Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Лом, 08.07.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ломският районен съд, в публичното съдебно
заседание на двадесет и шести ноември, две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛБЕНА МИРОНОВА
при
секретаря Румяна Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1349
по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД,
Предявени са искове от
В.Т.Н., ЕГН **********,***, срещу ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА АД, ЕИК *********,
гр. София, за неоснователно обогатяване.
В исковата молба се излагат твърдения, че на
17.04.2007 год. между ответника и третото лице И.С.Ц.е бил сключен Договор за
предоставяне на потребителски кредит в размер на 8 000 лв., по който договор
ищцата е била поръчител.
Ответникът подал заявление по чл. 417 ГПК пред
РС Видин срещу кредитополучателя и ищцата като поръчител и на 08.10.2010 год.,
по гр.д. № 1068/2010 год. на РС Видин била издадена Заповед за изпълнение по
чл. 417 ГПК № 1978-РЗ и Изпълнителен лист срещу солидарните длъжници И.С.Ц./кредитополучател/
и ищцата В.Т.Н., /като поръчител/, за посочените в Заповедта суми /6395,16 лв.
главница, 537,26 лв. договорна лихва за периода 05.11.2009 – 10.06.2010 год. и
77,85 лв. – наказателна лихва за периода 05.11.2009 – 10.06.2010 год., ведно
със законната лихва върху главницата от 01.10.2010 год. до окончателното
издължаване. Присъдени били и разноските по заповедното производство.
На 18.10.2010 год. издаденият изпълнителен лист
бил получен от ответника и по негова молба от 19.04.2011 год. било образувано
изп.д. № 399/2011 год. при ЧСИ В. Т., с р-н на действие ОС Видин.
По изпълнителното дело от ищцата са постъпили
2327,40 лв., от които на ответника са били преведени 2042,50 лв., а 248,90 лв.
били такси за съдебно изпълнение. Отделно от това, ищцата била принудена да
прави разноски, заплащайки различни такси.
С Решение № 347/13.11.2017 год., по гр.д. № 2335/2016
год. на ЛРС, били уважени исковете на ищцата срещу ответника с правно основание
чл. 439, ал. 2 ГПК, като съдът признал
за установено, че сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК № 1978-РЗ по гр.д. № 1068/2010 год. на РС Видин не се дължат, поради
погасяването им по давност.
След влизането в сила на съдебното решение
/03.01.2018 год./, изп.д. № 399/2011 год. на ЧСИ В. Т., р-н на действие ОС
Видин, рег. № 724 КЧСИ било прекратено по отношение на ищцата.
На 25.01.2018 год. ищцата изпратила на ответника
покана за доброволно изпълнение, като поискала в 14-дневен срок от получаването
да й възстанови всички внесени от нея суми по изп.д. № 399/2011 год. на ЧСИ В. Т.,
р-н на действие ОС Видин, рег. № 724 КЧСИ, намалени със сумата от 32,78 лв.,
която тя самата е била осъдена да заплати като разноски по гр.д. № 2335/2016
год. на ЛРС – поради заявено от ищцата прихващане.
Посочената сума – 2284,62 лв. следвало да бъде
заплатена по посочена от ищцата банкова сметка.
***.01.2018 год., но той не отговорил по никакъв
начин.
Твърди се, че получената от ищеца сума – в
размер на 2042,50 лв. е била напълно неоснователно събрана, тъй като е било
отпаднало основанието за вземането му поради изтекла давност.
Твърди се, че също така неоснователно, поради
виновното поведение на ответника, ищцата е заплатила по изп.д. № 399/2011 год.
на ЧСИ В. Т., р-н на действие ОС Видин, рег. № 724 КЧСИ сумата от 284,90 лв. –
такси за съдебно изпълнение, а също така е била принудена да прави разходи в
изпълнителното производство.
Иска
се: да бъде осъден ответника да заплати на ищцата
сумата от 2 284,62 лв., постъпила от
ищцата по изп.д. № 399/2011 год. на ЧСИ В. Т., р-н на действие ОС Видин,
рег. № 724 КЧСИ, от които на ответника са преведени 2 042,50 лв. и 284,90 лв. –
такси за съдебното изпълнение, ведно със законната лихва за забава от
26.01.2018 год. до окончателното изплащане.
Иска се
също
да бъде осъден ответника да заплати на ищцата направените от нея разноски по изп.д. № 399/2011 год. на
ЧСИ В. Т., р-н на действие ОС Видин, рег. № 724 КЧСИ за адвокатско
възнаграждение в размер на 406 лв.
Претендират се и направените по делото разноски.
Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е
постъпил от ответника.
Ответникът, чрез пълномощника си ю.к. Б. Мишина
на първо място прави отвод на местна подсъдност, с искане делото да бъде
изпратено за разглеждане на СРС, тъй като в гр. София е адресът на
регистрация на дружеството. Позовава се
на разпоредбата на чл. 108, вр. 105 ГПК.
На второ място, ответникът счита исковата молба
за нередовна, поради противоречие между обстоятелствената част и заявеното
искане, касаещо размерът на претендираната сума.
По същество – оспорва исковете като
неоснователни, като счита, че в случая следва да намери приложение разпоредбата
на чл. 118 ЗЗД, тъй като претендираната сума е събрана преди влизане в сила на
съдебното решение.
Алтернативно – в случай, че съдът уважи иска за
сумата от 2 284,79 лв., прави възражение
за прихващане със сумата за главница в размер на 6 395,16 лв., за която е
издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1068/2010 год. на РС Видин.
Възразява срещу претендирания от ищцата
адвокатски хонорар поради недоказаност.
Възразява прекомерност на адвокатския хонорар,
претендиран от ищцата.
Претендира разноски.
Не възразява делото да бъде разгледано в тяхно
отсъствие.
Предвид изложените в
исковата молба и в отговора на ответника твърдения, съдът с доклада си по
делото е приел и страните са се съгласили, че между тях не е спорно, че изп.д.
№ 399/2011 год. на ЧСИ В. Т., р-н на действие ОС Видин, рег. № 724 КЧСИ, по
което ищцата е била солидарен длъжник е прекратено по отношение на нея поради
погасяване на задължението й по давност.
Спорно е дължи ли
ответникът претендираните от ищцата
сума.
В съдебно заседание ищцата В.Т. Н.се
представлява от адв. А.М. ***, редовно упълномощена, която поддържа исковете и
моли да бъдат уважени като основателни и доказани. Подробни съображения излага
в писмена защита. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК.
С протоколно Определение от 26.11.2019 год. е
допусната поправка на очевидна фактическа грешка в петитума на исковата молба,
като искът д а се счита предявен за сумата от 2294,22 – общо, от които 2042,50
– преведени на ответника по изп.д. и 251,72 – такси по съдебното изпълнение.
Заявен е и отказ от първоначално претендираните
406 лв. – адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело.
Ответникът ОББ АД - София се представлява от
ю.к. Т.С., която оспорва исковете и моли да бъдат отхвърлени като
неоснователни. Представя писмена защита и списък по чл. 80 ГПК. Претендира
разноски.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
По ч.гр.д. № 1068/2010 год. на РС Видин е
издадена срещу ищцата като поръчител и третото лице-кредитополучател, Заповед №
1978-РЗ от 08.10.2010 год. за солидарно изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК – за сумата от 6 395,16 лв. главница по договор за предоставяне на
потребителски кредит с обезпечение от 17.04.2007 год., 537,26 лв. – договорна
лихва за периода 05.11.2009-10.06.2010 год., 77,85 лв. – наказателна лихва за
периода 05.11.2009 – 10.06.2010 год. и
490,52 лв. разноски по заповедното производство.
Издаденият на
13.10.2010 год. изпълнителен лист е получен от заявителя на 18.10.2010
год., който го е представил пред ЧСИ В. Т., рег. № 724 в КЧСИ с молба от 19.04.2011 год. и е образувано
изп.д. № 399/2011 год. по нейните регистри.
По молба на взискателя-ответник
от 08.07.2016 год. изпълнението е било
насочено и срещу ищцата. Последвало е искане от 13.07.2016 год., за налагане на запор върху трудовото й
възнаграждение. На 04.08.2016 год. е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на ищцата/поръчител.
Запорното съобщение е получено
от работодателя на 09.08.2016 год.
Няколко дни по-късно ищцата е
поискала от съдебния изпълнител частично прекратяване на изпълнителното
производство – само спрямо нея, на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК – поради
бездействие на кредитора в продължение на повече от две години, но ЧСИ й е
съобщил /на 31.08.2016 год./, че не са налице предпоставки за това.
Исковата молба, по която е
образувано гр.д. № 2335/2016 год. на ЛРС е подадена пред РС Видин на 10.10.2016 год.
С Решение №
347/13.11.2017 год. по гр.д. № 2335/2016 год. на ЛРС, съдът е признал за
установено, на осн. чл. 439, ал. 2 ГПК, че ищцата В.Н.Т. не дължи сумите, за
които е издадена Заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 1068/2010 год. на
РС Видин и изпълнителен лист от 13.10.2010 год., за събирането на които е
образувано изп.д. № 388/2011 год. на ЧСИ Виолета Т. при ОС Видин, рег. № 724 в
КЧСИ – поради погасяването им по дамност. Решението е влязло в сила на
03.01.2018 год.
От приложеното копие
на изп.д. № 388/2011 год. на ЧСИ В. Т. е видно, че удръжките от трудовото
възнаграждение на ищцата са продължили и след образуването на гр.д. № 2335/2016
год. на ЛРС, както и след влизането в сила на решението, до неговото
прекратяване по отношение на изпълнителното производство срещу нея с
Постановление на ЧСИ от 22.01.2018 год.
От издаденото от ЧСИ
В. Т. Удостоверение, изх. № 708/23.01.2018 год. се установява, че изплатената
от ищцата В.Н.Т. по изп.д. № 399/2011 год. сума е общо 2327,40 лв., от които 2042,50 лв. са изплатени на
взискателя-ответник ОББ АД и 284,90
лв. представляват такси съдебно изпълнение.
С Покана за
добброволно изпълнение от 25.01.2018 год., ищцата е поискала от ответника да й
възстанови в 14-дневен срок всички внесени от нея суми по изпълнителното
производство по изп.д. № 399/2011 год. на ЧСИ В. Т., общо 2284,62 лв.
Поканата е получена от
ответника на 25.01.2018 год. /видно от приложеното известие за доставяне/.
Четиринадесетдневният
срок е бил до 08.02.2018 год. /работен ден/.
Искът е предявен пред
РС Видин на 28.02.2018 год.
От правна страна:
Иска се: да бъде осъден ответника да
заплати на ищцата сумата от 2294,22 – общо, от които 2042,50 –
преведени на ответника по изп.д. и 251,72 – такси по съдебното изпълнение, ведно със законната лихва за забава от
26.01.2018 год. до окончателното изплащане.
Въз основа на
твърденията, изложени в обстоятелствената част на исковата молба и като изходи
и от петитума на същата, съдът квалифицира предявения от
ищеца иск по чл.
55, ал.1 от ЗЗД – за заплащане на сумата от 2294,22 лева, с която
ответникът неоснователно се е обогатил на отпаднало основание и на основание чл. 86 от ЗЗД – за заплащане на законната лихва върху претендираната сума,
считано от датата, следваща получаването на поканата – 26.01.2018г. до окончателното й плащане.
Съдът намира предявеният
иск за процесуално допустим, като предявен от надлежно легитимирано лице, имащо
правен интерес.
Разгледан по същество, искът се
явява основателен по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 55 от ЗЗД който е получил нещо без основание или с оглед на
неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.
По делото не е спорно, а и се установява от приложените писмени
доказателства, че по ч.гр.д.
№ 1068/2010 год. на РС Видин е издадена срещу ищцата като поръчител и третото
лице-кредитополучател, Заповед № 1978-РЗ от 08.10.2010 год. за солидарно
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК – за
сумата от 6 395,16 лв. главница по
договор за предоставяне на потребителски кредит с обезпечение от 17.04.2007
год., 537,26 лв. – договорна лихва за периода 05.11.2009-10.06.2010 год., 77,85
лв. – наказателна лихва за периода 05.11.2009 – 10.06.2010 год. и 490,52 лв. разноски по заповедното
производство и за събирането на пази сума е образувано изп.д. № 399/2011 год.
на ЧСИ В. Т..
Впоследствие с влязло в сила съдебно решение е установено, че вземането на ответника ОББ АД срещу ищцата
В. Н., е погасено по давност.
С влизането в сила на това решение /03.01.2018 год./, спорът е решен със сила на пресъдено нещо.
С оглед на установяване погасяването на това вземане, е
отпаднало и основанието на ответника да получи от страна на ищцата
изпълнение, респективно платените по процесното изпълнително дело суми, се
явяват получени от страна на ответника при отпаднало основание.
Елементите на неоснователното обогатяване са липса на
основание, обедняване на едно лице, обогатяване на друго лице и причинно
следствена връзка между обедняването и обогатяването. В случая е налице
отпаднало основание, а именно - изтекла погасителна давност.
За това и възражението на ответника за прихващане с вече
отреченото задължение по издадената Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК е
неоснователно.
В резултат на действията на ЧСИ е
осъществено принудително изпълнение на погасено по давност задължение, от което
следва и че е настъпило обогатяване на едно лице – ответника и
обедняване на друго – ищцата.
След като изпълняемото
право е отречено с влязлото в сила съдебно решение по чл. 439 ГПК, то
се заличават с обратно действие всички извършени изпълнителни действия, които
са предприети по силата на издадения въз основа на несъдебно изпълнително
основание изпълнителен лист, като вземането е било оспорено по съдебен ред.
С оглед на това
иницииралият принудителното изпълнение без да е признато изрично вземането в
негова полза, дължи всички последици от нарушените права на длъжника, свързани
с неправомерното засягане на неговата правна сфера във връзка с принудителното
изпълнение, включително и сумата, която не е преведена на ответника, а е за
такси и др. разходи по принудителното изпълнение.
Освен това, съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1, т.1 от ГПК разноските по изпълнението
са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 от ГПК, в това число при влязло в сила решение, с което е уважен иск по чл. 439 ГПК /чл.433, ал.1, т.7
от ГПК/, какъвто е настоящият случай.
В тази хипотеза, при влязло в сила решение по чл. 439 от ГПК, разноските по изпълнението не могат да останат за сметка на длъжника, а
следва да се възложат в тежест на взискателя.
По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че по делото са установени предпоставките,
регламентирани в нормата на чл. 55, ал.1 от ЗЗД - принудително събиране на исковата сума,
която е недължимо платена поради съдебно признатата недължимост на същата и в този смисъл искът е основателен и доказан.
По искането за присъждане на основание чл. 86 ЗЗД законна лихва върху сумата от сумата
от 2294,22 – общо, от които 2042,50 – преведени на ответника по изп.д. и 251,72
– такси по съдебното изпълнение:
Искът за
връщане на сумата от 2294,22 лева е с правно основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД, поради което за да изпадне длъжникът в забава, е необходима покана от
кредитора съгласно чл. 84, ал.2 ЗЗД, тъй като няма определен срок за изпълнение.
В настоящият случай такава покана е отправена до ответника, като даденият от
ищцата срок за плащане е изтекъл на 08.02.2018 год., поради което и лихвата
следва да се присъди от 09.02.2018 год. – първият ден в който ответникът е изпаднал
в забава, а не както се претендира – от 26.01.2018 год.
Относно разноските:
И двете
страни претендират разноски и представят списъци по чл. 80 ГПК.
Предвид изхода от делото, ответникът ще следва
да бъде осъден да заплати на ищцата сторените разноски за тази инстанция.
Ищцата
е направила разноски в размер на 91,40 лв. – платена д.т. и е представлявана на
осн. чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата – безплатно.
Процесуалният
представител на ищцата, адв. А. М. своевременно претендира да й бъдат присъдени
разноски за осъществената безплатна правна защита, която предвид цената на
исковете е в размер на 362,43 лв. /262,43 лв. за искът за връщане на получената
от ответника на отпаднало основание сума
и 100 лв. – за платените от ищцата такси по изпълнението/.
На основание чл.38, ал.2 ЗА в този случай и предвид
изхода от спора, насрещната страна дължи разноски за възнаграждението на адв.
А. М., определено в горния размер по реда на Наредба № 1/2004 год. и именно
поради това възражението за прекомерност, въведено от ответника е неоснователно.
В представения списък по чл. 80 ГПК те се сочат
на 847,63 лв., но от
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА,
на основание чл. 55, ал. 1, т. 3 ЗЗД, ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА АД, ЕИК *********, гр. София ДА ЗАПЛАТИ на В.Т.Н., ЕГН **********,***, СУМАТА от
2294,22 лв. /две хиляди двеста деветдесет и четири лв., 22 ст./, от които 2042,50 лв. – преведени на ответника
на отпаднало основание по изп.д. №
399/2011 год. на ЧСИ В. Т., р-н на действие ОС Видин, рег. № 724 КЧСИ и
251,72 лв. – такси по съдебното изпълнение, ведно със законната лихва върху
тази сума от 09.02.2018 год. до окончателното изплащане, КАКТО и СУМАТА от 91,40
лв. – разноски за разглеждане на делото пред тази инстанци, като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на
лихва върху главницата, считано от
26.01.2018 год., като НЕОСНОВАТЕЛНО.
ОСЪЖДА, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата,
ОББ
АД – София, ЕИК *********, да заплати на адв. А.Г.М.-П.,***, адвокатско
възнаграждение в размер на 362,43 лв. /триста шестдесет и два лева, 43 ст./.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд
– Монтана в 14-дневен срок от съобщението до страните че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: