация,
като детайлно е посочено как се формират те, възприемайки се крайният извод, че това е
ставало съобразно изискванията на действащата нормативна уредба. Така, сумите са
отопление са начислявани въз основа на показанията от 4 броя отоплителни тела с уреди за
дялово разпределение, които са редовно отчетени, сумите за битово гореща вода са
начислявани въз основа на показанията от 2 броя водомери, които също са редовно отчетени,
а сумите за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, са начислявани на база
посоченото в т. 6.1.1. от Методиката за дялово разпределение към Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването – между абонатите съобразно пълния отопляем обем на
имота - 233 куб. м. и този на етажната собственост – 14 597 куб. м. При анализ на
протоколите и свидетелствата за метрологичен контрол, касаещи исковия период,
експертизата е приела, че общите топломери в абонатната станция в сградата етажна
собственост са преминали изискуемите метрологични проверки в съответствие с
изискванията на ДАМТН. В чл. 155, ал. 1 от ЗЕ от действащата през процесния период
нормативна уредба се предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна
собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1/ на 11
равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2
изравнителни – след изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006г.; 2/ на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3/ по реална
месечна консумация. Ето защо, при определяне стойността на действително потребената
през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от
изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през
този период суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното
количество енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за
измерване. В случая, при съобразяване на резултата от изравнителните сметки, изготвяни в
края на всеки отчетен период, експертизата е приела, че реално доставеното до имота на
ответницата количество топлинна енергия за периода м.05.2019 г. – м.04.2021 г. възлиза на 3
705,76 лв., представляваща разликата между общо начислената сума по фактури (3 886,44
лв.) и сумите за доплащане (5,00 лв.) и възстановяване (185,68 лв.) на абоната от
изравнителните сметки, като посочените стойности са без предишни неплатени и
просрочени суми и без начисляване на лихви по тях. От страна на ответницата А. В. Т. не
се твърди, а и не се доказва плащане на процесните вземания, поради което съдът приема, че
стойността на задължението за цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г. се равнява на посочения по-горе размер от 3 705,76 лв., до който предявеният
главен иск за цена на топлинна енергия е основателен и следва да бъде уважен, като се
отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 3 705,80 лв., или за размера от 0,04 лв.
Към стойността на задължението за цена на топлинна енергия следва да се добавят и
дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., чиято стойност не се спори, че се равнява на посочения от
ищеца размер от 61,63 лв. Това е така, тъй като съгласно разпоредбите на чл. 36 от общите
условия, чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от
4
общите условия на договорите между ... и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост,
тези разходи се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество,
което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово
разпределение. В случая, именно ищецът е извършвал услугата дялово разпределение в
рамките на исковия период, поради което предявеният главен иск за цена на услуга за
дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. в горепосочения размер от
61,63 лв. е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
Като законна последица от предявяване на исковете, всяка една от посочените по-горе
суми следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК – 06.06.2022 г. до окончателното им заплащане.
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Основателността на исковете за лихва за забава предполага установяване от ищеца
наличието на следните предпоставки: главен дълг; изпадане на ответницата в забава и
размера на обезщетението за забава.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца от 2016 г., в сила от 10.08.2016 г.,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок от изтичане на месеца, за който се отнасят, а не от
публикуването на фактурата на интернет страницата на продавача, както се поддържа от
ищеца в обстоятелствената част на исковата молба. Ето защо, за вземанията за цена на
топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. не е необходимо отправянето
на покана или предприемането на други действия от страна на ищеца, за да се поставят
клиентите в забава /така решение № 4273 от 16.07.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 11883/2019
г./. Изчислен по реда на чл. 162 ГПК с помощта на електронен онлайн калкулатор, съдът
счита, че размерът на лихвата за забава върху главното задължение за цена на топлинна
енергия от 3 705,76 лв. за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., попадащо в обхвата на
общите условия от 2016 г., се равнява на сумата от 626,94 лв., начислена за заявения период
от 15.09.2020 г. до 16.05.2022 г., т. е., повече от претендирания от ищеца размер от 455,64
лв., поради което предявеният акцесорен иск за лихва за забава е основателен и следва да
бъде уважен изцяло.
По отношение на задължението за цена на услуга за дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение
от дата, предхождаща подаването на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 06.06.2022 г. и
касаеща процесния период, поради което предявеният акцесорен иск за лихва за забава
върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение в размер на 11,40 лв. за
периода от 01.07.2019 г. до 16.05.2022 г. се явява неоснователен и следва да се отхвърли
изцяло.
По отговорността за разноски:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението
на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. При този изход на
спора – частична основателност на предявените искове, право на разноски има всяка от
страните, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в
полза на заявителя - ищец следва да се присъдят направените разноски в производството по
ч. гр. дело № 30026/2022 г. по описа на СРС, 79 състав, както и в исковото производство,
съразмерно с уважената част от исковете, които съответно възлизат на 134,32 лв. – платена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и 443,48 лв. – платена държавна
такса, депозит за СТЕ и юрисконсултско възнаграждение. Съдът определи в минимален
5
размер юрисконсултското възнаграждение на заявителя-ищец в двете съдебни производства
на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната
помощ и съответно чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по отношение
на юрисконсултското възнаграждение в заповедното производство) и чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското
възнаграждение в исковото производство), като съобрази вида и обема на извършената
дейност от процесуалните му представители, както и фактическата и правна сложност на
делото. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответницата не следва да се присъждат
разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете, тъй като тя не претендира и не
доказва извършването на такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ..., ЕИК ...., със седалище и адрес
на управление: ..... срещу А. В. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. ...., ет. 9, ап. 27,
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от
ЗЗД, вр. чл. 153 от ЗЕ и чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че А. В. Т. дължи на ...
сумата от 3 705,76 лв., представляваща цена на топлинна енергия по отношение на
топлоснабден имот, находящ се на адрес: ....., за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.;
сумата от 61,63 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 06.06.2022 г. до окончателното им заплащане,
както и сумата от 455,64 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на
топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 16.05.2022 г., за които суми по ч. гр. дело №
30026/2022 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
от 20.06.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за цена на топлинна енергия за разликата над
уважения размер от 3 705,76 лв. до пълния предявен размер от 3 705,80 лв., или за размера
от 0,04 лв., както и иска за лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово
разпределение в размер на 11,40 лв. за периода от 01.07.2019 г. до 16.05.2022 г.
ОСЪЖДА А. В. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. ...., ет. 9, ап. 27 да заплати на ..., ЕИК
...., със седалище и адрес на управление: ....., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от
134,32 лв., представляваща разноски в производството по ч. гр. дело № 30026/2022 г. по
описа на СРС, 79 състав, както и сумата от 443,48 лв., представляваща разноски в исковото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6