Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.София, 18.07.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на десети май през две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Калина Анастасова
ЧЛЕНОВЕ: Красимир Мазгалов
Мл.съдия: Боряна Воденичарова
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело
№11365 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващи от ГПК.
С решение от 26.09.2017год.,
постановено по гр.дело №80947/2015год. по описа на СРС, ГО, 71 с-в е признато
за установено по реда на чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.286 ЗЗД и
чл.36, ал.2 ЗАдв, че Българска агенция по безопасност на храните дължи на
Адвокатско дружество „Ц.и М.“ сумата от общо 5396,70 лева ведно със законната
лихва върху тази сума считано от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК-
07.10.2015г. до окончателното изплащане, от които 5280 лева- неизпълнено
задължение на възложителя- ответник по договор №25/07.04.2014г. за извършване
на правнообслужване да заплати договорено адвокатско възнаграждение на
изпълнителя- ищец съобразно чл.2, Раздел І от договора за осъществено правно
представителство по 10 броя дела, за които са издадени 10 броя данъчни фактури
от ищеца от 31.03.2015г. и сторени разходи по воденето на делата в размер на 116,70
лева, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д.№60194/2015г. на СРС, 71 състав, като ответникът е
осъден да заплати на ищеца сумата от 887,93 лева разноски по исковото
производство и 843,93 лева разноски в заповедното производство. Издадената на
13.10.2015г. заповед за изпълнение е частично обезсилена в частта за присъдена главница за сумата над
5396,70 лева до 7196,70 лева.
С
определение №407668/15.05.2018г. по гр.дело №80947/2015год. по описа на СРС,
ГО, 71 с-в е оставена без уважение молбата на ищеца за изменение на
постановеното по делото решение в частта за разноските по реда на чл.248 ГПК.
Срещу така
постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК
въззивна жалба от ответника Българска агенция по безопасност на храните.
Жалбоподателят поддържа, че между страните не са сключвани отделни договори за
правна защита и съдействие по всяко от процесните дела, каквото било
изискването на т.2, Раздел І от договора от 07.04.2014г. Липсвало и валидно
упълномощаване от страна на Агенцията за представителство по делата. Ищецът не
представил доклад и протокол по делата. Моли решението на СРС да бъде отменено,
а искът– отхвърлен. Претендира разноски.
В
подадения в срок отговор на въззивната жалба въззиваемият ищец оспорва същата и
моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Подадена е
и частна жалба от ищеца срещу постановеното от първоинстанционния съд
определение по реда на чл.248 ГПК, с което е отхвърлено искането за изменение
на обжалваното решение в частта за разноските. Частният жалбоподател твърди, че
размерът на договореното адвокатско възнаграждение съответства на усилията на защитата при упражняването на
процесуалните права на ищеца. Поддържа, че всъщност в случая се касае за десет
отделни обективно кумулативно съединени иска, като при определяне на минимално
възнаграждение за всеки от тях, сумата би надхвърлила значително уговореното
между страните адвокатско възнаграждение. Претендира отмяна на обжалваното
определение и изменение на
първоинстанционното решение в частта за разноските, като на ищеца бъдат
присъдени разноските за адвокатско възнаграждение в пълен размер.
В
подадения в срок отговор на частната жалба ответникът оспорва същата като
неоснователна. Поддържа, че не е налице хипотеза на обективно кумулативно
съединяване на искове, а е предявен един общ иск. Претендира отхвърляне на
частната жалба и потвърждаване на обжалваното определение по чл.248 ГПК.
Софийски градски съд, след като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните
жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните части. Не е
допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК
въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и
във връзка с доводите във въззивните жалби е
необходимо да се добави и следното:
Предвид характеристиките на договора
за правна защита и съдействие между адвокат и клиент, този договор може да се
окачестви като вид договор за поръчка. В закона липсва изискване за валидността
на този договор същият да е в писмена форма, а за разлика от типичния договор
за поръчка, при който възнаграждение се дължи само ако такова е изрично
договорено (чл.286 от ЗЗД), при договора между адвокат и клиент възнаграждение
се дължи дори когато такова изрично не е договорено (по аргумент от
разпоредбата на чл.36, ал.3 от ГПК. Съгласно т.2 от Раздел І от сключения между
страните договор №25/07.04.2014г., при поискване от възложителя за
осъществяване на процесуално представителство пред съд….възложителят
упълномощава изпълнителя конкретно за всеки отделен случай, като конкретните
условия на поръчката и дължимото възнаграждение се уговарят между страните
допълнително въз основа на отделен договор за правна защита и съдействие по
образец от САК и съобразно нормативно определените размери на адвокатско
възнаграждение, установени в Наредба №1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. С представеното по делото пълномощно (л.80 от
първоинстанционното производство) представляващият ответника е упълномощил
ищцовото дружество да представлява ответника по „всички
административнонаказателни съдебни производства, по които въззиваема страна е
ОДБХ- Софийска област“. Ищецът е изготвил и представил на възложителя по
процесния договор доклад, който е приложен по делото. Предвид изложеното и след
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства настоящият състав
достига до същите правни изводи като първоинстанционния съд- че между страните
са сключвани отделни договори за процесуално
представителство по процесните десет дела, ищецът- изпълнител е изпълнил
задълженията си по процесуалното представителство по тези дела и следователно
има правото да получи възнаграждение в договорените размери, а именно-
минимално определеното в Наредба №1/2004г. на ВАдвС. Действително, впоследствие
поръчката е оттеглена и договорът прекратен, но това не освобождава доверителя
от задължението да заплати възнаграждение и разноски на изпълнителя съгласно
чл.288, ал.1 от ЗЗД. Не се установява оттеглянето да е поради неточно
изпълнение на поръчката или същото да е било невъзможно. Следователно доводите
на въззивника във връзка с липсата на отделни договори за правна защита и
съдействие по посочените в исковата молба десет броя дела, не могат да бъдат
споделени.
Неоснователно е и възражението на
въззивника- ответник относно упълномощаването на ищеца- липсата на изходящ
номер на пълномощното, въпреки вътрешните правила на ответника, не е елемент от
фактическия състав на упълномощаването и то е валидно учредено с представеното
по делото пълномощно. Истинността на представения документ не е оспорена по
предвидения в ГПК ред.
Следователно ищецът като изпълнител
по процесния договор има право да получи възнаграждение за осъщественото от
него процесуално представителство по описаните в исковата молба производства, в
договорените между страните размери.
Ето защо въззивната жалба на
ответника следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС– потвърдено като
правилно.
По частната жалба срещу
определението по реда на чл.248 ГПК:
Настоящият състав намира частната
жалба на ищеца неоснователна по изложените и от първоинстанционния съд
съображения в обжалваното определение, към които препраща на основание чл.272 ГПК. Производството по настоящото дело не се отличава с някаква особена
фактическа и правна сложност, нито с голям брой проведени заседания и
съответно- извънредни усилия на процесуалния представител на ищеца, които да
обосновават определяне на адвокатско възнаграждение над предвидения в Наредба
№1/2004г. на ВАдвС минимум. Не може да бъде възприето и тълкуването на частния
жалбоподател за предявени десет обективно кумулативно съединени иска-
предявеният иск е само един, за заплащане на една обща сума, представляваща
възнаграждение и разноски по договор за правна защита и съдействие.
Поради това частната жалба срещу
определението на СРС по реда на чл.248 ГПК следва да се отхвърли като
неоснователна, а обжалваното определение да се потвърди като правилно и
законосъобразно.
По разноските:
При този изход на спора въззиваемият
има право на направените в производството разноски за адвокатско
възнаграждение. Възражението на въззивника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение е основателно, по изложените и по-горе съображения-
производството не се отличава с фактическа и правна сложност, проведено е само
едно открито заседание, не са разглеждани доказателствени искания и
доказателства не са събирани. Ето защо на въззиваемия следва да се присъди
адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева, определено по реда на Наредба
№1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид изложените съображения,
съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 26.09.2017год., постановено по
гр.дело №80947/2015год. по описа на СРС, ГО, 71 с-в, както и определение №407668/15.05.2018г. по гр.дело №80947/2015год.
по описа на СРС, ГО, 71 с-в.
ОСЪЖДА Българска агенция по
безопасност на храните да заплати на Адвокатско дружество „Ц.и М.“ сумата от
600 лева (шестстотин лева)- разноски във въззивната инстанция за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при
условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/