Решение по дело №8898/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 798
Дата: 4 февруари 2019 г. (в сила от 4 февруари 2019 г.)
Съдия: Соня Николова Найденова
Дело: 20171100508898
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 13 юли 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. София, 04.02.2019 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на седми ноември през  2018 година, в следния   състав:

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ  НАЙДЕНОВА

                                                               мл.съдия БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА

 

секретар Алина Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско     дело    номер   8898  по    описа   за  2017  година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

С решение № 55222 от 07.03.2017 г. постановено по гр.д. № 79064/2015 г. на СРС, 29 състав,  е отхвърлен предявеният от „Т.С.” ЕАД против Ю.Б.Г. и М.Ц.Б. – Г.иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите за признаване за установено, че Ю.Б.Г. дължи да заплати на „Т.С.” ЕАД 1/6 и М.Ц.Б. - Г.дължи да заплати на „Т.С.” ЕАД 4/6 от сумата от 3070,13 лева - стойност на топлинна енергия за периода от м. 05.2013 - 04.2014 г за топлоснабдяван имот - гр. София, ж.к. *******, абонатен № 085319, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.01.2015 г. до окончателното изплащане, както и от сумата от 238,15 лева - лихва за забава за периода 30.06.2013-16.12.2014 г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 1943/2015 г. по описа на СРС, ГО, 29 състав като неоснователен.

Решението е постановено при участието на трето лице-почагач на ищеца- „Н.“ ЕАД“***.

Това решение е обжалвано в срок от ищеца “Т.С.” ЕАД, чрез пълномощник юрк.Л.Г., Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуалния закон поради незачитане от първоинстанционния съд на н.а. от 2006 г. за договорна ипотека, сочещ ответниците като собственици на процесното топлоснабдено жилище и за исковия период, при липсата на доказателства за промяна на собствеността, което доказване такава промяна е в тежест на ответниците, които и съгласно чл.61 от приложимите ОУ следвало да уведомят ищеца при промяна на собствеността.Моли да се уважи въззивната жалба, като се отмени решението като исковете се уважат в пълен размер, прави и искане за разноски за двете съдебни инстанции.

            Ответниците Ю.Б.Г. и М.Ц.Б. – Г., чрез назначения от СРС особен представител по делото съгласно чл.47, ал.6 от -адв.Е.К., оспорват жалбата с писмен отговор от адв.К., с възражението, че решението е правилно, тъй като по делото не било доказано ответниците да са собственици или носители на вещното право на ползване на процесното жилище, поради което не били потребители на топлинна енергия /ТЕ/ по смисъла на закона.

            Третото лице-помагач на ищеца „Н.“ ЕАД“, не е подало писмен отговор по жалбата.

Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, като съобрази оплакванията в жалбеие съгласно чл.269 от ГПК, намира следното по предмета на въззивното производство:

Първоинстанционното решение, е валидно, и допустимо, тъй като има съдържанието по чл.236 от ГПК и съдът се е произнесъл съобразно предявените с исковата молба претенции.

При произнасянето си по правилността на решението в обжалваната част, съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба на ответниците оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правните норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

За да отхвърли предявените обективно и субективно съединени искове, първоинстанционният съд е приел, че от събраните по делото доказателства не се установявало, че в периода м. 05.2013 - 04.2014 г. ответниците са притежавали право на собственост. Посочил е, че това обстоятелство е следвало да бъде установено при условията на пълно и главно доказване от ищеца с оглед направеното изрично оспорване в отговора на исковата молба, както и с оглед указанията, дадени с доклада по делото, поради което е приел, че ответниците не са потребители на топлинна енергия и между тях и ищцовото дружество не е съществувало  облигационно правоотношение, по силата на което за тях е възникнало задължение за заплатят исковите суми.

Въззивният съд не споделя така направените от първоинстанционния съд изводи в тази насока. Налице е последователно застъпвана теза в решения на ВКС, според която непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Обект на въззивната дейност не са пороците на първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор, при което преценката относно правилността на акта на първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност. Доколкото с жалбата се правят оплаквания за необоснованост и необсъждане на събраните по делото доказателства, то въззивният съд като инстанция по същество на спора, следва да ги обсъди и прецени доводите и възраженията на страните и  тяхната основателност при преценка на събраните по делото доказателства, като въззивният съд следва да провери и правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало договорно правоотношение с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди, като последните имат качеството на потребители по смисъла на 153, ал. 1 от ЗЕ по отношение на следния имот: гр. София, ж.к. *******, абонатен № 085319. Производсвото спрямо ответника Цветана Улусой е прекратено от СРС. Твърди с исковата молба, че за периода от м. 05.2013 - 04.2014 г., ищцовото дружество е доставило топлинна енергия на насрещната страна, но ответниците не са заплатили дължимата за това цена в общ размер на 3070,13 лева, за което били издадени и фактури. Твръди, че ответниците дължат исковите суми разделно - Ю.Б.Г. - 1/6 и М.Ц.Б. - Г.- 4/6. Поради това ищецът депозирал заявление по реда на чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение за посочените суми, като било образувано гр.д. № 1943/2015 г. по описа на СРС, ГО, 29 състав, по което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за изпълнение на парично задължение срещу ответниците за сумата от 3070,13 лева - главница и 238,15 лева - лихва за забава за периода от 30.06.2013-16.12.2014 г. В посочените по-горе дялове на ответниците. Поради подадени възражения от двамата длъжници, предявява установителните искове по чл.422 от ГПК. те В законоустановения двуседмичен срок от връчване на препис от заповедта, длъжниците са депозирали възражение срещу дължимостта на претендираните суми. Ищецът сочи също, че за процесния период действали Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.” АД на потребители в гр. София. В Общите условия е определен реда и срока, в който купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. С оглед така установения срок за плащане, ищецът счита, че насрещната страна по договорното задължение е изпаднала в забава по отношение на задължението си за заплащане на паричната сума, считано от изтичане на последния ден от месеца, следващ месеца на доставката. Моли да бъде признато за установено съществуването на задълженията, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Претендира и разноските.

Ответниците Ю.Б.Г. и М.Ц.Б. – Г.,  чрез назначения им особен представител по делото съгласно чл.47, ал.6 от -адв.Е.К., оспорват исковете срещу тях с писмен отговор по чл.131 от ГПк от адв.К., с възраженията, че с исковата молба ищецът търси по-голям размер на задължението от този, посочен в заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК, че ответниците не са собственици нито вещни ползватели на описаното в исковата молба жилище, а н.а. за договорна ипотека от 2006 г. не бил доказателство за това, че нямало доказателства да облигационно отношение между ищеца и ответниците от др.страна, за доставка на ТЕ, че представената молба от името на единия от товетиците от 1991/92 г. не било ясно за откриване н акаква партина е, че не било доказано количеството реално потребена ТЕ в процесното жилище, оспорват и доказателствената стойност на другите представени с исковата молба писмени доказателства-договор между ЕС и ФДР, протоколи от общи събрания на ЕС, вкл. и като проведени в нарушение на ЗУЕС, прави се и възражение за погасяване вземанията по давност.  Молят предявените искове да бъдат отхвърлени.

С доклада по чл.146 от ГПК първоинстанционният съд е указал на ищеца, че негова е тежестта да докаже наличието на облигационно правоотношение между страните.  С исковата молба е представен и приет като доказателство по делото  нотариален акт за договорна ипотека върху недвижим имот № 94/24.10.2006 г., видно от които Ю.Б.Г. и М.Ц.Б. – Г.и Ц.Б.У.като съсобственици, са учредили в порлза на банка-кредитодател на ответницата М.Ц.Б. – Г., ипотека върху съсобствения им имот- този, за топлоснабдяването на който е спора. Този нотариален акт не е бил оспорен в производството пред СРС относно официалната му сила, и съдът, съгласно установеното с него и с оглед разпоредбите на чл.586 от ГПК и чл.167 от ЗЗД, е обвързан да приеме, че учредителите на ипотеката, са собственици на ипотекираното жилище, описано в нотариалния акт, което е и жилището, предмет на иска по настоящия спор. Относно делът им в съсобствеността съдът приема отразеното в доказателствената част на този нотариален акт за придобиване на имота по покупка през 1983 г. , приетото по делото удостоверение за наследници на Б.Любенов Г., поч. на 13.11.2005 г. 1993 г., и остави съпруга М.Ц.Б. – Г.и две деца Ю.Б.Г. и Ц.Б.У., при което делът им съгласно СК и ЗН е 4/6 за преживялата съпруга, и по 1/ 6 за всяко от двете деца. Нотариалният акт носи и подписите на ответниците, и съобразно съдържанието му представлява и извънсъдебно признание за тяхната съсобственост. Като съсобственици, ответниците съгласно ЗЕ, придобиват и качеството потребители на ТЕ по смисъла на пар.1, т.42 от ДР на ЗЕ, до изм. с ДВ, бр.54/2012 г. и на клиент на ТЕ за битови нужди  по чл.153 от ЗЕ в редакцията от ДВ, бр.54/2012 г. по договор при Общи условия. Ето защо , противно на приетото от първоинстанционния съд, въззивният съд приема, че между ищеца и ответниците е възникнало облигационно отношение по силата на закона за доставка на ТЕ за битови нужди. Съгласно чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката, облигационната връзка - договор за продажба на топлинна енергия - се създава по силата на закона. Страни по договора са топлопреносното дружество и собственикът или ползвателят на топлоснабдения имот. Съгласно чл.150, ал.2 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се извършва по правилата на одобрени от съответния орган общи условия, публикувани в един централен и местен всекидневник, като не е необходимо писменото им приемане от потребителите. Тези разпоредби са специални по отношение на разпоредбата на чл.16, ал.1 ЗЗД, според която договор при общи условия обвързва приемащия ги само ако ги е подписал. Приложените по делото ОУ/2008 г., за процесния период ищецът е обявил надлежно /което е служебно известен факт/ . Според чл.150, ал.З ЗЕ несъгласните с публикуваните общи условия потребители на топлинна енергия могат да възразят по съответния ден в 30-дневен срок след публикуване на ОУ. По делото не се твърди и не се доказва ответниците да са подали възражение по посочения ред.

При определяне на размера и цената на реално доставената ТЕ за жилището за исковия период, въззивният съд приема следното

Събраните по делото писмени доказателства сочат, че най-късно към 31.10.2002г., етажната собственост на бл.*******1, София, в който е жилището на ответниците, е сключила договор  на услугата "топлинно счетоводство" с третото лице-помагач по делото,  да се монтират индивидуалните измервателни уреди на отоплителните тела в имотите на етажните собственици (изискване съгласно чл.112г от ЗЕЕЕ/отм./), от договора е видно и че "Т.С." е доставчикът на ТЕ.  ЕС на *******, е изпълнила законовите изисквания, при което отношенията между потребителите на ТЕ, заварени към 2002г., вкл. и ответницата М. Г.и съпругът и-наследодателя Б.Г., са станали страни, като собственици на топлоснабдено жилище,  по облигационна връзка с "Т.С." ЕАД регулирана от закона и ОУ.След смъртта на Б.Г., съсобственик става наред с М. Г., и синът им Ю.Г. с дял 1/ 6, а делът на М. Г.става 4/ 6 ид.ч.  Ответниците следователно имат и качеството потребител на ТЕ/абонат съгласно ЗЕ, поради което са задължени да заплащат количеството потребена ТЕ за съобственото им жилище за исковия период м.05.2013 г.-м.04.2014 г., тъй като не се доказа отчуждаване от М. Г.и от Ю.Г.на правото им на съсобственост върху процесното жилище след 24.10.2006 г.-датата на н.а. за договорна ипотека.

Относно размера на количеството реално потребена ТЕ за исковия период, въззивният съд приема, че тя е доказана само за припадащата се за жилището част от ТЕ за общите части на сградата/сградна инсталация/, както е посочена в приетата по делото изравнителна сметка от третото лице-помагач/ФДР/ в размер на 302,89 лв., и потвърдена като определен съгласно т.6.6.6 от Методика, която е приложение към Наредба 16-334/07г. с приетата по делото СТЕ. Тази сума се дължи от етажните собственици съгласно чл.38 и чл.41 от ЗС. Потребител на ТЕ в сграда-етажна собственост, не може да откаже  заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия, при доставката на централно отопление в сградата, съгласно решение на Конституционния съд № 5/22.04.2010г. по к.д.№ 15/2009г. 

Ответниците не са консумирали ТЕ за отопление на жилището си, което се потвърждава от приетата по делото СТЕ. Относно консумацията на ТЕ за топла вода, въззивният съд, при преценката по чл.202 от ГПК на приетата СТЕ, не възприема същата в частта относно сумата за ТЕ за топла вода, тъй като  не се доказа от другите събрани по делото писмени доказателства количеството консумирана топла вода за исковия период. Приет е талон за отчет с абонат М. Г.за процесното жилище и за исковия период, изготвен от ФДР-третото лице-помагач „Н.“ ЕАД от 28.05.2014 г., който обаче на е подписан от абоната-същият има само имена и подпис на снел данните. Ето защо този документ не удостоверява отчет по водомери на общо 13 куб.м. топла вода. Писмото, адресирано до съда от третото лице-помагач, в което се сочи, че в имота до 12.03.2014 г. не е имало водомери и до тази дата консумацията се е определяла на база брой потребители, а след това-на база отчет на водомери, също не е годно доказателство за това, и не може да се противопостави на ответниците като частен документ, тъй като не носи подпис на ответниците, а съгласно ЗЕ и чл.70 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването, отчитането на показанията на индивидуалните водомери става след осигуряване на достъп до имота от абонатите и визуален контрол от лицето, снемащо данните. Самата бланка на отчет на ФДР изисква подпис и на абоната, в противен случай, при неосигуряване на достъп до имота/уредите, следва да се приложи чл.70, ал.3 от Наредбата –при неосигурен достъп се начислява служебно количество ТЕ по методиката на Наредбата. По делото обаче няма данни, нито твърдения от ищеца и ФДР, че абонатът да не е оказал съдействие за осигуряване достъп до имота. Ето защо въззивният съд приема, че ищецът не е провел пълно доказване дали и какво количество топла вода е консумирана в имота за исковия период, и в тази част претенцията му за цена на ТЕ за топла вода е неоснователна и не може да се уважи.

Съобразно изложеното дължими от ответниците са полагащите им се части от цената на ТЕ за общи части на сградата, или от М. Г.- 4/ 6 от 302,89 лв. или 213,93 лв., и от Ю.Г.-1/ 6 от 302,89 лв. или 53,48 лв. За разликата над тези суми до съответните на ид.им части суми от общо 3070,13 лв. предявена главница, или до 2046,75 лв. срещу М. Г.и до 511,89 лв. срещу Ю.Г., исковете следва да се отхвърлят като недоказани.

По отношение режима на забавата за дължими суми за ТЕ,  консумирана до 31.1.2014 г. се прилагат Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР, и приети по делото, а по отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия, консумирана след 31.1.2014 г. са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР, в сила от 12.3.2014 г., съдържанието на които е служебно известно на съда.

Следователно, за задълженията за периода м.05.2013 г. – м.01.2014 г. е приложимо уговореното в чл.33, ал.1 от Общите условия от 2008 г., съгласно който купувачът е длъжен да заплаща месечната сума за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Съгласно чл.33, ал.6 от Общите условия от 2008 г., при забава в плащането потребителят дължи обезщетение в размер на законната лихва. При анализа на тези разпоредби се налага изводът, че независимо от прогнозния характер на месечните сметки, потребителят е длъжен да заплаща същите в уговорения срок, като при забава дължи лихва, а, в случай че след изравняването се установи по-голямо количество на потребена енергия, това не се отразява на възникналото вече задължение за лихва върху забавената месечна сметка. Ответниците не са доказали да са заплатили какъвто и да е размер от дължимите суми за исковия период. Ето защо те дължа лихва върху прогнозните месечните задължения за сградна инсталация до м.01.2014 г. за цена на ТЕ за сградна инсталация/общи части/ -която е общо 258,83 лв. за месеците м.11.2013 г.-м.01.2014 г. по прогнозни суми, за времето от 01.12.2013 г. до 16.12.2014 г., в размер общо 74,62 лв. определени от съда по чл.162 от ГПК, съгласно издадените фактури за периода м.05. 2012 г. – м.01.2014 г., считано от падежа на всяко отделно вземане, до 16.12.2014 г. Или М. Г.дължи от тази сума 49,75 лв., а Ю.Г.-12,44 лв. За разликата до предявените размери срещу всеки от тях 158,77 лв. срещу М. Г.и 39,69лв. срещу Ю.Г. исковете като недоказани подлежат на отхвърляне, тъй като  ищецът не е доказало делото дали и кога е публикувал фактурите за ТЕ за периода м.02.2014 г.-м.04.2014 г.,  следователно лихвите върху главниците за ТЕ за сградна инсталация за тези месеци се явяват недължими и за тях искът за лихви следва да се отхвърли. Това е така, защото съгласно чл.32, ал.2 от Общите условия от 2014 г. след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността на месечните фактури и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл.33, ал.2 от ОУ от 2014 г.клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 за потребено количество топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на продавача. В чл.33, ал.4 от ОУ от 2014 г. е предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.32, ал.2, ако не са заплатени в срока по ал.2. От анализа на посочените разпоредби на Общите условия на ищеца от 2014 г. следва, че, макар да са изискуеми месечно дължимите суми в 30-дневен срок от датата на публикуването на задълженията /съгласно чл.32, ал.1 от ОУ от 2014 г./, длъжникът изпада в забава само при неизпълнение на задължението си за заплащане цена на ТЕ в 30-дневяен срок от публикуване на фактурата за потребеното количество топлинна енергия за целия отчетен период.

Неоснователно е направеното от ответниците възражение за погасяване по давност на вземанията, тъй като от изискуемостта на най-старото- това за м.05.2013 г., настъпила на 01.06.2013 г., до подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в СРС-15.01.2015 г., не са изМ.ли 3 години съгласно чл.111,б.“в“ от ЗЗД.

Поради частично несъвпадане изводите на двете съдебни инстанции, решението следва да се отмени в частта по отхвърляне на исковете са сумите, за които въззивният съд приема, че исковете са основателни, и за тези суми да се уважат исковете. В останалите части решението като правилно следва да се потвърди.

Въззивният съд съобрази, че исковете срещу М.Г.и Ю.Г. са предявени с исковата молба за суми под 5000лв. всяка, съобразно петитума на исковата молба, и в тези размери се е и произнесъл СРС, при което въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.

Воден от горните мотиви, СГС

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение № 55222 от 07.03.2017 г. постановено по гр.д. № 79064/2015 г. на СРС, 29 състав,  В ЧАСТИТЕ, в които е отхвърлен иск на „Т.С.“ ЕАД срещу Ю.Б.Г. и срещу М. Ц.Б. – Г.иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД, за установено, че М. Г.дължи дължи да заплати на „Т.С.” ЕАД сумата 213,93 лв., и от Ю.Г.- дължи да заплати на „Т.С.” ЕАД  сумата 53,48 лв. стойност на топлинна енергия за периода от м. 05.2013 - 04.2014 г., както и че М.Г.дължи дължи да заплати на „Т.С.” ЕАД сумата 49,75 лв., и от Ю.Г.- дължи да заплати на „Т.С.” ЕАД  сумата -12,44 лв. - лихва за забава върху главниците за периода 01.12.2013-16.12.2014 г., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявеният от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, срещу Ю.Б.Г., ЕГН-**********,*** и М.Ц.Б. - Г., ЕГН-**********,***, по искове с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД, че М.Ц.Б. - Г.дължи да заплати на „Т.С.” ЕАД сумата 213,93 лв., и Ю.Б.Г. дължи да заплати на „Т.С.” ЕАД  сумата 53,48 лв. като цена на топлинна енергия за периода от м. 05.2013 - 04.2014 г., ведно със законната лихва върху сумите от 15.01.2015 г. до плащането им, както и че М. Ц.Б. - Г.дължи дължи да заплати на „Т.С.” ЕАД сумата 49,75 лв., и от Ю.Б.Г. дължи да заплати на „Т.С.” ЕАД  сумата 12,44 лв. - лихва за забава върху горните главници за периода 01.12.2013-16.12.2014 г., дължими сумите за топлоснабдяван имот в гр. София, ж.к. *******, абонатен № 085319, за които суми е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 1943/2015 г. по описа на СРС, ГО, 29 състав.

ПОТВЪРЖДАВА  № 55222 от 07.03.2017 г. постановено по гр.д. № 79064/2015 г. на СРС, 29 състав,  в останалите части.

Решението е постановено при участието на „Н.“ ЕАД“*** като трето лице - помагач на страната на ищеца  „Т.С.” ЕАД.

РЕШЕНИЕТО е окончателно съгласно чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.                           2.