РЕШЕНИЕ
№…
гр. Плевен,14.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, единадесети граждански състав в публично заседание
на тринадесети януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА
при секретаря Петя Иванова, като
разгледа докладваното от съдия ШИРКОВА гр.д.
№ 5385 по описа за 2019г. и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по
искова молба от Б.В.Ц.
*** против Ц.П.Ц. ***. Ищецът твърди, че с ответника имат сключена спогодба, по
силата на която ответникът се е съгласил, че дължи на ищеца сумата от 12000
лева, която се задължава да върне в срок до 30.11.2018г. Твърди, че страните са водили преговори за връщане на сумата
доброволно, но с различни оправдания от страна на ответника до момента сумата
не е върната. В заключение ищецът моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответника да му заплати сумата от 12000 лева дължима по спогодба, ведно
със законната лихва от подаване на молбата до окончателното изплащане, както и
сумата от 853,33 лева представляваща законна лихва върху главницата за периода
от 30.11.2018г. до датата на подаване на исковата молба. Претендира разноски. В съдебно заседание
ищецът не се явява, представлявава се от процесуалния си представител, който
поддържа предявените искове.
В едномесечния срок ответникът не
е представил писмен отговор и не е взел становище по предявените искове. В съдебно заседание
ответникът се представлява от процесуален представител, който моли съда да
постанови решение съобразно събраните по делото доказателства.
Съдът като прецени
събраните по делото доказателства, приема за установено следното :
Не се спори между
страните и се установява от представената по делото спогодба, че на
16.07.2017г, страните са подписали такава, по силата на която ответникът Ц.П.Ц.
се е съгласил, че дължи на ищеца Б.В.Ц. сума от непогасени задължения в общ
размер на 12000 лева. Установява се от спогодбата, че ответникът се е задължил
да върне сумата в срок до 30.11.2018г., като страните са уговорили, че при
неплащане на задължението в посочения срок, ответникът дължи на ищеца законна
лихва за забава, считано от датата на падежа до окончателното изплащане на сумата.
Така установените
фактически обстоятелства не са оспорени от страните. С оглед така установеното,
съдът приема от правна страна, че страните са били в облигационни отношения,
като към 16.07.2017г. са се съгласили, че размерът на задълженията на ответника
към ищеца са били в общ размер на 12000 лева. От правна страна съдът приема, че
падежът за изплащане на задълженията е 30.11.2018, като от тази дата,
ответникът дължи законна лихва върху главницата съобразно уговореното в
спогодбата.
С оглед съдържанието на процесното
споразумение следва да се приеме, че същото има правната характеристика на
договор за извънсъдебна спогодба по смисъла на чл. 365 и сл. ЗЗД, тъй като с
него страните по едно съществуващо правоотношение са установили задълженията на ответника и чрез взаимни отстъпки са
прекратили един съществуващ спор. Спогодбата е двустранен
договор, с който съобразно нормата на чл.365 ал.1 ЗЗД страните прекратяват
един съществуващ спор или избягват един възможен спор, т.е това е договор, с
който се изменя едно съществуващо правоотношение между страните посредством
правенето на взаимни отстъпки. В случая ответникът е признал съществуването на размера на своето задължение, както и крайната дата
за заплащане на задължението. Основателността на претенциите, въведени като предмет на спора, зависи
единствено и само от изпълнението на уговорките по това споразумение. Доколкото
договорът за спогодба е самостоятелен, неформален и консенсуален договор,
ответникът може да се защити срещу ефекта на спогодбата, само ако оспори
нейната валидност.
В случая ответникът не е оспорил твърденията в исковата молба нито
представените с нея писмени доказателства. Не е оспорил предявените искове нито
по основание, нито по размер.
При така установеното от фактическа и правна страна, съдът приема, че
предявените искове са основателни изцяло и следва да бъдат уважени.
С оглед изхода на спора, ответникът дължи на ищеца и направените по делото
разноски съобразно представения списък, а именно 700 лева адвокатско
възнаграждение и 534 лева държавна такса.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.365 ЗЗД Ц.П.Ц. с
ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Б.В.Ц. с ЕГН ********** *** сумата от 12000
лева, ведно със законната лихва считано от 13.08.2019г. до окончателното
изплащане, дължима по сключена между страните спогодба от 16.07.2017г.
ОСЪЖДА на основание чл.86 ЗЗД Ц.П.Ц. с
ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Б.В.Ц. с ЕГН ********** *** сумата от 853,33
лева представляваща лихва за забава върху главницата от 12000 лева за периода
от 01.12.2018г. до 13.08.2019г.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ГПК Ц.П.Ц. с
ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Б.В.Ц. с ЕГН ********** *** разноски по делото
в размер на 700 лева адвокатско възнаграждение и 534 лева
държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: