Р Е Ш Е Н И Е
…/17.10.2018
г., гр.Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, четиринадесети състав, в открито съдебно заседание,
проведено на 18.9.2018 година в състав:
Районен съдия: Даниела Павлова
при участието на секретаря Светла Радойкова като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 9770/2014 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
се развива след отмяна с определение № 89 от 30.07.2018 г., постановено по
т.д.№ 348/2018 г. на ВКС по реда на чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязло в сила
определение с което производството е било прекратено поради отказ от иск на осн.чл.233 ГПК.
Производството пред РС Варна
е образувано по молба пр.осн.чл.55, предл.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД от „К.Г.“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес
на управление ***, партер в качеството на правоприемник на Димитър Методиев
Стоев с ЕГН ********** на сумата 1197.02 лева, представляваща заплатена без
основание на „Е.П.“ АД, ЕИК ***, седалище и адрес
на управление *** сума за доставена непотребена електроенергия по фактура №
**********/17.9.2012 г., представляваща корекция на сметка за периода от
18.03.2012 г. до 13.09.2012 г., общо за 180 дни, начислена служебно по
Констативен протокол за обект с аб.№ ********** и кл.№ **********, с адрес на потребление с.Борики, м-ст „Стоево“ № 2, ведно със законната лихва от подаване на
молбата – 28.7.2014 г. до окончателеното изплащане на
сумата.
Обстоятелства от които произтичат претендираните права:
Твърди се в молбата, че по силата на
договор за цесия ищецът е встъпил изцяло в правата на кредитор по вземане на
трето лице, което като собственик на
недвижим имот е потребител на ел.енергия по партида с кл.номер
при ответното дружество. Ответното дружество е
уведомило абоната, че е извършена
едностранна корекция на сметка за посочения период и следва да заплати претендираната сума за дължима потребена
и неотчетена ел.енергия. Абонатът е платил сумата за да не бъде преустановено
ел.захранването в имота му, но счита, че не дължи същата, поради което
ответното дружество се е обогатило без основание за негова сметка, а той е обеднял
до размера на сумата по коригиращата сметка, съставена от ответника. Ответникът
е уведомен за прехвърляне на вземането на новия кредитор и е получил
уведомлението. Ищецът моли за осъждане
на ответника да му върне получената без основание сума, както и му заплати
разноски за производството.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответника, който оспорва иска,
като твърди, че същият е неоснователен,
тъй като начислената от него сума по коригираща сметка и платена от ищеца е
била дължима за потребена и неотчетена ел.енергия за
посочения период. Заявява, че договорът за цесия е нищожен
поради липса на предмет и поради липса на съгласие, тъй като заплащането на процесната сума е извършено по валидно облигационно
правоотношение. Договорът за цесия е подписан от представител на цедента,
който не разполага с представителната власт. Ответното дружество „Енерго Про-Продажби” не е
надлежно уведомено за извършената цесия, тъй като уведомяването е извършено от
лице без представителна власт, както и че сумата е заплатена от абоната на
основание сключения между страните споразумителен
протокол, с който е призната и дължимостта. Моли
предявеният иск да бъде отхвърлен и ищецът му заплати разноски за
производството.
Във връзка с отговора ищецът оспорва представения
от ответника частен документ, а именно констативен протокол от проверка № 52471 по отношение авторството на подписите
на съставилите протокола лица, на свидетеля и на потребител. Твърди се, че
потребител е Димитър Стоев, а не Диана Стоева. Оспорват се и констатациите в
протокола във връзка с проверката. Счита, че посоченото лице не е подписало протокола и е непознато за
тях, както и че няма качеството на потребител. Оспорва се справка за корекция №
25044 като се твърди, че същата не е подписана от посоченото дл.лице. Оспорва се
нейното съдържание и се твърди, че това не е изявлението на лицето, което я е
изготвило и липсва подпис.
В съдебно заседание страните чрез процесуални
представители поддържат молбата и отговора.
Съдът, след като взе предвид представените
по делото доказателства, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, становищата на страните и въз основа на закона съгласно разпоредбата на чл.235 ГПК, намира
за установено следното от фактическа страна:
Представеният договор за прехвърляне на вземане от 28.4.2014 г. от който ищецът черпи
права във връзка с вземането си съдържа страни, предмет, цена и е подписан от
двете страни. Съдът приема, че същият договор е действителен като обвързва
договарящите страни. Ответникът е бил уведомен за извършеното
прехвърляне на вземането на кредитора с уведомление вх.№ 3174686/21.7.2014 г., входирано в деловодството му на посочената дата.
От представения с отговора констативен протокол от 13.9.2012 г. се
установява, че представители на "Е.ОН България Мрежи" АД /сега „Електроразпределение
Север АД/ са установили неизправност в
средството за техническо измерване на потребена
електроенергия на адреса на праводателя на ищеца,
като същата е отстранена на място.
Представена
е справка за корекция при неточно измерване от 17.9.2012 г. от която се
установява, че въз основа на извършена
корекция след констатирано неточно отчитане на средството за техническо
измерване на праводателя на ищеца е начислена ел.енергия за периода от 18.3.2012 г. до 13.9.2012 г. на стойност 1197.02 лева съгласно дебитно известие от 17.9.2012 г., на осн.чл.38, ал.3, т.3 от ОУ на ДПЕЕЕМ отменени /сега ПИКЕЕЕ/
– листи 25-26 от делото.
Не е
налице спор между страните, че процесната сума е
заплатена от цедента
на ответника по иска.
От
заключението на СТЕ, което съдът цени като пълно, ясно, обосновано и
компетентно дадено се установява, че по констатациите в протокол за техническа
проверка на СТИ е налице неправомерно вмешателство върху схемата на свързване
на процесното СТИ към електроразпределителната мрежа,
изразяващо се в поставен мост от проводник със сечение 2.5 кв.мм между главния
предпазител /преди електромера/ и вторичен предпазител. Вследствие на това е налице неотчитане на потребяваната
ел.енергия, която е преминала по този мост. Вещото лице е посочило в
заключението си, че съобразно пропусквателната
способност на присъединителната линия и присъединителните съоръжения,
определеното с справката за корекция количество ел.енергия може да бъде доставено
до абоната. Математическите изчисления за цената на служебно начисленото
количество ел.енергия са верни.
От заключението на ССЕ, което съдът цени като
пълно, ясно, обосновано и компетентно дадено се установява, че сумата в размер
на 1197.02 лева по дебитното известие е заплатена както следва: 196.28 лева на
17.09.2012 г., 1000.74 лева – по погасителен план на договорено разсрочено
плащане на 5 погасителни вноски, последната извършена на 20.03.2013 г. Към
стойността на фактурата са заплатени и лихви в размер на 30.16 лева от които
3.72 лева на 19.10.2012 г. и 26.44 лева включени в споразумителен
протокол № 10851/19.10.2012 г. Всички плащания са извършени в брой без
посочване на основанията.
Праводателят на
ищеца в качеството на титуляр на
партида за ел.енергия Димитър Методиев Стоев
и ответното електроразпределително дружество са подписали на 19.10.2012
г. споразумителен протокол № ДР 10851 по силата на който Д.Стоев се е задължил
да изплати на ответника на пет вноски сумата от 1027.18 лева. Съдът
намира, че същият споразумителен
протокол следва да се цени като направено от задълженото лице извънсъдебно признание на задължението до
посочения в него размер. Няма данни по делото, а и такива изявления не са направени от страните същия договор да е бил подписан от цедента
под страх от спиране на ел.захранването на обекта му от страна на ответника в
качеството му на монополист. Напротив, същото е подписано по искане на абоната
във връзка със забавяне на плащанията за консумирана ел.енергия и разсрочването
им. Настоящият състав намира, че цесионерът не може
да оспорва признато от цедента преди прехвърляне на вземането негово
задължение, тъй като към датата на
подписване на споразумителния протокол от 19.10.2012
г. задължено лице е било Димитър Стоев. Ищцовото
дружество е придобило вземанията на същия
с договора за прехвърляне на вземания от 28.4.2014 г.
Между страните не е налице спор
относно наличието на договор за продажба на електрическа енергия
при действащи Общи условия на ДПЕЕ и Общи условия на ДПЕЕЕМ по силата на който праводателят на
ищеца е клиент на дружеството –
ответник по смисъла на Закона за
енергетиката за посочения обект на
потребление, че е извършена техническа
проверка на СТИ на посочената дата, както
и че процесната сума е заплатена от потребителя на доставчика. Спорно
е наличието на основание
за извършване на корекция на сметката
на абоната за минал период на основание
Констативен протокол от техническа проверка на СТИ и наличието на
изискуемо вземане за процесната сума в полза на цедента от ответника „Е.П.” АД към датата на подписване на цитирания
договор за цесия с ищеца.
Правото на
електроразпределителното дружество да изчислява и коригира пренесената ел.
енергия в случаите на констатирано по реда на ОУ неправомерно въздействие върху
средството за търговско измерване и неправомерно присъединяване към електропреносната мрежа е уредено в чл. 38, ал. 2 ОУ.
С решение № 189/11.04.201 1г. по т. д. №39/2010 г. на ВКС постановено по реда на чл.290 от ГПК и съставляващо според
разясненията в т.1 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС
задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, е
даден отрицателен отговор на въпроса за възможността доставчикът да
обосновава правото си на едностранна корекция на клаузи, съдържащи се в
приетите от самия него и обвързващи потребителите Общи условия, като е
мотивирано разрешение, че поради неравноправния им характер по смисъла на
чл.143, т.6 и т.18 от ЗЗП подобни клаузи са нищожни по силата на чл.146, ал.1
от ЗЗД и чл.26, ал.1 от ЗЗД, тъй като нарушават основните принципи за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и
за защита на интересите на потребителите при търговия с електрическа енергия.
Задължителната практика се придържа и към разбирането, че коригирането на
сметките за вече доставена електрическа енергия само въз основа на обективния
факт на констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия противоречи
на регламентирания в чл.82 от ЗЗД виновен характер на договорната отговорност и
е недопустимо, ако не е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало
правилното отчитане.
В хода на съдебното производство ответната страна не е
ангажирала доказателства за наличието на виновни действия или бездействия от страна на абоната като страна по договора за продажба
на електрическа енергия, рефлектирали върху функционирането на
средството за търговско измерване и върху точното отчитане на ползваните
количества енергия.
В случаите когато отклоненията в показателите на
консумираната електрическа енергия се дължат на неправомерно действие от страна
на потребителя, доставчикът на електрическа енергия следва да установи периода
на грешното измерване или неизмерване в резултат на неправомерното действие на
потребителя. В противен случай, без да се държи сметка за този период или без
да се отчете реално консумираната електрическа енергия едностранното
изчисляване и коригиране на сметките за електрическа енергия за минал период
позволява на доставчика да получи цена за недоставена от него и неползвана от
потребителя електрическа енергия.
Разпоредбата на чл. 38 от Общите условия нарушава
основните принципи на равнопоставеност между страните
и на защита интересите на потребителите при търговията с електрическа енергия.
Липсва защита на интереса на потребителите при едностранна корекция на сметките
за минал период, предприета от страна на дружеството – монополист, при
неустановен период на грешно измерване или неизмерване на електрическата
енергия.
Поради това, че клаузата на чл. 38 от Общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия приети на основание
чл. 98 ЗЕ е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 ЗЗП и противоречи на
принципа на равнопоставеност на страните в договорното
правоотношение, на принципа за защита интересите на потребителите при
търговията с електрическа енергия и на разпоредбата на чл. 82 ЗЗД, настоящият състав
съобразявайки се със задължителната съдебна практика приема, че така
посочената клауза от ОУ е нищожна на
основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Поради нищожността на
посочената клауза, същата не обвързва страните и не намира приложение в техните
правоотношения. Клаузата на чл. 38 от ОУ, съобразно
цитираната съдебната практика, която е задължителна за настоящия първоинстанционен съд е нищожна, с оглед на което плащане
основано на нищожна клауза от същите тези ОУ, съставлява платено без основание.
Нищожността следва да бъде
разглеждана, като правно „нищо”, тя е изначална следователно и към момента на
плащане на процесната сума, а и към момента на
сключване на договора за цесия е лисвало основание, на което потребителя на ел.
енергия да заплати в полза на ответника същата тази сума, съответно липсва
основание в правната сфера ответното дружество да я приеме. Изложеното налага
извода, че правото на кредитора да иска връщане на платеното без основание се
поражда към момента на самото плащане, от този момент възниква и задължението
на длъжника да върне получената сума.
Доколкото
съдът приема, че плащането на процесната сума е извършено
на нищожна клауза от Общите условия, то за потребителя на ел. енергия към момента на заплащане на процесната сума е възникнало вземане. След
прехвърляне на същото това вземане, обективирано
в договора за цесия същото принадлежи на новия кредитор и в неговия патримониум са възникнали права, произтичащи от плащането,
които той упражнява с предявяване на настоящият осъдителен иск. Предмет на процесния договор за цесия е съществуващо вземане, което
произтича от плащане основано на нищожна клауза, което вземане е възникнало към
момента на получаване на процесната сума от длъжника,
за което получаване липсва основание. С оглед изложеното съдът не споделя възражението на ответника, че договорът за
цесия е нищожен. Неоснователни са и възраженията на ответното дружество, че
плащането на процесната сума не е осъществено на
основание корекция на ел. енергия, съгласно КП от техническа проверка, както е
посочено и в дебитното известие до абоната, а на основание сключен между
потребителя и ответника споразумителен протокол. В
тази връзка съдът намира, че следва да посочи, че с отсрочването или
разсрочването на едно задължение не се променя основанието за плащане. В тежест
на ответника е да докаже, че сумата е получена на валидно правно основание,
като за доказване на това същия следва да изчерпа всички свои правопогасяващи възражения. Позоваването на споразумението
от 2012 г. като основание за получаване на процесната
сума не може да доведе до извода, че получената сума е заплатена на ответника
на валидно правно основание. Плащането на сума, заплатена съответно получена
без основание, което плащане е осъществено при условията на разсрочване на
задължението, не придава качество на платено, като такова извършено на валидно
правно основание. Като допълнителен аргумент следва да се посочи, че сумата по споразумителния
протокол е различна от посочената сума във фактурата въз основа на която е
извършено плащането.
Към датата на извършената
корекция 17.9.2012 г. за ответника по иска не съществува договорно право служебно да коригира сметката за ел.енергия
на потребителя за минал период, следователно последният е получил процесната
сума от потребителя, който е прехвърлил
вземането си на ищеца по силата на действителен
договор за прехвърляне на вземане без основание, като същата не му се
дължи. Прехвърлянето на вземането е
съобщено надлежно на длъжника с
получаване уведомление на адреса на управление на дружеството, за което е
налице доказателство по делото на лист 10. С получаване на процесната
сума, която не му се дължи ответното дружество
се е обогатило, а ищцовото дружество, респективно неговият праводател
е обеднял, поради което същата сума
подлежи на връщане.
От изложеното съдът намира, че
предявеният иск от ищеца
в качеството му на правоприемник
на конкретно вземане на абоната е основателен и следва да се уважи.
При
този изход на спора ответникът следва да
заплати на ищеца разноски за производството в размер на 765.00 лева съгласно
представения списък по чл.80 ГПК.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „Е.п.” АД, ЕИК *** със седалище и
адрес на управление *** да заплати на „К.Г.“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***,
партер в качеството на правоприемник на Димитър Методиев Стоев с ЕГН ********** сумата 1197.02 /хиляда сто деветдесет и седем
лева и 02 ст./ лева, представляваща заплатена на ответника без основание цена за доставена непотребена
електроенергия по фактура № **********/17.9.2012 г., представляваща корекция на
сметка за периода от 18.03.2012 г. до 13.09.2012 г., общо за 180 дни, начислена
служебно по Констативен протокол за обект с аб.№
********** и кл.№ **********, с адрес на потребление с.Борики,
м-ст „Стоево“ № 2, ведно със законната лихва от
подаване на молбата – 28.7.2014 г. до окончателеното
изплащане на сумата, на осн.чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД и
чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Е.п.” АД, ЕИК
*** със седалище и адрес на управление *** да заплати на „К.Г.“
ЕООД, ЕИК ** със седалище и адрес на управление ***, партер разноски за производството в размер на 765 /седемстотин
шестдесет и пет/ лева, на осн.чл.78 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Районен
съдия: