Присъда по дело №481/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 37
Дата: 8 юни 2022 г. (в сила от 6 октомври 2022 г.)
Съдия: Марин Цвятков Атанасов
Дело: 20223100200481
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 17 май 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРИСЪДА
№ 37
гр. Варна, 08.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на осми юни през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Марин Цв. Атанасов
СъдебниАшхен Такорова Бодурян

заседатели:Диана Тодорова Кескинова
при участието на секретаря Теодора Св. И.а
и прокурора Зл. Ат. Зл.
като разгледа докладваното от Марин Цв. Атанасов Наказателно дело от общ
характер № 20223100200481 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия М. П. ИВ. - ЕГН ********** ***
ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ:
През периода 16.11.2015г. - 14.03.2016г. в гр. Варна, в качеството му на управител на
„Макс Сървис" ЕООД, ЕИК *********, лично и чрез пълномощника Д. Г. С., в условията на
продължавано престъпление, избегнал плащане на данъчни задължения в особено големи
размери, като потвърдил неистина в справки-декларации за ДДС, както следва: СД с вх. №
03002494242/16.11.2015г. за данъчен период 01.10.2015г.- 31.10.2015г.; СД с вх. №
03002512599/14.12.2015г. за данъчен период 01.11.2015г.- 30.11.2015г.; СД с вх. №
03002530937/14.01.2016г. за данъчен период 01.12.2015г.- 31.12.2015г.; СД с вх. №
033421600589137/29.02.2016г. за данъчен период 01.08.2015г. - 31.08.2015г.; СД с вх. №
033421600589179/29.02.2016г, за данъчен период 01.09.2015г. - 30.09.2015г.; СД с вх. №
033421600589140/29.02.2016г. за данъчен период 01.01.2016г.- 31.01.2016г.; СД с вх. №
03002570346/14.03.2016г. за данъчен период 01.02.2016г.- 29.02.2016г. и приспаднал
неследващ се данъчен кредит в общ размер на 184 538,59 лева /сто осемдесет и четири
хиляди петстотин тридесет и осем лв. и петдесет и девет ст./, поради което и на основание
чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.2 и 7 вр. чл.26 ал.1 и чл.58а, ал.1 вр. чл.54 от НК му налага
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ, определено по реда на
чл.373, ал.2 НПК, като го признава за НЕВИНОВЕН да е извършил деянието за времето от
01.07.2015 г. до 16.11.2015 г. и след 14.03.2016 г. до 15.04.2016 г. и го оправдава по това му
обвинение.
На основание чл.25 вр. чл.23, ал.1 от НК ГРУПИРА наказанието лишаване от
1
свобода за срок от три години, наложено с присъда № 39 по НОХД № 493/2020 г. на ОС –
Варна с наказанието лишаване от свобода по настоящата присъда, като ОПРЕДЕЛЯ да
изтърпи най-тежкото от тях, а именно наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от
ТРИ ГОДИНИ.
На основание чл.66 ал.1 вр. чл.25, ал.4 от НК ОТЛАГА така определеното наказание
с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ.
ОТХВЪРЛЯ предявения граждански иск от Министъра на финансите като
представляващ Държавата за сумата от 184 538,59 лева, представляващи обезщетение за
претърпените имуществени вреди в резултат на престъплението по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.2 и
7 вр. чл.26 ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от довършване на деянието -
15.03.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен.
ОСЪЖДА подсъдимия И. да заплати направените по делото разноски в полза на
Държавата в размер на 1754,25 лева / хиляда седемстотин петдесет и четири лв. и 25 ст./ по
сметка на ОД на МВР – Варна.
Присъдата подлежи на въззивна проверка пред Апелативен съд - Варна в 15-дневен срок
от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите Свали мотивите


МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДАТА ПО НОХД 481/2022г. ПО ОПИСА НА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД

С внесен от Варненска окръжна прокуратура по отношение на подсъдимия М. П. И.
от гр.Варна e повдигнато обвинение по 255 ал.3, вр. ал.1, т.2 и 7 , вр. 26, ал. 1 от НК
По искане на защитита и подсъдимия, съдът с определение обяви провеждането на
съдебното следствие по реда на чл.373,ал.2 във вр. с чл.372,ал.4 от НПК.
В пледоарията си в хода на съдебните прения представителят на ВОП поддържа така
възведеното обвинение и моли съда да признае подсъдимия за виновен, като не възразява
периода на извършване на престъплението да бъде коригиран съобразно събраните по
делото доказателства. С оглед вида на диференцираната процедура мотивира наказание
“лишаване от свобода” наложено при условията на чл.58а, ал. НК, като не се прилага чл.55
от НК тъй като счита ,че не са налице смекчаващи вината обстоятелства. Моли съда
определeното наказание да бъде около пет години лишаване от свобода, което да бъде
редуцирано според закона. Счита, че наказанието ще постигне своите цели и с приложението
на чл.66,ал.1 НК, като предлага в този случай да бъде определен максималния указан в
закона изпитателен срок. Изразява становище по уважаване в пълен размер на предявения
иск от Държавата за нанесените имуществени вреди
Представителя на гражданския ищец – Министъра на Финансите, моли да бъде
уважен в пълен размер предевения граждански иск за имуществени вреди в размер от
184538.59 / сто осемдесет и четири хиляди лв. петстотин тридесет и осем лв. и петдесет и
девет ст. /, ведно със законната лихва от дата на довършване на престъплението..
В пледоарията си в хода на съдебните прения защитника на подсъдимия – адв.Н.
обосновава налагане на наказание при условията на чл.54 от НК и редукция на същото
според разпоредбата на чл.58а,ал.1 НК, като поставя акцент на смекчаващите вината
обстоятелства. По отношение на основателността на гражданския иск прави възражение за
изтекла пет годишна давност за неговото уважаване с оглед разпоредбите на ЗЗД и
съдебната практика.
В своя защита подсъдимият твърди, че съжалява за деянието.
В последната си дума подсъдимия моли за условно наказание.
Съдът за да се произнесе, като взе предвид самопризнанията на подсъдимия, което се
подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, преценени по отделно и
в тяхната съвкупност, намира за устанвени следните факти изложени в обвинителния акт:
Подс. М. П. И. е роден и живеел в гр.Варна. Завършил висше образование. Преди
настоящото деяние е осъждан, но реабилитиран за предходни престъпления, в това число за
присъда, влязла в сила през 2011г., на ОС-Стара Загора, с която е признат за виновен в
извършване на престъпление по чл.255, ал.З, вр. ал.1, т.2 и т.7, вр. чл. 26, ал.1 от НК.
Осъждан и с присъда № 39/29.6.2020 по НОХД № 493/2020 по описа на Окръжен съд
– Варна на 12.12.2020г за деяние извършено в периода 14.06.2016г. -15.05.2017г., за
престъпление по чл.255, ал.3, вр. ал.1,т.2,пр.1, вр. чл.26,ал.1 и на основание чл.58а, ал.1 от
НК му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ,
изтърпяването на което на основание чл. 66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от
ПЕТ ГОДИНИ.
През 2009г. било регистрирано ООД с наименование „Макс сървиз" с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Варна, Район „Приморски", местност „Салтанат" №
37. Управител и представител до 17.12.2014г. бил Д. Н. Д.. На 17.12.2014г. били
1
прехвърлени дружествените дялове на М. П. И.. Седалището на дружеството било
променено на гр.Варна, район „Одесос", ул.Кирил и Методий № 40, ет.11, ап.53. И. бил
управител на дружеството до 04.04.2016г., когато прехвърлил дружествените дялове на В.
К.. Адресът на седалището на дружеството също бил променен.
На 17.12.2014г. М.И. станал управител и едноличен собственик на капитала на „Макс
сървис"ЕООД, със седалище - гр.Варна. Предметът на дейност на дружеството останал
същия, както при първоначалната регистрация на дружеството през 2009г.:
ресторантьорство, хотелиерство, вътрешна и външна търговия, производство на
промишлени, хранителни и селскостопански стоки, транспортни услуги, рекламна дейност,
битови услуги, строителство, ремонт и обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба
или отдаване под наем, технически услуги, търговско представителство, комисионерски
услуги и всички други дейности незабранени от закона.
През инкриминирания период дружеството осъществявало реална търговска дейност
(том1,л.60, л.111, л.117, л.184, л. 188, л.194 и сл.,201-208, л.213-214, л.222, л.230, л.231),
предимно в областна на строително- монтажната дейност, макар и да нямало дълготрайни
материални активи, офиси, складове и т.н. Търговското дружество било регистрирано по
Закона за данък върху добавената стойност. През периода на регистрация дружеството
следвало да подава справки- декларации по чл.125 ал.1 от ЗДДС.
Счетоводното обслужване на дружеството се осъществявало от „Креатив 2006"
ЕООД-гр.Варна, представлявано от св.Д. С. (том1,л.58). Двете дружества нямали договор за
счетоводно обслужване, но М.И. бил упълномощил (том2,л. 108) Д. С. да подава по
електронен път и да подписва с квалифициран електронен подпис справки - декларации по
Закона за данък върху добавената стойност на дружеството.
В периода 01.07.2015г. - 15.04.2016г. „Макс сървис"ЕООД-гр.Варна подавало справки
- декларации за данък върху добавената стойност за всеки от месеците в ТД на НАП - Варна
по електронен път — с квалифициран електронен подпис на св.Д. С.. (том4,л.212, л.217),
издадено за подаване на декларации на „Макс сървис", представлявано от М.И..
Упълномощаването, /приложено в том 4,л.217/ е подписано от М.И.. Справки-декларации,
изготвени от С., били подавани в ТД на НАП-Варна и лично от М.И.. Преди да бъдат
подадени същите, М.И. се срещал със С. и й предоставял данни за фактурите за доставките,
получени от „Макс Сървис" ЕООД-гр.Варна през съответния данъчен период, както и данни
за фактурите за продажбите, осъществени от дружеството през съответния данъчен период.
Подсъдимият не представял на св.Д. С. самите фактури, а й предоставял единствено
данни за фактурите.
С. отразявала фактурите в дневник за покупките и дневник за продажбите на
дружеството, след което въз основа на тези данни попълвала справките - декларации за
данък върху добавената стойност за съответния месеци и чрез електронен подпис подала
някои от тях в ТД на НАП - Варна по електронен път. Някои от попълнените справки-
декларации подс.И. лично подавал в ТД на НАП-Варна.
През 2015. и 2016 г. подсъдимият решил да започне да представя, заедно с фактурите
за реалната си търговска дейност, и фактури за недействителни, неполучени доставки, чрез
които да приспадне неследващ се данъчен кредит на дружеството, като по този начин да
намали ДДС, което следва да внесе в бюджета във връзка с осъществените от него доставки
на стоки и услуги, за да отрази в дневника за покупките фактури, според които през
съответния данъчен период търговското дружество е получило доставки, каквито доставки
обаче реално не са били получени. Целта на М.И. била да се обогати от невнесените в
бюджета пари.
Фактурите за доставките следвало да бъдат включени в справката -декларация за
данък върху добавената стойност за съответния месец. По този начин от ДДС, който
2
дружеството дължало за осъществените през посочения данъчен период продажби, щял да
бъде приспаднат неследващ се данъчен кредит.
Основно М.И. решил да представя фактури за недействителни сделки с дружествата
„Топливо" АД , „АИ ВИ Сейлингс" ООД и от „Авангард-2" ООД.
След като прехвърлил дружествените дялове на „Макс сървис", М.И. придобил
дружеството „Профикс България" ЕООД-Варна. Като управител на това дружество, М.И.,
през периода 14.06.2016г. -15.05.2017г. продължил да представя фактури за недействителни
сделки с дружествата „Топливо" АД и „АИ ВИ Сейлингс" ООД с цел приспадане на
неследващ се данъчен кредит, за което деяние е осъден с влязла в сила присъда през 2020г.
на ОС-Варна.
През месец ноември 2015г., подс..И. решил да приложи измислената схема във връзка
с изготвянето на справката - декларация за данък върху добавената стойност, която следвало
да бъде подадена за данъчен период 01.10.-31.10.2015г. За целта подс.И. се срещнал със св.С.
и й предоставил данни за фактури, които да бъдат отчетени за данъчен период 01.10.-
31.10.2015г., издадени през периода 07.10.-30.10.2015г., за това, че „Макс сървис"ЕООД-
гр.Варна е получило доставки от „Топливо" АД-гр.София. Реално такива доставки от
„Топливо" АД-гр.София , дружество „Макс сървис" никога не е получавало. Фактурите, за
които И. предоставил данни на св.С. изобщо не били издавани от „Топливо" АД-гр.София.
По делото е разпитана счетоводител Д. С..(том1,л.58, л.227) С. е обслужвала
счетоводно „Макс сървис".
По делото е разпитан председателят на „Топливо" АД св.Б. Б. Д..(том1,л. 236) Св.Д. е
отрекъл „Топливо" АД да е имало търговски сделки с „Макс сървис". Не познава М. П. И..
Предоставен е компактдиск с файлове, съдържащи подавани справки-декларации, дневник
покупки, дневник продажби, за периода 07.2015г.-02.2016г.(том4, л.336 и сл.)
По делото е разпитана бившият директор на клона на „Топливо" АД във Варна
св.Женя Василева Федотова. Същата не е чувала за сделки с „Макс сървис".
На 16.11.2015г. , в гр. Варна М.И. подал в ТД на НАП-Варна по електронен път - с
квалифициран електронен подпис на упълномощеното лице Д. Г. С. СД по ЗДДС на " Макс
Сървис" ЕООД, с вх. № 03002494242 (том2,л.50, том4,л.76), за данъчен период
01.10.2015г,- 31.10.2015г., в която декларирал неполучени реално доставки по издадени от
„Топливо" АД фактури, както следва: Справка за включените документи с декларирано
право на пълен данъчен кредит в дневника за покупки на "Макс Сървиз" ЕООД за м. 10
2015г

Дата наЕИК наИме наДанъчнаПолзван

документаконтрагентаконтрагентаосноваданъчен кредит
№ документ
7.10.2015831924394Топливо АД10458.332091.67
**********
10.10.2015831924394Топливо АД10333.332066.67
**********
15.10.2015831924394Топливо АД117502350
**********
17.10.2015831924394Топливо АД117502350
**********
19.10.2015831924394Топливо АД112502250
**********
22.10.2015831924394Топливо АД11666.67833.33
**********
3
25.10.2015831924394Топливо АД11666.662333.34
**********
25.10.2015831924394Топливо АД10080.322419.68
**********
26.10.2015831924394Топливо АД12600.41399.6
**********
29.10.2015831924394Топливо АД75001500
**********
30.10.2015831924394Топливо АД75701514
**********
21108.29
Общ размер на ползвания данъчен кредит за м. 10.2015г.:
и приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 21108.29 / двадесет и една
хиляди сто и осем лв. и двадесет и девет ст./ лв.
През месец декември 2015г., И. решил да приложи измислената схема във връзка с
изготвянето на справката - декларация за данък върху добавената стойност, която следвало
да бъде подадена за данъчен период 01.11.-30.11.2015г. За целта подс..И. се срещнал със
св.С. и й предоставил данни за фактури, които да бъдат отчетени за данъчен период 01.11.-
30.11.2015г., издадени през периода 06.11.-25.11.2015г., за това, че „Макс сървис"ЕООД-
гр.Варна е получило доставки от „Топливо" АД-гр.София и „Авангард-2" ООД. Реално
такива доставки от „Топливо" АД-гр.София и от „Авангард-2" ООД, дружество „Макс
сървис" никога не е получавало. Фактурите, за които И. предоставил данни на св.С. изобщо
не били издавани от „Топливо" АД-гр.София и от „Авангард-2" ООД.
От ТД на НАП са изпратени СД на „Авангард-2" ООД.(том 11, л. 186 и сл.)
Представител на „Авангард-2" не е бил установен и пребивава в Р Германия.(том 6,л .91
,л. 138-146,155)
На 14.12.2015г. , в гр. Варна М.И. подал в ТД на НАП-Варна по електронен път - с
квалифициран електронен подпис на упълномощеното лице Д. Г. С. СД по ЗДДС на " Макс
Сървис" ЕООД, с вх. № 03002512599(том 2,л.53, том4,л.79), за данъчен период 01.11.2015г.-
30.11.2015г., в която декларирал неполучени реално доставки по издадени от

Справка за включените документи с декларирано право на пълен данъчен кредит в дневника за
покупки на "Макс Сървиз" ЕООД за м. 11.2015г.
ДатаЕИК наИме наДанъчнаПолзван
№
наконтрагентаконтрагентаосноваданъчен кредит
документ
документа
6.11.2015831924394Топливо АД10379.172075.83
**********
10.11.2015831924394Топливо АД6429.88
**********
12.11.2015831924394Топливо АД10656.66
**********
20.11.2015831924394Топливо АД10545.83
**********
23.11.2015831924394Топливо АД10714.17
**********
25.11.2015831924394Топливо АД10345.83
**********
3.11.2015103880247Авангард -2 ООД9583.33
**********
4
025117856316.11.2015103880247Авангард -2 ООД9639.17
18.11.2015103880247Авангард -2 ООД10462.5
**********
Общ размер на ползвания данъчен кредит за м. 11.2015г.:

и приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 17751.32 / седемнадесет
хиляди седемстотин петдесет и един лв. и тридесет и две ст./ лв.
През месец януари 2016г., И. решил да приложи измислената схема във връзка с
изготвянето на справката - декларация за данък върху добавената стойност, която следвало
да бъде подадена за данъчен период 01.12.-31.12.2015г. За целта И. се срещнал със св.С. и й
предоставил данни за фактури, които да бъдат отчетени за данъчен период 01.12.-
31.12.2015г., но представени като издадени през периода 01.12.-30.12.2015г., за това, че
„Макс сървис"ЕООД-гр.Варна е получило доставки от „Топливо" АД-гр.София и от „АИ ВИ
Сейлингс" ООД. Реално такива доставки от тези две дружества, дружество „Макс сървис"
никога не е получавало. Фактурите, за които И. предоставил данни на св.С. изобщо не били
издавани от тези две дружества.
По делото е разпитан като свидетел В. П. Д..(том1,л.226) Д. е управител на
дружеството „АИ Ви сейлингс" от 1989г. Д. е дал показания, че дружеството работи в
областта на строителството, че фирмата „Макс сървис" не му е позната и че в
счетоводството на „Ай Ви Сейлингс" не е установен такъв контрагент. Д. е заявил, че не
познава М. П. И.. Д. е предоставил копия от документи.(том5, л.З и сл.)



На 14.01.2016г., в гр. Варна М.И. подал в ТД на НАП-Варна по електронен път - с
квалифициран електронен подпис на упълномощеното лице Д. Г. С. СД по ЗДДС на " Макс
Сървис" ЕООД, с вх. № 03002530937(том2,л.56., том4,л.82), за данъчен период 01.12.2015г.-
31.12.2015г., в която декларирал неполучени реално доставки по издадени от „Топливо" АД
и „ Ай Ви Селингс" ООД фактури, както следва:

21.12.2015831924394Топливо АД11875.832375.17
**********
21.12.2015831924394Топливо АД10712.52142.5
**********
22.12.2015831924394Топливо АД10675.832135.17
**********
22.12.2015831924394Топливо АД11759.172351.83
**********
28.12.2015831924394Топливо АД10666.662133.34
**********
28.12.2015831924394Топливо АД10629.172125.83
**********
29.12.2015831924394Топливо АД103702074
**********
1.12.2015103550712АйВиСейлингс10416.662083.34
**********
2.12.2015103550712Ай Ви Сейлингс10833.332166.67
**********
5
01066881114.12.2015103550712Ай Ви Сейлингс10666.662133.34
4.12.2015103550712Ай Ви Сейлингс10666.662133.34
**********
11.12.2015103550712Ай Ви Сейлингс10654.172130.83
**********
11.12.2015103550712Ай Ви Сейлингс10709.172141.83
**********
21.12.2015103550712Ай Ви Сейлингс10539.172107.83
**********
22.12.2015103550712Ай Ви Сейлингс11843.332368.67
**********
22.12.2015103550712Ай Ви Сейлингс10710.832142.17
**********
28.12.2015103550712Ай Ви Сейлингс11833.332366.67
**********
29.12.2015103550712Ай Ви Сейлингс10708.332141.67
**********
29.12.2015103550712Ай Ви Сейлингс10647.50
**********
51174.51
Общ размер на ползвания данъчен кредит за м. 12.2015г.:
и приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 51 174.51 / петдесет и една
хиляди сто седемдесет и четири лв. и петдесет и една ст./ лв.

Също през месец февруари 2016г., подс.И. решил да приложи измислената схема във
връзка с изготвянето на справката - декларация за данък върху добавената стойност, която
следвало да бъде подадена за данъчен период 01.01.-31.01.2016г. За целта И. се срещнал със
св.С. и й предоставил данни за фактури, които да бъдат отчетени за данъчен период 01.01 .-
31.01.2016г., представени като издадени през м.януари 2016г., за това, че „Макс
сървис"ЕООД-гр.Варна е получило доставки от „Топливо" АД-гр.София и от „АЙ ВИ
Сейлингс" ООД. Реално такива доставки от тези две дружества, дружество „Макс сървис"
никога не е получавало. Фактурите, за които И. предоставил данни на св.С. изобщо не били
издавани от тези две дружества.Видно от протокол за приемане на данни (том2,л.137,
том4,л.158), СД № 033421600589140/29.02.2016г. е подадена от М. П. И. лично, за което се е
подписал. СД също е подписана лично от М. П. И..(том2,л.139, том4,л.160)
На 29.02.2016г. , в гр. Варна М.И. подал в ТД на НАП-Варна СД по ЗДДС на " Макс
Сървис" ЕООД, с вх. № 033421600589140, за данъчен период 01.01.2016г.- 31.01.2016г., в
която декларирал неполучени реално доставки по издадени от „Топливо" АД и „ Ай Ви
Селингс" ООД фактури, и приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 48 637.03 /
четиридесет и осем хиляди шестстотин тридесет и седем лв. и три ст. / лв.
През месец февруари 2016г., подс.И. решил да приложи измислената схема във връзка
с изготвянето на справката - декларация за данък върху добавената стойност, която следвало
да бъде подадена за данъчен период 01.08.-31.08.2015г. За целта И. се срещнал със св.С. и й
предоставил данни за фактури, които да бъдат отчетени за данъчен период 01.08.-
31.08.2015г., но представени като издадени през периода 01.06.-18.06.2015г., за това, че
„Макс сървис"ЕООД-гр.Варна е получило доставки от „Топливо" АД-гр.София, а през
периода 04.08.2015г. - 31.08.2015г. е получило доставки от „АЙ ВИ Сейлингс" ООД. Реално
такива доставки от тези две дружества, дружество „Макс сървис" никога не е получавало.
Фактурите, за които И. предоставил данни на св.С. изобщо не били издавани от тези две
дружества.
Видно от протокол за приемане на данни (том2,л.124, том4,л.145), М. П. И. лично
6
предал на служител от НАП СД № 033421600589137/29.02.2016г.(том2,л. 125), за отчетен
период 8/2015, както и съпровождащи документи, описани в протокола. Петков е положил
подпис като предал. На СД е положен подпис от М.И..(том2,л.126, том4,л.147)
На 29.02.2016г. , в гр. Варна М.И. подал лично в ТД на НАП-Варна СД по ЗДДС на "
Макс Сървис" ЕООД, с вх. № 033421600589137, за данъчен период 01.08.2015г.-
31.08.2015г., в която декларирал неполучени реално доставки по издадени от „Топливо" АД
и „Ай Ви Селингс" ООД фактури, както следва:

Справка за включените документи сзано право на пълен данъчен кредит в
деклари за покупки на "Макс Съдневника рвиз" ЕООД зам. 08.2015г.
Дата наЕИК наИме наДанъчнаПолзван
№
документаконтрагентаконтрагентаосноваданъчен кредит
документ
1.6.2015831924394Топливо АД10416.662083.34
**********
1.6.2015831924394Топливо АД4583.33916.67
**********
3.6.2015831924394Топливо АД3541.67708.33
**********
5.6.2015831924394Топливо АД87501750
**********
8.6.2015831924394Топливо АД11736.112347.22
**********
14.6.2015831924394Топливо АД3333.33666.67
**********
18.6.2015831924394Топливо АД100002000
**********
4.8.2015103550712Ай Ви50001000
**********
Сейлингс ООД
5.8.2015103550712Ай Ви7083.331416.67
**********
Сейлингс
7.8.2015103550712Ай Ви10166.662033.34
**********
Сейлингс
17.8.2015103550712Ай Ви4166.67833.33
**********
Сейлингс
19.8.2015103550712Ай Ви10416.662083.34
**********
Сейлингс
25.8.2015103550712Ай Ви3750750
**********
Сейлингс
28.8.2015103550712Ай Ви6333.331266.67
**********
Сейлингс
28.8.2015103550712Ай Ви3750750
**********
Сейлингс
28.8.2015103550712Ай Ви4166.66833.34
**********
Сейлингс
7
31.8.2015103550712Ай Ви87501750
**********
Сейлингс
23188.92
Общ размер на ползвания данъчен кредит за м. 08.2015г.:

и приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 23188.92 / двадесет и три
хиляди сто осемдесет и осем лв. и деветдесет и две ст./ лв.

Също месец февруари 2016г., подс.И. решил да приложи измислената схема във
връзка с изготвянето на справката - декларация за данък върху добавената стойност, която
следвало да бъде подадена за данъчен период 01.09.-30.09.2015г. За целта подс.И. се
срещнал със св.С. и й предоставил данни за фактури, които да бъдат отчетени за данъчен
период
01.09.-30.09.2015г., но представени като издадени през периода 15.08.-28.09.2015г., за
това, че „Макс сървис"ЕООД-гр.Варна е получило доставки от „Топливо" АД-гр.София.
Реално такива доставки от „Топливо" АД-гр.София , дружество „Макс сървис" никога не е
получавало. Фактурите, за които И. предоставил данни на св.С. изобщо не били издавани от
„Топливо" АД-гр.София.
Видно от протокол за приемане на данни (том2,л.131, том4,л.152), СД №
033421600589179/29.02.2016г. е подадена от М. П. И. лично, който е положил подпис. На
СД е положен подпис от М.И..(том2,л.133, том4,л.154)
На 29.02.2016г. , в гр. Варна М.И. подал в ТД на НАП-Варна СД по ЗДДС на " Макс
Сървис" ЕООД, с вх. № № 033421600589179, за данъчен период 01.09.2015г.- 30.09.2015г., в
която декларирал неполучени реално доставки по издадени от „Топливо" АД фактури, както
следва:

Справка за включените документи с декларирано право на пълен данъчен кредит в
дневника за покупки на "Макс Сървиз" ЕООД за м. 09.2015г.
Дата наЕКП Име ДанъчнаПолзван
№
документана контрагентана контрагентаосноваданъчен
документ
кредит
15.8.2015831924394Топливо АД8375.831675.17
**********
12.9.2015831924394Топливо АД8333.331666.67
**********
15.9.2015831924394Топливо АД103752075
**********
17.9.2015831924394Топливо АД10008.332001.67
**********
18.9.2015831924394Топливо АД10083.332016.67
**********
19.9.2015831924394Топливо АД7083.331416.67
**********
20.9.2015831924394Топливо АД7466.661493.34
**********
28.9.2015831924394Топливо АД92501850
**********
8
010100000028.9.2015831924394Топливо АД9166.671833.33
28.9.2015831924394Топливо АД9755.471950.53
**********
28.9.2015831924394Топливо АД9755.471950.53
**********
17.9.2015831924394Топливо АД9755.461950.54
**********
21880.12
Общ размер на ползвания данъчен кредит за м. 09.2015г.:
и приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 21 880.12 / двадесет и една
хиляди осемстотин и осемдесет лв. и дванадесет ст./лв.

През м.март 2016г., подс.И. решил да приложи измислената схема във връзка с
изготвянето на справката - декларация за данък върху добавената стойност, която следвало
да бъде подадена за данъчен период 01.02.-29.02.2016г. За целта подс.И. се срещнал със св.С.
и й предоставил данни за фактури, които да бъдат отчетени за данъчен период 01.02.-
29.02.2016г., представени като издадени през м.февруари 2016г., за това, че „Макс
сървис"ЕООД-гр.Варна е получило доставки от „Топливо" АД-гр.София и от „АЙ ВИ
Сейлингс" ООД. Реално такива доставки от тези две дружества, дружество „Макс сървис"
никога не е получавало. Фактурите, за които И. предоставил данни на св.С. изобщо не били
издавани от тези две дружества.
На 14.03.2016г. , в гр. Варна М.И. подал в ТД на НАП-Варна по електронен път - с
квалифициран електронен подпис на упълномощеното лице Д. Г. С. СД по ЗДДС на " Макс
Сървис" ЕООД, с вх. № 03002570346(том 2,л.59, том4,л.83), за данъчен период 01.02.2016г.-
29.02.2016г., в която декларирал неполучени реално доставки по издадени от „Топливо" АД
и „ Ай Ви Селингс" ООД фактури, както следва:

Справка за включените документи с декларирано право на пълен данъчен кредит в
дневника за покупки на "Макс Сървиз" ЕООД за м. 02.2016г.

№Дата наЕИК наИме наДанъчнаПолзван
документдокументаконтрагентаконтрагентаосноваданъчен кредит
5.2.2016831924394Топливо АД958.33191.67
**********
4.2.2016831924394Топливо АД1166.75233.35
**********
7.2.2016103550712Ай Ви1041.67208.33
**********
Сейлингс
5.2.2016103550712Ай Ви825.25165.05
**********
Сейлингс
798.4
Общ размер на ползвания данъчен кредит за м. 02.2016г.:

и приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 798.40 / седемстотин
деветдесет осем лв. и четиридесет ст. / лв.
9
Било проведено ревизионно производство.(том2,л.71 и сл., Л.81-РД, том 4, л.169-РА,
Л.179-РД) Установено е, че в нарушение на нормативно разпоредения срок по чл.82 и чл.86
от ЗДДС регистрираното лице не е начислило ДДС за извършени доставки.
Ревизията е проверила цялостната търговска дейност на „Макс сървис", и е
установила, че не са доказани доставки по фактурите, представени от „Топливо" АД-
гр.София, „АЙ ВИ Сейлингс" ООД и „Авангард-2".
При ревизията на основание чл.68, ал.1, т.1 ичл.71,ал.1 от ЗДДС, във връзка с чл.113,
ал.1 от ЗДДС и на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС е отказано право на приспадане на
данъчен кредит на ревизираното лице в общ размер 188 886,45лв, върху данъчна основа 944
432,25лв.
Установено е, че ревизираното лице е включило в дневниците си за покупки и СД по
ЗДДС за данъчни периоди от 08.2015год до 02.2016год, фактури както следва:
- 65 броя фактури с посочен издател Топливо АД с ЕИК по Булстат *********, по
които е ползвало право на приспадане на пълен данъчен кредит в общ размер на 114
588,15лв, върху данъчна основа в размер на 584032,91лв.
-42 броя фактури с посочен издател Ай Ви Сейлингс ООД с ЕИК по Булстат
*********, по които е ползвало право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на
64013,44лв, върху данъчна основа в размер на 330714,34лв.
-3 броя фактури с посочен издател АВАНГАРД -2 ООД с ЕИК по Булстат *********,
по които е ползвало право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 5937,00лв.
върху данъчна основа в размер на 29685,00лв.
При ревизията е установено, че за ревизираното лице не са изпълнени разпоредбите
на чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС и не е доказано реално извършване на доставка на стока или
услуга по отношение на включените в дневниците за покупки по ЗДДС фактури с посочени
издатели Топливо АД с ЕИК по Булстат *********, Ай Ви Сейлингс ООД с ЕИК по Булстат
*********, АВАНГАРД -2 ООД с ЕИК по Булстат *********.
Безспорно е установено и че за „Макс сървис" ЕООД по същите не е налице право на
приспадане на данъчен кредит, поради неизпълнение на разпоредбите и на чл.71, ал.1 от
ЗДДС. Не е доказано от ревизираното лице, че притежава данъчен документ, съставен в
съответствие с изискванията на чл.114 и чл. 115 от ЗДДС, в който данъка е посочен на
отделен ред.
При анализ на данните в ПП VAT 14 органите по приходите са установили, че
ревизираното лице е декларирало в дневниците си за покупки за ревизирания период
01.01.2015г.-29.02.2016 , получени доставки от доставчици Топливо АД с ЕИК по Булстат
*********, Ай Ви Сейлингс ООД с ЕИК по Булстат *********, Авангард -2 ООД с ЕИК по
Булстат ********* без предмет на доставката, които не са отразени в дневниците за
продажби на посочените дружества. Общият размер на декларираните доставки от
посочените дружества за ревизирания период е 944432,25лв и ДДС 184538,59лв. На
посочените доставчици са били извършени насрещни проверки, при които е установено, че
на ревизираното лице не са извършвали доставки и не са издавали фактури през
ревизирания период 01.01.2015г.-29.02.2016г.
Чрез използване на фактури за покупки, респективо изписване на разходи във връзка
със същите, без фактурите да са издадени от посочените в тях лица доставчици и без със
същите да са документирани действително осъществени стопански операции, ревизираното
дружество е целяло и постигнало намаляване на текущите си данъчни задължения.
Съгласно заключението на съдебно счетоводната експертиза в инкриминирания
период установения период 01.01.2015г. - 31.03.2016г., е налице неправомерно приспаднат
10
данъчен кредит в общ размер на 184 538,59 лв.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събрания по
делото доказателствен материал, а именно: показанията на свидетелите, заключението на
съдебните експертизи, както и всички други писмени доказателства по делото, които са
взаимно допълващи се.
Съдът даде вяра на всички свидетелски показания, тъй като същите са
незаинтересовани от изхода на делото , взаимно допълващи се и не противоречащи с
останалите доказателства по делото.

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ
Подсъдимият е извършил действия, за да избегне плащането на дължими данъчни
задължения, като в справките декларации, изискуеми от ЗДДС се е позовал на фактури,
които макар и да са изхождали фиктивно от реално съществуващи дружества, е установено,
че удостоверяват неверни обстоятелства. Въпреки, че подсъдимият няма предявено
обвинение за използване на порочни документи при воденето на счетоводство по смисъла на
чл.255,ал.1,т.6 НК и действията по разследването са се ограничили само до установяване на
факта, че контрагентите на управляваното от подсъдимия дружество не са вписали сделките
в своите дневници за продажби, то посочените по във фактическата обстановка фактури
/неоткрити и неприложени по делото/ , несъмнено те имат посочения по горе характер, тъй
като се биха се явили неистински документи или такива със невярно съдържание по смисъла
на наказателния закон. При този непротиворечив извод, без съмнение следва и друг такъв,
че доставките на стоки, документирани било то с несъществуващи или опорочени първични
счетоводни документи, както по обективно съдържание, така и от правна гледна точка,
нямат характер на "доставка" по смисъла на ЗДДС и подсъдимият е бил напълно наясно с
това. Така с декларирането на неосъществени доставки в инкриминираните справки-
декларации по ЗДДС и приспадайки пълен данъчен кредит, какъвто изобщо не му се е
полагал, той е целял да осуети не само установяването, но и заплащането на действителните
си данъчни задължения. С подаването на всяка една от инкриминираните справки-
декларации по ЗДДС пред съответната данъчна служба, се осъществява от обективна и
субективна страна изпълнителното деяние на престъплението по чл.255, ал.3, вр.ал.1, т.2 и
7, вр.чл.26, ал.1 НК, като „особено големия размер“ се обуславя от разпоредбата на чл. 93,
т. 14 НК, защото неплатените данъчни задължения възлизат на сумата 184538,59лв
Реално справките -декларации за съответните данъчни периоди са били подавани в
НАП било от св.С., било то лично от подсъдимия. Участието на С. в деянието е обусловено
от извършваната от нея дейност на базата на договор за счетоводни услуги и
упълномощаването и да извършва тази дейност. По силата на договореното между тях И.
предоставял данни за осъществените сделки от дружеството, изготвени и получени фактури,
а съответно свидетелката обработвала тези данни, като ги вписвала в дневниците за
доставки и продажби на дружеството и след това съставяла дължимата справка-декларация
и я подавала за съответния месец в ТД НАП-Варна чрез електронен подпис. За свидетелката
не е съществувало задължение да проверява данните, предоставени й от подсъдимия и да
преценява дали те отразяват реални доставки или не, защото фактическото управление на
дружеството се осъществявало от подсъдимия.
По делото е безспорно установено, че дружеството, управлявано от подсъдимият през
инкриминирания период от време е извършвал и реално търговска дейност, както се
установява от разпитаните по делото свидетели. Именно поради тази причина подсъдимият
решил да включи в инкриминираните периоди и данни за фактури за доставки, които не са
реално осъществени, като по този начин за дружеството да бъде приспаднат неследващ се
данъчен кредит.
11
През целия инкриминиран период /който действително е по къс от този посочен в
обвинителния акт/ подсъдимият е действал по идентичен начин – през всеки данъчен период
е предоставял на св.С. данните, които следвало да въведе в дневниците за доставки и
продажби на дружеството и да състави справката-декларация. За всеки от данъчните
периоди били отразявани фактури, издадени от Топливо АД, Ай Ви Сейлингс ООД,
„Авангард-2" ООД. От доказателствата по делото се установява по категоричен начин, че
дружеството управлявано от подсъдимия „Макс Сървис" ЕООД не е получавало никакви
доставки от посочените дружества. Данните за тези фактури били използвани единствено за
приспадане на неследващ се данъчен кредит.
От събраните по делото доказателства се установява, че дружествата контрагенти
описани в фактическата обстановка изобщо не са издавали фактури за извършени доставки
на „Макс Сървис" ЕООД. Такива фактури не са отразявани и в дневниците им за продажби,
и при разпита на представляващите ги лица и на лицата осъществяващи счетоводната
дейност на тези дружества се установява, „Макс Сървис" ЕООД изобщо не им е познато и
нямат никакви отношения с това дружество, не са осъществявани каквито и да било сделки
с него и не са издавани фактури. Този извод съдът направи на базата на събраните писмени
доказателства по делото и свидетелските показания.
По изложените съображения съдът намери, че от обективна и субективна страна
подсъдимия е осъществил състава чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.2 и 7 вр. чл.26 ал.1 от НК и го
призна за виновен за това, че :
През периода 16.11.2015г. - 14.03.2016г. в гр. Варна, в качеството му на управител на
„Макс Сървис" ЕООД, ЕИК *********, лично и чрез пълномощника Д. Г. С., в условията на
продължавано престъпление, избегнал плащане на данъчни задължения в особено големи
размери, като потвърдил неистина в справки-декларации за ДДС, както следва: СД с вх. №
03002494242/16.11.2015г. за данъчен период 01.10.2015г.- 31.10.2015г.; СД с вх. №
03002512599/14.12.2015г. за данъчен период 01.11.2015г.- 30.11.2015г.; СД с вх. №
03002530937/14.01.2016г. за данъчен период 01.12.2015г.- 31.12.2015г.; СД с вх. №
033421600589137/29.02.2016г. за данъчен период 01.08.2015г. - 31.08.2015г.; СД с вх. №
033421600589179/29.02.2016г, за данъчен период 01.09.2015г. - 30.09.2015г.; СД с вх. №
033421600589140/29.02.2016г. за данъчен период 01.01.2016г.- 31.01.2016г.; СД с вх. №
03002570346/14.03.2016г. за данъчен период 01.02.2016г.- 29.02.2016г. и приспаднал
неследващ се данъчен кредит в общ размер на 184 538,59 лева /сто осемдесет и четири
хиляди петстотин тридесет и осем лв. и петдесет и девет ст./
Съдът на основание чл.304 НПК призна подсъдимия за невинен да е извършил
деянието за времето от 01.07.2015 г. до 16.11.2015 г. и след 14.03.2016 г. до 15.04.2016 г.и го
оправда по това му обвинение. Този извод е изграден въз основа на доказателствата по
делото, че в посочените периоди подсъдимия не е подавал данъчни декларация за
дружеството „Макс Сървис" ЕООД, както и че за него липсва фактическо обвинение.
ПРИЧИНИ, МОТИВИ И УСЛОВИЯ за извършване на престъплението - незачитане
на правовия ред в страната и на правилата за събиране на данъци.

При ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО , съдът отчете

СМЕКЧАВАЩИ ВИНАТА ОБСТОЯТЕЛСТВА: чисто съдебно минало към
момента на извършване на престъплението, трудова ангажираност към момента на
извършване на деянието и към разглеждане на делото в съда, добри характеристични данни
в периода след извършване на деянието с оглед липсата на други криминални прояви.
съдействие за разкриване на обективната истина, отежнено здравословно състояние и
12
семейно положение;

ОТЕГЧАВАЩИ ВИНАТА ОБСТОЯТЕЛСТВА - престъпна упоритост отчитайки
предходните осъждания / в това число и за идентично престъпление/ на лицето независимо
от настъпилата реабилитация, както и разширената му престъпна дейност за което има
влязла в сила присъда за същия вид престъпление в последващ инкриниран период предмет
на НОХД № 493/2020 г. на ОС – Варна, причинени имуществени вреди, значително
надвишаващи квалификацията особено големи размери
Съдът кат о взе предвид високата степен на обществена опасност на деянието,
невисоката степен на обществена опасност на подсъдимия И., при превес на смекчаващи
вината обстоятелства, определи наказание от четири години и шест месеца лишаване от
свобода при условията на чл.54 от НК. Съобразявайки нормата на чл.58,ал.1 от НК с оглед
разглеждането на делото по реда на чл.372,ал.4 вр с чл.371,т.2 от НПК, съдът редуцира така
определеното наказание, като го намали с една трета и наложи наказание наказание за срок
от три години.
Съдът не наложи предвижданото в специалната част наказание „КОНФИСКАЦИЯ на
част или цялото имущество на виновния”, тъй като липсват данни за имуществото на
подсъдимия.
На основание чл.25 вр. чл.23, ал.1 от НК съдът групира наказанието лишаване от
свобода за срок от три години, наложено с присъда № 39 по НОХД № 493/2020 г. на ОС –
Варна с наказанието лишаване от свобода по настоящата присъда, като ОПРЕДЕЛЯ да
изтърпи най-тежкото от тях, а именно наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от
ТРИ ГОДИНИ
Мотивиращо налагането на горното наказание са и фактите, свързани с личността на
подсъдимия с оглед характера и спецификата на престъплението, в които, като акт на
поведение се проявяват неговите обществени и индивидуални качества и особености, и
предвид изискванията на специалната превенция, обуславящи адекватната на репресивната
и поправително - възпитателна функция, наказателна санкция. Характеристиките на
осъщественото от подсъдимия, инкриминирано деяние, субсумиращо престъпния състав на
чл. 255, ал.З, вр. ал.1, т. 2 и 7, вр. чл. 26, ал. 1 от НК сочат на завишена степен на обществена
опасност на същото и висок социален резонанс на този вид противоправни посегателства.
Фактическите данни за личността на подсъдимия, очертаващи формирани престъпни навици
в миналото и игнорирането на установения правопорядък, но същите не обосновават
нуждата от изолирането му от обществото за да бъде превъзпитаван и поправян в условията
на затвор. Не само чистото съдебно минало, но и социалния статус на лицето, липсата на
изрични лоши характеристични данни и криминални прояви обосновават приложимост на
института на условното осъждане. Прилагайки разпоредбата на чл. 66 НК, регламентираща
обсъждания институт, съдът отдаде преимуществено значение на личната превенция, която
първо по законоустановеност цел, без да пренебрегва генералните възпитателни и
предупредителни правни последици на наказателната санкция и му определи изпитателен
срок за срок от пет години.
Така определеното наказание е достатъчно по размер, ще изпълни целите предвидени
в чл.36 от НК да поправят и превъзпита осъденият към спазване законите и добрите нрави,
да се въздействува предупредително върху тях и да им се отнемат възможността да вършат
други престъпления, както и да се въздействува възпитателно и предупредително върху
другите членове на обществото.
По делото са направени разноски в размер на 1754,25 лева, поради което съдът осъди
подсъдимия на основание чл.189,ал. 3 от НПК да ги заплати в полза на Държавния бюджет
по сметка на ОД на МВР-Варна,
13

ПО ПРЕДЯВЕНИЯТ ГРАЖДАНСКИ ИСК

Съдът прие за съвместно разглеждане предявеният граждански иск от Министерство
на Финансите за нанесени имуществени вреди в резултат от деянията на подсъдимите. Не е
имало спор в доктрината и практиката, че обявените за престъпни деяния в съответните
състави от Особената част на НК са и деликти, по смисъла на облигационното право. Затова,
поначало когато инкриминираната дейност се изразява от обективна страна в неплащане на
данъчни задължения в особено големи размери, каквито са изпълнителните деяния на
съставите на престъпленията по чл. 255 и сл НК, те от нарушения по ЗДДС придобиват и
качествата на престъпления. В този случай за извършителите им възниква и деликтна
отговорност, наред с наказателната. Затова неплатените данъчни задължения чрез престъпно
укриване на данъци, могат да се търсят от държавата по реда на чл. 45 ЗЗД, освен ако не са
събрани по реда на ДОПК, чрез данъчно ревизионното производство. Но настоящия случай
не е такъв.
Освен престъпления по смисъла на чл. 9, ал. 1 НК, тези деяния са и деликти и
гражданската отговорност за тях възниква едновременно с наказателната отговорност.
Причинените от деянието съставомерни вреди са не само елемент от обективната страна на
съответния престъпен състав по чл. 255 НК, но и основание за търсене на облигационна -
деликтна отговорност от дееца, тъй като то произтича и от нарушаването на забраната да се
вреди другиму и съответстващото задължение за причинителя на вредата за поправянето и,
при виновното и причиняване другиму.
Както е утвърдила съдебната практика в това число и в ТР № 1 от 4.02.2013 г. на
ВКС по т. д. № 2/2012 г. ОСНК „принципно, въпросът за изтекла погасителна давност
по чл. 110 ЗЗД е такъв по съществото на делото и по основателността на иска. Той е
неотносим към предпоставките за упражняване на правото на иск. Давността е институт на
материалното право и не засяга субективното право, чиято защита се търси в процеса, а
касае само правото на иск…При изтичане на погасителната давност се погасява само
правото на иск (на принудително изпълнение), не и самото субективно право, чиято защита
се търси, поради което носителят му остава активно легитимиран да предяви иска за
вземане, погасено по давност.“ Давността не се прилага служебно съгласно повелята на чл.
120 от ЗЗД, но може да бъде прекъсвана или спирана. В настоящия случай, както бе
посочено и по горе защита направи възражение за изтекла погасителна давност по смисъла
на чл.110 ЗЗД, която съгласно закона е пет годишна. Основателността на това възражение
/на длъжника/ за давност бе подложено на установяване въз основа на правнорелевантни
факти и обстоятелства.
Съгласно изводите на съда, че подсъдимия е извършил престъплението при условията
на продължавано престъпление, то е установено че, първото от деянията е осъществено на
16.11.2015г., а последното на 14.03.2016г. Възраженията от страната на представителя на
прокуратурата и гражданския ищец за неизтекъл давностен срок имат формален характер и
са лишени от конкретно съдържание. Такива не бяха направени относно наличието на
обстоятелства за спиране или прекъсване на давностния срок, както и ненамерени и от съда,
съгласно регламентиращите този аспект норми на ЗЗД.
Посоченото по горе налага извода, че към датата на постановяване на настоящата
присъда от момента на извършване на което и да е от деянията включени в продължаваното
престъпление е изтекъл срок по- дълъг от пет години, като за последното посочено това
датата 14.03.2021г.
Съгласно изложеното съдът отхвърли като неоснователен предявения граждански
иск от Министъра на финансите като представляващ Държавата за сумата от 184 538,59
14
лева, представляващи обезщетение за претърпените имуществени вреди в резултат на
престъплението по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.2 и 7 вр. чл.26 ал.1 от НК, ведно със законната
лихва, считано от довършване на деянието - 15.03.2016 г. до окончателното изплащане на
сумата.

Водим от горното, съдът постанови присъдата.
15