№ 1292
гр. Бл., 13.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – Бл., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети декември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
като разгледа докладваното от Катя Бельова Въззивно гражданско дело №
20211200501027 по описа за 2021 година
Делото е образувано въз основа на подадена жалба от БР. ИВ. М., ЕГН **********, с адрес:
гр. Бл., ул. „Ил.“ №16, ет. 4, ап. 11, срещу разноски по изпълнението, определени като
дължими по изпълнително дело /ИД/ №316/2021 г., по описа на ЧСИ Ш.Д., с район на
действие ОС – Бл., съдържащи се в съобщение за образувано изпълнително дело
№12513/27.07.2021 г.
С жалбата се оспорва определения от съдебния изпълнител размер на подлежащи за
заплащане разноски, в това число – 670.00 лв. за адвокатско възнаграждение в
изпълнителното производство и последваща се сума в размер на 1 026.89 лв. - такси по
изпълнението. Твърди се, че е налице неправилно изчисляване, същите били посочени общо,
без да бъдат конкретизирани и претендира, че не се дължат в посочения размер. Прави се
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, както и искане за извършване на
цялостна проверка на вече определените от съдебния изпълнител такси и разноски по
образуваното изпълнително дело. Навеждат се аргументи за това, че длъжникът не е могъл
да разбере какви суми и за какво се дължат, доколкото в Поканата за доброволно
изпълнение №12066/20.07.2021 г. и Съобщението за образувано изпълнително дело
№12513/27.07.2021 г., са посочени различни дължими парични суми. Претендира се още, че
се дължат такси само за реално извършените от ЧСИ действия, като в случая били
начислени такси за неизвършени действия, поради което се иска от съда да редуцира
същите. Излагат се подробни съображения за неправилното изчисляване на дължимите
такси, включително и пропорционалната такава по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските
към закона за частните съдебни изпълнители /ТТРЗЧСИ/. Изложени са още доводи за
прекомерност на приетото за събиране в изпълнителното производство адвокатско
възнаграждение в размер на 670.00 лв.
С депозираната жалба се иска от съда на основание чл. 435, ал. 2 от ГПК, да отмени
1
постановените за събиране разноски, включени в Поканата за доброволно изпълнение
№12066/20.07.2021 г. и Съобщението за образувано изпълнително дело №12513/27.07.2021
г. на ЧСИ Ш.Д., както и произнасяне по редуцираните от съда размери на разноските по
изпълнението.
В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК, по делото е депозиран писмен отговор от взискателя по
изпълнителното дело, като се излагат подробни аргументи за законосъобразното
начисляване на посочените размери на дължащите се разноски в хода на изпълнителното
производство, поради което моли съдът да остави жалбата без уважение, като
неоснователна.
В срока по чл. 436, ал. 3 изр. второ от ГПК, са депозирани мотиви от ЧСИ Ш.Д., с които се
приема, че жалбата е процесуално допустима, но по съществото си неоснователна.
Изложени са от съдебния изпълнител съображения, че претенираният размер на адвокатско
възнаграждение за изпълнителното производство в размер на 670.00 лв. не е прекомерен, с
оглед на предприетите действия от страна на процесуалния представител на жалбоподателя
М., а именно – молба за образуване на изпълнително дело, посочване и искане на
определени изпълнителни способи и извършване на действия за удовлетворяване на
паричната претенция. На следващо място, съдебният изпълнител мотивира своите действия,
по отношение на дължимите такси обикновени и пропорционална такава по т. 26 от
ТТРЗЧСИ.
Бл.ският окръжен съд в решаващия състав, като съобрази доводите на жалбоподателя и
данните по изпълнително дело №316/2021 г., по описа на ЧСИ Ш.Д., представено в заверен
препис, намира следното:
Депозираната жалба срещу разноски по горецитираното изпълнително дело е процесуално
недопустима и като такава не подлежи на разглеждане, като същата следва да бъде върната
на съдебния изпълнител за произнасяне. Мотивите, подкрепящи този извод са следните:
Изпълнително дело №316/2021 г. по описа на ЧСИ Ш.Д. е образувано на 20.07.2021 г., по
повод възлагане за събиране на присъдени парични вземания по изпълнителен лист от
06.02.2020 г. на Районен съд – Бл., както следва:
1. Сумата от 5 990 лв., представляваща главница по нотариално заверено споразумение,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по
чл. 417 от ГПК – 30.01.2020 г.;
2. Сумата от 2 600 лв. – неплатена издръжка на детето М. М.а, ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК – 30.01.2020 г.;
3. Сумата от 171.80 лв., представляваща внесена дължима държавна такса;
4. Сумата от 550.00 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
С молба за образуване на изпълнителното производство с вх. №14832/20.07.2021 г., по описа
на ЧСИ Ш.Д., подадена от взискателя – ПР. ТР. П., е възложено на същия да наложи запор
2
върху всички дялове на длъжника Б.М. в „Бл.СКИ МТ“ ЕООД, ЕИК *********,
представлявано именно от задълженото лице; да се извърши справка в НАП за регистрирани
трудови договори, като при наличие на такива, да бъде наложен запор върху вземанията му;
да се наложи възбрана върху обективирания в молбата недвижим имот в с. Р., общ. Бл.. С
молбата се иска още да бъдат събрани сумите, внесени от взискателя, като такси, във връзка
с образуването и водене на изпълнителното дело, включително адвокатски хонорар,
заплатен за образуването и представителството по изпълнителното дело. Представя се копие
на изпълнителния лист, Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, справка от търговския
регистър; Справка от ИКАР; пълномощно и договор за правна защита.
С Разпореждане от 20.07.2021 г., съдебният изпълнител е образувал ИД №316/2021 г., по
повод на горецитираната молба от взискателя, за сумата по изпълнителния лист, като е
признал и извършените от взискателя и претендирани в молбата за образуване на
изпълнителното производство, разноски в общ размер на 766.00 лв., от които 96.00 лв. –
авансова такса за образуване на ИД /за която свидетелства сметка №29532/20.07.2021 г./,
както и 670.00 лв., договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за процесуалния
представител на взискателя, както и всички следващи се разноски и такси на същия, с цел
удовлетворяване на вземанията по представените изпълнителни титули.
От представените заверени преписи от материалите по изпълнително дело № 316/2021 г., е
видно, че на длъжника Б.М. е била изпратена Покана за доброволно изпълнение с изх.
№12066/20.07.2021 г., с което е бил поканен да заплати олихвяема сума в размер на 8 590
лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 30.01.2020 г., която към онзи момент
била в размер на 1 283.89 лв., неолихвяема сума в размер на 1 487.80 лв., от която сумата от
670.00 лв., представялваща адвокатско възнаграждение за изпълнителното производство,
както и последваща се такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, която възлизала в размер на 1 026.89 лв.,
всички следващи се такси и разноски, също така и присъдените публични държавни
вземания по чл. 458 от ГПК, в полза на държавата. Поканата е връчена на задълженото лице
на 04.08.2021 г.
Със съобщение с изх. №12531/27.07.2021 г., адресирано до длъжника Б.М., ЧСИ е приканил
лицето за незабавно и ежемесечно погасяване на задълженията – сумата от 8 590 лв., ведно
със законната лихва върху нея, считано от 30.01.2020 г., която към онзи момент била в
размер на 1 300.62 лв., до окончателното й изплащане, неолихвяема сума в размер на
1 487.80 лв., както и последваща се такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, която възлизала в размер на
1 028.09 лв., всички следващи се такси и разноски, също така и присъдените публични
държавни вземания по чл. 458 от ГПК, в полза на държавата.
На основание чл. 458 от ГПК и чл. 191 от ДОПК, съдебният изпълнител е уведомил с писмо
с изх. №12065/20.07.2021 г., НАП С., офис Бл. за образувано изпълнително дело №316/2021
г., както и е изискал издаване на удостоверение за наличие или липса на публични
задължения, наложени обезпечителни мерки, ако има такива, както и данни да имуществото
на длъжника, в случай че е започнато принудително изпълнение.
С писмо с изх. №12068/20.07.2021 г., адресирано до НАП С., офис Бл., ЧСИ е изискал
3
данъчноосигурителна информация за Б.М..
На основание чл. 517, ал. 1 от ГПК, е изпратено запорно съобщение №12069/20.07.2021 г. до
Агенция по вписванията, за наложен запор върху дяловете, притежавани от едноличния
собственик на капитала и управител БР. ИВ. М. в „Бл.СКИ МТ“ ЕООД, ЕИК *********.
При така изложеното от фактическа страна, настоящият състав на ОС - Бл., излага следните
правни съображения:
Депозираната жалба е редовна, доколкото съдържа всички изискуеми от закона реквизити,
съобразно разпоредбите на чл. 260, 261 и 262 от ГПК, същата е подадена чрез ЧСИ Ш.Д., по
изпълнително дело №316/2021 г. по неговия опис и в срока по чл. 436, ал.1 от ГПК.
С действащия ГПК законодателят значително е стеснил възможностите за обжалване на
действията на съдебния изпълнител, както по отношение на легитимираните да обжалват
лица, така и по отношение подлежащите на съдебен контрол действия на съдебния
изпълнител. Жалбоподателят, като длъжник по изпълнително дело №316/2021 г. по описа на
ЧСИ Ш.Д., безспорно е легитимиран да подава жалба срещу обжалваеми действия и актове
на съдебния изпълнител, като в разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК изрично и лимитивно
са изброени тези действия на ЧСИ, срещу които може да бъде насочена жалбата му, като в
този случай разноските са изрично посочени, като обжалваеми пред съдебната инстанция.
Депозираната жалба е насочена срещу акт на съдебния изпълнител – съобщение за
образувано изпълнително дело, в което се уведомява за дължимия размер на задълженията,
включително и разноските, които се дължат, което е измежду изчерпателно посочените в
разпоредбата на закона - чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК, и което подлежи на инстанционен
съдебен контрол по реда на чл. 436 и следващите от ГПК. С т. 2 от ТР №3/10.07.2017 г. на
ВКС по т. д. №3/2015 г. на ОСГТК, е възприето становище, което е в съответствие с
изменението на разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК с ДВ бр. 86 от 2017 г. и с установената
до този момент съдебна практика. На обжалване пред ОС по реда на чл. 436 и сл. от ГПК,
подлежат всички актове на съдебния изпълнител, в който се определя размера на
задълженията на длъжника за разноските за изпълнението.
Съгласно чл. 79 от ГПК, всички такси и разноски по изпълнението, с изключение на
изрично изключените от закона такива, са за сметка на длъжника, като без значение е дали
изпълняемото право е парично или непарично. По повод на разноските в изпълнителното
производство между взискателя и длъжника възниква материално правоотношение по
силата на което взискателят има вземане срещу длъжника за направените във връзка с
реализираното изпълнение разноски, а длъжникът има задължението да плати, за да ги
възстанови. За дължимите разноски съдебният изпълнител съгласно чл. 434 от ГПК дължи
произнасяне с изричен акт/протокол или постановление/, като може да се произнесе във
всеки един момент от развитието на изпълнителното производство. В закона обаче липсва
задължение това произнасяне да се следва при всяко приключване на всеки отделен
изпълнителен способ, нито произнасянето на съдебния изпълнител с един обобщаващ
окончателен акт, в който да се определи общото задължение на длъжника за разноските за
4
изпълнението, като такова задължение на може да бъде изведено по тълкувателен път, тъй
като процесуалните норми не могат да се тълкуват разширително.
В конкретния случай обаче, както вече се посочи, жалбата е насочена срещу размера на
определените от съдебния изпълнител такси и разноски, включително е направено и
възражение за прекомерност на приетото за събиране адвокатско възнаграждение в размер
на 670.00 лв., поради което съставлява изрично искане на длъжника за намаляване на
определените от съдебния изпълнител разноски и държавна такса с изпратената на длъжника
покана за доброволно изпълнение и съобщение за образуване на изпълнителното дело. По
такова искане обаче съдебният изпълнител постановил акта си за разноски дължи
произнасяне, но в същото време няма издаден нарочен акт на ЧСИ Ш.Д.. За да може да бъде
предмет на съдебен контрол в този случай, определените от съдебния изпълнител такси, в
това число и пропорционалната такава по т. 26 от ТТРЗЧСИ, е необходимо произнасяне на
ЧСИ по въпроса с намаляване на пропорционалната такса и съответно посочване на начина,
по който е достигнат до твърдяния дължим размер – респективно не е постановен отказ да
бъде намалена. До постановяването на такъв изричен отказ, настоящият състав намира че
няма предмет на обжалване по смисъла на чл. 435, ал. 2 от ГПК и съдът не може да се
произнесе за първи път по този въпрос преди произнасянето на ЧСИ.
Горните мотиви, относно невъзможността на съда да извърши проверка по
законосъобразното определяне на дължими такси и разноски, включително да се произнесе
по направеното директно пред съда възражение за прекомерност на приетото за събиране
адвокатско възнаграждение произтича и от следните съображения:
Доколкото спорните въпроси в процесната жалба касаят начинът на формиране на таксата
по т. 26 от ТТРЗЧСИ, както и намаляване на адвокатското възнаграждение поради неговата
прекомерност, следва да се посочи, че същите са във взаимна връзка, поради
обстоятелството, че разпоредбата на т. 26 от ТТРЗЧСИ ясно сочи, че визираната в нея
пропорционална такса се събира върху събраната сума, а съгласно разпоредбите на чл. 78,
ал. 1, т. 1 и чл. 83, ал. 1 от ЗЧСИ, таксите по изпълнението се събират за извършването на
изпълнителни действия, като пропорционалните такси се събират в процент според
материалния интерес. Заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за защитата в
изпълнителното производство, представлява направени от него разноски по изпълнението,
които са за сметка на длъжника, съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК, поради което те се събират
наред и заедно със сумите по изпълнителния лист чрез съответното изпълнително действие
/В този смисъл Решение №278/25.06.2012 г. на ВКС, 4-то г. о., по гр. д. №414/2012 г., по
описа на същия съд/. Поради това, направените от взискателя разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство, се включват, както в понятието
„материален интерес“ по смисъла на чл. 83, ал. 1 от ЗЧСИ, така и в понятието „събрана
сума“ по смисъла на т. 26 от ТТРЗЧСИ (която е събрана чрез извършването на съответното
изпълнително действие – чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗЧСИ).
Наред с това обаче възможността да се иска намаляване на разноските за адвокат на
насрещната страна, когато е прекомерен, е уреден в чл. 78, ал. 5 от ГПК. В посочената
5
разпоредба е предвидено, че съдът може по искане на насрещната страна да присъди по -
нисък размер. В цитираната разпоредба не е предвидена такава възможност и по отношение
на съдебния изпълнител. Според настоящия съдебен състав в случая се касае за празнина в
закона, която обаче може да бъде попълнена, чрез тълкуването му. Разпоредбата на чл. 78,
ал. 5 от ГПК, е също в част първа „Общи правила“ и важи както за исковия процес, така и за
изпълнителния процес. Следователно съдебния изпълнител също има право по искане на
насрещната страна - в случая длъжника, да се произнася по искането за намаляване размера
на разноските за адвокат, когато е прекомерен, като неговият акт подлежи на съдебен
контрол. Противното разрешение би било недопустимо, тъй като взискателят не е ограничен
в максималния размер на хонорара, който може да договаря с пълномощника си - адвокат, а
длъжникът, който има признато право да иска намаление на прекомерното възнаграждение,
не би имал механизъм да изисква съдебния изпълнител да се произнесе по това искане. Няма
основание да се допуска и възможност за безконтролно уговаряне на по - висок адвокатски
хонорар за сметка на длъжника, без да се признае правото на съдебен контрол върху това
решение, респективно отказ на чси /в този см. Определение № 403/2008 г. по гр. д.
№1762/2008 г. на V Г. О. на ВКС и Определение № 170 от 25.03.2011 г. на ВКС по ч. гр. д.
№ 297/2010 г., IV г. о., ГК/.
За да може обаче да се разгледа такова искане, направено от длъжника за намаляване на
адвокатското възнаграждение в изпълнителното производство поради прекомерност трябва
да има надлежен акт на ЧСИ, с което да се отказва намаляване на адвокатския хонорар. Това
е така, защото съгласно ТР №3 от 12.07.2005 г. на ОСГТК на ВКС, производството по жалба
срещу действия на ЧСИ е спорно правораздавателно, целящо да отмени правните последици
на извършеното незаконно действие на съдебния изпълнител или да задължи последния
валидно да повтори същото, респективно да се въздържи от неговото осъществяване. С
оглед предмета на това производство, окръжният съд действа, като контролна съдебна
инстанция относно законосъобразността на обжалван несъдебен акт. Следователно може да
бъде сезиран с жалба едва когато такъв акт бъде издаден. От изложеното следва, че следва
ЧСИ да се произнесе първо по искане за намаляването на адвокатското възнаграждение.
Едва ако това му искане бъде отхвърлено и не бъда уважено от ЧСИ чрез изричен акт в
рамките на изпълнителното производство, актът на ЧСИ по въпроса за разноските ще
подлежи на обжалване пред съда.
В приложените материали по образуваното изпълнително дело от ЧСИ Ш.Д., липсва
възражение на длъжника срещу размера на определените разноски и такси в производството
/в това число липсва и направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение от 670.00 лв., прието за събиране в образуваното изпълнително дело/, както
и начинът на определянето им, като такива са направени едва с настоящата жалба. Ето защо
следва да се приеме, че компетентен да се произнесе по искането на длъжника за
прекомерност на претендирания адвокатски хонорар, е частният съдебен изпълнител и едва
след постановяването на изричен акт от него, с което искането на длъжника е оставено без
уважение и при евентуално подадена жалба, съдът при изпълнение на възложените му
6
контролни правомощия по чл. 435 - чл. 437 ГПК, ще може да извърши преценка за
правилността на действията му по прилагането на чл. 78, ал. 5 от ГПК в рамките на съдебно
производство пред ОС.
Компететността на съда по въпроса за разноските в изпълнителното производство е
обусловена от произнасянето на ЧСИ по искането за изменение и евентуалното последващо
несъгласие на длъжника. На съдебен контрол подлежи именно акта на съдебния изпълнител,
с който се произнася по възражението срещу начислените в негова тежест разноски по
изпълнителното дело (в този смисъл определение № 529/07.07.2011 г. по ч. т. д. 360/2011 г.
на ВКС, ІІ ТО; определение № 83/19.02.2013 г. по гр. дело № 620/2012 г. на ВКС, І ГО, ).
Както бе отбелязано и по - горе, предвид обвързващия характер, касаещ начина на
определяне на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, включваща и адвокатското възнаграждение,
прието за събиране в изпълнителното производство, то жалбата се явява процесуално
недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане, а инкорпорираните
искания на длъжника в процесната жалба, касаещи оспорване на размера на начислените
такси, в това число и пропорционалната такава по т. 26 от ТТРЗЧСИ, и начинът на
формирането им, както и релевираното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, подлежат на разглеждане от частния съдебен изпълнител, който следва да
се произнесе с изричен акт, който би подлежал за разглеждане по същество на съответните
оплаквания.
По отношение на искането за присъждане на разноски от взискателя П.П., действаща чрез
адв. А.Б., настоящият съдебен състав приема, че присъждането на разноски в производство
за разноски не следва да се присъждат.
Ръководен от гореизложеното,съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата, подадена от БР. ИВ. М., ЕГН **********, с
адрес: гр. Бл., ул. „Ил.“ №16, ет. 4, ап. 11, срещу разноски по изпълнението, определени като
дължими по изпълнително дело /ИД/ №316/2021 г., по описа на ЧСИ Ш.Д., с район на
действие ОС – Бл., съдържащи се в съобщение за образувано изпълнително дело
№12513/27.07.2021 г., в това число и възражение за прекомерност на определените от
съдебния изпълнител разноски по ИД №36/2021 г., по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК, като
ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМА.
ПРЕКРАТЯВА производството по в. ч. гр. д. №1027/2021 г., по описа на ОС -Бл..
ВРЪЩА жалбата от БР. ИВ. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Бл., ул. „Ил.“ №16, ет. 4, ап.
11, срещу разноски по изпълнението, определени като дължими по изпълнително дело /ИД/
№316/2021 г., по описа на ЧСИ Ш.Д., с район на действие ОС – Бл., съдържащи се в
съобщение за образувано изпълнително дело №12513/27.07.2021 г., в това число и
7
възражение за прекомерност на определените от съдебния изпълнител разноски по ИД
№36/2021 г., със задължителните указания на съда - за произнасяне с изричен акт по
основателността на възражението за прекомерност на определените разноски по реда на чл.
78, ал.5 от ГПК, направено от длъжника М., както и относно размера и начинът на
формиране на дължимите такси в изпълнителното производство,
Определението подлежи на обжалване, с частна жалба в едноседмичен срок от връчването
му пред Софийски апелативен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8