Решение по дело №3338/2021 на Административен съд - Пловдив

Производството е по чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.54, ал.6 от Закона за кадастъра и имотния регистър.

Образувано е по жалба на А.И.С., ЕГН **********, чрез адв. П.-К., с адрес ***, против Заповед № 18-11571/18.10.2021 г. на Началник на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - Пловдив, с която е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Карлово, състояща се в промяна в границите на съществуващи обекти в КККР, в частта засягаща имота на А.И.С. с идентификатор ***: данни преди промяната: площ 819 кв.м., начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), данни след промяната: площ 740 кв.м., начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.).

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на административния акт, като постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят твърди, че 79 кв.м. от собственото му дворно място е заснето като част от имот с идентификатор ***, като там попадат част от собствените му селскостопански сгради с идентификатори ***.3 и ***.5. Сочи още, че от дълги години живее в имота, който е ограден с трайни масивни огради и така е заснет в КККР на гр.Карлово, одобрени със Заповед № РД-18-52/16.06.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК. Твърди, че изменението накърнява правото му на собственост, което сочи наличие на спор за материалното право върху тази част от дворното място. Изложени са доводи за нарушение на чл.26., ал.1 от АПК и чл.54, ал. 4 от ЗКИР, тъй като не са уведомени всички заинтересовани лица.

В с.з. процесуалния представител на жалбоподателя адв. К.-П., поддържа жалбата. Подробни съображения са изложени в представена по делото писмена защита.

Ответникът – Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър - гр. Пловдив, в писмено становище излага съображения за неоснователност на жалбата. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. По делото е постъпила писмена защита от процесуален представител, в която също е изложено становище за неоснователност на жалбата.

Заинтересованата страна Е.М.Б., чрез адв.Б., поддържа становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски по делото.

Заинтересованите страни – Б.М.А., Д.К.М. и Н.С.А., чрез назначения им по реда на чл.137, ал.6 от АПК особен представител адв.Г., поддържат становище за основателност на жалбата.

Заинтересованите страни – Община Карлово, Х.Г.С., М.В.Г., Д.П.Д., Н.С.Д., М.С.Д., Г.В.Г., Т.Х.П., Х.В.Н., К.Н.Н., Н.Н.Н. – П., не вземат становище по жалбата.

За допустимостта:

Оспорената заповед е връчена на жалбоподателя А.С. на 26.10.2021г., за което по на лист 82 по делото е приложено известие за доставяне, а жалбата е подадена чрез органа на 09.11.2021г., т.е. в предвидения за това процесуален срок от надлежна страна, заинтересовано лице по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР, за което е налице правен интерес от оспорването, поради което жалбата се явява ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, настоящият съдебен състав счита, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Съдът като разгледа направените възражения и приложената административна преписка, намери за установено следното:

Административното производство по изменение на кадастралната карта (КК) и кадастралните регистри (КР) на гр. Карлово, състояща се в промяна в границите на съществуващи обекти в КККР е образувано по заявление вх. № 01-323501-14.06.2021 г. (лист 40) на Е.М.Б., засягащо ПИ с идентификатори ***, ***, ***, ***по проект за изменение на кадастралната карта (лист 16), представен със заявление вх. № 01-225001-23.0642021 г. (лист 14) и приет с Удостоверение № 25-171276-14.06.2021г. (лист 37 и сл.), към който са приложени: обяснителна записка (лист 17-18), скици-проект (лист 19 и сл.), изработена от правоспособно лице (лист 35 гръб - 36), документи за собственост (НА за дарение на недвижим имот № 191 том 5 рег.1488 дело 1047 от 22.12.1999г. - лист 31), координатен регистър на подробните точки, комбинирана скица. В обяснителната записка към проекта е посочено, че проекта се прави във връзка с прилагане на действащия ПУП, одобрен със заповед 1191/1998г., частично за УПИ II-765, кв.145 на гр.Карлово.

След извършена проверка на проекта за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, и приложените към него документи внесен с вх. № 01-225001 от 23.04.2021г., СГКК-Пловдив издала Удостоверение за приемане на проект 25-171276-14.06.2021г.

За образуваното административно производство на заинтересованите лица е изпратено Уведомление изх. № 01-323501/30.06.2021г. (лист 41), като са уведомени само лицата Д.П.Д. и жалбоподателя А.С., за което по делото са приложени известия за доставяне (лист 52-52 гръб), а останалите известия за доставяне са върнати с отбелязване „непотърсена“. По преписката е приложено и уведомление изх.№ 01-323501/11.08.2021г., за което няма данни да е съобщено на заинтересованите лица. Възражения са депозирани от А.И.С. и Х.Г.С. заедно на 26.08.2021г (лист 55) и само от А.И.С. на 27.08.2021г. (лист 26), с приложени документи: скица на поземлен имот от 2014г.; писмо от Община Карлово от 20.10.2003г. до И. Г.С. (лист 59, с което същият е уведомен, че с Решение на Карловски районен съд по гр.дело 22 от 1998г. е оставено без уважение искането на К. Г. за прогласяване на нищожност на заповед № 392/14.05.1992г.; Заповед №392 от 14.05.1992г. на Общински съвет Карлово за отмяна на отчуждаване на имот пл.503 кв.145 по плана на град Карлово в размер на 150 кв.м. собственост на Г. И.С. и наследниците на С. И.С. (лист 59 гръб); Квитанция за внесена държавна такса за възстановяване на отчужден имот по заповед 392/14.05.1992г. (лист 60); НА за собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка № 9, том 1, н.д. № 22/1998 (лист 61); НА за покупко-продажба на недвижим имот № 174 том IV дело 830 от 2005г. (лист 62-63); НА за покупко-продажба на недвижим имот № 130 том II дело 873 от 1963г. (лист 64-65);Разрешение за строеж в парцел XVII в кв. 145 по плана на гр.Карлово, издадено на А.И.С. (лист 66); Удостоверение за наследници на Г. И.С. и С. И.С.. Решение на Пловдивски окръжен съд от 1957 г. С възражението е изразено несъгласие с исканото изменение.

По повод възражението с писмо изх. № 20-64118-20.09.2021г. (лист. 71), Е.Б. е уведомена , че са постъпили възражения, като в тази връзка е необходимо да представи документ от който да е видно, че са уредени регулационните отношения (сметките по придаваемите части). В отговор на това със заявление вх.№ 05-12674-28.09.2021г. са представени: НА № 190, рег.1487, том 427, дело 1046 от 22.12.1999г.; НА № 64, том 3, дело 579 от 26.12.1984г.; НА № 50, том 2, дело 391 от 09.08.1988г.; НА № 55, рег. 106, том 1, дело 92 от 02.03.1984г. (лист 72 и сл.).

Последвало е издаването на оспорената в настоящото производство Заповед № 18-11571 от 18.10.2021 г. на Началника на СГКК-Пловдив, с която е одобрено изменението, състоящо се в промяна на границите на съществуващи обекти в КККР, засягащо ПИ с идентификатори ***, ***, ***, ***. По-конкретно по отношение на имота на жалбоподателя А.И.С. с идентификатор *** промяната е следната: данни преди промяната: площ 819 кв.м., начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), данни след промяната: площ 740 кв.м., начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), въз основа на документ: НА № 174, том 4 рег. 1069 дело 830 от 12.04.2005г. По отношение на имота на заявителката Е.М.Б. с идентификатор ***изменението е следното: данни преди промяната: площ 356 кв.м., начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), данни след промяната: площ 427 кв.м., начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), въз основа на документ: НА № 191 том 5 рег. 1488 дело 1047 от 22.12.1999 г.

Според мотивите на оспорения акт, с настоящото изменение се коригират границите на поземлен имот ***и съседните поземлени имоти ***, ***, ***с цел отстраняване на грешки по отношение на имотните граници спрямо действащия регулационен план. Според ответния административен орган, видно от представените по преписката нотариални актове регулацията е била приложена по отношение на придаваеми места, което е основание за процедиране на исканото изменение.

По настоящото дело е допусната и приета съдебно-техническа експертиза изготвена от вещото лице инж.В.Г., според което от проследяване на кадастрално-регулационния статут на поземлен имот ИД по кадастрална карта гр. Карлово се установява различно заснемане на границата между имоти ИД 502.765 и ИД 502.767 (на различни места по местоположение по различните планове в Приложение с № 1, № 2 и № 4, изрично уточнено в с.з.), като най-добро и ясно сравнение между заснетите в плановете, граница може да се направи от приложение № 6 - комбинирана скица между скицата -проект послужила за изменение на КК и кадастралния план от 2004 г . Според експерта, ако се вземе предвид заснетата в плана 2004 г. имотна граница по т. № 9,8,2,3,4,5 то тогава площта по т. 1,2,8,9,1 е 20 кв м , а площта по т. № 9,8,2,3,4,7,6,9 е 58 кв м. Вещото лице е посочило, че към момента на изготвяне на експертизата не може да се установи заповедта за изменение на РП от 1966 , по силата на която е определена придаваемата част от имот 2941,503 (в с.з. е уточнена допусната техническа грешка при изписването на номера) към парцел ХХ-501, кв. 145 , описана подробно в нотариален акт №50/09.08.1988 г ,том II, дело 391/1988 г на КРС. Според вещото лице при липсата на тази заповед не може категорично да се потвърди размера на придаваемата част и нейните граници. В приложение №4 от заключението, вещото лице е показало заснетите имоти с ИД **** и ИД **** в граници по действащата кадастрална карта на Карлово, одобрена със заповед № РД 18- 52/16.11.2011 г., като границата между двата имота е означена по точки № 1,2,3,4,5, като между т. № 1,2 съществува масивна каменна ограда. Изрично инж.Г. посочва, че заснетите в КК сгради по границата съществуват на място и няма изградена нова ограда по линията означена с точки № 6,7,4 (в с.з. уточнява от Приложение №6 – комбинирана скица). Според СТЕ в нотариален акт №50/09.08.1988 г ,том II, дело 391/1988 г. на КРС е посочено, че стойността на придаваемия имот от 4330.17 лв. е внесена от Калоян Георгиев с приходна квитанция № 10915/07.07.1988 г на Д. М..

В с.з. вещото лице инж.Г. *** заповедта, действала в периода между плановете от 1966 г. и 1998 г., с която има някакво изменение на регулацията, за което става въпрос в представения НА № 50 от 1988 г., но такава не му е представена. Вещото лице прави пояснения и изяснява допуснати технически грешки в заключението. Посочва също, че в констативната част на заключението, където е посочил, че в скицата проект послужила за изменението - т. 10, второ изречение, стр. 3 от заключението (копие в Приложение № 5), площта от 78 кв. м е различна с придаващата се площ от 58 кв. м по плана от 1998 г., като не може да даде обяснение на какво се дължи това, без да разполага със заповедта.

С оглед непълнотата на отговорите на вещото лице, липсата на заповедта, действала в периода между плановете от 1966 г. и 1998 г. и изявлението на вещото лице Г., че не може поради лични причини да допълни заключението, съдът е допуснал и приел допълнителна СТЕ изготвена от вещото лице С.М.С., според което УПИ ХХ-501 от кв. 145 по РП на гр. Карлово, одобрен със заповед № 938/1966 г. (прил. 1 и 1А) е идентичен с част от УПИ II-765 от кв. 145 по РП, одобрен със заповед № 1191/1998 г. (прил. 2). Според заключението със заповед № 1096/07.09.1990 г. е одобрено изменение на плана одобрен със заповед № 938/1966 г. (в приложение 1Б – чертеж на плана). Според вещото лице УПИ II-765 от кв. 145 по плана от 1998 г. е с площ 425 кв. м. (скица- л. 34 от делото). Изложено е още, че в кадастралната основа на плана от 1998 г. - прил. 2, на масивната ограда между точки с номера 2 и 5 е поставен знак за общност, което означава, че площта ограничена с точки 2, 3, 4, 5 и 2 е част от ПИ 765, а имотната граница между ПИ 765 и ПИ 767 е линията, представена в плана като масивна ограда и означена с точки 3 и 4. Границата продължава по линията с точки 4, 5, 6 и 7. Според заключението описаното в нот. акт № 50/ 09.08.1988 г. (лист 74) придаваемо место с площ 55 кв. м. от ПИ 2941 (стар 767) към парцел II-765, е площта ограничена с точки 3,14, 7, 6, 5, 4 и 3, като придаваемото место е определено от дворищнорегулационната граница, означена с точки 14 и 7. Площта на това придаваемо место, измерена и изчислена от вещото лице С. е 58 кв. м. (който посочва, че разликата от 3 кв. м е в допустимите граници). Изрично в допълнителната СТЕ е посочено, че липсват сведения за наличието на друга заповед, определяща придаваемото место от ПИ 767 към УПИ И-765.

В с.з. след предявяване на плана от 1966г. вещото лице С. заявява, че регулационната граница е в розов цвят и е между имота на жалбоподателя и между имота на заинтересованата страна Е.Б., който обаче тръгва от горен ляв ъгъл на постройка ПЖ. Посочва, че с плана от 1966 год. не са предвидени придаваеми места, а със заповедта от 1990 год. е одобрено изменение на плана, което е показано в Приложение 1Б от заключението и с това изменение се придава мястото.

След предявяване на плана от 1990 год. вещото лице посочва синята линия между имота на жалбоподателя и на заинтересованата страна Е.Б., която синя линия тръгва от малко под долния ляв ъгъл на сграда ПМЖ и заявява, че с тази заповед от 1990 год., са предвидени придаваемите места. По отношение на плана от 1998 год., експертът посочва, че няма промяна по отношение на тази регулационна граница, а по отношение това дали е приложена регулацията следва да бъде установено с акт, да е извършена продажба и да е издаден съответния акт, с който да се удостовери. Според вещото лице с плана от 1998 год. линията между двата имота остава същата като 1990 год., но на плана от 1998 год. поставен знак за общност в най-западната граница между имота на жалбоподателя и на заинтересованата страна Е.Б.. Изрично вещото лице посочва, че регулационната граница, отбелязана в Приложение 2 от заключението по т. 2,5, 6 и 7, е била регулационната граница по плана от 1966 год. до изменението от 1990 год. И уточнява, че в последното изречение на отговора му на Въпрос №3, че липсват сведения за наличието на друга заповед, посочва, че липсват сведения освен заповедта от 1990 год.

Макар и непълно и не даващо отговор на всички поставени въпроси, съдът кредитира заключението на вещото лице инж.В.Г., като компетентно и безпристрастно изготвено, като отчита обстоятелството, че същият е изискал от община Карлово заповедта, действала в периода между плановете от 1966 г. и 1998 г. и такава не му е била представена. Частично съдът кредитира заключението на вещото лице С.С., доколкото по част от въпросите вещото лице не отговаря, а в други прави правни изводи. Така не се кредитира отговора му в т.4, където посочва, че в кадастралната карта на гр. Карлово, одобрена със заповед № РД- 18-52/16.11.2011 г. (прил. 3), масивната ограда между точки 1 и 2, погрешно е нанесена като имотна граница между ПИ **** и ПИ ****, доколкото вещото лице не е извършило оглед на място за разлика от вещото лице Г..

Съдът е задължил трето неучастващо по делото лице - Община Карлово да представи копие от регулационните планове, отменени и действащи към момента за имотите отговарящи на ПИ с идентификатори ***и *** по КК и КР на гр.Карлово, като в отговор на това са представени: заповед № 1096 от 07.09.1990г. и графична част към нея (лист 300-301); обезсилен регулационен план на гр.Карлово, одобрен със Заповед № 938 от 1966г. (лист 302); обезсилен кадастрален план на гр.Карлово, одобрен със Заповед № 300-4-21 от 2004г. (лист 303); и план за регулация на гр.Карлово, одобрен със Заповед № 1191 от 1998г.

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл.54, ал.4 от ЗКИР, измененията в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти при отстраняване на непълнота или грешка се одобряват със заповед на началника на службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота. В случая оспорената заповед за изменение на КККР е издадена от компетентен орган - Началник СГКК град Пловдив. Заповедта е в писмена форма.

Административното производство е започнало по заявление на заинтересовано лице с приложени към него писмени доказателства, както и изготвена скица-проект на изменението, в съответствие с изискването на чл. 54, ал. 4, изр. второ от ЗКИР. Органът е допуснал нарушение на чл. 26, ал. 1 от АПК като не е уведомил надлежно всички заинтересованите лица за започналото пред него административно производство, но съдът счита че това нарушение не е съществено.

Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР (посочена като правно основание за издаване на оспорената заповед), кадастралната карта и кадастралните регистри се изменят при установяване на непълноти и грешки, каквито са несъответствията в данните за недвижимите имоти в КК и КР спрямо действителното им състояние към момента на одобряване на КК и КР според легалната дефиниция на § 1, т. 16 ДР от ЗКИР.

Разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗКИР определя кадастъра като съвкупност от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти, както и за правото на собственост и другите вещни права върху недвижимите имоти и техните носители. Обекти на кадастъра съгласно чл. 23 от ЗКИР са поземлените имоти, сградите и съоръженията и самостоятелни обекти в сгради или технически съоръжения. Данните за тези обекти се документират в кадастралната карта и кадастрални регистри съобразно съществуващото положение, като се отчитат материализирани на място граници и се заснемат съществуващи сгради и технически съоръжения, както и самостоятелни обекти в тях, съобразно техните очертания (арг. чл. 29 от ЗКИР, чл. 38 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри). Несъответствията в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние обективират непълноти или грешки по смисъла на § 16 от ДР на ЗКИР.

Условията, при които е допустимо отстраняване на непълноти и грешки в кадастралната карта и кадастралните регистри са императивно установени в чл. 54, ал. 1 - ал. 6 от ЗКИР. Според чл. 54, ал. 1 от ЗКИР непълнотата или грешката се допълва или поправя от службите по геодезия, картография и кадастър въз основа на писмени доказателства и проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, изготвен от правоспособно лице по кадастъра (чл. 51, ал. 5 от ЗКИР). Когато СГКК установи, че от представените писмени доказателства и скица-проект за изменение е налице обективно несъответствие между отразеното в кадастралната карта и действителното положение на имота към датата на одобряване на кадастралната карта, проектът за изменението се одобрява със заповед на началника на СГКК, която се придружава от скица-проект за изменението. В съдебното производство по оспорване на заповедта за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри се преценява въз основа на писмените доказателства, приложени към проекта за изменението, дали е налице обективно несъответствие между отразеното в кадастралната карта и действителното положение към момента на одобряването на кадастралната карта, т. е. налице ли са непълноти или грешки, които според дефиницията на § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР представляват несъответствията в данните за недвижимите имоти в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти спрямо действителното им състояние към момента на одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри.

Съгласно чл. 54, ал. 2, изр. 1 от ЗКИР, когато непълнотите или грешките са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред, като в тази хипотеза началникът на службата по геодезия, картография и кадастър не следва да одобри, а да откаже изменението на кадастралната карта и регистри.

При одобряване на първоначалната кадастрална карта на гр.Карлово със Заповед № РД-18-52/16.11.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК в графичната част са заснети и отразени 6 сгради в ПИ с идентификатор *** собственост на жалбоподателя С., а именно сгради с идентификатори: ***.1, ***.2, ***.3, ***.4, ***.5 и ***.6. Тук следва да се отбележи, че при одобряване на първоначалната кадастрална карта на гр.Карлово е отразено, че ПИ с идентификатор *** е с площ 819 кв.м.

В случая от приетите по делото писмени доказателства, включително скица-проект № 15-1130176/18.10.2021 г., се установява, че процедираното изменение в оспорената част се изразява в промяна в границите на съществуващи обекти в КККР, засягащо и имота на А.И.С. с идентификатор ***, чиято площ се намалява от 819 кв.м. на 740 кв.м., като площта на този имот по документи за собственост е 647 кв.м., а по скица 732. С изменението площта на имота на заявителката Е.М.Б. с идентификатор ***се увеличава, както следва: преди промяната с площ 356 кв.м., а след промяната с площ 427 кв.м. Очевидно ответния орган е приел, че е налице непълнота на КККР на гр.Карлово, одобрена през 2011 г., последно изменена 2012г., като е посочил в оспорената заповед, че регулацията е била приложена по отношение на придаваеми места.

В с.з. вещото лице по втората изготвена по делото СТЕ С.С. заявява, че липсват сведения за наличието на друга заповед, определяща придаваемо място, освен заповедта от 1990 год., с която е направено изменението на плана от 1966г. По идентичен начин вещото лице по първата експертиза е посочило, че не може да се установи заповедта за изменение на РП от 1966 , по силата на която е определена придаваемата част от имот 2941,503 към парцел ХХ-501, кв. 145 , описана подробно в нотариален акт №50/09.08.1988 г ,том II, дело 391/1988 г на КРС. Така според инж.Г., при липсата на такава заповед не може категорично да се потвърди размера на придаваемата част и нейните граници.

Доколкото на вещото лице инж.Г. е бил представено от страна на Община Карлово само копие от КРП на гр. Карлово, одобрен 1966 г., в който не са предвидени придаваеми места, съдът е изискал от трето неучастващо по делото лице Община Карлово да представи по делото действащия и всички отменени и действали във времето планове за имотите с идентификатори *** и ***, както и заповедите за изменение. В отговор на това са представени: заповед № 1096 от 07.09.1990г. и графична част към нея (лист 300-301); обезсилен регулационен план на гр.Карлово, одобрен със Заповед № 938 от 1966г. (лист 302); обезсилен кадастрален план на гр.Карлово, одобрен със Заповед № 300-4-21 от 2004г. (лист 303); и план за регулация на гр.Карлово, одобрен със Заповед № 1191 от 1998г. От приетите по делото доказателства се установява, че придаване на части от ПИ *** към ПИ ***е предвидено едва с плана за регулация на гр.Карлово, одобрен със Заповед № 1096 от 1990г. (лист 301 по делото), както и с план за регулация на гр.Карлово одобрен със Заповед 1191 от 1998г. (лист 304), а в Нотариален акт №50/09.08.1988 г ,том II, дело 391/1988 г. на КРС, за собственост върху имот придобит по регулация е посочено, че К. Г. (праводател на М.И. П., който пък е праводател на Е.М.Б.) е придобил по силата на дворищната регулация: жилищна сграда 43 кв.м. с външна тоалетна, стопанска сграда, ограда -8.60 м. с дворно място от 55 кв.м. и подобрения в имота, находящ се в гр. Карлово от имот № 503 и 2491, кв. 145 собственост на Д. М.(праводател на А.И.С.), който имот се придава към парцела на К. Г. -парцел ХХ-501, кв. 145. Описано е в същия нотариален акт №50/09.08.1988 г., че стойността на придаваемия имот от 4330.17 лв. е внесена от К. Г. с приходна квитанция № 10915/07.07.1988 г .на Д. М..

Съгласно разпоредбата на § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗКИР урегулиран поземлен имот, по отношение на който планът за регулация е приложен, се отразява в кадастралната карта в съответствие с регулационните му линии като поземлен имот. Цитираната норма поставя прилагането на регулационния план като задължително условие за отразяването на регулационните граници като имотни. По смисъла на чл. 182а, ал. 1 ЗТСУ (отм.) и § 22, ал. 1, т. 1 ЗР ЗУТ регулационният план се счита за приложен с плащането на дължимите обезщетения за придадените по регулация имоти или части от тях. Т.е. за да е приложен регулационния план първо следва да има издадена заповед за изменение на регулационен план, по силата на която е определена придаваема част от един имот към друг и едва след това да са платени дължимите обезщетения за придадените по регулация имоти или части от тях. В случая действали във времето планове за имотите с идентификатори *** и ***са от 1966г, 1990г., 1998г. и 2004г., като планът който предвижда придаваемото място от имот с идентификатор *** към имот с идентификатор ***е планът от 1990г., както изрично заявява вещото лице С. в съдебно заседание. Същото вещо лице посочи в с.з., че регулационната граница, отбелязана в Приложение 2 от заключението по т. 2,5, 6 и 7, е била регулационната граница по плана от 1966 год. до изменението от 1990 год. В тази връзка каза се, нотариалния акт за придобиване собственост на недвижим имот по регулация е от 1988г., като в него не е посочен кой регулационен план е взет предвид, а в плана от 1966г. не са предвидени придаваеми места.

Нещо повече, в с.з. от 24.01.2023г. вещото лице инж.Г. пояснява, че в Приложение №3 от заключението си (лист 242) е представил извадка от Заповед № 1191 от 1998 г. и че към 1998 г. вече го има това придаваемо място, но не може да каже и незнае дали преди това е имало друга придаваема част.

В административното производство въпросът за това кога е предвидена придаваемата част от имота на жалбоподателя не е изследван, като мотиви в тази насока не са изложени в издадената заповед, а само е посочено, че регулацията е била приложена. Въпреки обвързващата доказателствена сила на нотариалния акт, ответния орган е следвало да съобрази разпоредбите на ЗУТ и ЗКИР по отношение на предвиждането и приложението на регулационните планове от 1966 г., от 1990 г. и от 1998 г. и едва тогава да прецени дали планът за регулация предвиждащ придаваемо място е приложен. По преписката не са приложени доказателства за плащането на дължимите обезщетения за придадената част от имота на жалбоподателя по регулацията след 1990г., която регулация всъщност за първи път предвижда придаваемото място. Предвид изложеното не са налице предпоставките за одобряване на исканото изменение и издадената на това основание заповед е материално незаконосъобразна.

Необходимо е да се отбележи, че поставянето на кадастралните граници по регулационните такива по действаща регулация (без данни за прилагането й), не е грешка или непълнота, тъй като действителното състояние не е по регулационни граници. В случая несъотвествие в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта спрямо действителното им състояние не се установява. При изработване на кадастралната карта на гр.Карлово през 2011 г. спорната граница е заснета и нанесена в съответствие със съществуващата на място ограда. Вещото лице Г. в приложение №4 от заключението си е показало заснетите имоти с ИД 502.765 и ИД 502.767 в граници по действащата кадастрална карта на Карлово, одобрена със заповед № РД 18- 52/16.11.2011 г., като посочва, че границата между двата имота е означена по точки № 1,2,3,4,5, като между т. № 1,2 съществува масивна каменна ограда. Изрично инж.Г. посочва, че заснетите в КК сгради по границата съществуват на място и няма изградена нова ограда по линията означена с точки № 6,7,4 (в с.з. уточнява от Приложение №6 – комбинирана скица). Приложими по отношение на процесната кадастралната карта, с оглед годината на нейното одобряване – 2011 г. са приоритетите по чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (отменена 13.01.2017 г.), съгласно която границите на поземлените имоти се установяват приоритетно от: 1. означеното по реда на чл. 36, т. 1 и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР местоположение върху терена или от посочените от собствениците гранични точки в съответствие с актовете, определящи правата върху имотите; 3. кадастралните планове, одобрени по реда на отменения ЗЕКНРБ или отменения ЗТСУ, на § 40 от преходните и заключителните разпоредби (ПЗР) на Закона за изменение и допълнение на ЗКИР (ДВ, бр. 36 от 2004 г.), и от карти, създадени по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ; 4. регулационните планове, одобрени по реда на отменения ЗТСУ - за имотите с приложена регулация, границите на които не са материализирани. При тази нормативна уредба съществуващата на място ограда между имота на заявителката Е.Б. и жалбоподателя А.С., представляваща материализирана на място граница между тях, е с приоритетно приложение за определяне на действителното й положение, спрямо границата по регулационните планове при одобряване на първоначалната кадастрална карта. В съответствие с чл. 14, ал. 1, т. 4 от приложимата Наредба № 3/2005 г. (отм.) нанасянето на границите на имоти с идентификатори *** и ***е било възможно по действащия регулационен план, но само при условие, че имотите са с приложена регулация и границите им не са материализирани. В процесния случай обаче каза се не се установява, че за процесните имоти е приложена регулацията. За да се приеме, че регулационните граници са се трансформирали в имотни, следва да се установи, че регулационният план за имота, предхождащ одобряването на кадастралната карта, е приложен и е налице разместване на правото на собственост. От доказателствата по делото не се установява по отношение на последния действащ план същият да е приложен, което води до липса на основания за изменение от категорията на допуснатото. Представения в хода на административната преписка НА за собственост на недвижим имот по регулация е от 1988 година и е за придаване на дворно място 55 кв.м., а придаваемото място е предвидено с плана на гр.Карлово одобрен със Заповед 1096 от 07.09.1990 г. (т.е. след съставяне на НА). Според т. 10 от констативната част на заключението на инж.Г., в скицата -проект послужила за изменение на КК (приложение 5 от заключението) частта от имот ИД 502.767, която се приобщава към имот ИД 502.765 е означена по т. № 1,2,3,4,7,6 и е с площ 78 кв м . Установи се по делото, че липсва друг план преди този от 1990г., в който да е предвидено придаваемото място от имота на жалбоподателя към имота на заявителката. Със заповед № 1096/07.09.1990г. е одобрено изменение на плана одобрен със Заповед № 938/1966г.

Що се отнася до твърдението на ответника, че СТЕ прави извод, че с плана от 1998г. няма промяна по отношение на регулационната граница по плана, с който са предвидени придаваемите места и който е действал при съставянето на НА № 50 от 1988г., следва да се отбележи, че всъщност в с.з. от 18.12.2023г. вещото лице С. заяви, че: „с плана от 1998 год. няма промяна по отношение на тази регулационна граница, а по отношение това дали е приложена регулацията следва да бъде установено с акт, да е извършена продажба и да е издаден съответния акт, с който да се удостовери.“ Вещото лице не казва, че няма промяна по отношение на плана, действал при съставянето на НА № 50 от 1988 г. Дори вещото лице поясни, че във втори абзац на отговора му по т. 3 за описаното в НА от 1988 год. придаваемо място от 55 кв. м., посочва, че площта е ограничена в точките 3, 14, 7, 6, 5, 4 и 3, но вече по плана от 1990 година, а не преди това.

Всичко изложено обосновава извод за наличие на спор за материално право относно придаваемите се части към имота на Е.Б. по регулацията от 1990 г. Съгласно § 1, т. 16 от ДР на Наредба № 02 – 20 – 5 от 15.12.2016 г., „спор за материално право" по смисъла на чл. 70 и 71 е налице, когато в проекта за изменение на кадастралната карта местоположението и границите на имотите не съответстват на правата на собственост на всички заинтересовани лица съгласно представените и събрани писмени доказателства в административното производство. В случая е налице такова несъответствие, тъй като при липса на уредени сметки по регулация по плана от 1990 г. или по плана от 1998 г. е налице спор за собственост относно придаваемата се част, за която част Е.Б. претендира да бъде отразена като част от нейния имот.

Този спор за собственост е недопустимо да бъде разрешаван в протеклото административно производство или в настоящото съдебно производство по оспорване на заповедта, с която е одобрено исканото изменение. Съгласно нормата на чл. 54, ал. 2, изр. 2 от ЗКИР, когато непълнотите или грешките са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред. В тази хипотеза началникът на службата по геодезия, картография и кадастър следва да откаже изменението на кадастралната карта и регистри съгласно чл. 70, ал. 4 във вр. с § 1, т. 16 от ДР на Наредба № РД-02-20-5/2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. При изрично направеното възражение от А.И.С. в административното производство, с доводи за засягане на правото му на собственост с одобреното изменение и представени валидни на външен вид документи за собственост, органът незаконосъобразно приема в случая липсата на такъв спор. Непълнотата и грешката при заявеното противопоставяне от вписаното в кадастралния регистър лице като собственик на имота, чиято площ се намалява, следва да се отстрани след приключване на отделно исково производство с влязло в сила решение между страните. При констатиран спор за материално право наведените аргументи, включително относно прилагането на регулацията, подлежат на обсъждане в производство по общия исков ред, но не и в процедурата по отстраняване на непълноти или грешки в КККР. По реда на чл. 54, ал. 2, изр. 2 от ЗКИР началникът на службата по геодезия, картография и кадастър е следвало да откаже извършване на изменението до разрешаването му по исков ред. Дори и да е налице несъотвествие в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта спрямо действителното им състояние, то при отнемане на част от имот с идентификатор *** – 79 кв.м. и промяна на неговите граници, административният орган отново е следвало да съобрази индицията за спор за материално право.

Отделно от изложеното, от доказателствата по делото, включително и от приетите по делото съдебно-технически експертизи в графичните им части, се установява също така, че процесното изменение на границата между двата имота *** и ***засяга съществуващите в имота на жалбоподателя две сгради с идентификатори ***.3 и ***.5. Съгласно НА за покупко-продажба на недвижим имот № 174 том IV дело 830 от 2005г. А.И.С. е придобил ½ идеална част от имот пл.№ 767 в кв.145, за който е отреден УПИ III-767 по плана на град Карлово, ведно с целия втори етаж от построената в него двуетажна къща с изба и таван, както и ½ идеална част от построените в дворното място стопански постройки: постройка – пристройка състояща се от две летни кухни и стреха и масивен гараж.

Неоснователно е възражението на ответника, че в отношенията между праводателите на заявителя и оспорващия е създадена сила на присъдено нещо, предвид постановено съдебно решение по вещноправен спор на Районен съд - Карлово по гр.дело 22 от 1998г. Този съдебен акт не е представен от ответника, въпреки указаната от съда доказателствена тежест да установи фактическите основания посочени в акта и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, като попълни преписката с всички относими писмени доказателства. На това съдебно решение ответния орган се позовава едва в писмената защита, като в развилото се съдебно производство не прояви процесуална активност. Отделно от това за съдържанието на решението на Районен съд - Карлово по гр.дело 22 от 1998г. черпим информация от приложеното по делото писмо от Община Карлово от 20.10.2003г. до И.Г.. С. (лист 59), с което последният е уведомен, че с Решение на Карловски районен съд по гр.дело 22 от 1998г. е признато за установено по отношение на ответниците, че са собственици на придаваемата се част с площ 150 кв.м. и е оставено без уважение искането на К. Г. за прогласяване на нищожност на заповед № 392/14.05.1992г. Следва да се съобрази, че съгласно НА № 64, том 3, дело 579 от 26.12.1984г. за собственост на недвижим имот по регулация, К. С. Г. (праводател на Е.Б.) е придобил по силата на дворищна регулация празно дворно място от 150 кв.м., находящо се в гр.Карлово от имот пл.№ 503 в кв.145 собственост на държавата, който имот се предава към собствения на Георгиев парцел XX, имот пл.№ 501. Това придаваемо място от 150 кв.м. е от имот собственост на държавата и е различно от това посочено в НА № 50 от 1988 г., което пък е 55 кв.м. от имот пл.№ 503 и 2941, кв.145 собственост на Д. М.(праводател на А.С.). Отделно от това на лист 59 гръб по делото и лист 60 са приложени Заповед №392 от 14.05.1992г. на Общински съвет Карлово за отмяна на отчуждаване на имот пл.503 кв.145 по плана на град Карлово в размер на 150 кв.м. собственост на Г. И.С. и наследниците на С. И.С., и квитанция за внесена държавна такса за възстановяване на отчужден имот по заповед 392/14.05.1992г. От изложеното може да се направи извод, че решението на Районен съд - Карлово по гр.дело 22 от 1998г., на което се позовава ответникът и то едва със писмените бележки по делото, не създава сила на присъдено нещо за страните касателно придаваемо място от ПИ с идентификатор *** към ПИ с идентификатор ***.

От всичко изложено, настоящият състав на съда намира, че оспорената заповед, като издадена в противоречие с разпоредбата на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, следва да бъде отменена.

С оглед изхода на спора и предвид своевременно направеното искане на жалбоподателя за присъждане на разноски, на осн. чл.143, ал.1 от АПК, Агенция по геодезия, картография и кадастър- юридическото лице, в чийто състав е административният орган, издал оспорения акт, следва да заплати на жалбоподателя сумата в общ размер на 3390 лева разноски по делото, от които: 10 лв. – заплатена държавна такса (лист 105); 630 лв. - адвокатски хонорар (лист 12А – договор за правна защита и съдействие от 05.11.2021г.); 800 лв. - допълнително адвокатско възнаграждение за съдебни заседания (лист 325 - договор за правна защита и съдействие от 14.11.2023г.); 600 лв. – депозит за вещи лица (лист 195); 1350 лева – внесено възнаграждение за особен представител (лист 172 – платежно нареждане).

Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като същото е под предвидения минимум в чл.8, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Отделно от това съгласно чл.7, ал.9 от посочената наредба, при защита по дело с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 250 лв. По настоящото дело са проведени над десет съдебни заседания, като претендираното допълнително възнаграждение за явяване в съдебни заседания в размер на 800 лева не е прекомерно.

Водим от горното, Съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед № 18-11571/18.10.2021 г. на Началник на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - Пловдив, с която е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Карлово, състояща се в промяна в границите на съществуващи обекти в КККР, В ЧАСТТА засягаща имота на А.И.С. с идентификатор ***: данни преди промяната: площ 819 кв.м., начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), данни след промяната: площ 740 кв.м., начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.).

ОСЪЖДА Агенция по геодезия, картография и кадастър, гр. София да заплати на А.И.С., ЕГН ********** ***, сумата в размер на 3390 (три хиляди триста и деветдесет) лева разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България, в 14-дневен срок от съобщаването на страните за неговото постановяване.

Съдия: