МОТИВИ към присъда от
18.06.2019г., постановена по НОХД № 81 по описа за 2019г., НО, 21 състав на Софийски
градски съд.
Обвинението е повдигнато от Софийската
градска прокуратура против Н.Д.Н., като
същият е предаден на съд за това, че на
09.08.2017г. в гр. София, ж.к. „Стрелбище“, ул. „********, поради немарливо
изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност, като
управител на „Б.Т.“ ЕООД гр. София, в качеството му на изпълнител по договор за
извършване на строително ремонтни работи /СМР/ по ап.34 на етаж 9, находящ се
на горния адрес, сключен на 03.08.2017г., между представляваното от него
дружество и П.Д.Г.от гр. София, при монтаж на външна топлоизолация, с
използване на техники за достъп и позициониране посредством въжета на ап.34,
ет.9, е нарушил:
-
Чл.
61 и чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от КТ – допуснал е пострадалия Т.М.да работи на
обекта без уредено трудово правоотношение;
-
Чл.3
и чл.10 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009г. за условията и реда за провеждане на
периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за
осигуряване на безопасни условия на труд;
-
Чл.
16 ал.1 т.1 и т.2 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд по
ЗЗБУТ, като не е планирал подходящи мерки за
предотвратяване на риска в съответствие с направената оценка;
-
Чл.8
ал.1 от ЗЗБУТ, като не е осигурил на пострадалия работно оборудване, което е
подходящо за извършваната работа, така че да не застрашава здравето и безопасността
му;
-
Чл.
10 от ЗББУТ, като не е осигурил на пострадалия лични предпазни средства – каска
за защита на главата му;
-
Чл.
16 ал.1 от Наредба № 2 от 22.04.2004г. /редакция ДВ бр. 90 от 15.11.2016г./ за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи, като не е осигурил необходимите
предпазни средства на пострадалия и употребата им в съответствие с нормативната
уредба и в зависимост от оценката на съществуващите професионални рискове в
конкретния случай,
като
с това причинил смъртта на Т. Г. М.с ЕГН **********, който, след падане от
височината на 5 етаж на бл. 3 на ул. „Орехова гора“ върху козирката на блока и
оттам на плочника пред входа, е получил множествена травма, изразяваща се в:
черепно-мозъчна такава - контузия в лява челнослепоочно теменна и отчасти тилна
област на главата с подкожен хематом; линейно счупване на лява слепоочна кост
преминаващо през черепната основа в
средната черепна ямка двустранно, кръвоизлив под твърдата и под меките мозъчни
обвивки, контузия на мозъка с оток и вклинявания на малкомозъчните тонзили;
травма на гръбнака и опорно-двигателния апарат, изразяваща се в многофрагментно
счупване на тялото на втори поясен прешлен /Л2/, с модулация на фрагменти към
модуларния канал, стесняващи го към висока степен и счупване на ламината му в
дясно; счупване на предния ръб в ляво на тялото на дванадесети гръден прешлен;
счупване в областта на предната колона на левия ацетабулум; кръвонасядания в
ляво рамо, предраменница и длан; гръдно-коремна травма, изразяваща се в
контузия на лява странична област на гърдите и корема със счупване на леви
ребра от 4 до 9 по предна мишнична линия, контузия на белите дробове по задната
и междулобарните им повърхности с изливи на хеморатично съдържимо в двете
гръдни половини контузия с ретроперитонеален хематом в ляво и кръвонасядане на
опоръка на червата в ляво и след настъпили усложнения на 21.08.2017г. е
настъпила смърт, като е налице пряка, непосредствена и непрекъсната причинно-следствена
връзка между настъпилата смърт и причинената следствие от падането множествена
травма – престъпление по чл. 123, ал.1
от НК.
В съдебно заседание представителят на
СГП намира, че с оглед събраните доказателства обвинението по отношение на
подсъдимия се явява доказано както от обективна, така и от субективна страна. Счита,
че макар и да не е бил налице валидно
сключен договор, то пострадалият е изпълнявал длъжността „работник“, което се
установява от всички приложени по делото писмени и гласни доказателства.
Посочва, че е налице неизпълнение от страна на подсъдимото лице на нормативните
изисквания, които са изрично визирани в обстоятелствената част на обвинителния
акт, а именно подзаконовите нормативни актове за здравословни и безопасни
условия на труд. Излага, че естеството на задълженията на пострадалото лице М.са
включвали строително монтажни дейности в строителен обект, находящ се в гр.
София, ул. „********с правно основание договор за поръчка между дружеството,
представлявано от подсъдимия и лицето вписано като изпълнител. В този смисъл
според прокурора са били нужни специални знания и умения по силата на
подзаконови актове, които да са удостоверени по съответния ред. Представителят
на държавното обвинение твърди, че е налице пряка причинно-следствена връзка
между бездействието на подсъдимия и настъпилия вредоносен резултат, вследствие
на който пострадалият е починал. Счита, че при индивидуализация на
наказателната отговорност на подсъдимото лице следва да бъдат взети предвид
личността на подсъдимия, както и чистото му съдебно минало, при което
наказанието да бъде определено в минималния предвиден от закона размер.
Защитата на подсъдимия – адв. Ч. моли
подсъдимият да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение. Излага,
че в проведеното съдебно следствие са разпитани свидетели, които са работили на
същия обект, които категорично оборват твърдението на прокуратурата, че
подсъдимият, в качеството му на управител на търговско дружество „Б.Т.“ ЕООД,
не е осигурил и е допуснал да работят лица, които са необезопасени, неосигурени
и неинструктирани, без лични предпазни средства. Счита, че подсъдимият е
положил максимални усилия за този вид работа на този търговски обект, а
представеното в хода на съдебното следствие решение на ВАС изключва
възможността същият да носи отговорност по чл.123 от НК, тъй като не е налице
трудово правоотношение между дружеството, което управлява и пострадалото лице. Посочва,
че многократно подсъдимият е правил забележки на починалото лице да взема мерки
за безопасност, да се осигурява по някакъв начин, но същият не го е послушал. В
този смисъл счита, че при тези доказателства и при тези действия на пострадалия
М., както и при начина на организиране на работата на обекта, подсъдимият не би
могъл да осъществи състава на чл. 123 от НК, поради което моли за оправдателна
присъда.
В правото си на лична защита подс. Н. се
присъединява към казаното от защитника си.
В правото си на последна дума подс. Н.
моли да бъде оправдан.
Съдът като съобрази доводите на страните
и доказателствата по делото, прие следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Н.Д.Н. е роден на ***г***, българин, с българско
гражданство, неженен, неосъждан, със средно образование, работи като управител
на фирма „Б.Т.“ ЕООД, с адрес: гр. София, жк. „**********
Подсъдимият Н. и пострадалия Т.М.се
познавали от много години, като двамата работели по обекти за поставяне на
височинна изолация.
Подсъдимият Н. е управител и едноличен
собственик на „Б.Т.“ ЕООД с ЕИК ********, с предмет на дейност търговия и
строителство. Подс. Н. преминал обучение за работа по алпийски способ в
Асоциация на работещите по алпийски способ /АРАС/ и успешно придобил 1-во ниво
на квалификация на 14.02.2009г. Същият не е преминавал изпит за потвърждаване
на квалификацията, която съгласно системата на АРАС техниците следвало да
преминават на всеки три години, като към 09.08.2017г. удостоверението му било
невалидно. Придобитото 1-во ниво на квалификация не му позволявало да работи
самостоятелно по алпийски способ, като същият се водил обучаващ се и можел да
извършва само ограничен кръг от задачи под пряко наблюдение на техник, който
има 3-то ниво. Пострадалият Т.М.преминал първоначално обучение за работа по
алпийски способ в АРАС и придобил 1-во ниво на квалификация на 07.02.2009г. Същият
успешно преминал курс и изпит на 21.04.2015г., с което потвърдил 1-во ниво на
квалификация, като към 09.08.2017г. удостоверението му било валидно. Съгласно
системата на АРАС 1-во ниво е техник, който може да изпълнява ограничен кръг от
задачи по алпийски способ под наблюдение на лице, което е трето ниво.
Пострадалият Т.М.работел по трудов
договор в „Б.Т.“ ЕООД като работник строителна изолация в период, предхождащ
09.08.2017г., като месец преди самия инцидент напуснал дружеството.
На 03.08.2017г. между „Б.Т.“ ЕООД като
изпълнител и П.Г.като възложител бил сключен договор за извършване на строително-монтажни
работи на апартамент, находящ се в гр. София, жк. „********. По повод на този
обект, а така също и друг такъв по-голям, който се очаквало да бъде поет,
подсъдимият Н. се свързал с пострадалия Т.М.и св. М. В. и ги помолил да се
присъединят към неговата фирма. Уговорката била двамата да бъдат наети по
трудови правоотношения във фирмата с оглед очаквания обем от работа. В тази
връзка били подготвени и два трудови договора, които следвало да бъдат
подписани с Т.М.и М. В.. В дена на инцидента, 09.08.2017г., св.В. подписал своя
трудов договор и същият бил регистриран в НОИ в 19:17:06 часа. Пострадалият М.обаче
не успял да подпише своя договор, поради настъпилия инцидент, въпреки че бил
подписан от управителя на дружеството подс.Н. и
подпечатан с печат на дружеството. Въпреки това, в регистъра на НОИ е отчетено,
че на 09.08.2017г., датата на инцидента, трудовият договор с М.е бил регистриран.
На 09.08.2017г. сутринта на адреса на
обекта – ж.к. „Стрелбище“, ул. „********пристигнали първоначално С.Р. – „общ
работник строителство на сгради“ в „Б.Т.“ ЕООД и подс.Н.,
а след това М. В. – „строител алпинист“ в „Б.Т.“ ЕООД и пострадалия Т. М.,
който все още не бил назначен с валиден трудов договор към дружеството. Т.М.и
св. В. имали уговорка с подс. Н., който щял да започва голям обект, да започнат
работа при него в „Б.Т.“ ЕООД, като подс. Н. им
предложил работа не само за конкретния обект, на който следвало да се монтират козирките.
В деня на инцидента св. В. подписал трудов договор, като този договор
свидетелят подписал преди да се случи самия инцидент.На 09.08.2017г. бил
изготвен и трудов договор № 28/09.08.2017г. между „Б.Т.“ ЕООД и Т.М.като
работник за назначаване на последния на длъжността „строител алпинист“ в
дружеството. Така изготвения трудов договор съдържал подписи и печати от страна
на „Б.Т.“ ЕООД, но не бил подписан от пострадалия Т. М..
М.започнал работата, като за целта
използвал собствена екипировка, без да му бъде проведено начално и периодично
обучение и инструктаж, без планиране на подходящи мерки за предотвратяване на
риска, като не му били предоставени лични предпазни средства – каска за защита
и работно оборудване, което е подходящо за извършваната работа, не били
осигурени и необходимите предпазни средства в зависимост от оценката на
съществуващите професионални рискове. Независимо от това пострадалия М.и св. В.
се заели да монтират козирките на апартамента. За целта пуснали две въжета от
покрива на фасадата на сградата, като едното било по-късо и стигало от нивото
на покрива на сградата до пети етаж, а другото от нивото на покрива до земята.
Никой от двамата не пуснал допълнително осигурително въже, което било
задължително с оглед безопасността при извършване на работата. Двамата искали
да извършват работата по-бързо, а пускането на допълнително осигурително въже
щяло да ги забави. Пострадалият М.работел на по-късото въже, а св. В. на
по-дългото. В същото време подс. Н. отишъл от другата страна на сградата, където
извършвал СМР по тераса на апартамента.
След повече от два часа от началото на
работния процес и след като си свършил работата, св. В. слязъл долу по дългото
въже, при което и пострадалия М.решил да слезе. Докато св. Р. и св. В.
разговаряли чули Т.М.да извиква „ле-ле“, след което
го видели да пада на плочника пред входа в близост до мястото, на което се
намирали. Веднага отишли при него и видели, че е сериозно пострадал, че не е
контактен и не е в съзнание, а издавал само звуци като „хриптене“, при което се
обадили на Спешна помощ, а също и на подс. Н., който незабавно пристигнал на
място. На мястото на инцидента пристигнал и екип на полицията, а малко след тях
пристигнала линейка, с която пострадалият М.бил закаран във ВМА, където бил
настанен за лечение. За инцидента били уведомени и Инспекцията по труда гр.
София, които в състав от св. В. и св. Д. извършили проверка на място. Същите
съставили Протокол за извършена проверка, в който установили, че пострадалия Т.М.няма
регистрирано трудово правоотношение с „Б.Т.“ ЕООД и издали Постановление за
обявяване съществуването на трудово правоотношение от 09.08.2017г. между „Б.Т.“
ЕООД като работодател и пострадалия Т.М.като работник. В протокола от
извършената проверка били отразени всички установени нарушения от страна на „Б.Т.“
ЕООД, свързани с безопасните условия на труд, включително липсата на инструктаж
за безопасност и осигуряване на предпазно и защитно облекло по отношение на
пострадалия М.. Въпреки проведеното лечение на 21.08.2017г. пострадалият Т.М.починал.
Заключението на назначената по делото
СМЕ, изготвена от вещо лице д-р Ц.Г. посочва, че причината за смъртта на
пострадалия е тежка множествена черепно-мозъчна, гръдно-коремна,
гръбначномозъчна и на опорно-двигателния апарат травма, дължаща се на падане от
високо с удар на лявата странична част на главата и тялото върху твърд терен.
Категорично е установено наличието на пряка и непрекъсваща се
причинно-следствена връзка между получените при падането травматични увреждания
и настъпилата смърт.
Допуснатата, изготвена и приета техническа
експертиза пък установява, че причина за падането на пострадалия е изграждането
на въжена система, която не отговаря на изискванията на закона, като в нея
липсвали обезопасително въже, предпазен колан, подвижна система, която да следи
за движенията на работещия, като не била използвана и предпазна каска. Като причина
за падането, освен посочените недостатъци на въжената система, било посочено и
бездействието, проявено от управителя на фирмата „Б.Т.“ ЕООД във връзка с
изискванията за безопасни и здравословни условия на труд. Вещото лице дава
заключение, че злополуката не би възникнала, ако подс.Н.,
в качеството му на управител на „Б.Т.“ ЕООД, не бе допуснал до работа до обекта
пострадалия Т.М.да работи без трудов договор и без задължителните инструктажи,
без запознаване със съществуващите рискове, без осигуряване като работно
оборудване на система достъп и позициониране, отговаряща на изискванията за
безопасна работа, ако беше осигурил непрекъснат контрол на работата от
предварително определено лице.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа обстановка се
установи от събраните по делото гласни доказателствени средства: показанията на
свидетелите С.Р., М. В., Г.В., Ю.Д., Л.Г., Т.Г., обясненията на подсъдимия Н.;
писмените доказателства и доказателствени средства: протокол за оглед на
местопроизшествие от 09.08.2017г. и фотоалбум към него, протокол за оглед на
веществени доказателства, книга за инструктаж /л.20-33 от том 1 от ДП/, дневник
за издаване на трудови книжки /л.34 от Том 1 от ДП/, Договор за извършване на
строително-монтажни работи от 03.08.2017г. /л.37-40 от Том 1 от ДП/, трудови
договори, споразумения и длъжностни характеристики, протокол №66/06.10.2017г.,
протокол за трудова злополука от 04.09.2017г./л.1 –л.4 от том 2 от ДП/,
постановление за обявяване на съществуване на трудово правоотношение /л.5 от
том 2 от ДП/, правилник за вътрешния трудов ред на „Б.Т.“ ЕООД /л.10-л.16 от
том 2 от ДП/, Инструкция за безопасна работа с въжета /л.17-л.19 от том 2 от
ДП/,регистър на трудови договори /л.16 –л.17 от том 3 от ДП/, протокол за
извършена проверка /л.20-л.22 от Том 3 от ДП/, АУАН №22-003945 от 29.08.2017
/л.26-л.28 от том 3 от ДП/, АУАН № 22-003944 /л.29-л.31 от том 3 от ДП/, АУАН
№22-003943 /л.32-л.34 от том 3 от ДП/, АУАН №22-003942 /л.35-л.37 от том 3 от
ДП/, Решение № 473 от 14.01.2019г. на ВАС /л.160-л.161 от делото/, Решение от
29.11.2018г. на СРС /л.162-л.165 от делото/; другите писмени доказателства,
които са приети и прочетени като такива, способите за доказване – съдебномедицинска
експертиза /л.78-л.86 от том 1 от ДП/, съдебнотехническа експертиза /л.8-л.19
от том 3 от ДП/.
Настоящият съдебен състав след
внимателен прочит и анализ на събраните по делото доказателства прецени, че
като цяло същите са еднопосочни и безпротиворечиви, пресъздаващи обстоятелства
от значение за предмета на доказване в настоящото наказателно производство.
Категорично въз основа на тях се установяват фактите, свързани с времето,
мястото и механизма на осъществяване на инкриминираното деяние.
СГС прецени показанията на всички
разпитани свидетели за последователни, обективни и логични, подкрепени от
останалия събран по делото доказателствен материал. На практика същите са
еднопосочни, непротиворечиви и взаимнодопълващи се. Нито един от тях не оборва
твърденията на другите, нито се наблюдават съществени противоречия и неясноти.
Показанията им съвпадат и съдържат сведения отнасящи се до основните факти от
предмета на доказване.
В този смисъл съдът кредитира показанията
на разпитаните като свидетели по делото М. В. и С.Р., въз основа на които безспорно
се изясни времето, мястото на трудовата злополука, задачите за деня, етапността
на предстоящите за извършване СМР, оборудването, с което са разполагали и
обстоятелството, че не са използвали допълнително обезопасително въже и
предпазни средства. В случая от разказа им несъмнено се установява
присъстващите на място лица, както и това, че подсъдимият се е намирал от
другата страна на блока, при което не е станал пряк очевидец на инцидента. Съдържащата
се в тези показания доказателствена информация относно хронологията на
събитията намира потвърждение в останалите доказателствени материали, които са
събрани по делото – свидетелски показания и писмена документация.
Нужно е да се отбележи, че СГС не дава
вяра на казаното от В. единствено в частта, в която твърди, че пострадалият М.е
имал каска, което се опровергава както от показанията на св. Р., който заявява,
че в деня на инцидента, нито пострадалия, нито пък св. В. са носели каски, така
също и от протокола за оглед на местопроизшествие и изготвения фотоалбум към
него, видно от които на мястото, непосредствено след инцидента не е установена
каска, а е намерена и иззета като веществено доказателство шапка на
пострадалия, жълта, платнена. Настоящият съдебен състав намира, че посоченото
несъответствие би могло да бъде отдадено на изминалия дълъг период от време от
възприемане на събитията до снемане показанията на посоченото лице в съдебно
заседание и не касае безпристрастността и достоверността на казаното него,
поради което съдът кредитира напълно показанията му в останалата им част.
Същевременно в показанията на св. В. се
съдържа важна информация относно отношенията между него и пострадалия М.от една
страна и подсъдимия Н. от друга. В. е категоричен относно наличието на
договорка между тях за започване на работа в дружеството на подсъдимото лице,
като в изпълнение на тази договорка подсъдимият сключил трудов договор с него
няколко часа преди злополуката. Последното намира потвърждение в приложения по
делото трудов договор между „Б.Т.“ ЕООД като работодател и М. В. като работник.
От друга страна несъмнено от показанията на св. В. се установява, че тази
договорка е касаела както него, така и пострадалия, като сам подсъдимият е
отправил предложение за започване работа при него. В случая съдът взе предвид,
че по делото е наличен неподписан от работника изготвен трудов договор от
датата на инцидента, а именно 09.08.2017г. между „Б.Т.“ ЕООД и пострадалия М.,
с оглед на което се довери изцяло на показанията на свидетеля В., от които
става ясно, че както той, така и Т.М.са започнали работа в дружеството на
подсъдимото лице, като първият им работен ден е бил този, в който се е случил
инцидента.
От показанията на свидетелите Д. и В. се
установява, че същите са извършили проверка незабавно след случилото се, във
връзка с която са съставили постановление, с което е констатирано трудово
правоотношение между пострадалия Т.М.и работодателя „Б.Т.“ ЕООД. Наред с това св.
В. дава информация, че непосредствено е възприела наличието на две въжета –
късо, което е стигало до петия етаж, както и дълго, а работникът е работил чрез
система на прекачване и не е бил закачен на две независими опорни точки,
каквото е било изискването при работа на височини. Последното кореспондира с
показанията на св. В., който посочва, че заедно с пострадалия М.не са изпълнили
изискването да работят с две въжета – едното, от които обезопасително, поради
това, че монтирането на още едно въже е забавяло процеса, а те са искали да
приключват по-бързо с работата си. В. заявява също, че в хода на проверката е
установила редовно провеждан ежедневен инструктаж единствено по отношение на
работника С.Р., но не и спрямо останалите двама – М. В. и пострадалия Т. М.,
което синхронизира с представените писмени доказателства по делото – заверени
копия от книга за инструктаж, от които се установява, че на датата на инцидента
инструктаж е проведен единствено спрямо св. С.Р.. От показанията на св. В. се
установява също, че цялото оборудване, което пострадалият е използвал не му е
било предоставено от работодателя, каквото е било неговото задължение, а е било
собственост на М.. Същевременно свидетелката дава информация, че на работника
не е било предоставено предпазно оборудване, което се потвърждава от изготвения
протокол за оглед и фотоалбум към него, видно от които на мястото на инцидента
не е установена предпазна каска.
Съдът кредитира като логични,
последователни и съответни на останалите доказателства показанията на св. Л.Г..
Същият свидетелства за наличието на договор между него и „Б.Т.“ ЕООД за
изграждане на топлоизолация на апартамента, намиращ се в кв. *******, където се
е случила злополуката. Така изложеното кореспондира с приложения по делото
договор за извършване на СМР /л.37 от Том 1 от ДП/, видно от който се
установява съществуващата уговорка между страните, мястото на изпълнение, срока
за изпълнение и начина на заплащане. Нещо повече, от така цитирания договор е
видно, че подс.Н., в качеството му на управител и
представител на „Б.Т.“ ЕООД и като изпълнител по сключения договор за изработка,
е поел ангажимент да извърши съответната работа със своя работна сила. Тоест,
същият е било необходимо да обезпечи съответната работа с необходимите
работници.
Съдът кредитира като логични и
последователни показанията на св. Г., който споделя своите възприятия относно
инцидента. Същият си спомня, че когато пристигнал на място е видял лежащ
пострадалия, който издавал хъркащи звуци, излага за споделеното пред него, че
пострадалия е паднал от въже, докато се е прехвърлял.
СГС намира, че в настоящия случай
обясненията на подсъдимия Н., който внася информация относно интересуващите
процеса събития не представляват единствено средство за защита, а следва да
бъдат ценени като годно доказателствено средство, доколкото същите
кореспондират с останалия, събран по делото доказателствен материал. Съгласно
трайно установената съдебна практика обясненията на подсъдимия имат двойнствена
правна природа - те са едновременно средство за защита и годно доказателствено
средство, чиято доказателствена стойност не може да бъде априори игнорирана при
формиране фактическите изводи на съда. Решаващият състав следва да ги подложи
на внимателна преценка с оглед тяхната логичност, последователност, вътрешна
безпротиворечивост и житейска издържаност, както и да ги съпостави с целия,
събран по делото доказателствен материал. В своите обяснения подсъдимият не
отрича, че на процесната дата е възложил на пострадалия М.да извърши
строително-монтажни дейности по обекта. Съдът се довери изцяло на заявеното от
подсъдимия Н., че уговорката му с пострадалия е била не само по изпълнение на
процесния обект, но също и за друг по-голям, който е следвало да бъде започнат
след завършване на този. В случая обясненията му намират подкрепа в показанията
на св. В., който е категоричен, че подсъдимият му е предложил работа, както на
него, така и на пострадалия М., с оглед на което е сключил трудов договор. Същевременно
за достоверна СГС приема информацията, изводима от обясненията на подсъдимия Н.,
касаеща придобитите квалификации към АРАС, доколкото така изложеното
кореспондира с приобщените писмени доказателства, видно от които подс. Н. е
квалифициран за първо ниво – техник, което ниво следва да се подновява на всеки
три години, но същият не го е подновявал, а пострадалият М.е имал валидна
квалификация към датата на злополуката. Несъмнено съответно на останалите
доказателства е заявеното от подсъдимия, че в деня на инцидента М.си е донесъл
сам негово лично оборудване, което е използвал за работа, като такова не е
предоставяно от него, както не са предоставени и предпазни средства - каска за извършване на работата. Съдът
подходи с доверие към обясненията на подсъдимия, с които дава сведения, че не е
забелязал, че пострадалият М.и св. В. са пуснали само по едно въже, което се
потвърждава и от св. В., който твърди, че подсъдимият не е знаел и не е бил
наясно с тяхното решение да работят само на едно въже. На следващо място съдът
се довери на разказа на Н., в който последователно описва хронологията на
събитията - полученото обаждане от св. С.Р., състоянието, в което е видял
пострадалия, пристигането на органите на реда и тези на спешна медицинска
помощ, както и служителите на „Инспекция по труда“.
Настоящият съдебен състав обаче не
кредитира обясненията на подсъдимия в частта, в която сочи, че отношенията му с
пострадалия М.са били под формата на „граждански договор“, което е договорка за
определена сума и работа. Горното се опровергава от показанията на св. В.,
който твърди, че сам подсъдимият е поканил както него, така и пострадалия Т.М.да
работят в дружеството, като в случая договорката не е била само за един обект –
процесния, а относно и друг, който е бил по-голям и е следвало да бъде започнат
от тях, след завършване на обекта, където е станала злополуката. В потвърждение
на изложеното от св. В. се явява приобщения по делото като писмено
доказателство – трудов договор между него и „Б.Т.“ ЕООД, като първият работен
ден е бил именно този, на който се е случил инцидента. Отделно и независимо от
горното съдът взе предвид, че показанията му, в които излага, че е била налице
договорка между пострадалия М.и подсъдимия за започване на работа в дружеството
се подкрепят от изготвения от дружеството „Б.Т.“ ЕООД трудов договор №
28/09.08.2017г. /датата на инцидента/, като за работник там е посочен
пострадалия М., който договор като реквизити съдържа подпис и печат на
дружеството, но не е бил подписан от служителя Т. М.. Последното е категорично
доказателство за отношенията между подсъдимия Н. и пострадалия М., както и за
намеренията на подсъдимия Н. като управител на дружеството да наеме по трудово
правоотношение пострадалия.
Безспорно релевантен към предмета на доказване, според съда, е и протоколът
за оглед на местопроизшествие. Посоченото действие по разследване е извършено
съобразно процесуалните правила, като онагледява обективното състояние площадката
пред блока, където е паднал пострадалия. Съдържанието на посочения протокол за
оглед кореспондира убедително с гласните доказателствени източници като напълно
затвърждава информацията, изводима от тях.
Относими към
предмета на доказване и имащи значение за изясняване на фактическата обстановка
по делото са и приобщените в процеса писмени доказателства, каквито са –
трудови договори, договор за СМР, протокол за резултатите от извършено
разследване на злополука, станала на 09.08.2017г., постановление за обявяване
на съществуващо правоотношение от 09.08.2017г., заверени копия от книга за инструктаж
по безопасност при работа, актове за установяване на административно нарушение
и др. При служебната им проверка, съдът не откри да са допуснати съществени
процесуални нарушения при събирането на същите, които да обосновават
изключването им от доказателствения материал по делото. Освен това, те
съответстват изцяло на останалите доказателства, като по този начин се
затвърждават изводите досежно стеклите се събития.
Съдът кредитира
като достоверен трудов договор № 28/09.08.2017г. въз основа на който се
установява, че към датата на инцидента е изготвен трудов договор между „Б.Т.“
ЕООД и пострадалия Т. М., който трудов договор не е подписан от работника.
Настоящият
съдебен състав се довери на приложения по делото трудов договор № 27/09.08.2017г.,
въз основа на който се установява, че в деня на инцидента е сключен трудов
договор между св. М. В. и „Б.Т.“ ЕООД.
От приложените
по делото справки от А.Р.А.С. и „П.***“ ООД се установява, че подсъдимия Н.Д.Н.
е преминал обучение за работа по алпийски способ и след успешно положен изпит
на 14.02.2009г. е придобил 1-во ниво на квалификация с № 1/00294 валидно до
13.02.2012г. Същият не се е явявал на опреснителен курс и към 09.08.2017г.
удостоверението му е било невалидно. Така придобитото първо ниво на
квалификация не му е давало право да работи самостоятелно по алпийски способ, а
единствено под надзор на лице с квалификация
3 ниво. От същите справки става ясно, че пострадалия Т.М.е преминал
обучение за работа по алпийски способ и след успешно положен изпит на
07.02.2009г. е придобил 1-во ниво на квалификация, като му е издадено
удостоверение за квалификация № 1/00324 валидно до 06.02.2012г. На 21.04.2015г.
се е явил на опреснителен курс и към 09.08.2017г. удостоверението му е било
валидно. Придобитото ниво на квалификация не му позволявало да работи
самостоятелно по Алпийски способ, като до достигане на 2-ро ниво, техникът се
води обучаващ се и може да извършва само ограничен кръг от задачи под пряко
наблюдение на техник от 3-то ниво.
От приложените
по делото заверени копия от книга за инструктаж по безопасност при работа става
ясно, че в деня на инцидента на пострадалия М.не е проведен периодичен
инструктаж и начален инструктаж.
Съдът не гради
своите фактически изводи въз основа на приложените по делото решения – Решение
от 29.11.2018г. на СРС, НО, 17- ти състав и Решение № 2159 от 28.03.2019г. на
АССГ, XVIII касационен състав. Това е така, защото в наказателния процес
решенията на административните и гражданските съдилища, макар и влезли в сила
не са задължителни и не следва да бъдат обсъждани. Наказателният съд не е
обвързан от решението на Административния съд, който преди влизане в сила на
присъдата се е занимал и е разгледал въпроса дали е налице трудово
правоотношение между пострадалия и дружеството управлявано от подсъдимото лице.
Това е така, тъй като съобразно принципите на устност и непосредственост,
визирани в императивните разпоредби на чл. 18 и чл. 19 от НПК, съдът следва да се позовава
на доказателства, които той лично е събрал. Видно от приложените решения съдът
се е позовал преди всичко на показанията на св. К.Х. /л.164
–гръб от делото/, която не е разпитана в настоящото наказателно производство.
Още повече – административният съд е приел, че в конкретния случай се касае за
извършване на монтажна дейност от страна на Т.М.само на конкретния обект /поставяне
на козирките на прозорците/ и не е взел предвид обстоятелството, че между
подсъдимия и пострадалия М.е съществувала уговорка за започване на работа по
друг обект, който е бил по-голям /съгласно показанията на св. В. и обясненията
на самият подсъдим/. С оглед гореизложеното съдът не възприе изводите,
застъпени в приложените по делото решения и изгради свои собствени такива след
самостоятелен анализ на доказателствения материал, събран в настоящото
наказателно производство. Още повече, че в случая става дума за факти и
обстоятелства, които са релевантни за обективната и субективна съставомерност
на деянието и няма как да бъдат извеждани по друг различен начин, освен пряко и
непосредствено от решаващия наказателен съд. В този смисъл се приема, че между
„Б.Т.“ ЕООД с управител подс.Н. и пострадалия М.е
било налице трудово правоотношение, макар и все още невалидно към датата и часа
на инцидента. В тази връзка на първо място следва да се посочат показанията на
св.В., който е категоричен, че уговорката за започване на работа към фирмата на
подс.Н. е обхващала както него самия, така и
пострадалия М.и че същата е трябвало да бъде за продължителен период от време с
оглед предстоящ голям обект. Нещо повече, тези негови показания изцяло се
подкрепят от приложените в тази насока по делото писмени доказателства – писмен
трудов договор със св.В. от инкриминираната дата, както и писмен трудов договор
с пострадалия М.от същата тази инкриминирана дата. Всичко това дава основание
на съда да приеме, че уговорката за работа не е била инцидентна или пък за
определен резултат, а е била за престиране на труд срещу съответно заплащане.
Съдът възприе заключението
на съдебно-техническата експертиза, изготвена в хода на
досъдебното производство, тъй като е обективно, отразяващо вярна интерпретация
на наличната по делото документация. Съгласно заключението й непосредствена
причина за злополуката е неправилно изградената въжена система от пострадалия.
Съгласно заключението, механизмът на злополуката е свързан с падане на
пострадалия Т.М.от позиционирано въже от височината на 5-тия етаж на жилищната
сграда от въжена система за достъп и позициониране, която не е изградена
съгласно изискванията.
Съдът възприе
заключението на съдебно-медицинската експертиза като компетентно изготвено от
вещо лице с необходимите знания и опит в областта. Съгласно него основната
причина за смъртта на пострадалия М.е тежката множествена черепно-мозъчна,
гръдно-коремна, гръбначно-мозъчна и на опорно-двигателния апарат/травма. На
базата на тази травма и последващото я коматозно състояние с принудително
обездвижване и залежаване са настъпили възпалителни дегенеративни промени,
както и тромбемболия на десен бял дроб, довели до развитие на непреодолима дихателна
и сърдечно-съдова недостатъчност. Травматичните удари са в резултат на голяма
кинетична енергия на твърди и тъпи предмети в съвкупност добре отговарят да са
причинени от падане от високо с удар на лявата странична част на главата и
тялото в терен. Вещото лице достига до извод, че категорично е налице пряка и
непрекъсваща се причинно-следствена връзка между получените при падането
травматични увреждания и настъпилата смърт.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Въз основа на
описаните по - горе фактически обстоятелства съдът намира, че подс. Н.Д.Н. е
извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение, а именно чл. 123,
ал.1 от НК.
Подсъдимият Н. в
качеството му на управител на "Б.Т." ЕООД е годен субект на
престъплението по чл. 123, ал. 1 НК. Правно регламентираната
дейност, представляваща източник на повишена опасност, може да обхваща както
действия на пряко изпълнение, така и дейност от организационен, ръководен и
контролен характер. Субекти могат да бъдат не само преките изпълнители на
правно регламентирана дейност, но и лицата, които имат ръководни и
организаторски функции по осъществяването й, когато правилното й извършване е
свързано с правилното ръководство, организацията и контрола на тази дейност. Подсъдимият
Н.Н. е именно такова лице.
За да е налице
фактическия състав на престъплението по чл. 123, ал. 1 НК, се изисква с изпълнителното
деяние – действие или бездействие, деецът да е нарушил конкретна норма от
нормативен или ненормативен акт, уреждащи безопасното упражняване на правно регламентирано
занятие или дейност, представляващи източник на повишена опасност и с това да е
причинено настъпването на предвидения в закона общественоопасен резултат. В
конкретния случай от събраните по делото доказателствени материали по несъмнен
начин се установяват съставомерните от обективна страна признаци на
престъплението по чл. 123, ал.1 от НК. Безспорно извършването
на строителни и монтажни работи, както в случая, на опасна височина по алпийски
способ е регламентирана дейност. Безспорно е установено, че смъртта на пострадалия
М.е настъпила вследствие на упражняваното от него професионално занятие - строително-монтажни
работи на височина.Тази професия несъмнено представлява източник на повишена
опасност с оглед спецификата на конкретните условия, при които е осъществявана,
поради което и най-малкото незнание или немарливо изпълнение създава опасност
за живота или здравето на работниците.Също така е безспорно установено, че при
осъществяване на посоченото занятие, опасността е произтичала не само от
естеството на работата, но преди всичко от неподсигурената й безопасност, в
резултат на което пострадалият пада от височина от 5-тия етаж на сградата.Несъмнено
се доказа, че грижа на работодателя е да създаде необходимите условия за
предпазване на работниците, както и задължителните обучение и инструктаж, което
не е сторено. Фактът, че не са спазени съществуващите нормативни изисквания,
осигуряващи безопасността на условията, при които се осъществява полагания
труд, е резултат от бездействието на подсъдимия, тъй като той е лицето, което е
следвало да ги подсигури в съответствие с организационните и контролни си
правомощия, произтичащи от качеството му на управител и собственик на фирма
"Б.Т.“ ЕООД.Установено е също, че в резултат на съзнателното неизпълнение
на нормите, уреждащи правилата за безопасност на полагания труд, бездействието
на подсъдимия Н. е в пряка причинна връзка с настъпилата смърт на пострадалия М..
В случая
несъмнено се установява, че пострадалият към датата на инцидента, е работил в
"Б.Т." ЕООД, без да има сключен трудов договор с работодателя по реда
на чл. 61 и следващите от КТ.
В тази връзка на
първо място съдът намира за необходимо да коментира и съществените отлики на
трудовия от гражданския договор. Характерът на договора се определя не от
неговото наименование, а от съдържанието му, както и от правата и задълженията,
които се установяват с него. Един трудов договор трябва да отговаря на
конкретни изисквания, а именно: с него да е уговорено за каква работа
/длъжност/ е сключен; да е уговорено място на работа; да е уговорено трудовото
възнаграждение; работникът да е подчинен на работодателя относно това къде,
какво и как да работи; работникът или служителят да отговаря пред работодателя
по правилата на ограничената имуществена отговорност; работникът или служителят
да има право на почивка, на отпуска. Разликата между гражданския и трудовия
договор се извлича и от естеството на договора – дали е сключен за престиране на
работна сила или за определен трудов резултат /изцяло в тази насока Тълк.решение №86/27.02.1986 год. по гр.д.№86/1985 год. на
ОСГК;
В настоящия
случай, белезите на граждански договор не са налице, доколкото пострадалият не
е бил относително самостоятелен по отношение на изпълнението на възложената му
дейност, а е бил пряко задължен да спазва указания на подсъдимия. В този
смисъл, съществено за предмета е обстоятелството, че работещото лице се е
намирало в йерархическа подчиненост, доколкото е изпълнявало даваните от
работодателя „Б.Т.“ ЕООД указания. Не без значение е, че работата, която пострадалият е изпълнявал е
била свързана изцяло с предмета на дейност на дружеството, а именно – поставяне
на височинна изолация на сгради. Същевременно по делото безусловно въз основа
показанията на св. В. се доказа, че подсъдимият лично е предложил на
пострадалия и св. В. да започнат работа при него, тъй като е следвало да се стартира
работа по друг обект, който е бил по-голям от този, където се е случил инцидента.
При това положение не би могло да се приеме, че уговорката между подсъдимия от
една страна и св. В. и Т.М.от друга се е отнасяла до извършване на конкретна работа
– монтиране на козирките на прозорците, а тъкмо напротив – отнасяла се е до
престиране на работна сила в един по - продължителен период от време.
На следващо
място индиция за отношенията между подсъдимия и пострадалия може да бъде
извлечена от приложения по делото трудов договор № 28/09.08.2017г. за
назначаване пострадалия М.на работа. Вярно е, че този договор не е подписан от последния,
но същият съдържа печат на „Б.Т.“ ЕООД и подпис на подсъдимия като управител на
дружеството. Така изложеното сочи категорично към обстоятелството, че
намеренията на подсъдимия са били именно пострадалият М.да започне работа при
него и то по трудово правоотношение. В
тази насока следва да бъде отбелязано, че в този договор е уговорено работно
време, работно място, определено е конкретно възнаграждение и почивки, т.е.
съдържа всички белези на трудово правоотношение между страните. В случая от
значение са и показанията на св. В., който е категоричен, че договорката, която
са имали с подсъдимия за започване на работа в „Б.Т.“ ЕООД се е отнасяла както
за него, така и за М.. Безусловно се доказа, че в изпълнение на тази договорка
на датата на инцидента и според св. В. преди той да се случи е подписан трудов
договор между него и дружеството „Б.Т.“ ЕООД. Въз основа на всичко изложено
дотук за настоящия съдебен състав не е налице съмнение, че пострадалият към
датата на инцидента, е работил в "Б.Т." ЕООД, без да има сключен
трудов договор с работодателя по реда на чл. 61 и чл. 62 от КТ.
В качеството на работодател за подсъдимият Н.
е съществувало задължението да осигури на всеки работещ подходящо обучение и
инструктаж по безопасност и здраве при работа в съответствие със спецификата на
извършваната дейност и на работното място, а в тази връзка и задължението да не
допуска до работа работник, който не е инструктиран по правилата за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд. Подсъдимият Н. не осигурил на
пострадалия М.подходящо обучение и инструктаж по безопасност и здраве и го
допуснал да работи, без да е бил инструктиран по правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд. С тези си действия той нарушил
разпоредбите на чл. 3 и чл.10 от Наредба №РД-07-2 от 16.12.2009 г.
за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд.
Като работодател
и лице, което има задължения по организирането, ръководенето и контролирането на
правно регламентираната дейност, източник на повишена опасност, за нейното
правилно и безаварийно изпълнение, за подс. Н. произтича нормативното му
задължение да осигури на работниците здравословни и безопасни условия на труд. В
частност за подс. Н. е налице задължение да изготви оценка на риска и да
планира подходящи мерки в съответствие с направената оценка, което подсъдимият
не е сторил. По този начин подсъдимият е нарушил чл. 16 ал.1, т.1 и т.2 от
ЗЗБУТ.
Съгласно
разпоредбата на чл. 8, ал.1 от ЗББУТ следва, че
работодателят трябва да осигури на пострадалия работно оборудване, което е
подходящо за извършваната работа, така че да не застрашава здравето и
безопасността му. От анализа на доказателствата по делото, се установява, че на
пострадалия Т.М.не е предоставено оборудване, а последният е извършвал своята
дейност със свое оборудване, което е носил със себе си. По този начин подс. Н.
е нарушил задължението си да предостави на работника оборудване, което да е
съобразено със специфичните условия и характеристика на извършваната работа,
която е високорискова такава. В този смисъл на пострадалият не са предоставени
всички изискуеми лични средства и работно оборудване за изпълнение на служебните
си задължения в съответствие с правилата за безопасност на труда, така че да не
са застрашени здравето и животът му.
На следващо
място подсъдимият Н. не е изпълнил задълженията си, произтичащи от функциите му
като управител, които има като не е предоставил на пострадалия лично предпазно
средство – каска за защита на главата му. Настоящият съдебен състав, както
посочи по-горе при извършване на доказателствения си анализ, възприе, че
пострадалият не е имал каска, която да използва при извършване на своята
дейност и такава не му е била предоставена от работодателя му. В тази насока са
свидетелските показания /с изключение на тези на св. В., които съдът не възприе
като достоверни в тази им част/, както и изготвения протокол за оглед и
фотоалбум към него, които онагледяват местопроизшествието непосредствено след
случилия се инцидент. По този начин подсъдимият е нарушил чл. 10 от Закона за
здравословни и безопасни условия на труд.
Подс. Н. е
нарушил и разпоредбата на чл. 16, ал.1 от Наредба № 2/ от 22.03.2004 г.,
тъй като той не е осигурил необходимите предпазни средства в съответствие с
нормативната уредба и в зависимост от оценката на съществуващите професионални
рискове за конкретния случай. Както вече съдът посочи, от показанията на
свидетелите и приобщения протокол за оглед и фотоалбум към него се установява,
че пострадалият не е разполагал с необходимите лични предпазни средства -
каска, която подсъдимият е следвало да му подсигури в качеството си на управител
на фирмата изпълнител по договора за строително-монтажни работи.
Всичко изброено
дотук сочи, че с бездействието си подс. Н. е допуснал нарушенията, изброени
по-горе, проявил е немарливост при изпълнение на правно-регламентирана дейност,
която е източник на повишена опасност, в резултат на което на 09.08.2017г. се е
случил инцидент, вследствие на който на 21.08.2017г. е настъпила смъртта на Т. М..
Налице е
причинно - следствена връзка между немарливото изпълнение на правно —
регламентирана дейност, източник на повишена опасност, допуснатите нарушения от
страна на подсъдимия и настъпилата смърт.
От субективна
страна деянието е извършено виновно — по непредпазливост под форма на
небрежност. Подсъдимият Н., макар да не е предвиждал настъпването на смъртта на
Т. М., е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването на обществено опасните
последици. Същият е следвало да не допуска пострадалия на работа без валидно
сключен трудов договор, задължителните обучение и инструктаж, без да му бъде
предоставено оборудване и предпазни средства. Подсъдимият не е спазил
съществуващите нормативни изисквания, осигуряващи безопасността на условията,
при които се осъществява полагания труд,
тъй като той е лицето, което е следвало да ги подсигури в съответствие с
организационните и контролни си правомощия, произтичащи от качеството му на
управител и собственик на фирма "Б.Т.“ ЕООД.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
Съгласно
принципа на законоустановеност в особената разпоредба на чл. 123, ал. 1 НК е предвидено наказание
лишаване от свобода за срок от една до шест години.
Съобразно
принципа на индивидуализация на наказанието, следва да бъдат отчетени степента
на обществена опасност на деянието и на дееца. По отношение на деянието съдът
взема предвид допуснатите множество нарушения, в това число на изискванията за
здравословния и безопасни условия на труд, както и обстоятелството, че
подсъдимият е допуснал на работа лице, което няма необходимата квалификация да
работи самостоятелно по алпийски способ, а е бил необходим надзор от друго
лице, което има квалификация да осъществи такъв. В случая дори подсъдимият е
работил без да има нужната квалификация, тъй като е притежавал ниво 1-во техник
според стандартите на АРАС и към датата на инцидента неговото удостоверение е
било невалидно. В този смисъл подсъдимият не е могъл да извършва тази дейност
самостоятелно, още повече нямал е право да осъществява надзор върху други лица.
Тоест, същият към датата на инцидента се е явявал неправоспособен, което
несъмнено е важно отегчаващо отговорността обстоятелство. От друга страна подсъдимият
е личност със занижена лична степен на обществена опасност. Той е млад човек, с
чисто съдебно минало, без каквито и да е било други криминални прояви, който
работи и честно изкарва своята прехрана. Изразява искрено съжаление и разкаяние
за стореното, най-малко с оглед съществувалите близки приятелски отношения
между него и подсъдимия. Същият дава подробни обяснения и в този смисъл
съдейства за разкриване на обективната истина. Съвкупната преценка на тези
обстоятелства води съда до извода, че на Н.Н. следва
да бъде определено наказание лишаване от свобода при превес на смекчаващите
обстоятелства, в размер на минималния предвиден от закона такъв, а именно една
година лишаване от свобода.
Налице са основанията за отлагане на изпълнението на наложеното наказание
лишаване от свобода по реда на чл. 66, ал.1 от НК за минимално възможния
изпитателен срок от три години. Подсъдимият Н. към момента на извършване на
престъплението, за което му е наложено наказание, не е осъждан, наложеното
наказание е под три години лишаване от свобода, като съдът намира, че
поправянето на подсъдимия не налага ефективно изтърпяване на лишаването от
свобода, а вече посочените цели по чл. 36 от НК могат да бъдат постигнати чрез
отлагане на това изтърпяване, което ще даде възможност на подсъдимия да
продължи със своя нормален живот, като в същото време той ще остане под
угрозата при евентуално следващо нарушение, да изтърпи и отложеното
наказание.
По тези
съображения на осн. чл. 66, ал. 1 НК съдът отложи изтърпяването
на определеното наказание лишаване от свобода за срок от три години.
За максимално
постигане целите по чл. 36, ал. 1 НК е необходимо и налагане на
допълнителното наказание на основание чл. 160, вр. чл. 123, ал.1, вр. чл. 37,
ал.1, т.7 от НК - лишаване от право
подсъдимият да упражнява определена дейност, свързана с работа по алпийски
способ за срок от една година, считано от влизане на присъдата в сила.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
На основание чл. 189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия
Н.Д.Н. да заплати в полза на държавата по сметка на МВР направени по делото
разноски на досъдебното производство в размер на 518,82 лв., както и 5лв. за
служебно издаване на изпълнителен лист по сметка на СГС, а така също и сумата
от 150лв. за направени в съдебната фаза на процеса разноски по сметка на ВСС,
както и 5лв. за служебно издаване на изпълнителен лист по сметка на СГС.
По изложените съображения съдът постанови своята присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: