Р Е Ш Е Н И Е
№ 261171
13.04.2021г., гр. Пловдив
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII– ти съдебен
състав в открито съдебно заседание на 04.02.2021г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на секретаря Василена Стефанова като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 19014 по описа за 2019г. на съда, за да се произнесе взе
предвид следното.
Предмет на делото са искове с правна квалификация чл.415 вр. с чл.422 ГПК.
С молба, с вх. № ***/***г. ищец „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД са предявени искове срещу ответник Р.Г.Р..
В исковата молба се твърди, че за периода от
12.04.2018г. до 13.05.2019г. ответника Р.Г.Р. имал задължения към
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, за предоставени от експлоатационното
дружество услуги по доставка на питейна
вода и отвеждане на канална вода, в размер на 308.61 лева и мораторна лихва към
главницата за периода от 30.06.2018г. до 31.05.2019г., в размер на 12.06 лева,
за обект, с адрес: град П., ул. „***“ № **.
Подадено е заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу Р.Г.Р..
Образувано е частно гражданско дело № *** по описа на
Районен съд – Пловдив, * граждански състав.
Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение
за следните суми: 308,61 лв. (триста и осем лева и 61 ст.)- главница,
представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална
вода за периода от 12.04.2018г. до 13.05.2019г.; лихва в размер на 12,06
лв.(дванадесет лева и 06 ст.) за периода от 30.06.2018г. до 31.05.2019г., ведно
със законната лихва, считано от датата на постъпване на заявлението в съда-
27.06.2019г. до изплащане на вземането, както и разноските по делото, от които:
25,00 лв. (двадесет и пет лева) - държавна такса и 50 лв.(петдесет лева)-
юрисконсултско възнаграждение.
От съда се иска да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответника Р.Г.Р., че същият дължи на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, следните суми: 308,61 лв. (триста и осем
лева и 61 ст.)- главница, представляваща неплатени задължения за консумирана
питейна и отведена канална вода за периода от 12.04.2018г. до 13.05.2019г.;
лихва в размер на 12,06 лв.(дванадесет лева и 06 ст.) за периода от
30.06.2018г. до 31.05.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на
постъпване на заявлението в съда- 27.06.2019г. до изплащане на вземането, както
и разноските по делото, от които: 25,00 лв. (двадесет и пет лева) - държавна
такса и 50 лв.(петдесет лева)- юрисконсултско възнаграждение, ведно със
съдебно-деловодните разноски и юрк. възнаграждение в размер на 100 лева.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор, с
вх. № *** от ответника Р.Г.Р., чрез особен представител адвокат М.С..
В отговора на исковата молба се счита, че иска е
неоснователен и следва да се отхвърли.
Твърди се, че липсват доказателства ответника да е
потребител на ВИК услуги и съответно на името му да има открита партида.
По подробни съображения в исковата молба, исковата
претенция се счита за неоснователна.
От съда се иска да постанови решение, с което да
отхвърли искаСъдът след преценка на събрания по делото доказателствен материал
поотделно и в съвкупност и на основание чл.12 ГПК намира от фактическа и правна
страна следното.
Със заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК постановена по ч.гр.д. № *** по описа на РС – Пловдив е разпоредено длъжника в заповедното производство и ответник в настоящия процес да заплати в полза на ВиК - Пловдив следните суми: 308,61 лв. (триста и осем лева и 61 ст.)- главница, представляваща
неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода
от 12.04.2018г. до 13.05.2019г.; лихва в размер на 12,06 лв.(дванадесет лева и
06 ст.) за периода от 30.06.2018г. до 31.05.2019г., ведно със законната лихва,
считано от датата на постъпване на заявлението в съда- 27.06.2019г. до
изплащане на вземането, както и разноските по делото, от които: 25,00 лв.
(двадесет и пет лева) - държавна такса и 50 лв.(петдесет лева)- юрисконсултско
възнаграждение, ведно със съдебно-деловодните разноски и юрк. възнаграждение в
размер на 100 лева.
Заповедта е била връчена при условията на чл. 47 ГПК като в срока по чл. 415, ал.1,т.2 ГПК ищецът е предявил искове за
установяване на вземанията си, които са редовни и допустими.
По делото ищеца представя в заверен препис справка
за водомерите на абоната, справка за задължения – обобщена, фактури, карнети за
процесния период.
За да възникне качеството на потребител за
ответника и същият да отговаря за претендираните суми е необходимо да се
установи, че водоснабдения имот е собственост или се ползва посредством вещно
право на ползване от страната от която се претендират незаплатените суми – така
чл.3, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004г.
В случая остава недоказано по делото защо ищеца
свързва ответника като потребител на процесния имот, тъй като за него няма данни
нито да е собственик, нито пък да е вещен ползвател, респ. по делото не е
постъпила справка от отдел МДТ към Община ***от която да се установява, че за
имота е подавана данъчна декларация.
Справка ГРАО установява адресната регистрация на
лицето, но тази регистрация може да възникне и въз основа облигационно право на
ползване, а не само въз основа на правото на собственост.
Копие от кадастралната карта с данни от *** е
приобщена по делото, но от нея се установява лице различно от ответника, а именно
Т. Щ. Р. като няма данни последния да е починал, респ. ответника да е негов
наследник и да налице наследствено правоприемство за което нито се заявяват
подобни факти, нито се ангажират доказателства.
С. Й. – *** заявява, че на процесния имот няма
водомер, живеят пълнолетни трима души и начислява служебно по 10 кубика
месечно. Тези показания будят недоумение, защото представените карнети към
исковата молба и в таблицата към исковата молба е отразено, че водомер има,
респ. посочен е фабричният му номер ***. Неясно е и защо след като инкасаторът
е констатирал наличието на обитатели на жилището не е извършил реален отчет,
респ. по делото изобщо не е доказано защо ищецът възприема водомерът като
неизпрано измервателно устройство – поради изтичане срока на метрологичната му
проверка или поради друга причина.
Следователно, настоящата инстанция е в абсолютна
невъзможност да установи нито качеството на потребител на ответника, нито
неизправността на измервателното устройство, респ. има ли водомер според ищеца
или не предвид противоречието между представените карнети и показанията на с. Й..
Следва да се посочи и че ако имотът е наследствен,
то задълженията се разпределят измежду всички наследници съобразно
наследствените им квоти, при което отговорността за начислените суми не може да
се понесе единствено от ответника, ако той въобще има качеството на наследник.
Предвид на гореизложеното предявените искове се
отхвърлят като неоснователени и недоказани.
С оглед изхода на спора по делото сторените от
ищеца разноски остават за негова сметка.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град
Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, представлявано от *** С. Л. Н. чрез ***
Г. Н. против Р.Г.Р. с ЕГН ********** с
адрес: *** за признаване за установено дължимостта на сумите по издадена
заповед за изпълнение № ***/***г. постановена по ч. гр. д. №***, по описа на
ПРС, а именно: 308,61 лв. (триста и осем лева и 61 ст.)- главница,
представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална
вода за периода от 12.04.2018г. до 13.05.2019г.; лихва в размер на 12,06
лв.(дванадесет лева и 06 ст.) за периода от 30.06.2018г. до 31.05.2019г., ведно
със законната лихва, считано от датата на постъпване на заявлението в съда-
27.06.2019г. до изплащане на вземането, както и разноските по делото, от които:
25,00 лв. (двадесет и пет лева) - държавна такса и 50 лв.(петдесет лева)-
юрисконсултско възнаграждение, ведно със съдебно-деловодните разноски и юрк.
възнаграждение в размер на 100 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд –
гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:п/В.Атанасов
Вярно с оригинала.
М.К.