РЕШЕНИЕ
№ 501
...................... 10.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:....................
при участието на секретаря ...................
като разгледа докладваното от .................... Гражданско дело №
20241110105513 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени установителни искове по реда на
чл. 422, ал. 1 респ. чл. 415, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2
КЗ вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от ............................. срещу
............................. с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК установителни
искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване съществуването на вземане за сумата от 1003,32 лв.,
представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение
по щета № ....................... въз основа на договор за застраховка ..................... по
застрахователна полица № ....................... за настъпила вреда на лек автомобил
марка ....................... при преминаване на ....................... г. през
несигнализирано и необезопасено препятствие (дупка) на пътното платно в
................... при движение по пътя от ........................., с включени 10 лв.
ликвидационни разноски, ведно със законна лихва от 18.06.2020 г. до
изплащане на вземането, както и обезщетение за забава в размер на 210,13 лв.
за периода от ......................., за които суми е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 25464/2020 г. на
СРС, 119 състав.
В исковата молба се твърди, че на 20.07.2016 г. при движение на лек
автомобил марка ....................... в ........................ при движение по пътя от
........................., било реализирано пътно-транспортно произшествие –
преминаване през несигнализирано и необезопасено препятствие (дупка) на
пътното платно. В резултат на случилото се настъпили материални щети по
1
МПС – увреждания по гуми предна дясна и задна дясна. Към датата на ПТП за
процесния лек автомобил било налице валидно застрахователно
правоотношение по договор за застраховка ......................., обективиран в
полица № ........................ След като застрахователят бил уведомен за
настъпване на щетата била образувана преписка по щета № ........................
Щетите били оценени на сума в размер на 993,32 лв., която била изплатена по
банков път с преводно нареждане от ........................ на собственика на
увредената вещ. Счита, че отговорност за вредите носи ответникът, тъй като
същият е собственик и стопанин на общинския път, на който е настъпило
ПТП. Твърди, че е поканил ответника да възстанови изплатеното
обезщетение, но плащане не последвало. Поддържа, че поради това
ответникът е изпаднал в забава и следва да заплати и стойността на
обезщетението за забава в размер на законната лихва за периода от
....................... Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от
ответника, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Сочи,
че не се установява мястото на настъпване на процесното ПТП, както и
наличието и видът на твърдяното препятствие на пътното платно. Оспорва
посочения в исковата молба механизъм на настъпване на процесното ПТП.
Оспорва представения по делото Протокол за ПТП, относно посочения
механизъм на ПТП и настъпилите вреди. Твърди, че не е спазен редът за
съставянето му. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между
процесното ПТП и твърдените за настъпили щети по застрахованото при
ищеца МПС. Навежда възражение за съпричиняване. Твърди, че между ищеца
и собственика на увреденото МПС не е налице валидно възникнало
застрахователно правоотношение, доколкото представената по делото
застрахователна полица не е подписана от страните по нея. Сочи, че не са
представени и подписани общи условия, евентуално поддържа, че ако се
установи наличието на валиден застрахователен договор, то последният не е
влязъл в сила. Твърди, че процесното ПТП не представлява покрит
застрахователен риск, поради което и за него ищецът не е следвало да изплаща
обезщетение на собственика на увреденото МПС. Моли за отхвърляне на
предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
По иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето,
което отговаря за неговите виновни противоправни действия. За възникване
на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е
сключен договор за имуществено застраховане, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, да е
настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение
на договорното си задължение застрахователят да е изплатил на
застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните
2
вреди.
Договорът за застраховка на лек автомобил ....................... е вид
имуществена застраховка, по силата на който застрахователят поема
задължение срещу заплащане на застрахователна премия за изплати на
застрахования застрахователно обезщетение при реализиране на определен
риск. Съгласно разпоредбата на чл. 410 КЗ, застрахователят встъпва в правата
на застрахования, произтичащи от непозволено увреждане, с плащането на
застрахователното обезщетение. С встъпване на застрахователя в правата на
увредения, той има правото да предяви иск срещу причинителя на вредата.
Основателността на предявения иск е предпоставена от това по делото да бъде
установено, че за застрахователя е възникнало регресно право, а именно
сключен между застрахователя и увреденото лице застрахователен договор,
действащ към датата на застрахователното събитие, настъпило
застрахователно събитие, вследствие виновно и противоправно поведение на
лице, за което отговаря ответникът, като в изпълнение на договорното си
задължение застрахователят да е възмездил правоимащия за причинените му
имуществени вреди от настъпилото застрахователно събитие. Обемът на
суброгационното право включва както правата срещу физическото лице –
пряк причинител на вредите, така и правата, произтичащи от нормите на чл.
47 - чл. 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни
действия – в този смисъл ...................... Отговорността в случая е по чл. 49 ЗЗД,
доколкото се твърди нарушение на предписано правило (неподдържане на
пътя в изправност) и вредата не следва от обективното качество на вещта. В
този смисъл ищецът следва да докаже и деликтната отговорност на ответника
- противоправно поведение на служители на ответника, или на лица, на които
е възложил извършването на определена работа, причинени при или по повод
изпълнението на възложената работа вреди в правната сфера на трето лице,
наличието на причинна връзка между поведението на виновните лица и
причинените вреди.
По делото е представена в заверен препис неподписана застрахователна
полица ....................... от ........................ г. със срок на валидност от
...................... В съдебно заседания процесуалният представител на ищеца е
заявил, че поради изтеклия период от време, оригиналът на този документ не
се съхранява в ищцовото дружество, за което представя акт за унищожаване на
документи с изтекъл срок на съхранение.
Съгласно императивната разпоредба на чл. 344, ал. 1 от Кодекса за
застраховането застрахователният договор се сключва писмено във формата
на застрахователна полица или на друг писмен акт, а в чл. 345 КЗ е посочено и
задължителното му съдържание. Предвидената в закона форма е за
действителност, а не за доказването на сключения застрахователен договор.
Представената с исковата молба застрахователна полица има предвиденото
в чл. 345 от Кодекса за застраховането съдържание, но същата не носи
подписи. По делото обаче са събрани доказателства, които установяват
изпълнение на задължение за заплащане на застрахователна премия – сметка
№ ....................... и на застрахователно правоотношение – уведомление за
настъпило застрахователно събитие, декларация, опис-заключение, експертиза
3
по щета № ......................., доклад по щета № ......................., преводно
нареждане от ....................... за плащане на застрахователно обезщетение.
Следователно и доколкото застрахователният договор е търговска сделка,
приложение намират правилата на Търговския закон и в частност чл. 293 ТЗ,
според който неспазването на законоустановената форма за действителност на
търговска сделка не води автоматично до нейната нищожност. По аргумент от
чл. 293, ал. 3 от Търговския закон, неспазването на формата за действителност
може да доведе до нищожност на сключения договор, само ако има оспорване
от страна по него. Страната по договора не може да се позовава на нищожност
поради неспазване на формата, ако от поведението може да се заключи, че
не е оспорвала действителността на изявлението. Следователно и трето лице
не би могло да оспорва валидността на застрахователния договор, ако от
поведението на страните по договора недвусмислено може да се направи
извод за това, че те изпълняват поетите по него задължения. В конкретния
случай, от събраните по делото доказателства се установява, че двете страни
по застрахователния договор са изпълнявали задълженията си, както за
плащане на застрахователната премия, за уведомяване при настъпило
застрахователно събитие, а така също и за плащане на застрахователно
обезщетение, поради което нито една от тях не е оспорила действителността
на застрахователния договор. Следователно и доколкото страните по
застрахователното правоотношение не са оспорили действителността на
застрахователния договор, сключен със застрахователна полица №
....................... от 23.06.2016 г., то и ответникът Столична община не може да
се позовава на недействителност поради липса на форма. Потвърждаващото
действие на договора за застраховка Каско се разпростира и по отношение на
третите лица. В този смисъл е и трайната практика на ВКС, постановена по
реда на чл. 290 ГПК – Решение № 71/22.06.2009 г. по т. д. № 11/09 г. на ВКС, I
т. о., Решение № 50/25.04.2012 г. по т. д. № 95/11 г. на ВКС, II т. о. и Решение
№ 115/23.07.2013 г. по т. д. № 348/12 г. на ВКС, I т. о.
Съдът намира, че неспазването на законоустановената форма за
действителност на търговската сделка (каквато е настоящата) не води
автоматично до нищожност и това е едно от различията между търговското и
гражданско право, където нищожността настъпва независимо от поведението
на страните. В търговското право неспазването на формата, за да доведе до
нищожност на сделката, изисква по арг. на чл. 293, ал. 3 ТЗ оспорване на
действителността на сделката. Така тази законова постановка доближава
нищожността, поради неспазване на формата за действителност в търговското
право до унищожаемостта на сделките по ЗЗД ( чл. 27 и сл. ). Или
нищожността, при неспазване на изискването за форма на сделката в
търговското право, може да бъде преодоляна чрез разпоредбата на чл. 293, ал.
3 ТЗ. Изводът е, че страната не може да се позовава на недействителност на
договора, ако от поведението може да се заключи, че не е оспорвала
действителността на изявлението на другата страна (в този смисъл решение №
115 от 23.07.2013 г. по т. д. № 348/2012 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, решение № 50
от 25.04.2012 г. на ВКС, по т. д. № 95/11 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 71 от
22.06.2009 г. по т. д. № 11/09 г. на ВКС, І т. О., която е обявена за неизгубила
4
значение с Решение № 25 от 24.07.2017 г. по т. д. № 3135/2015 г., Т. К., ІІ Т. О.
на ВКС). Ето защо съдът приема, че между застрахователя и застрахования е
налице застрахователно правоотношение, постигнато е и съгласие по
основните параметри на договора, а от поведението на страните по същия
следва да се заключи, че действителността на правоотношението не се
оспорва.
С оглед на гореизложеното, по делото е установено, че към датата на ПТП
– ........................ между ищеца и собственика на увредения лек автомобил
марка ....................... е било налице валидно застрахователно правоотношение
по договор за имуществено застраховане ....................... на МПС. Застраховката
е сключена при условията на Клауза 1 – всички рискове основно покритие, при
която застрахователят дължи обезщетение за частични щети, настъпили при
ПТП по смисъла на българското законодателство, вкл. увреждания на гуми и
джанти в случаите на ПТП, регистрирано с Протокол, издаден от „Пътна
полиция-КАТ“, каквото е налице в настоящия случай.
Не е спорно между страните по делото, а и се установява от приетото като
писмено доказателство – преводно нареждане от 26.03.2018 г., че ищецът е
заплатил на собственика на увреденото МПС застрахователно обезщетение в
размер 993, 32 лева.
От приетите по делото писмените доказателства – протокол за ПТП №
................. съставен от полицейски служител от ..........................., след
посещение на място и уведомление за настъпило застрахователно събитие,
депозирано пред застрахователя на 26.07.2018 г., се установява, че в срока на
застрахователното покритие, на 20.07.2016 г. водачът на МПС ........................,
се е движил по пътя от село ....................... по време на движение попада в
необезопасена и несигнализирана дупка, находяща се на пътното платно,
което става причина за увреждане на автомобила. Протоколът за
пътнотранспортното произшествие е съставен по утвърден ........................ г. за
документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и
реда за информиране между Министерството на вътрешните работи,
Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд) и има необходимото
съдържание.
В трайната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК, се
приема, че протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на
служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на
чл.179 ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда формална
доказателствена сила относно авторството на материализираното в него
изявление на съставителя, но и с материална доказателствена сила относно
самото удостоверено волеизявление - решение № 85/ 28.05.2009г. по т.д. №
768/ 2008г. на ВКС, II ТО, решение № 24/ 10.03.2011г. по т.д. № 444/2010г.
съставът на ВКС, I ТО, решение № 73/ 22.06.2012г. по т.д. № 423/ 2011г. на
ВКС, I ТО, решение № 98/ 25.06.2012г. по т.дело № 750/ 2011г. на ВКС, II ТО,
решение №15/25.07.2014 г. по т. дело № 1506/2013г. на ВКС, I ТО. В
последните във връзка с доказателствената сила на протокола за ПТП,
отчитайки разликите при издаването му, е прието, че протоколът за ПТП е
официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща
5
материална доказателствена сила относно удостоверените в него,
непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за
механизма на ПТП. Когато фактът, съставлява волеизявление, направено от
участник в ПТП, протоколът има доказателствена сила само относно
съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието изявление се
възпроизвежда от съставителя на документа. Ищецът, претендиращ
обезщетение във връзка с увреждането, носи тежестта на доказване на
механизма на ПТП, поради което той следва да ангажира и други
доказателства, когато протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни
за механизма на ПТП обстоятелства или преценката им изисква специални
познания, които съдът не притежава.
Протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР в кръга на
правомощията му в установената форма и ред, представлява официален
свидетелстващ документ. Като такъв той се полза, не само с обвързваща
формална доказателствена сила относно авторството на документа, но
съгласно чл.179, ал.1 ГПК, и със задължителна материална доказателствена
сила, като съставлява доказателство за факта на направени пред съставителя
изявления и за извършените от него и пред него действия.
В посочената хипотеза, съставителят удостоверява пряко възприети от него
факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като
местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на
нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на
произшествието и други. От значение за преценката на възприетите от
длъжностното лице факти е времеотстоянието на извършения от него оглед
спрямо момента на осъществяване на ПТП. Отстоянието във времево
отношение на огледа и съставянето въз основа на него на протокола спрямо
момента на настъпване на произшествието, рефлектира и върху обема на
релевантните за механизма на ПТП факти, които ще намерят отражение в
протокола за ПТП. Ето защо, вписаните в него обстоятелства може да не са
достатъчни за установяването на пълния механизъм на ПТП, поради което
ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи
доказателствената тежест на установяването му посредством ангажирането и
на други доказателства - разпит на свидетели, или назначаване на вещи лица
(като автотехническа, медицинска или комбинирани експертизи), ако
преценката на фактите, от значение за механизма на ПТП, изисква специални
познания, които съдът не притежава. Страната, на която документът се
противопоставя, може да оспори верността на удостоверените в него факти,
но следва да проведе пълно обратно доказване, с оглед обвързващата
материална доказателствена сила на документа.
С оглед даденото разрешение в задължителната за съда практика на
върховната съдебна инстанция, съдът намира, следното по въпроса доказан ли
е механизмът на ПТП – попадане на автомобила в необезопасена и
несигнализирана дупка на платното за движение, което да е довело до вреди
на МПС:
Във връзка с установяване на механизма на ПТП ищцовото дружество се
позовава на съставения от органите на МВР протокол за ПТП. От
6
съдържанието на същия е видно, че протоколът е изготвен след посещение на
място от органите на полицията около 2 часа след инцидента. Това по
безспорен начин се установява от бланковата форма на протокола, където в
графа „посетено на място”, при възможни два отговора - „да” или „не”, е
указано, че с „х” се зачертава ненужният отговор, като в конкретния случай е
отбелязано, че това е отговор „не”. Доколкото протоколът за ПТП е изготвен
от органите на полицията след оглед на местопроизшествието, същият се
ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно
удостоверените от длъжностното лице факти, пряко възприети от него, които
са релевантни за механизма на ПТП – мястото на инцидента, посоката на
движение на автомобила и наличието и разположението на дупката на пътя,
на щетите по автомобила - „2 бр. десни гуми пр.дясна джанта”, както и за
липсата на сигнализация за дупката на пътното платно или нейното
обезопасяване. Протоколът е изготвен в изпълнение на задължението на
службите по контрол на МВР по чл. 125, т. 8 ЗДвП, да посетят задължително
мястото на пътнотранспортното произшествие, когато има един участник и
МПС не е в състояние да се движи на собствен ход, поради причинените му от
произшествието вреди – увреждането на двете десни гуми (предна и задна).
Въз основа на установените в протокола за ПТП обстоятелства, вещото
лице по приетата САТЕ е дало заключение, че вредите, нанесени на
автомобила – МПС ......................... са причинени вследствие на попадането му
в несигнализирана и необезопасена дупка при движението му на 20.07.2016 г.
около 11.10 часа по пътя от село Нови хан към Автомагистрала Тракия. Въз
основа на съвкупната преценка на тези доказателства, настоящият състав
приема, за установен посочения механизъм на ПТП, като описаните
повредени части на МПС са пряка и непосредствена последица от ПТП
вследствие дупката на пътното платно, което се установява от заключението
на САТЕ.
С оглед на гореизложеното, съдът не кредитира показанията на свидетеля
К. Н. И. в частта, в която последният заявява, че подписът на протокола не е
негов, както и че не е попадал в дупка на пътното платно на посоченото в
протокола място. От една страна тези обстоятелства – мястото на ПТП и
участието на свидетеля в него като водач на МПС, представляват факти пряко
възприети от съставителя при посещението на произшествието и
удостоверени в протокола за ПТП, който както беше разяснено, се ползва със
задължителна материална доказателствена сила, като съставлява
доказателство за факта на направени пред съставителя изявления и за
извършените от него и пред него действия, каквито без съмнение
представляват посочените обстоятелства. От друга страна, съдът отчита
значителният период от време, изминал между настъпване на произшествието
– 20.07.2016 г. и разпита на свидетеля – 11.12.2024 г., което обстоятелство
неминуемо се отразява върху спомените на свидетеля за конкретното място.
Не на последното място изложеното от свидетеля не кореспондира и с
останалия, събран по делото доказателствен материал.
В случая, вписаните в протокола обстоятелства са достатъчни за
установяването на пълния механизъм на ПТП, като се потвърждават и от
7
автотехническата експертиза и от приетите по делото писмени доказателства
по образуваната при ищеца преписка по щетата.
От преминаването през препятствието са увредени предна и задна десни
гуми на застрахованото при ищеца МПС, което обстоятелство се установява от
заключението на САТЕ и от преписката по образуваната при ищеца щета.
Видно от заключението на САТЕ е, че посочените от застрахователя повреди
на автомобила отговарят на описания в заявлението за щетата механизъм на
ПТП, както и че вредите са настъпили в причинна връзка с описания
механизъм на ПТП, удостоверен в протокола за ПТП.
Неоснователни са доводите на ответника за съпричиняване за
настъпването на ПТП от страна на водача на автомобила. В доказателствена
тежест въвелия възраженията ответник е да установи по реда на чл. 154, ал. 1
ГПК фактите, на които основава същите. От събраните по делото
доказателства, съпричиняване не се установява. Следва да се отбележи, че в
дължимата грижа при управление на МПС не се включва изискване за знание
на препятствията по пътя или презумиране за наличие на такива.
Необозначеното и несигнализирано препятствие на пътното платно не
представлява предвидимо препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е
налице задължение за водача да избира скоростта така, че да може да спре.
По изложените съображения съдът приема, че причина за процесното ПТП
и щети на застрахованото МПС е необезопасено и несигнализирано
препятствие на пътното платно. За претърпените щети застрахователят-ищец е
изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на 993, 32
лева.
За ангажиране отговорността на ответника не е необходимо установяване
на конкретните служители, виновното поведение на които е станало причина
за противоправния резултат, а вредите се считат за причинени при изпълнение
на възложената работа, не само когато са в резултат на действия, но и когато
настъпят в резултат на бездействие на лицето, на което е възложена
съответната работа. За възложителите бездействието е основание за
отговорност за увреждането, когато то се изразява в неизпълнение на
задълженията, които произтичат от закона, от техническите и други правила и
от характера на възложената работа – в този смисъл Постановление №
9/1966г. на ВС.
Не се спори, че пътят, на който е реализирано ПТП е общински път по
смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата, поради което и на основание чл.
19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП ответникът е задължен да осъществява дейностите по
изграждане, ремонт и поддържане на общинските пътища, включително да
обозначи препятствия по пътя с необходимите пътни знаци с оглед
предупреждаване на участниците в движението съобразно чл. 13 ЗДвП.
Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл.
13 ЗДвП чрез своите служители или други лица, на които е възложила
изпълнението. В конкретния случай именно бездействието на последните във
връзка с обозначаване на препятствието и премахването му е довело и до
неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на
8
основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените от
процесното ПТП вреди.
Обхватът на регресното право на застрахователя зависи от размера на
застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на
застрахования, и от размера на обезщетението, което третото лице дължи на
застрахования. Отговорният по чл. 49 ЗЗД дължи поправяне на
действителните щети, размерът на които според заключението по изслушаната
САТЕ е 1011, 12 лева и е по-голям от изплатеното от застрахователя
обезщетение от 993, 32 лева, предвид което правото на регрес на ищеца е
възникнало за по-малката от двете суми, т.е. за сумата в размер на 993, 32
лева, която и ищецът претендира от ответника. На основание чл. 410, ал. 1 КЗ
ищецът има право да получи и обезщетение за направените обичайни разходи
във връзка с щетата. Съдът приема, че сумата от 10 лева, претендирана като
разноски, съставлява обичаен разход за приключване на застрахователната
щета по смисъла на чл. 410 КЗ, както е прието и от вещото лице в
заключението на САТЕ, поради което същата следва да се включи в общия
размер на дължимата от ответника сума, като общият размер на дълга възлиза
на сума в размер 1003, 32 лева. Доколкото ответникът не установява
погасяване на дълга, предявеният иск се явява изцяло основателен.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Задължението на делинквента към застрахователя е задължение без срок за
изпълнение, към което, с оглед регресния характер на вземането, не може да
се приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Ирелевантен е и моментът на
извършеното плащане, което има значение само за възникване на регресното
право, но не и за поставяне на длъжника в забава (моментът на настъпване на
изискуемостта не съвпада с момента на забавата). За изпадане на длъжника в
забава по този дълг е необходима покана. Видно е от приетите по делото
писмени доказателства – регресна покана с изх. № L-1080 от 20.04.2018 г. и
обратна разписка към нея е, че ответникът е получил същата на 25.04.2018 г.,
като при неизпълнение на задължението от следващия ден ответникът е
изпаднал в забава за погасяването на задължението му за главницата и дължи
на ищеца обезщетение по реда на чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху него в размер на
законната лихва. Ищецът претендира обезщетение за забава в размер на
210,13 лв. за периода от ......................., което определено от съда по реда на чл.
162 ГПК с помощта на лихвен калкулатор се равнява на сума в размер 210, 16
лева, поради което предявеният е основателен и следва да бъде уважен
изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има ищецът. Дължимите разноски, направени в производството по
чл. 410 ГПК са в размер 75 лева, представляващи заплатена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение. За исковото производство ответникът следва
да заплати на ищеца сторените от него разноски в размер на 575 лева –
заплатена държавна такса в размер 75 лева, депозит за САТЕ в размер 400
лева, както и юрисконсултско възнаграждение в размер 100 лева, определено
9
от съда по чл. 78, ал. 8 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че
Столична община, с адрес гр. ...................., дължи на ...................., сумите, за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч. гр. д. № 25464/2020 г. на СРС, 119 състав, както следва:
– на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД сумата от 1003,32 лв.,
представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение
по щета № ....................... въз основа на договор за застраховка ..................... по
застрахователна полица № ....................... за настъпила вреда на лек автомобил
марка ......................., настъпили в резултат на ПТП на ..................... г. в
...................... по пътя от ........................., ведно със законна лихва от
18.06.2020 г. до погасяването;
– на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 210,13 лв., представляваща
лихва за забава за периода от .......................
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Столична община, с адрес гр.
...................., да заплати на ...................., сумата от 75 лева, представляваща
разноски в заповедното производство по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
25464/2020 г. на СРС, 119 състав, както и сумата от 575 лева, представляваща
разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10