Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. Враца, 08.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВРАЦА, първи
граждански състав, в публичното
съдебно заседание на двадесет и десети октомври две хиляди и осемнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИНА ГЕНЖОВА
при
секретаря Наталия Петрова, като разгледа
гр.д. № 2324 по описа на ВРС за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
постъпила искова молба от А.Х.И. срещу Д.И.А. за заплащане на сумата от 3000
лева, представляваща обезщетение за виновно причинени имуществени вреди. С
оглед изложените твърдения в исковата молба, предявеният от ищеца иск следва да
се квалифицира като такъв по чл. 49 от ЗЗД.
Ищецът
излага, че на 08.06.2015г. е закупил недвижим имот с идентификатор
12259.1025.550, представляващ урегулиран поземлен имот УПИ І, кв. 27, ж.к.
„Медковец” по действащия регулационен план на Враца. В имота се намирала
сградата на „първа частна болница – Втора база”, на която също е собственик. Било
му издадено разрешение за строеж № 113/29.06.2015г. , издадено от Главния
архитект на Община Враца, влязло в сила, като въз основа на него изградил
прозирна ограда на имота, като върху бетонирани метални колове е поставена
телена мрежа. Оградата била разположена изцяло в границите на собствения му
имот, като била отдръпната на 0,50 м. навътре в имота, тъй като граничела с
отводнителен канал „Медковско дере” и ако бъде изградена на границата на имота,
ще попадне в откоса на канала. Около сградата била изпълнена вертикална
планировка, представляваща подложен бетон за преминаване на леки автомобили и
линейки. Сочи, че през второто полугодие
на 2016г. от Община Враца била изпълнена реконструкция на отводнителния канал,
като били укрепени бреговете и изградена предпазна ограда от мрежа върху
горната част на отводнителния канал. Между двете огради се оформило
пространство с широчина около 1 метър, от който 0,50 м. попадали в имота на
ищеца. Дължината му била по протежението на оградата с денивелация между двете
огради от около 1,90 м. В това пространство било изпълнено укрепване на
бреговете на Медковско дере. Излага, че на 18.03.2017г. около 9ч. В.Х.А. видял
две лица, които подкопавали оградата на имота, като са свличали земни маси към
отводнителния канал върху предпазната мрежа. Той подал сигнал на телефон 112,
който бил регистриран в 9,13ч. Патрулна кола се отзовала на сигнала, като след
намесата на служителите на МВР А.Г.И. и Х.Ч.П., посочените две лица са напуснали
мястото. В.А. разпознал лицата, които подкопавали оградата като В.Т.Д. и Д.И.А..
Действията им били заснети и от камерите за видеонаблюдение, монтирани върху
жилищната сграда на ищеца, находяща се в близост. След като огледал мястото
ищецът установил, че по протежение на изградената от него ограда около имота и
предпазната ограда на отводнителното съоръжение, земният откос между
вертикалната планировка и брега на дерето е разкопан, като земните маси са свлечени
и подравнени, оформяйки по този начин място за преминаване. Сочи, че съгласно
Подробния устройствен план на град Враца между неговия имот и дерето не е
предвиден път, алея или пътека за преминаване. Излага, че металните колове на
оградата са подкопани и изкъртени, подкопана и компрометирана е и вертикалната
планировка / бетонова площадка между сградата и болницата и оградата/, като от
подкопаването се е получило слягане на бетоновата площадка. Сезирал за случая
Районна прокуратура – Враца, като било образувана преписка №1310/2017г. В хода
на досъдебното производство се установило, че Д.И.А. възложил на В.Д. срещу
заплащане да му направи пътека за преминаване, като изравни пространството
между неговия имот и оградата на Медковско дере като му предоставил кирка и
лопата. В резултат на действията на В.Д. и Д.А. били нанесени съществени вреди
на неговото недвижимо имущество, представляващо законно изградена ограда и
бетонова площадка, находящи се в УПИ І, кв. 27, ж.к. „Медковец” по действащия
план на град Враца. Вледствие на подкопаването на имота пропаднала бетоновата
настилка и се създала реална опасност за пълното й разрушение. Бетоновата
настилка била неизползваема, тъй като поради свличането на земните маси от
откоса на отводнителния канал, направено от В.Д. по възлагане на Д.А., липсва
основата на бетоновата настилка и съществува опасност тя да се отчупи и да се
свлече дерето. Това обстоятелство възпрепятства и преминаването на линейки и
други автомобили, които обслужват лечебното заведение и е затруднен достъпа до
паркинга. Ищецът сочи, че оценява вредите на стойност от 3000 лева. Твърди, че
вредите са му нанесени вследствие от работата, възложена на ответника В.Д.,
като част от тях – подкопаване на оградата, разрушаване на бетоновата основа на
коловете, разрушаване на земния насип /откоса/ към отводнителния канал, са
причинени чрез действия, които съставляват извършване на възложената работа, а
друга част – компрометиране на бетоновата настилка и пропадането й – чрез
действия, които са по повод възложената работа и са пряко свързани с нея, т.е.
по повод изпълнението на възложената работа. Твърди, че е налице пряка връзка
между изпълнението на работата и вредоносните действия, вследствие на които са
му причинени имуществени вреди. Сочи и че свлечените земни маси са от неговия
имот. Моли искът да бъде уважен и му бъдат присъдени сторените в производството
разноски.
В срока по
чл.131 ГПК от ответникът е постъпил отговор, с който оспорва изцяло предявения
иск. Твърди, че не познава лицето В.Т.Д., като не му е възлагал да извърши
описаните в исковата молба действия. Възразява, че видеозаписите от
охранителните камери не са допустимо доказателствено средство. Твърди, че след
негова жалба до Комисия за защита на личните данни на ищеца било наредено да
демонтира част от камерите. Твърди, че след извършена от общинската
администрация през 2016г. реконструкция на отводнителния канал и в резултат на
естествени природни явления – валежи и други, по протежение на отводнителния
канал се наблюдавало свличане на земни маси.
Твърди, че изградената от ищеца ограда не е по границите на неговия
имот, а излиза извън тях, поради което твърди, че същата е незаконна.
Районен съд - Враца, като прецени доказателствата по
делото и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
Не е спорно между страните и се
установява от представените договор за покупко-продажба на недвижим имот от
08.06.2015г. между Община Враца и А.Х.И., вписан в служба по вписванията с вх.
рег. №3790/09.06.2015г. и скица на поземлен имот № 15-146682-29.03.2016г., че
имот с идентификатор 12259.1025.550 по кадастралната карта на гр. Враца,
представляващ УПИ I, кв.27, ж.к. „Медковец“ по действащия РП на гр.
Враца, в който е построена самостоятелна сграда с учредено право на строеж и с
идентификатор 12259.1025.550.1 „Амболатория за специлиазирана медицинска помощ“
е собственост на А.Х.И., както и построената в имота сграда.
От представено разрешение за строеж
№113/29.06.2018г. се установява, че на А.Х.И. е разрешено да извърши
строителство на „ограда“ в УПИ I, кв.27, ж.к. „Медковец“ по действащия РП на
гр. Враца, бул. „Втори юни“ с
идентификатор 12259.1025.550 по кадастралната карта на гр. Враца. Разрешен е
строеж на ограда с височина до 2,20 м, стоманени колони и оградна мрежа. В
разрешението е посочено, че оградата следва да бъде изградена по вътрешните
регулационни линии на имота, като откъм съседните имоти бъде разположена изцяло
в имота на възложителя.
Събрани са гласни доказателства,
като са изслушани свидетелите А.И., Х. Х., В.А., П.Г. и В.Д..
От показанията на свидетеля И. се
установява, че е посетил имотът, в който е построена процесната ограда във
връзка с работата си като служител на МВР-Враца. С колегата му били изпратени
на мястото, за да извършат проверка по сигнал. Заварили на мястото свидетеля В.,
който извършвал ремонтни дейности с кирка и лопата. Не видял изкоп, но имало
път между канала и сградата. В. им обяснил, че извършва дейностите по
възложение на друго лице, което е искало да бъде направен път, където преди е
имало път за преминаване.
Свидетелят Г. е разяснил, че ръководил
и е участвал в ремонта на канала, който се намира от едната страна на имота на
ищеца. Посочил, е че при извършване на ремонтните дейности са заравнили склона
над канала под 45 градуса, където е било възможно. Също така е изложил, че
денивелацията между оградата и нивото на канала е голяма, като докато те са
работили между болницата и канала не е имало път, не имало и свлечени земни
маси между поликлината и канала. Разяснил е изрично, че при почистване на
склоновете над канала от растителността, е използван багер, който се е движил
само от лявата страна на канала, срещу болницата и не е минавал под оградата на
болницата. Преди два месеца забелязал, че имало натрупана земна маса върху
мрежата, ограждаща канала.
Свидетелят В.Х. е посочил, че на
18.03.2018г. е бил в болницата, по повод своя работа, и е видял В. да копае под
оградата на сградата, над канала, с което подкопавал оградата и бетона. След
като му направил забележка да спре, разбрал, че Д.А. е възложил на В. да копае,
като му е дал и инструменти за това. Също така е потвърдил казаното от свидетеля Г.,
че при завършване ремонта на канала, между оградата на болницата и канала не е
имало пътека за преминаване, а е било стръмен бряг. Вследствие на изкопаванато,
извършено от В., били оголени бетоновите стъпки, с които са захванати коловете,
били оголени и оградата е започнала да се свлича. Преди да започне изкопаването
от страна на В., откосът бил с наклон 45 градуса.
От показанията на свидетеля Х. Х. се
установява, че същият живее в съсдство с процесния имот и е наблюдавал, че след
ремонта на канала при преминаване на коли по черния път, който е без изход, и
свършва до паркинга на болницата, земята се е свличала към канала, тъй като
самият път имал наклон в тази посока.
Свидетелят
В. със своите показания, установява обстоятелството, че е извършвал изкопни
работи между оградата на болницата в имота на ищеца и канала по възложение на Д.,
който има къща в близост, и който му е предоставил инструментите за това и му
заплатил 10 лева. Било му казано да изкопае пътека между оградата на болницата
и канала, като това извършил като вземал пръст под оградата и я хвърлял към
дерето. Дошли полицаи, които му казали да спре да копае, след като няма разрешение.
Повикали Д. и разговаряли и с него за изкопа и дали има разрешение за това.
Изкопаната от него пътека била от улицата до края на болницата, около 25 метра
дълга и 80 см. широка.
По делото е изслушано и прието
заключение на съдебно-техническа експертиза. Вещото лице е посетило имота на
място и е констатирало, че оградата е съобразена с издаденото разрешение и е
изградена по вътрешните регулационни линии на имота, като е по-навътре в имота
с 0,5м. откъм Медковско дере при т.4 от приложения към заключението трасировъчен карнет. При
огледа е установило също така, че на северозападната страна на имот
12259.1025.550 под прозирната ограда, по цялата й дължина, има отнемане на
земна маса от ската на насипа по оградата, като същата е вследствие човешко
въздействие, тъй като отсрещният скат бил оформен и обрасъл с растителност.
Поради отнемането на земната маса под оградата последните три бетонови
фундамента под металните колони, с които е укрепена са без опора. Разяснило е,
че причината за продължаващото и към настоящия момент свличане на земни маси от
под оградата, е следствие от нарушаване с първоначалното отнемане на земна маса
на откоса на терена и с това нарушаване на ъгъла на вътрешно триене на земните
маси, поради което те са загубили своята устойчивост и земната маса от горната
част на откоса е започнала да се свлича. За укрепването на оградата към този
момент е необходимо изграждане на стоманобетонова подпорна стена. Имало видимо
слягане от 2 см. между две бетонови ламели от вертикалната планировка, като към
момента нямало пукнатини по бетона от слягане на земната основа, но същата е
подкопана вследствие от отнемането на земни маси. Вещото лице в заключението си
е посочило, че е установило слягане на бетоновата площадка и за укрепването на
същата следва да бъде изградена подпорна стена. Също така е посочило, че върху
терена, представляващ откос към Медковско дере е осъществено физическо
въздействие, изразяващо се в отнемане на земна маса от насипа за оформяне на
пътека за преминаване. Изготвило е количествено стойностна сметка, че за
укрепване на откоса е необходимо да бъдат извършени СМР на стойност 6473,64
лева. В съдебно заседание вещото лице е дало допълнителни разяснения, като е
посочило, че към момента откосът е почти вертикален, като е извършено
изкопаване по цялото продължение на оградата. Такъв откос не е възможно да се
формира естествено, а е следствие на изкопаване. Изрично е посочило, че когато
скатът е имал естествен откос, не е било необходимо изграждането на подпорна стена,
като счита, че естествения откос на ската е около 30 градуса, като го съпоставя
и с скатът от другата страна на канала, който е мястото е по-широко. Също така
е разяснило, че слягането на терена не може да бъде следстве от преминаване на
камиони и други автомобили, като със сигурност уплътняването няма да е
равномерно. Оспорването на заключението от ответника е формално, не се посочени
конкретни аргументи за неговата неправилност, нито е поискано изготвянето на
повторна експертиза или другата такава, която да провери неговите изводи и
констатации, поради което съдът приема, че заключението е компетентно
изготвено.
Други относими и допустими
доказателства не са събрани. Приложените документи от пр.пр. 1310/2017г. на
РП-Враца не могат да бъдат ценени в
настоящото производство, тъй като представляват свидетелски показания и
експертни заключения, които не са събрани по предвидения за това в ГПК ред.
Представеното решение на Комисията за защита на личните данни не е относимо към
спорния предмет.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира от правна страна следното:
Предявен е
иск с правна квалификация чл.49, вр.чл.45 ЗЗД.
Според чл.
49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за
вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае
се за уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за
вреди, причинени виновно от другиго, за разлика от деликтната отговорност за
лични виновни действия по чл. 45 от ЗЗД. Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е
обективна в смисъл, че тя не произтича от вината на възложителя на работата, а
от тази на изпълнителя на същата.
За да бъде
ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е необходимо наличието на
следните предпоставки: 1) правоотношение по възлагане на работа, 2) осъществен
фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на
работата с необходимите елементи /деяние, вреда – имуществена и/или
неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина/,
3) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на
възложената му работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на
възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които
произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата,
или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са
пряко свързани с нея (така – ППВС № 9/1966 г.).
Във всички
случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното
(чл.45, ал.2 от ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори
презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия
извършител. Противоправността не подлежи на доказване, доколкото изводът за
наличието й не е фактически, а представлява правна преценка на деянието,
вредата и причинната връзка между тях от гледна точка на действащите
разпоредби. Останалите елементи от фактическия състав трябва да се докажат от
претендиращия обезщетението, съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест – арг. от чл. 154, ал.1 от ГПК. Неустановяване на
самоличността на прекия извършител не е основание за освобождаване от
отговорност. В доказателствена тежест на ответника е да докаже наведените от
него възражения.
Установи се безспорно
по делото от показанията на свидетелите В.Д., В.Х., А.И., че по възлагане от
страна на Д.А. е извършено изкопаване на откоса между оградата, собственост на
ищеца, и канала, за изграждане на пътека по цялото протежение на оградата. Също
така от безпротиворечивите показания на свидетелите се установи, че такава е
изкопана, като склонът между оградата и канала е станал с много голям наклон.
От изслушаната по делото експертиза, чието заключение съдът е приел за компетентно
и пълно изготвено, се установява, че след оглед на място е констатирано, че е
изградена такава пътека, чрез изкопаване на земните маси и увеличаване наклона
на ската, което е довело до естествен процес на свличане на земна маса от под
оградата, с което се нарушава нейната стабилност и е довело до слягане не само
на оградата, но и на бетоновата площадка. Поставените бетонни колове за
укрепване на оградата на места нямат опора и са във въздуха. Неоснователно е
възражението на ответника, че свличането е следствие от извършения ремонт на
канала. Свидетелят Г. е разяснил, че при ремонта са спазени изискванията на
закона и е проведен съответен контрол за това, извършено е заравняване и
почистване на склоновете над реката, като от страната под болницата не е
минавала тежка техника, а същата е почиствала брега от другата страна на
канала. Също така при изявлението си свидетелят е посочил, че откосът е бил
заравнен под 45 градуса, където това е било възможно, което не противоречи на
изказаното от вещото лице мнение, че от страната към болницата не е било
възможно откосът да е 45 градуса, а е бил около 30. Свидетелят изрично е
посочил, че наклонът е бил 45 градуса само където е било възможно. Не е
основателно и твърдението на ответника, че свличането на земната маса е
следствие от минаване на тежка техника, от минаване на коли и автомобили по
пътя и бетоновата площадка. Вещото лице изрично е посочило, че не е възможно
теренът да се уплътни равномерно от такова въздействие, нито да се получи
свличане от него. След като това не е възможно, то не може вследствие от
естествени процеси да се оформи пътека между оградата на сградата и дерето, а
беше безспорно установено, че такава има към настоящия момент. От показанията
на доведения от ответника свидетел Х. Х. се установява само, че според него
встрани от черния път, който минава покрай къщата му и свършва до бетонната
площадка на болницата е имало свличане към реката на земна маса. Както и е
единствения свидетел, който заявява, че към момента няма пътека до оградата над
канала, поради което в тази част съдът не кредитира неговите показания като
достоверни. Вещото лице в заключението си е посочило, че слягането на оградата
и бетонната площадка е следствие от физическо въздействие по отнемане на земна
маса за оформяне на пътека, с което е нарушен ъгъла на вътрешно триене на
откоса и неговата устойчивост, което е довело до последващо и продължаващо
свличане на земни маси от горния край на откоса към канала. С оглед изложеното,
по делото е установено, че е налице причинна връзка между оформянето на пътека
чрез отнемане на земна маса и нарушаване устойчивостта на терена, което е
довело до слягане на оградата и бетонната площадка. Неоснователно е
възражението на ответника, че оградата не е изградена в границите на имота на
ищеца. Вещото лице е установило, че същата е изградена по вътрешните линии на
имота, а на едно място влиза в имота на ищеца с 0,5м.
Поради
изложеното съдът счита, че е установено наличието на предпоставките за
ангажиране на отговорността на ответника за заплащане на причинените от него
вреди, чрез действията на лице, извършило работа по негово възложение. Установи
се, че Д.А. е възложил на В.Д. срещу заплащане да оформи пътека между оградата
на болницата в имот 12259.1025.550 и канала, като същият за целта е свлякъл
земна маса от горния край на склона под оградата към дерето. Доказа се, че с
тези действия е била нарушена устойчивостта на терена, което е довело до
слягане на оградата и бетоновата площадка в имот 12259.1025.550, които се
установи че са собственост на ищеца. Вследствие от засягането на оградата и
площадката е необходимо тяхното укрепване, като вещото лице е посочило, че
стойността на необходимите за това СМР е 6473,64 лева. Както е било посочено
още при разпределяне на доказателствената тежест във всички случаи на
непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл.45,
ал.2 от ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията,
което не е сторено от ответника.
Претендираната
от ищеца сума е 6000 лева, която е по-ниска от посочената от вещото лице
стойност за поправяне на причинените вреди, поради което искът следва да бъде
уважен изцяло.
На ищецът следва да бъдат присъдени
сторените от него разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК с оглед уважаването на
иска изцяло, като на отвеникът не се дължи заплащане на разноски. Ищецът е представил списък по чл.80 ГПК, както
и доказателства за реално извършени разноски /вноски бележки и договор за
правна защита и съдействие с отбелязване за заплатено възнаграждение в брой/.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 680 лева, представляваща
сторени в производството разноски за държавна такса, призоваване на свидетели,
депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на
основание чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД Д.И.А.,
ЕГН **********, адрес ***, да
заплати на А.Х.И., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 6000 лева /шест хиляди
лева/,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие от
работата, възложена от ответника на В.Д., изразяващи се в подкопаване на
оградата в имот 12259.1025.550 по кадастралната карта на гр. Враца, разрушаване
на бетоновата основа на коловете, слягане на бетоновата площадка в имота, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 30.05.2018г. до окончателното й
изплащане, както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК разноски по делото в размер
на 680 лева /шестстотин и осемдесет
лева/.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Враца в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: