№ 17000
гр. София, 20.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Кирил Ст. Петров
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от Кирил Ст. Петров Гражданско дело №
20231110113423 по описа за 2023 година
Предявени са от А. М. П., лично и като физическо лице – търговец [фирма] искове
спрямо ответника [фирма], както следва: установителен иск за признаване за установено,
че клаузата за заплащане на такса ангажимент за ползване на кредита по договор за бизнес
линия от 06.06.2017 г. е нищожна и осъдителен иск за сумата от 8097.70 лв. – недължимо
платена такса ангажимент за ползване на кредита по нищожната клауза за периода
11.10.2017 г. – 11.10.2018 г. /съобразно допуснато с протоколно определение от 25.09.2023
г. увеличение на иска/, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на
исковата молба в съда /РС-Асеновград/ – 11.10.2022 г. – до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че на 06.06.2017 г. бил сключен договор за бизнес линия № ***
/съобразно уточнение, направено в о.с.з. от 26.06.2023 г./ между [фирма] /заемател/ и
[фирма] /заемодател/, като А. М. П. била солидарен длъжник по договора. Съгласно чл. 3,
ал. 1 от договора била уговорена такса ангажимент от 6 % за всеки четиринадесетдневен
период от ползването на кредита, но не по-малко от 30 лв. Счита клаузата за нищожна
поради противоречие с добрите нрави. Сочи банкова сметка ******. Моли за уважаване на
исковете. Претендира разноски.
Ответникът намира исковата молба за нередовна. Претенциите били недопустими, а
по същество – изцяло неоснователни. Оспорва да е сключван договор за бизнес линия от
06.06.2017 г. При евентуалност сочи, че клаузата не противоречи на добрите нрави. Прави
възражение за погасителна давност. Моли за прекратяване на производството, а при
разглеждането на претенциите по същество –за отхвърляне им. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
1
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от представения на л. 11-12 от делото договор за бизнес линия „Fintrade
Оборот 6%“ № ***, на 06.06.2017 г. между [фирма] като кредитодател и [фирма] като
кредитополучател бил сключен договор за кредит, в изпълнение на който ответното
дружество е предоставило на ищеца паричен заем под формата на кредитна линия за сумата
от максимум 5000 лв. Не е спорно по делото, а и видно от представените писмени
документи и заключението по съдебно-счетоводната експертиза, сумите по уговорените
заеми са били реално отпуснати и изцяло усвоени от ищеца до достигане на съответния
кредитен лимит.
Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 от процесния договор кредитополучателят следва да
заплаща на кредитора такса ангажимент за ползване на кредита в размер на 6% от усвоената
главница за всеки 14-дневен период от ползването на кредита, но не по-малко от 30 лв.
Таксата се начислява на всеки първи ден от всеки 14-дневен период върху усвоената, но
непогасена главница към този ден. Кредитополучателят заплаща таксата в срок до 14 дни от
датата на нейното начисляване. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2 от договора минималната
погасителна вноска е в размер на таксата по т. 1, падежът на първата вноска е на 20.06.2017
г., а всяка следваща е дължима на 14-ия ден след падежа на предишната. Срокът на договора
е фиксиран на две години, считано от датата на подписването му.
Следва да се отбележи, че длъжникът физическо лице, независимо дали се
индивидуализира с фирмата, с която е вписан в търговския регистър, или с името, с което е
вписан в регистъра на населението, е един и същ правен субект. Едноличният търговец е
физическо лице, което извършва по занятие търговски сделки.
В настоящия случай ищецът твърди, че цитираната клауза на чл. 3, ал. 1. т. 1 от
процесния договор е нищожна поради накърняване на добрите нрави.
Нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и
договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити
наследства (чл. 26 ЗЗД).
Търговският закон не съдържа специална правна регламентация на основанията и
правните последици при недействителност на търговските сделки и по силата на
препращащата норма на чл. 288 ТЗ приложение следва да намерят установените в чл. 26 и
следв. ЗЗД общи правила за недействителност на договорите. Договарянето в нарушение на
добрите нрави е основание за нищожност и на търговските сделки по чл. 26, ал. 1, прeдл. 3
ЗЗД. Макар търговското право да защитава сигурността в оборота за сметка на
обогатяването на кредитора чрез получаване на една прекомерна неустойка или печалба по
договора, отчитайки търговското качество на субектите по правоотношенията, то тези
отделни негови правни норми не могат да противоречат на онези основни принципи на
правото, чието спазване е условие за действителността на сделките.
Разрешението, дадено в т. 3 от ТР № 1/2009г. от 15.06.2010г. по тълкувателно дело №
2
1/2009г. на ОСТК на ВКС приема, че автономията на волята на страните при сключването на
договора е ограничена, като отделните клаузи не може да противоречат на повелителните
норми на закона и на добрите нрави. Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26,
ал. 1, предл. 3- то ЗЗД винаги се проявява в нарушаване на правен принцип, който може
законодателно дори да не е изрично закрепен, но спазването му да е проведено чрез
създаване на други разпоредби, представляващи част от действащото право, каквито са
принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските
правоотношения и др. Преценката за нищожност на договорни клаузи, поради накърняване
на добрите нрави, следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване
на договора. Въпросът дали договорената лихва е несъвместима с добрите нрави се решава
конкретно за всеки отделен случай, като се съобразят всички обстоятелства по делото – не
само нейния размер, но и размера и валутата на предоставения капитал, срока на
ползването, обстоятелствата, при които е било поето задължението за лихва, нейната
функция, както и всички други условия и обстоятелства по договора, които евентуално биха
имали значение за размера й. Нарушение на нравствения императив би имало, ако
възнаграждението е предназначено за генериране на свръхпечалба.
Съдът намира, че уговорената в чл. 3, ал. 1, т. 1 от процесния договор за бизнес линия
„такса ангажимент” по своята същност представлява възнаградителна лихва за ползваната от
кредитополучателя заемна сума. Тя е била уговорена в размер на 6 % върху усвоената
главница за всеки 14-дневен период от ползването на кредита. Според уговореното в чл. 3,
ал. 1, т. 1 от процесния договор възнаградителната лихва в размер на 6 % се начислява само
върху усвоената част от сумата и за дните, през които тя е ползвана. Размерът на лихвата се
начислява на всеки първи ден от всеки 14-дневен период. В рамките на една календарна
година има 25 такива 14-дневни периоди, т.е. уговорената годишна възнаградителна лихва
по процесните договори възлиза на 150 % върху усвоената сума.
В случая като най-ниско ниво на цена за ползване на заети средства (извън банковите
кредити) следва да се преценява законната лихва, доколкото размерът е формиран като
долен праг на вредите, които собственикът на парични средства понася поради
невъзможността да извлича доходи при служене с тях или чрез влагане в бА.. Доколкото
този законов размер се формира като поне 10 пункта над лихвите по междубанкови заеми
(основен лихвен процент на БНБ), обичайната минимална цена за предоставяне на
собствени пари назаем следва да е поне 10 % годишно. Съдът съобразява като ориентир
нормативно въведени горни прагове на възнаграждения на специализирани в кредитирането
търговци, достигащи до 36 % годишно при заеми, обезпечени със залог (чл. 18 от Наредба за
дейността на заложните къщи) и до 50 % при потребителски кредити (чл. 19, ал. 4 ЗПК).
Видно от кредитираната ССчЕ дължимото възнаграждение в рамките на уговорените
срокове за ползване на заемните суми надвишава значително размера на усвоената главница
по договора за кредит. В конкретния случай при съобразяване на размера на отпуснатата
сума, срока на ползване и функцията на възнаградителната лихва /цена на парите като
капитал и цена на времето, през което търговецът е лишен от ликвидността на този капитал/,
3
се налага извод, че клаузата за възнаградителна лихва в процесния договор е недействителна
поради противоречие с добрите нрави. Налице е нарушаване на принципа за недопускане на
несправедливото облагодетелстване, тъй като възнаграждението е предвидено за генериране
на свръхпечалба.
Фактът, че кредитополучателят е търговец и би следвало да е наясно с поетите
рискове, не може да обоснове извод, че оспорената клауза е съвместима с добрите търговски
нрави. Уговарянето в договора на подобна печалба на кредитора значително надхвърля
присъщата функция на възнаградителната лихва, а именно да служи като възнаграждение за
кредитора за това, че е предоставил заем и води до неоснователното му обогатяване.
Възнаградителната лихва, наименувана в случая „такса ангажимент“, не отговаря на
изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на страните по договора за кредит, като съобразно размера на предоставената
сума, срока за който е предоставена и размера на възнаградителната лихва, съдът приема, че
се касае до нищожна клауза, поради което искът с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3
ЗЗД следва да бъде уважен.
Съгласно заключението на вещото лице размерът на платената от ищеца сума по
процесния договор, представляваща такса ангажимент, е на обща стойност 8097.70 лв. Без
значение е, че в договора за кредит [фирма] е посочена като кредитополучател, а А. М. П.
като солидарен длъжник, доколкото се касае до един и същ правен субект. В този смисъл е
без значение и кой е бил платецът по платежните документи, с които са погасявани суми по
договора - [фирма] или А. М. П.. В срока по чл. 133 ГПК и с отговора на исковата молба не
са въвеждани възражения, че плащания по договора са осъществявани от трето за договора
лице, поради което и възраженията в съдебно заседание на 25.09.2023 г. не следва да се
обсъждат.
Предвид установената нищожност на клаузата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от договора,
плащането е лишено от основание – за ответното дружество не е съществувало валидно
правно основание да получи плащане на такса ангажимент по договора за кредит. Тази сума
е платена при начална липса на основание и подлежи на връщане от ответника. Т. е. искът
по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за връщане на сумата от 8097.70 лв. също е основателен.
Едва с увеличението на иска цялото вземане става предмет на спора и от момента на
молбата по чл. 214, ал. 1, изр. 3, пр.1 ГПК е налице искане за присъждане на законната лихва
върху увеличената част – виж решение № 60141/25.11.2021 г. по т. д. № 2022/2020 г. на I т.
о. на ВКС. Ето защо законната лихва върху първоначално предявения размер от 50 лв.
следва да бъде присъдена, считано от 11.10.2022 г. – датата на подаване на исковата молба в
съда до окончателното плащане, а върху разликата над 50 лв. до пълния размер от 8097.70
лв. /или за сумата от 8047.70 лв./ – от подаването на молбата по чл. 214 ГПК в съдебно
заседание на 25.09.2023 г..
По разноските:
Предвид изхода от спора разноски се следват само на ищеца.
4
На ищеца следва да се присъдят разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в общ
размер на 673.91 лв., от които държавна такса в размер на 373.91 лв., депозит за експертиза
– 300 лв.
Претендирано е и адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА за
исковото производство. Уговарянето на осъществяваната от адвоката правна помощ като
безплатна не се презумира и следва да бъде установено от данните по делото, но
изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38,
ал. 1 ЗА обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната
хипотеза. В този случай нарочно доказване на предпоставките за предоставяне на безплатна
адвокатска помощ в основното производство по делото не е необходимо да се провежда.
Налице са предпоставките на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, в договора за правна защита и съдействие
изрично е посочено, че се оказва безплатна правна помощ на материално затруднено лице –
л. 36-27 по гр. д. пред РС Асеновград. На основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9
юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – минималното
адвокатско възнаграждение в случая е 1109.77 лв., което следва да се възложи в тежест на
ответника.
Водим от горното, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск, предявен от А. М. П., ЕГН ********** /лично
и като физическо лице – търговец [фирма], ЕИК ***/, срещу [фирма], ЕИК ****, че клаузата
за заплащане на такса ангажимент, уговорена в чл. 3, ал. 1 от договор за бизнес линия
„Fintrade Оборот 6%“ от 06.06.2017 г., е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в [адрес] да
заплати на А. М. П., ЕГН ********** /лично и като физическо лице – търговец [фирма],
ЕИК ***/, с адрес в [адрес], на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сумата 8097.70 лв. –
представляваща сума платена при начална липса на основание – нищожна клауза за
заплащане на такса ангажимент в договор за бизнес линия „Fintrade Оборот 6%“ от
06.06.2017 г. в периода 11.10.2017 г. – 11.10.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата
от 50 лева, считано от 11.10.2022 г. – датата на депозиране на исковата молба в съда до
окончателното плащане, както и ведно със законната лихва върху разликата над 50 лв. до
пълния размер от 8097.70 лв. /или за сумата от 8047.70 лв./ – от подаването на молбата по
чл. 214 ГПК - 25.09.2023 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК – сумата 673.91 лв.,
разноски по делото.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в [адрес] да
заплати на адв. Д. Б., АК – П., с адрес: [адрес], на основание чл. 38, ал. 2 ЗАд., сумата от
1109.77 лв. – адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство.
5
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6