Р Е Ш Е Н И Е
По В.Н.О.Х.Д. № 2378/18 г.
10.10.2018 год.
В И М
Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Софийският Градски съд ,
Наказателно отделение , 7-ми въззивен състав , в публичното съдебно заседание на двадесети септември две хиляди и осемнадесетата година , в състав :
Председател : Николай Младенов Членове: Веселина Ставрева
мл.с.Светлана Атанасова
При участието на съдебен секретар Кр.Динева и
прокурора И.Арменова, разгледа докладваното от съдия МЛАДЕНОВ ВНОХД№ 2378/18 г.по описа на
СГС , като за да се произнесе по същество взе предвид следното :
Производството
е по Глава ХХІ-ва от НПК/Въззивно производство/,чл.313-340 от НПК.
Постъпила
е Въззивна Жалба с Допълнение към нея от защитника на подсъдимата И.П.Н. срещу
Присъда на СРС,НО,121-ви състав по НОХД № 21081/2016 г.С тази Присъда визираният състав на СРС признал за виновна
подс.Н. в извършването на престъпление по чл.343б,ал.1 от НК, като й наложил
по реда на чл.54 от НК наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3/три/
месеца,чието изпълнение отложил по реда на чл.66,ал.1 от НК за срок от 3
години.Със същата Присъда подсъдимата била лишена от правото да управлява МПС
за срок от 1 жодина на основание чл.343Г,вр.чл.37,ал.1,т.7 от НК.
В
своята ВЖ и особено в Допълнението защитата
иска отмяна на осъдителната и
постановяване на нова оправдателна Присъда, считайки че постановената такава от
първата инстанция е неправилна и незаконосъобразна/бланкетни оплаквания във
ВЖ/.В Допълнението защитата конкретизира оплакванията си като визира
„неправилен подход“ при доказателствения анализ от страна на първоинстанционния
съд,като за илюстрация на това оплакване се сочи изводът на СРС ,че подсъдимата
е извършила деянието.Добавя се още ,че в СЗ на 06.12.2017г. вещото лице К.видял
за първи път подсъдимата и преценил „на око“/без измервателен уред !/ телесното
тегло на подсъдимата.Последното се асоциира с извода му за промили алкохол
спрямо теглото й.Защитата намира ,че неправилно първата инстанция не кредитира
показанията на св.Д.Д.,доколкото познанството на последния с подсъдимата не е
достатъчно да се приеме ,че под угрозата на чл.290,ал.1 от НК би
твърдял неверни факти и обстоятелства.Също така ,според защитата, СРС се
отнесъл твърде безкритично към показанията на свидетелите Д.и З.,доколкото
обстоятелството че са полицаи не е достатъчен да се приеме логичност и
добросъвестност на заявеното от тях.Нямало и логика подсъдимата след ПТП сама
да звъни на тел.112, за да уведоми компетентните органи.Не е обсъдено поведението
на подс. „след деянието й“,тъй като липсват доказателства тя да е употребила
алкохол след управлението на МПС , а не преди това.Поради горните си доводи
защитата безалтернативно иска от съда отмяна на осъдителната и постановяване на
нова оправдателна такава.
В СЗ пред въззивния съд въззив.жалбоподател и подсъдима се явява лично и
със защитника си.СГП изпраща прокурор.
Защитникът на подсъдимата иска от съда
да отмени Присъдата на СРС,НО,121-ви състав.При разглеждането на делото пред
първата инстанция не се доказала съставомерност на извършеното от подсъдимата
по вменените й текстове от НК.Не се доказва нито обективна , нито субективна
съставомерност от нейна страна касателно състава на престъплението по чл.343Б,ал.1
от НК.Касателно „неправилния подход“ при доказателствения анализ се
поддържат съображенията , развити във ВЖ.При това си виждане защитата иска
отмяна на Присъдата и постановяване на нова опрардателна такава от въззивния
съд.Алтернативно, ако не се споделят доводите за оправдаване на подсъдимата,тогава
въззивната инстанция да отмени Присъдата и да върне делото за ново разглеждане
на друг състав на СРС/в случай че се констатират съществени проц. нарушения/.
Подсъдимата по същество заявява ,че се
присъединява към доводите на защитника си.
Прокурорът по същество предлага на
въззивния съд да остави ВЖ без уважение като неоснователна, като същевременно
потвърди Присъдата на СРС като правилна и законосъобразна.Първата инстанция е
ценила коректно доказателствената съвкупност.Обясненията на подсъдимата са не
само доказателствено средство , но и средство за защита , а в настоящия случай
са в противоречие с останалите доказателства.Последното не е убягнало от вниманието на СРС в
Мотивите.Извършеното престъпление е осъществено от подсъдимата, както
обективна, така и субективна страна и е доказано по изискуемия начин, поради
което следва ВЖ да се остави без уважение.
Въззивният съд като взе предвид доводите и аргументите във ВЖ и
Допълнението ,аргументацията на страните във въззивното производство пред СГС ,
както и събраните доказателства по делото и след служебна проверка на
атакувания първоинстанционен съдебен акт, намира за установено следното :
Първоинстанционният
съд в производството пред себе си е установил фактическата обстановка и е извел
оттам коректните правни изводи.Не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
Установено
е от фактическа страна ,че на процесната дата 30.08.2015 г. подсъдимата била на
събор в с.Бусманци,където се видяла със свидетеля Д.Д..По предложение на
подсъдимата свидетелят дошъл с нея до магазин „Фантастико“ в жк.“Дружба“ ,
където закупили 1 стек бира от по 2л.и тръгнали пак към събора в Бусманци.
По-късно
същата вечер подсъдимата управлявала лекия си автомобил „Пежо“ 405 с ДК№ С
54-97 ХА по бул.“Искърско шосе“ в посока от жк.“Дружба“ към кв.“Абдовица“.На
кръстовището с ул.“Димитър Пешев“ възникнало леко ПТП , при което водачът на
движещ се зад подсъдимата лек автомобил „Фолксваген Голф“ с ДК№ *******ударил
автомобила на подсъдимата.Възникнал скандал при който водачът на втория
автомобил/неустановено лице от женски пол/ напуснал района на ПТП.На място
останала подсъдимата , която се обадила на тел.112/обаждането е регистрирано
като постъпила в 20,31ч./.Изпратените на място полицаи/свидетелите З.и Д./
пристигнали около 20,50 – 21,10 ч. на място.Те намерили подсъдимата сама , като
по-късно при тях дошъл мъж.В хода на проверката подсъдимата лъхнала на алкохол
на полицаите.
Подсъдимата
била изпробвана в 21,18 ч. за употреба на алкохол с техническо средство
„Алкотест Дрегер 7510“,проба 2619 , което показало резултат 2,52 %о.Бил
съставен акт на Н. , като в 22, 10 ч. й
бил връчен талон за медиц. изследване.Двамата полицаи придружили подс.до УМБАЛ
„Св.Анна“ , за да даде кръв за изследване.Кръвна проба била взета от подс.Н. в
22,35 ч.Преди това обаче същата заявила на деж.лекар,че е изпила една бира
същия ден в 19,00 ч.
Резултатът
от изследването за наличие на етилов алкохол в кръвта на подсъдимата И.Н. бил 2,00 %о, като последният бил инкорпориран
в писмена форма в Протокол за химическа експертиза № 496/31.08.2015 г.
Според Заключението на СМЕ № П-21/2016 г. не е
възможно концентрация на етилов алкохол при проба взета в 22,35ч. да е резултат
от изпита 1 бира след ПТП,дори и на 2-3 кенчета.Тази концентрация отговаряла на
употреба около 400мл.концентрат.
Тази фактическа обстановка се
установява от подробния и логичен анализ на доказателствените материали
,направен от първата инстанция.Последният е извършен в съответствие с
процесуалните правила и формалната логика.Въззивният съд се присъединява към
този анализ, както и не намира основания да установи нови фактически
положения,различни от приетите от първоинстанционния съд.Също така, доколкото
се възприема като правилен анализът на доказателствената съвкупност от
въззивния съд , то последният не намира за нужно да коригира изводите на СРС в
тази посока.
Въззивната
Жалба на защитата се явява неоснователна
, тъй като правилно и законосъобразно първоинстанционният СРС е признал за виновна
подс.И.П.Н. в извършването на престъпление
по чл.343Б,ал.1 от НК.
Наличието
на състав на извършено престъпление по горната правна квалификация от страна на
подсъдимата е достатъчно и детайлно коментирано в Мотивите на
първоинстанционната Присъда.Към този анализ се присъединява и въззивния
съд.Следва да се акцентира само върху някои детайли с оглед обхвата на
проверката от страна на възз.съд спрямо постановения и оспорен съд.акт на
първата инстанция..
По делото
се намира Протокол за медицинска
експертиза/л.12 от ДП/ ,където на въпросите на деж.лекар в СО УМБАЛ „Св.Анна“
подсъдимата е отговорила преди даването на кръвна проба ,че е употребила една
бира в 19,00 ч., като е подписала този Протокол без никакви възражения.Както
и СРС е отбелязал в Мотивите си това
обстоятелство е в писмено доказателство,прието и ценено в доказателствената
съвкупност и е в противоречие с обясненията на подсъдимата ,че е употребила
алкохол след ПТП , тоест след управлението на МПС.Вярно е ,че обясненията на
подсъдимия имат „двойствена природа“ , тъй като са както доказателствено
средство, така и средство за защита на привлеченото към наказ. отговорност
лице.При това положение е имала възможност както да не дава никакви обяснения ,
така и да даде такива „каквито намери за добре“- в частност да посочи
количество и вид на поет алкохол , различни от действителните.
В
допълнението към ВЖ защитата твърди липса на житейска логика подсъдимата като
водач на МПС/при знание ,че е употребила алкохол/ да се обажда сама на
тел.112.С оглед това възражение въззивният съд намира ,че пътната ситуация за настъпило ПТП и напуснал местопроизшествието
виновен водач в последното е достатъчно основание за ползването на националния
тел. Номер 112 от невиновния участник.Не става ясно обаче въз основа на каква
житейска логика водач, който знае че предстои посещение на ПТП от органи на КАТ
и ще се взимат задължителните проби за алкохол на участниците в пътния
инцидент/знанието за което от страна на подсъдимата е сигурно с оглед санкциите
й като водач в Справката на л.7 от ДП/ този водач би употребил алкохол след
произшествието алкохол.Възззивният съд не може да установи такава логика при
едно психично здраво лице, каквото без съмнение е подсъдимата.Извън горното
,това е един допълнителен аргумент да не се кредитира заявеното от подсъдимата
в обясненията й.
Доказателствените
материали се преценяват поотделно и в съвкупност, като оценката им се извършва
с оглед тяхното действително съдържание.С оглед предмета на доказване и кръгът
от обстоятелства подлежащи на доказване при така зададената правна рамка от
обвинението и дължимо произнасяне от страна на сезирания съд, следва да се
посочи ,че леките противоречия в показанията на свидетелите –дали изпратените
на място полицаи са дошли там в 20,50
или 20,10 ч., както и дали св.Д.е бил някъде встрани в кафене или от дошъл от
друго място, не могат да променят установената фактология касателно резултатите от изследването в кръвта и
заявеното пред деж.лекар от подсъдимата.При това положение не може да се приеме
за основателно възражението на защитата за „неправилен подход“ при оценката на
доказателства.В една логическа последователност СРС е посочил начина на
формиране на вътрешното си убеждение въз основа на обективен анализ на
доказателствените материали.Първата инстанция убедително излага в Мотивите
своите съображения касателно въпросите кои доказателства кредитира и кои не ,
както и поради какви причини, с което са изпълнени процесуалните нормативни и
тълкувателно приети изисквания за оценка и анализ на доказателствената
съвкупност.
Не
са налице основанията да се отмени осъдителната Присъда , за да се постанови
нова оправдателна такава, нито са допуснати съществени проц.
нарушения/конкретни такива не се и релевират от защитата , извън твърденията за
„неправилен подход“ към анализа на доказателствата/, които биха обусловили
отмяна и връщане на друг състав от първата инстанция.Наложеното наказание е в
минимален размер с прилагане на института „Условно осъждане“,а това е
достатъчно хуманен подход при индивидуализацията с оглед размера на
концентрацията на алкохол и липсата на критичност от страна на
подсъдимата.Лишаването от права е детерминирано като размер с допусканите и в
миналото нарушения на правилата за движение от страна на подсъдимата Н..Следователно
,не са налице предпоставки не само за отмяна , но и за изменение на Присъдата ,
а съдът дължи цялостна проверка на контролирания съд.акт с оглед принципа на
„ревизионно начало“ във въззивното производство.С оглед горното обжалвания
съд.акт на СРС следва да се потвърди изцяло като правилен и законосъобразен.
Ето
защо , предвид изложените съображения и на основание чл.338 от НПК, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
Присъдата на СРС,НО,121-ви състав
по НОХД№ 21081/2016 г. , с която подс.И.П.Н. е била призната за виновна в
извършването на престъпление по чл.343Б,ал.1 от НК,като на основание
чл.54
от НК е осъдена на 3 месеца „ЛОС“ с отложено изпълнение по чл.66
от НК за срок от 3 години,както и „Лишаване от право да управлява МПС“
по чл.343Г,вр.чл.37,ал.1,т.7
от НК за срок от 1 г, тъй като същата е правилна и законосъобразна, а
депозираната Въззивна Жалба е неоснователна.
Решението
не подлежи на касационно обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
1:
Членове :
2: