Решение по дело №83/2021 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН, във връзка с гл.ХІІ от АПК, подадена от Дирекция ИТ Видин, против решение № 373/10.12.2020 г., постановено по АНД № 898/2020 г. по описа на Районен съд Видин, с което е отменено НП № 05-0001085/31.07.2020 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда”-Видин, с което на „Л***-Г.“, ЕООД, представлявано от Х.Г.Й. е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500.00 лева, на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.3 от КТ, за извършено административно нарушение по чл.61, ал.1 от КТ.

В жалбата се развиват съображения за това, че решението на Районния съд е незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Иска се от съда да отмени обжалваното решение и потвърди наказателното постановление.

Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли решението на ВРС да остане в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура Видин в съдебно заседание дава становище, че жалбата е неоснователна.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства в рамките на посочените от касатора касационни основания, намира за установено следното от фактическа страна:

На 18.05.2020г. в обект – дърводелски цех, намиращ се в Западна промишлена зона гр.Видин и стопанисван от дружеството-жалбоподател, е извършена проверка от служители на Д „ИТ“ Видин. Установено, е че св.Атанасов мете трина. В представена му декларация за проверка на трудовото законодателство, същият декларирал, че работи в обекта като дърводелец с фиксирано работно време от 08.00 ч. до 17.00ч. без събота и неделя, с уговорено трудово възнаграждение от 610.00лв.

При така установената фактическа обстановка Съдът намира от правна страна следното: жалбата е подадена от лице, което има правен интерес да обжалва въззивното решение и в законоустановения срок на обжалване, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Решението на ВРС е правилно.

Според АС Видин, от решението на ВРС, чийто мотиви настоящия състав споделя изцяло е видно, че доказателство за наличието на лице в трудови правоотношения, още повече с работно време, заплата и т.н. от страна на административнонаказващия орган не е представено.

Ако наказващият орган не разполага с писмени доказателства, следвало е да ангажира свидетелски показания, чрез които да се установи наличието на всички съществени елементи на трудовия договор, като работно време , длъжност , период, заплата и др. Още повече, че по силата на чл.402 КТ контролните органи могат да събират и писмени обяснения от работодателите или работниците и служителите. И когато се установи наличието на тези елементи, тогава да се констатира, че реално съответното лице полага труд в съответното дружество, без да има сключен трудов договор в нарушение императивните разпоредбите на КТ. От показанията на свидетелите в настоящия казус, дори напротив извода на първоинстанционния съд, че не е налице трудово правоотношение се потвърждава. Както правилно е отбелязал ВРС в мотивите си в настоящия случай липсват характерните за трудовите правоотношения елементи, от които най-съществените – възнаграждение и работно време. Това, че Атанасов е извършвал преди трудова дейност във фирмата и към настоящия момент ходи да помага от време на време, когато здравословното му състояние позволява и има желание, не означава, че е бил нает от дружеството по трудово правоотношение. Следователно не е налице трудово правоотношение и работодателя не е имал задължение да сключва трудов договор, не е нарушен чл. 61 ал.1 от КТ, поради което не е осъществен състава на административно нарушение по чл.414 ал.3 от КТ.

Поради гореизложеното наказателното постановление е незаконосъобразно, като издадено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила.

Решението на ВРС, с което е отменено наказателното постановление е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

В настоящото производство е направено своевременно искане за присъждане на разноски в полза на ответника по касация и представени доказателства за направени разноски в размер на 500 лева – заплатено възнаграждение за един адвокат по Договор за правна защита и съдействие от 10.08.2020 г. Предвид изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 4, във връзка с чл. 228 от АПК, вр. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, касаторът следва да бъде осъден да заплати тези разноски в полза на ответника по касационната жалба.

Воден от горните мотиви и на основание чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН, във връзка с чл.208 от АПК, Административен съд Видин

 

                                                 Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 373/10.12.2020 г., постановено по АНД № 898/2020 г. по описа на Районен съд Видин, с което е отменено НП № 05-0001085/31.07.2020 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда”-Видин.

ОСЪЖДА Дирекция „ИТ“ Видин да заплати на „Л***-Г.“, ЕООД, представлявано от Х.Г.Й., сумата от 500.00 лв. - разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                            2.