№ 852
гр. София, 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Господин Ст. Тонев
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20211100512117 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 20022776 от 25.01.2021 г. по гр.д. № 20289/2017 г. по описа на
СРС, 123 с-в, е признато за установено, че Г. М. Г. с ЕГН ********** с адрес гр.
Червен бряг, ул. **** дължи на „Д.З.” АД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр. София, район ОБОРИЩЕ, бул. “****, сумата от 386.85 лв. - регрес по
щета № 203947 от 2013 г. образувана при „Д.З.“ АД, с включени 30 лв. ликвидационни
разноски - по предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4,
вр. ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл.213, ал. 1 КЗ (отм.), ведно със законната лихва върху сумата
от 386.85 лв., считано от 03.02.2017 г. - датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. дело
№ 77/2017 г. по описа на районен съд Червен бряг, до окончателното й плащане; както
и сумата от 117.95 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата от 386.85 лв. за периода на забавата от 03.02.2014 г. до 02.02.2017 г.,
включително - по предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415,
ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1, изречение 1 от ЗЗД.
С постановеното решение са отхвърлени като неоснователни предявените от
„Д.З.” АД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. София, район
ОБОРИЩЕ, бул. “**** срещу Г. М. Г. с ЕГН ********** с адрес гр. Червен бряг, ул.
**** искове: с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1
1
ГПК, вр. чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.) за разликата над 386.85 лв. до пълния предявен размер
от 387 лв. и иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1
ГПК, вр. чл. 86, ал. 1, изречение 1 от ЗЗД за разликата над 117.95 лв. до пълния
предявен размер от 118.06 лв.
Решението е обжалвано от ответника Г. М. Г. в частта на уважаване на
претенциите с изложени доводи, че е неправилно, като необосновано, постановено в
нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Заявява, че в
производството не е доказано, че е наемател на имота, за да бъде ангажирана
отговорността му. Същевременно от мотивите на съда не става ясно въз основа на
какви обстоятелства съдът е приел, че претенциите на застрахователя са доказани.
Моли постановеното решение да бъде отменено, като неправилно, а предявените
искове-отхвърлени в цялост като неоснователни.
Въззиваемата страна „Д.З.” АД подава отговор, в който изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба по изложени подробни доводи. Претендира
разноски.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта и по наличието на противоречие с императивните
правни норми – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата.
Настоящият състав намира постановеното от СРС, 123-ти състав, решение за
валидно, допустимо и правилно.
Във връзка с доводите за неправилност по въззивната жалба съдът намира
следното:
Предявени са искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК,
вр. чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.) и чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 387 лв. - регрес по щета №
203947 от 2013 г., образувана при „Д.З.“ АД, с включени 30 лв. ликвидационни
разноски - установителен регресен иск на платилия застрахователното обезщетение
застраховател по имуществена застраховка, срещу причинителя на вредата след
проведено заповедно производство, инициирано със заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК от 03.02.2017 г., по което е образувано ч. гр. дело №
77/2017 г. по описа на районен съд Червен бряг, приключило с издадена на 06.02.2017
г. Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Чрез събраните в производството пред първата инстанция писмени документи и
показанията на свидетелите Е.Й.М. и Ю.Г.П. се установява, че ответникът Г. М. Г. е
стопанисвал недвижим имот, представляващ апартамент № 7, находящ се в гр.Червен
бряг, ул.****. Установява се чрез приетата пред първата инстанция СТЕ, чийто изводи
настоящия състав кредитира по реда на чл.202 ГПК, че в резултат на спукана мека
връзка ВИК към бойлера на ответника в описаното жилище, което се ползва от него е
2
настъпило наводнение на 13.02.2013 г. В резултат на това са били причинени
увреждания на жилището, което се намира под стопанисваното от ответника –
апартамент № 4, находящ се в гр.Червен бряг, ул.****, собственост на И.П.С., П.И.П. и
Ф.И.П..
В производството е установено, че въз основа на сключена от И.П.С. със „Д.З.”
АД имуществена застраховка по Полица № 111712900583 от 08.01.2013 г., на
13.02.2013 г. било увредено застрахованото имущество - апартамент, находящ се в гр.
Червен бряг, ул. ****. Както бе посочено чрез констатациите на СТЕ се установява, че
в резултат на наводнението на застрахованото имущество са били причинени следните
вреди: измокрени били тавани и стени, както и били измокрени и увредени релефни
книжни тапети по стените на жилището.
Чрез събраните пред първата инстанция доказателства е установено, че
увреденото имущество е ремонтирано и ищецът е определил и изплатил на
застрахования застрахователно обезщетение в размер на 356.85 лв., които подлежат на
възстановяване от ползвателя на имота, в който е възникнала повредата, причинила
наводнение в имота на застрахования, заедно с ликвидационните разходи в размер на
30.00 лв., направени от застрахователя за определяне на застрахователно обезщетение,
на основание чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.).
При така изложеното, съдът намира че правилно и законосъобразно регресната
претенция на застрахователя по чл.213 КЗ /отм./ предявена по реда на чл.422 ГПК като
основателна и доказана следва да бъде уважена за сумата 386.85 лв.
При липса на изложени доводи срещу претенцията за акцесорното вземане
правилно и законосъобразно СРС е уважил иска по чл.86, ал.1 ЗЗД предявен по реда на
чл.422 ГПК за сумата 117.95 лв. представляваща законна лихва върху сумата 386.85 лв.
за периода от 03.02.2014 г. до 02.02.2017 г.
Правото на застрахователя да встъпи в правата на застрахования срещу третото
лице, произтича от самия закон. Чл. 213 КЗ /отм./ е общия състав, който урежда
встъпването на застрахователя в правата на удовлетвореното застраховано лице.
Елементите на фактическия състав на суброгационното право на застрахователя са:
имуществена застраховка; плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя
на застрахования за увредената или погинала вещ; причиняване на застрахователното
събитие от трето лице, което отговаря пред застрахователя по правилата на деликтната
или договорна отговорност. С действията си третото лице трябва да реализира
фактическия състав, който поражда гражданската му отговорност - задължението да
обезщети вредите, причинени на застрахованото лице. Затова застрахователят,
суброгирал се в правата на застрахования, може да упражни регресния си иск както
срещу прекия причинител на вредата (чл. 45 ЗЗД), така и срещу възложителя на
работата по чл. 49 от ЗЗД. Основен принцип в правото е, че всеки носи отговорност
3
само за себе си и своите деяния, като този принцип е без отклонение за наказателната
отговорност.
В случая е установено, че ответникът като ползвател на апартамента е допуснал
с неправомерното си и виновно поведение причиняването на имуществена вреда на
собственика на съседния апартамент, т.е. ангажирана е отговорността му по чл.45 ЗЗД.
Изводите на двете инстанции съвпадат, поради което постановеното решение,
като правилно следва да бъде потвърдено, а подадената въззивна жалба оставена без
уважение.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото, съдът приема, че отговорността за разноски на
въззиваемия следва да се постави в тежест на въззивника. С оглед това на основание
чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата 200.00 лв. –
разноски за въззивната инстанция по представения списък.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20022776 от 25.01.2021 г. по гр.д. № 20289/2017 г.
по описа на СРС, 123 с-в, В ЧАСТТА, с която е признато за установено, че Г. М. Г. с
ЕГН ********** с адрес гр. Червен бряг, ул. **** дължи на „Д.З.” АД, с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление гр. София, район ОБОРИЩЕ, бул. “****, сумата от
386.85 лв. - регрес по щета № 203947 от 2013 г. образувана при „Д.З.“ АД, с включени
30 лв. ликвидационни разноски - по предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл.213, ал. 1 КЗ (отм.), ведно със
законната лихва върху сумата от 386.85 лв., считано от 03.02.2017 г. - датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз
основа на което е образувано ч. гр. дело № 77/2017 г. по описа на районен съд Червен
бряг, до окончателното й плащане; както и сумата от 117.95 лв. - обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху главницата от 386.85 лв. за периода на забавата от
03.02.2014 г. до 02.02.2017 г., включително - по предявения иск с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1, изречение 1 от
ЗЗД.
ОСЪЖДА Г. М. Г. с ЕГН ********** с адрес гр. Червен бряг, ул. **** да
заплати на „Д.З.” АД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. София,
район ОБОРИЩЕ, бул. “****, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 200.00 лв. –
разноски за въззивната инстанция по представения списък.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5