О П Р
Е Д Е
Л Е Н
И Е
гр.София, 28.02.2019
г.
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. Пламен Генев
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
в.ч.гр.дело № 13614 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение, имащо характер на определение от 15.06.2018г.
по гр.д. № 14455/18 г., СРС, І ГО, 125 с-в е прекратил производството
по предявения от Д.Й.Х., ЕГН ********** с адрес *** иск с правно основание
чл.124,ал.1 ГПК за признаване за установено, че Д.Й.Х., ЕГН ********** не дължи
чрез принудително изпълнение на “Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление *** сумата от 282,41 лева незаплатена главница за топлинна енергия
за период м.01.2013г. - м.06.2012г. за топлоснабден имот с адрес град София,
ж.к. „******, с абонатен номер259690. Осъдил е Д.Й.Х., ЕГН
********** с адрес *** да заплати на “Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление *** на основание чл.78,ал.2 ГПК сумата от 100 лева разноски
по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба, представляваща частна жалба от ищеца Д.Й.Х., ЕГН ********** с адрес: ***, чрез пълномощника по делото адвокат К.И.Б. с мотиви, изложени в жалбата. Твърди, че неправилно съдът е приел, че
не е налице правен интерес от водене на настоящето производство, тъй като ответникът
не е предприел действия по принудително изпълнение срещу ищеца и не е оспорил
извънсъдебно заявеното възражение за давност, като ответникът не е дал повод за
завеждане на делото. Първо интерес от отрицателен установителен иск/ОУИ/ е
налице, когато се оспорва претендирано от ищеца право или се претендира
отричано от него право. Освен това, „Т.С.“ ЕАД претендира заплащане на
процесната сума от 282,41 лв. от ищеца посредством покани за плащане-фактури,
издадени на името на наследодателката на ищеца В.Х., с отбелязване в текста, че
„предстои съдебно производство“. Самото издаване на процесните фактури и
публикуването им в официалния сайт на ответника и отразяването им като неплатени,
като и начисляването на лихви върху сумите представлява извънсъдебна покана за
плащане. Ответникът не е отписал от счетоводството си като задължение
процесната сума, напротив води същата като „Неплатени задължения за топлинна
енергия“ и ги претендира от наследниците а В.Х., титуляр по аб. № 259690.
Счита, че не е налице и признание на иска. Моли съда да постанови решение, с
което да отмени изцяло първоинстанционото решение и да бъде признато за
установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 282,41 лв.,
представляваща ½ част от начислената и претендирана главница за ТЕ за
периода м.01.2013 г.-м.06.2013 г. Претендира разноски за настоящето
производство.
Ответникът
по жалбата „Т.С.” ЕАД оспорва същата.
Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба, имаща характер на частна жалба е
подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално
допустима, а разгледана по същество основателна, поради следното:
Предявен е е отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване по отношение на ответника „Т.С."
ЕАД, че ищецът не дължи сумата от 282,41 лв., представляваща ½
част от начислената и претендирана главница за ТЕ от 564,82 лева за периода м.01.2013 г.-м.06.2013 г.
Ищецът Д.Й.Х. твърди, че е наследник
по закон на В.И.Х., като в това му качество ответникът претендира от него заплащане
на суми от 1/2 от 564,82 лева топлинна енергия за период от м.01.2013г. до
м.06.2013г., по партида с аб.№ 259690 за топлоснабден имот с адрес град София,
ж.к.“******. Оспорил претенцията пред ответника, на което му било отговорено,
че при неплащане, ще бъде потърсена по съдебен ред. Счита, че главницата е
погасена по давност и предявява отрицателен установителен иск за признаване за
установено, че задължението му е погасено по давност.
Ответникът „Т.С." ЕАД признава, че вземането му е погасено по давност, като не е правил
извънсъдебно изявление в обратния смисъл. Ищецът не е отправял искане за
погасяване по давност, с което ответникът да не се е съобразил. Сочи, че не е
пристъпвал към принудителното му събиране, поради което и моли съдът да не му
възлага разноски, а разноските да се разпределят на ищеца.
Съдът
констатира следното:
По
делото е безспорно, че Д.Й.Х. е наследник по закон на В.И.Х.,
както и че сумата от 564,82 лева е дължимата топлинна енергия за период от
м.01.2013г. до м.06.2013г., по партида с аб. № 259690 за топлоснабден имот с
адрес град София, ж.к.“******. По делото е била представена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, издадена по гр.д.№ 64500/2016г. от СРС, 88 - ми
състав, за вземания за топлинна енергия и обезщетение за забава, за същия
абонатен номер, но от 01.10.2013г., издадена срещу ищеца Д.Х. и срещу
неучастващо по настоящото производство лице Д.Х.. Представена е фактура от 31.05.2016г.,
в която е видно, че вземането, предмет на делото, е включено като дължимо и е
оставен печат „предстои съдебно производство“.
Първоинстанционният съд е приел, че по делото липсва правен интерес като положителна
процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск, когато ответникът с извънсъдебното си
поведение не е дал повод за завеждане на иска и в отговора на исковата молба е
признал, че давността е изтекла, липсва правен интерес като положителна
процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск. Позовал се е на практиката на ВКС и
на решение № 83 от 23.05.2018г. по гр.д. № 3448/17 г. ГК, ІІІ ГО на ВКС, за да
стигне до извода, че общото според тази практика е, „че ответникът е предприел
действия по събиране на принудителното си изпълнение или е отказал да се
съобрази с основателно извънсъдебно предявено възражение за давност, доколкото
силата на присъдено нещо по спора се разпростира по въпроса дали признанието на
ответника подлежи на удовлетворение по принудителен ред. Затова и диспозитивът
на съдебното решение е, че признава за установено, че ищецът не дължи чрез
принудително изпълнение, а не че не дължи вземането.“
Настоящата инстанция
приема това тълкуване за незаконосъобразно, а оттам и направения въз основа на
него извод за незаконосъобразен и несъобразен именно с изискването правният
интерес от предявяване на установителен иск да е винаги конкретен и съобразен с
обстоятелствата по делото. Както е посочено в
решение № 83 от 23.05.2018г. по гр.д. № 3448/17 г. ГК, ІІІ ГО на ВКС, на
което се е позовал СРС, според трайната практика на ВКС,
съдържаща се в решение №
127 от 29.10.2010г. по т.д. № 20/2010 г. на Първо Т. О. на ТК, определение № 391 от 15.07.2009 г. на ВКС по ч. гр.
д. № 396/2009 г. на Първо Г. О. на ВКС, решение № 60 от 20.02.2012
г. по гр. д. № 1213/2010 г. на Първо Г. О., определение № 356 от 19.06.2014 г. по ч. гр. д. №
1587/2014 г. на Първо Г. О., решение
№ 362 от 28.11.2011 г. по гр. д. №
8/2011 г.
на Първо Г. О. на ВКС, решение
№ 133 от 22.11.2011 г. по т. д. №
17/2011 г. на Първо Т. О., определение
№ 359 от 18.06.2014 г. на ВКС по т.д. № 4268/2013 г. на Второ Т. О., правният интерес от предявяване на
установителен иск е винаги конкретен и зависи от обстоятелствата по делото.
Интересът трябва да бъде доказан от ищеца и като положителна процесуална
предпоставка следва да е налице при всяко положение на делото. Когато ищецът
желае да установи, че не дължи дадено вземане поради изтекла погасителна
давност, той следва да посочи конкретните обстоятелства, които обуславят
правния му интерес от предявяване на установителния иск. Такива обстоятелства
са например започнало и висящо принудително изпълнение, покана от ответника да
се издължи, извънсъдебно оспорване, че давността е изтекла. Оспорването в отговора
на исковата молба също би обусловило правния интерес от предявения
установителен иск. Когато ответникът с извънсъдебното си поведение не е дал
повод за завеждане на иска и в отговора на исковата молба е признал, че
давността е изтекла, липсва правен интерес като положителна процесуална
предпоставка за съществуване на правото на иск. По нататък в това решение се сочи, че „след изтичане на погасителната
давност ответницата не е предприемала никакви действия по принудително или
доброволно събиране на вземането, а в отговора на исковата молба всъщност е
признала, че вземането е погасено по давност.“
При тези данни трябва да
се изследва
извънпроцесуалното поведение на
ответника „Т.С.“ЕАД и доколко
последното е станало повод за завеждане на делото, както и необходимостта от съдебна защита.
По делото са приложени издадените от ответника на името на наследодателката на
ищеца В.И.Х. 4 броя фактури в които се съдържа информация за незаплатените
задължения за посочения период и лихви към тях, като на тези фактури е поставен
печат „предстои съдебно производство“. Това на практика представлява покана от
ответника до ищеца, последният да се издължи, или както е посочено в цитираното
решение на ВКС предприемане на действие от страна на ответника за доброволно събиране на вземането с предупреждение, че предстои съдебно
производство. Самото изпращане на
фактурата/ите обективира волеизявлението на издателя, че очаква плащане.
Изводът е, че е налице
правен интерес от търсената защита, ответникът с поведението си е предприел
действия за доброволно събиране на вземането с предупреждение, че предстои съдебно
производство, като е дал повод за завеждане на делото.
Ето защо решението, имащо характер на определение по чл.130 ГПК следва да
бъде отменено и делото върнато на СРС,
І ГО, 125 с-в за произнасяне по съществото на спора.
Относно разноските, то същите се дължат съобразно
изхода на делото при произнасяне по съществото на спора.
Водим от гореизложеното, съдът
|
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ
решение, имащо характер на определение от 15.06.2018г.
по гр.д. № 14455/18 г. на СРС, І ГО, 125 с-в.
ВРЪЩА
делото на СРС, І ГО, 125 с-в за произнасяне по
съществото на спора.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.
.