ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 500
гр.Плевен,
21.03.2022 г.
Административен
съд – Плевен – втори касационен състав, в закрито заседание на двадесет и първи март две хиляди двадесет и
втора година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДАНИЕЛА ДИЛОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1.
ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА 2.
СНЕЖИНА ИВАНОВА |
като изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по
касационно административно дело № 446/2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 78, ал. 7 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК) във вр. с чл. 144
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Делото е
образувано по касационна жалба на Н.Д.Х.,*** чрез адв Д. срещу решение
№148/17.03.2021 г. по адм. дело № 604 по описа за 2020 г. на АС Плевен, в
частта, в която е отхвърлена исковата молба и по касационна жалба на ГДИН
–София чрез юрк у.срещу решение №148/17.03.2021 г. по адм. дело № 604 по описа
за 2020 г. на АС Плевен, в частта, в която ГДИН е осъдена да заплати
обезщетение в размер на 450 лева , за претърпени неимуществени вреди в резултат
на поставяне в неблагоприятни условия на живот в нарушение на изискването за
жилищна площ за периода от 10.05.2019 г. – 14.02.2020 г..
С определение № 1604/26.10.2020 г. по и. адм. дело № 604 по описа за 2020
г на АС Плевен съдът е назначил адв. А. Д.
*** за служебен защитник.
С решение № 398/06.07.2021 г. година втори
касационен състав при Административен съд –Плевен е оставил в сила решение № 148/17.03.2021 г. постановено по
и.адм.д. № 604/2020г. по описа на Административен съд – Плевен.
По делото е постъпило писмо с вх. № 735/22.02.2022 година от председател на Националното бюро за правна
помощ, с което е поискал от съда на основание чл.189 от НПК и чл.81 във вр. чл.78, ал.7 от ГПК във вр. с чл.27а от ЗПП, да бъдат присъдени на НБПП разноските
за възнаграждение за адвоката, предоставил правна помощ по настоящото
дело и след влизане в сила на съдебния акт, да бъде издаден изпълнителен лист.
Към писмото е приложено решение на председателя
на НБПП № ПЛ—1090-24433/2021 от 09.12.2021 година, с което на адвокат адв А.Д. е определено
възнаграждение от 360 лева за осъщественото процесуално представителство к.адм.
дело № 446/2021 по описа на АС Плевен.
Искането е изпратено за становище на страните, като е представен писмен отговор от ответника ГДИН,
в който се посочва, че същото е недопустимо, тъй като НБПП не е страна в
производството, а в случай, че е допустимо, то е неоснователно.
Съдът като съобрази искането и закона, намира същото за неоснователно, по
следните съображения:
Искането на Националното
бюро за правна помощ е допустимо - подадено е от администрацията, която
организира - чл. 6, ал. 2 ЗПП, и заплаща предоставената правна помощ - чл. 39 ЗПП.
Съгласно чл. 27а ЗПП в
определените със закон случаи лицата, на които е предоставена правна помощ,
възстановяват на Националното бюро за правна помощ направените разноски.
Правната помощ се финансира от държавния бюджет в интерес на правосъдието, за
да се гарантира равен достъп до правосъдие на лицата, които нямат средства за
заплащане на адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 94 ГПК, субсидиарно
приложим на основание чл. 144 АПК, адвокатската защита с характер на правна
помощ е безплатна. В същия смисъл са разпоредбите на чл. 2 и чл. 22 от ЗПП.
Административно-процесуалният
кодекс не съдържа разпоредба, която да урежда дължимостта на разноските за
предоставена правна помощ. С оглед на това приложение следва да намерят,
доколкото е възможно, разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс. Съгласно
чл. 94, ал. 1 ГПК правната помощ, състояща се в адвокатска защита, е безплатна.
Само в случаите на лишаване от вече предоставена правна помощ при условията на
чл. 97, ал. 1 ГПК съдът осъжда получилото правна помощ лице да внесе всички
суми от плащането, на които е било освободено. Настоящият случай не е такъв.
Разпоредбата на чл. 78, ал. 7 от ГПК предвижда две възможности за възстановяване на направените от НБПП
разноски: ако претенцията на лицето, което е получило правна помощ, бъде
уважена, изплатеното адвокатско възнаграждение се присъжда в полза на
Националното бюро за правна помощ съразмерно с уважената част от иска; в
случаите на осъдително решение лицето, получило правна помощ, дължи разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска. Пред настоящата инстанция е подадена
касационна жалба от страна на лицето, получило правна помощ, но същата не е
уважена, за да се присъждат разноски за настоящата инстанция на НБПП. Втората
хипотеза визира специфичния случай на осъдително решение срещу лицето, което е
получило правна помощ, когато то дължи разноски съразмерно с отхвърлената част
от иска. Тази хипотеза също не е налице. В настоящия случай не е налице
осъдително решение срещу лицето (нито на тази, нито на първа инстанция),
получило правна помощ.
Съдът намира, че неотносими
към настоящото дело са и разпоредбите на чл. 189 от Наказателно-процесуалния
кодекс (НПК). Наказателно-процесуалния кодекс не е приложим в производството по
административни дела.
Предвид горепосоченото
не следва да бъдат присъдени в полза на НБПП разноските за възнаграждение за адвоката, предоставил
правна помощ по настоящото дело и искането следва да бъде отхвърлено.
Мотивиран от горното и
на основание чл. 78, ал. 7 ГПК във вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Отхвърля искане вх. № 735/22.02.2022 година от
председател на Националното бюро за правна помощ, за присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение за оказана от адв. А. Д. правна помощ по к.адм. дело № 446 по описа за
2021г. на Административен съд -Плевен.
Препис от определението
да се изпрати на молителя.
Определението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: п ЧЛЕНОВЕ:
1. п 2.
п