№260005
гр.
Силистра, 22.01.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Силистренският окръжен
съд, в открито заседание на дванадесети януари две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Василева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Добринка Стоева
2. Огнян Маладжиков
при
секретаря Ели Николова, като разгледа докладваното от младши съдия Маладжиков
в.гр.д. № 421 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Ш.А.Д.
и С.А.С. против Решение № 260019 от 20.10.2020 г. по гр.д.№ 50/2020 г. на
Дуловския районен съд, с което е отхвърлен искът на жалбоподателите срещу Ю.С.С.
за прогласяване нищожността, поради липса на съгласие, на договора за дарение
от 18.11.2003 г., обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот №
23, том V, рег. № 4071, дело № 600 от 18.11.2003 г. на нотариус К.К. с рег.№
351 на НК и район на действие – Районен съд Дулово, с който З.Ю.И., починала на
16.09.2009 г., е дарила на Ю.С.С. следните свои недвижими имоти, а именно: НИВА
с площ от 9,999 дка, трета категория, съставляваща имот № 010053, находяща се в
местността „РАЙМАН”, в землището на с. Чернолик, с ЕКАТТЕ 81150, общ. Дулово,
при граници и съседи: имоти с № 010025, 010010, 010052, 000053 имотът е
образуван от имот № 010024; и НИВА с площ от 19,908 дка, четвърта категория,
съставляваща имот № 036004, находяща се в местността „БОСТАНЛЪК”, в землището
на с. Чернолик, с ЕКАТТЕ 81150, общ. Дулово, при граници и съседи: имоти с № № 036003,
036025, 036005, 036026.
За да постанови обжалвания акт, Дуловският районен съд е приел, че
дарителката З.И се е явила лично пред нотариуса и се е подписала пред него,
поради което предявеният иск се явява неоснователен и недоказан.
Жалбоподателите, чрез техния
процесуален представител, поддържат, че обжалваното решение е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано поради нарушения на материалния закон и
съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Излагат доводи за
неправилен доказателствен анализ от страна на първоинстанционния съд, в
резултат на който се е стигнало до грешни фактически и правни изводи. Молят за
отмяна на решението и постановяването на друго, с което да се уважи исковата им
претенция. Претендират разноски за двете инстанции.
Процесуалният представител на
въззиваемия Ю.С. не депозира писмен отговор, в съдебното заседание оспорва
жалбата, моли за потвърждаване на обжалваното решение.
Силистренският окръжен съд, като взе
предвид твърденията на страните, събраните доказателства и относимите законови
норми, намира от фактическа и правна страна следното:
Решението на Дуловския районен съд е
валидно и допустимо, но неправилно, а въззивната жалба срещу него е
основателна.
Районният съд е сезиран с
облигационен иск по чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД за прогласяване нищожността на
договор за дарение на недвижими имоти, поради което възражението на ответника
за придобиването им по давност е недопустимо – липсва правен интерес от него.
Показателен е фактът, че изводите на първоинстанционния съд по това възражение
не са намерили място в диспозитива на съдебния акт. Не намират, защото спор за
собственост не е въведен в предмета на делото. Мотивите, с които е взето отношение
по придобивната давност, са неотносими, но не оказват влияние върху
допустимостта на произнесеното решение по иска за нищожност.
Дарението на недвижим имот се
извършва с нотариален акт – чл. 18 от ЗЗД. Към 18.11.2003 г. е действал
отмененият с ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г. ГПК (обн. 1952
г.). Съгласно чл. 474, ал. 4 от ГПК-отм. за издаването на нотариален акт се
изисква лицата, чиито изявления следва да се удостоверят в него, да се явят
лично пред нотариуса, който проверява самоличността и дееспособността им. След
това прочита на участващите лица съдържанието на акта и ако те го одобрят,
същият се подписва от тях пред нотариуса – чл. 475, ал. 1, изр. 2, пр. 1 от ГПК-отм.
Вещото лице е категорично, че
подписът, положен от името на дарителката З.И., не е изпълнен от нея. За
опровергаване на неговото заключение пред районния съд са разпитани свидетели.
Показанията на свидетеля С.И., брат на З.И., са изцяло неотносими към договора
за дарение.
Свидетелят С.Ю. е племенник на
дарителката и баща на дарения ответник Ю.С.. Той е взел участие в нотариалното
производство като законен представител на сина си и от негово име е приел
дарението, което дава основание на въззивния съд да счита този свидетел за
заинтересован от изхода на делото. Дадените от него показания са за
обстоятелствата по чл. 475, ал. 1, изр. 2, пр. 1 от ГПК-отм.: че нотариусът е
попитал З.И. за нейното съгласие, тя казала „да“ и се е подписала.
Съдът счита, че чл. 194, ал. 1 от ГПК е приложим не само при инцидентно
оспорване на документи, а и когато истинността на документ, обективиращ
формален договор, се явява главен предмет на делото. По силата на тази норма са
допустими свидетелски показания за проверка истинността на документите, но с нея
не се дерогира абсолютната забрана по чл. 164, ал. 1, т. 1 от ГПК за
установяването на правни сделки, за чиято действителност законът изисква писмен
акт. На практика точно това е целено с недопустимите показания на
заинтересования свидетел С.Ю.. Свидетелствайки за реда по чл. 475 от ГПК-отм.,
който, ако не е спазен, води до нищожност на нотариалното действие (чл. 472 от ГПК-отм.), е направен опит да се заобиколи абсолютната забрана по чл. 164, ал.
1, т. 1 от ГПК.
Свидетелят К.К. е нотариусът
изповядал сделката. Счита експертното заключение за абсурдно, като предлага
следните хипотези, при които то би било вярно: 1) З.И. да не се е явила въобще;
2) вместо нея да се е явило друго лице; 3) някой, който е придружавал дарителката,
да е положил подписа вместо нея. Първите два варианта според нотариуса са в
„границите на фантастиката“. Теоретично възможна и неизключена приема да е само
третата хипотеза и във връзка с нея прави доказателствен анализ, който излиза
извън същината на гласното доказателствено средство, тъй като свидетелят няма
правомощието да прави анализ на фактите, а е призован само да предостави
сведения за тях. Като свидетелско показание може да се възприеме единствено
изказването му, че „ченгелчетата“ в нотариалния акт са правени от З.И. с лявата
ѝ ръка, че те представляват истинският ѝ подпис, давайки му оценка
обаче, че той не е същински подпис, а някакво графично изображение. Споделя, че
много хора, придружители на страни по сделките, правят добросъвестни опити да
ги подпишат под предлог, че „той, тя не може да пише, има паркинсон, трепери,
не му държи ръката“. И оставен да продължи с квазидоказателствения анализ и
доводите си свидетелят добавя, че: „В такива случаи, този който се опитва, той
ще направи един подпис, който ще прилича на този, за който вещото лице казва,
че е неин (на З.И. в сравнителния материал), а не тия ченгелчета“.
Съдът намира, че колкото и да са в границите на фантастиката,
предложените от нотариуса хипотези са все такива, които биха могли да доведат
до съмнение за осъществено от обективна страна престъпление по чл. 310, ал. 1
вр. чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1, пр. 1 от
НК. Съгласно чл. 292, ал. 1, т. 1 от НК наказуемостта за престъплението
лъжесвидетелстване отпада, когато лицето, ако каже истината, би обвинило себе
си в престъпление. Ето защо предупреждението на Дуловския районен съд за
наказателната отговорност по чл. 290, ал. 1 от НК, съвсем не гарантира
истинността на свидетелските показания до степен, че да може съдът безрезервно
да им се довери. Според въззивната инстанция този свидетел е крайно
заинтересован, но не от изхода на делото, а от това да даде показания в насока,
че е изпълнил законосъобразно делегираните му от държавата обществени функции.
И понеже осъществяването на тези функции е абсолютно необходимо за спазване на
законовите изисквания за действителност на правните сделки по чл. 18 от ЗЗД, то
и неговите показания в частта, че е спазил реда по чл. 475 от ГПК-отм., се
явяват недопустими на основание чл. 164, ал. 1, т. 1 от ГПК и не могат да бъдат
взети предвид за установяване на този факт.
Окръжният съд намира, че по делото не са събрани допустими и достоверни
доказателствени средства, които да опровергаят експертното заключение, че З.И.
не е подписала договора за дарение. Вещото лице безпристрастно, компетентно и
научно обосновано е изложило съображенията за крайния си извод, който е
очевиден и за лица с неспециални знания из областта на почерковите експертизи.
Експертът подробно и със специфичната терминология е описал изследвания подпис,
неговите общи и частни признаци, които свидетелят Костов уместно оприличава на
„ченгелчета“. За сравнителен материал са ползвани подписите на лицето от
заявленията за издаване на документи за самоличност. Същите съдът определя като
свободни образци с много висока степен на сигурност, че изхождат от З.И. Вещото
лице отбелязва, че подписът ѝ е изпълняван в два варианта. Първият,
изцяло читаема буквена транскрипция – изписване на думата „Зеке“, е ползван в
заявление за издаване на документ за самоличност от 2000 г. Колкото и да е
„обикновен по строеж“, според специфичната терминология, и с ниска степен на
обработеност, ниска координация на движенията и забавен темп на изписване – все
общи признаци, подписът видимо и за неексперт няма нищо общо с този от
процесния нотариален акт. Следва да се има предвид, че като сравнителен
материал за този първи вариант на изписване е ползван не един, а четири
свободни образци на подписа. Вторият вариант е взет от заявленията за издаване
на документи за самоличност през 2004 и 2005 г. Тези подписи представляват
„добре изразена монограмна част – изписват се главни букви „З“ и „Ю“,
следващи…“ Именно фактът, че в две различни заявления от различни години З.И. е
полагала един и същи вариант на подписа си, говори за устойчивост, за утвърден
в съзнанието ѝ маниер на подписване. Това, че и този вариант е с ниска
степен на обработеност, намира логично обяснение в нормалната за възрастта и
социалното ѝ положение липса на интензивна писмена практика. По-важното
е, че последните две заявления хронологично следват издадения нотариален акт от
2003 г., което изключва хипотезата, че дегенеративни здравословни процеси са
причината през 2003 г. З.И. да се е подписвала с „ченгелчетата“, при положение
че през 2000 г. се е подписвала като „Зеке“. Щом 2004 и 2005 г. тя е имала
възможност да положи девет четливи подписа с устойчиви общи и частни признаци,
коренно различни от изследвания подпис, значи не възрастта е причина за „ченгелчетата“
от 2003 г. Съвкупността от 13-те свободни образци на подписа, формиращи двата
варианта: единият, ползван преди 18.11.2003 г., а другият – след тази дата,
убедително потвърждава извода на експерта, че подписът в нотариалния акт не е
изпълнен от Зекие Исмаил. Изключено е точно на 18.11.2003 г., тя да е решила да
ползва трети вариант, защото ясно личи, че при подписването си в значими и
важни документи (свободните образци), лицето се е старало да изпише четимо
някакви букви от името си: в първия вариант – „Зеке“, във втория – „З“ „Ю“ и
други елементи; докато „ченгелчетата“ не наподобяват на нищо.
Съдът приема заключението на вещото лице изцяло, включително по втория
въпрос, че подписът върху договора за доброволна делба от 01.10.2003 г. също не
е положен от З.И. Впрочем, за този извод дори не са били необходими експертни
знания, предвид поставената вместо подпис заврънтулка, прогресираща в нещо като
спирала. В същото време основателно адв. Н. обръща внимание, че този договор не
е предмет на делото. Обаче, обстоятелството, че същият е сключен само месец и
няколко дни преди оспорвания нотариален акт, затвърждава още повече извода, че
З.И. не се е подписала като дарителка, тъй като прави вероятно предположението,
че зад материалната подправка на подписите в двата документа стоят едни и същи
незаконосъобразно проявили се интереси.
Още едно обстоятелство затвърждава убедителността на експертното
заключение. Според вещото лице изследваният подпис в нотариалния акт за дарение
най-вероятно е изпълнен с дясна ръка. Доказва се чрез тримата свидетели, че към
2003 г. З.И. е била без дясна ръка. За това обстоятелство свидетелските
показанията са допустими и съдът им дава вяра. Внимание заслужава „доводът“ на
свидетеля Костов, че подписите на лицето, ползвани за сравнителен материал, не
могат да бъдат изпълнени с лява ръка „от неграмотно лице, което не е учило в
българско училище“, защото „Тази жена е родена 1930 г., когато тук е било
Румъния.“ и според него, ако тя има някаква начална грамотност, щеше да е
румънска, а не българска. Интересно как изобщо е допуснал това неграмотно лице,
което не е учило в българско училище, защото е родено 1930 г. в с. Чернолик,
тогава в румънска територия, с начална, ако изобщо я има, румънска грамотност,
а не българска, да участва в нотариалното производство без преводач и без
полагане на отпечатък от пръст, нарушавайки по този начин чл. 475, ал. 2 и чл.
478 от ГПК-отм. Все основания по чл. 472 от ГПК-отм. за нищожност на
нотариалното действие. Окръжният съд счита, че няма как едно и също лице да
губи грамотността си за пред полицията, когато трябва да полага подписите си в
документите за самоличност, а за пред нотариуса, където обичайно се случвало
придружителите да правят опити да подписват страните по сделките, същото лице
да е „възстановило“ грамотността си, така че да не става причина за усложняване
охранителното производство. Не е ясно защо свидетелят счита, че полицейските
служители биха допуснали някой друг да подписва документите на заявителите, вместо
те самите.
Въззивният съд намира, че договорът за дарение е нищожен поради липса на
съгласие от страна на дарителката – чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД. Искът следва
да се уважи, което налага отмяна на обжалваното първоинстанционно решение.
В тежест на ответника следва да се възложат разноските на ищците за
държавната такса за първата инстанция 50 лева, 720 лева с ДДС за
представителство от адвокат, 10 лева за съдебни удостоверения, 110 лева за
експертиза, 25 лева държавна такса за въззивното обжалване, или общо 915 лева.
Водим от гореизложеното, Силистренският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260019 от 20.10.2020 г. по гр.д.№ 50/2020 г. на
Дуловския районен съд и вместо него
ПРОГЛАСЯВА по иска на Ш.А.Д. и С.А.С. предявен против Ю.С.С. , че
договорът за дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 23, том
V, рег. № 4071, дело № 600 от 18.11.2003 г. на нотариус Константин Костов с
рег.№ 351 на НК и район на действие Районен съд Дулово, който нотариален акт е
вписан в СВ-Дулово под вх.№ 1216, акт № 77, том ІV, дело № 730/2003 г., Е
НИЩОЖЕН поради липса на съгласие у З. Ю.И., починала на 16.09.2009 г., да надари
Ю.С.С. със следните недвижими имоти:
НИВА с площ от 9,999 дка, трета категория, съставляваща имот № 010053,
находяща се в местността „РАЙМАН”, в землището на с. Чернолик, с ЕКАТТЕ 81150,
общ. Дулово, при граници и съседи: имоти с № 010025, 010010, 010052, 000053
имотът е образуван от имот № 010024; и
НИВА с площ от 19,908 дка, четвърта категория, съставляваща имот №
036004, находяща се в местността „БОСТАНЛЪК”, в землището на с. Чернолик, с
ЕКАТТЕ 81150, общ. Дулово, при граници и съседи: имоти с № № 036003, 036025,
036005, 036026.
ОСЪЖДА Ю.С.С. да плати общо 915 лева (деветстотин и петнадесет лева) на Ш.А.Д.
и С.А.С. за сторените от тях разноски по гр.д.№ 50/2020 г. на ДлРС и в.гр.д.№
421/2020 г. на СсОС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС при условията на чл.
280 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.