№ 1427
гр. София, 27.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20221000500393 по описа за 2022 година
САС е сезиран с въззивна жалба от ответника по гр.д. 9691/19 г. – Д. В. В.. С решение
по делото № 266 643/23.11.21 г. съдът е присъдил в полза на ищеца А. П. на основание
чл. 48 и 86 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди – страдания поради травма на
носа, чието лечение било оперативно, съпроводено с усложнения, с остатъчно
нарушение в дишането, а на това основание и с намалено захранване на тялото с
кислород след сбиване със сина на ответника (А. В.), в размер на 20 000 лв., ведно с
мораторна и законна лихва.
В жалбата си ответникът прави две възражения – правоизключващо – че след
бракоразводно дело родителските права над детето А. В. са били присъдени на майка
му и това е било така и към момента на деликта и правоограничаващо - че размерът на
определеното обезщетение надхвърля реалните вреди на ищеца. Моли съдът да отмени
решението, да отхвърли иска и да му присъди разноските за двете съдебни инстанции.
За сведение (поради липса на предпоставките на чл. 266 ГПК) е приложено
бракоразводно решение от 05.06.13 г.
Въззиваемият оспорва жалбата. Твърди, че родителят, упражняващ реални
грижи за А. В. е бил именно бащата, че той е посетил училището веднага след
сбиването и целият контакт по повод на случая е воден с него. Бракоразводното
решение е постановено много преди инцидента. Ответникът е могъл да го представи
пред СГС, но не е сторил това. Пледира за потвърждаване на решението.
В производството пред САС не са събирани нови доказателства.
При служебна проверка САС установи, че е сезиран с допустима жалба,
атакуваща валидно и допустимо съдебно решение. Дължи се произнасяне с оглед
доводите за неправилност на решението.
Въз основа твърденията на страните и в рамките на очертания предмет на
проверка, според доказателствата, приобщени към първоинстанционното дело
1
САС приема следното:
Не се спори, че на 20.04.18 г. заради некоректно отношение към момиче, учещо
в 32 СОУ, възникнало пререкание между съучениците от 9-ти клас А. П. и А. В..
Последният нанесъл юмручен удар в лицето на ищеца. Моментално потекла кръв. След
повишаване на телесната температура на ищеца било предписано антибиотично
лечение. Рентгенография установила счупване на бодилестия израстък на носа, без
разместване на фрагменти. Ищецът претърпял две оперативни интервенции. След
срастването на фрактурата носът останал деформиран, което предполага нова
хирургическа операция от пластичен хирург. Като субективна последица от травмата
останало спастично главоболие. Има деформация на носната пирамида. В същото
време ищецът изменил изявата си като гражданска позиция, което пък засегнало
чувството му за справедливост и начина му на социално поставяне.
На л. 141 от делото е приложена комплексна психолого-психиатрична
експертиза, изготвена от в.л. К. и И.а. Според експертите възпроизведеният конфликт е
довел до интензивни негативни емоционални преживявания, нарушили нормалното
психично състояние на обследвания за период от време. Той чувствал безапетитие,
нарушен бил сънят му, без да се установява психопатологична симптоматика. Има
нарушения в нормалното общуване с хората на база психотравмено преживяване. Няма
данни за амбулаторно консултиране и лечение на психотравмата.
На л. 203 е приложена съдебно медицинска експертиза, осъществена от в.л. Д.
М., специалест УНГ. Според експерта острият стадий е продължил около месец, но са
настъпили хронични промени, продължаващи и до момента на даване на
заключението. Въпреки оперативните интервенции състоянието на ищеца не е
идентично с това преди сбиването. Нужна е още една операция под обща анестезия за
възстановяване на функционалното състояние на носа и при желание – за пластична
корекция. Затрудненото носно дишане е причина за оплакването на ищеца от
главоболие. Мястото на травмата е рисково – силно кръвоснабдено, в близък контакт с
мозъчни структури.
В проведено на 17.11.20 г. открито съдебно заседание са разпитани свидетели
на страните, дали показания за самия инцидент и последиците от него. Същите
съвпадат с възприетата и описана от първоинстанционния съд обстановка. Разговорът
между двамата съученици бил предизвикан от ищеца, но ответникът се насочил рязко
към него. Ищецът се опитал да отблъсне ответника с ръце, когато последвал ударът,
нанесъл описаните в исковата молба вреди. Според свидетеля Г. (л. 189) ударите в
главата, нанесени от В., били няколко. Пръв посегнал А. В.. След инцидента ищецът
променил поведението си, като се затворил в себе си.
Свидетелят Ц. В. познава ответника от дете. Заявява, че през лятото ответникът
помагал в неговия офис. За А. В. полагали грижа и двамата му родители. Свидетелят
знае, че ответникът е учил в три училища, без да знае причината за смяната.
При така възприетото САС приема, че при определяне размера на
обезщетението СГС не е накърнил установения в чл. 52 ЗЗД критерий. Ударът е
причинил моментна болка на ищеца и последващи страдания, съпроводени с
хоспитализации, оперативни интервенции и липса на функционално възстановяване на
носа като сетивен и дихателен орган. Предстои нова операция, която да доведе до
възстановяване на нормалното дишане и наместване на деформацията от зарастването
на счупените фрагменти. Има психична рефлексия от инцидента, довела до промени
във възприятията и поведението на ищеца. С оглед на това обезщетение в размер на 20
000 лв. не е завишено.
Относно твърдението на ответника, че не е материалноправно легитимиран, тъй
като с развода родителските права са предоставени на майката, настоящият състав
приема, че възражението е неоснователно. Няма данни за ограничаване или лишаване
на ищеца от родителски права. Обстоятелството, че поради физическа раздяла двамата
2
съпрузи не могат да вземат съвместни решения за местоживеенето, дневния режим и
възпитанието на момчето, не отнема от бащата родителските му задължения. На
отнемане (в съдебна процедура, при трайно неглижиране на родителските
ангажименти) подлежат права, но не и задължения на родителя. Законово вменено
задължение на родителя е отговорността за деликтно поведение на непълнолетното му
дете.
Тъй като САС прави извод за правилност на първоинстанционното решение, на
основание чл. 272 ГПК, се ползва от мотивите на първостепенния съд.
На основание чл. 38 ЗА в полза на адв. И. В. Ю. следва да се присъди хонорар в
размер на 1029.90 лв.
Водим от разгърнатите съображения, САС:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 266 643/23.11.21 г., постановено по гр.д. 9691/19 г.
по описа на СГС в осъдителната му част.
ОСЪЖДА на основание чл. 38 ЗА Д. В. В. да заплати на адвокат И. В. Ю.
адвокатски хонорар за безплатно процесуално представителство в произовдството пред
САС в размер на 1029.90 (хиляда, двадесет и девет, 0.90) лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3