Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, ...05.2021 год.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав, в публично заседание на двадесет и първи април през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
МЛ. СЪДИЯ МАРИЯ ИЛИЕВА
при секретар Алина Тодорова, като разгледа докладвано от съдия Димитрова в. гр. д. № 12298/2018 г. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Т.С.” ЕАД с вх. № 5111094/02.07.2018 г. – ищец по гр. дело № 66969/2017 г., Софийски районен съд, 48 състав срещу постановеното по него Решение № 426384/09.06.2018 г., с което са отхвърлени исковете на дружеството срещу ответниците К.Б. и Б.Б. за установяване, че същите дължат 1 740, 57 лв. главница за доставена до имот върху който имат учредено право на ползване, но останала незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2013 г. – 30.04.2016 г., ведно със законна лихва от 10.05.2017 г. до окончателното плащане. Със същото решение ищецът е осъден да заплати на ответниците 400 лв. адвокатско възнаграждение.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и
незаконосъобразно. Поддържа се, че сумите в исковото производство са съобразени
с извършените до неговото иницииране плащания. Сочи се, че в сключеното
споразумение ответниците са се задължили да не подават възражение по
започналото заповедно производство.
Въз основа на изложеното се иска отмяна на
процесното решение. Претендират се разноски
Въззиваемите Б.Б. и К.Б. оспорват въззивната жалба.
Сочат, че със споразумението са признали дължимите суми и са ги издължили в
срок. Претендират разноски.
Третото лице-помагач „Б.Б.“ ООД редовно уведомено
не взема становище в законоустановения срок.
Страните не
представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на чл.
266 ГПК.
Софийски
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
Производството по гр. дело № 66969/2017 г., Софийски районен съд, 48 състав е образувано по искова молба на „Т.С.“ ЕАД, в която се твърди, че след проведено заповедно производство (с подадено на 10.05.2017 г. заявление), по което са постъпили на 01.08.2018 г. възражения) от насрещните страни, дружеството претендира да се установи, че ответниците като носители на право на ползване върху топлофициран имот с абон. № 200342 дължат в условията на разделност 870, 29 лв. – доставена до имота, но останала незаплатена топлинна енергия за периода 05.2014 г. – 04.2016 г., ведно със законна лихва от 10.05.2017 г. до окнчателното плащане.
В отговора си ответниците са оспорили исковете. Посочили са, че дължимите суми са заплатени след сключено между страните споразумение. Направили са възражение за погасителна давност.
По делото е конституирано трето лице-помагач „Б.Б.“
ООД на страната на ищеца.
Пред районния съд са представени: Решение на ОС на ЕС за избор на фирма за дялово разпределение; договор между ЕС и „Б.Б.” ООД за извършване на отчитане и дялово разпределение на дължимите суми за топлинна енергия; Договор между „Т.С.” ЕАД и „Б.Б.” ООД за извършване на отчитане и дялово разпределение на доставената и потребена топлинна енергия; извлечение от счетоводството на дружеството за задълженията на абон. № 200342; Споразумение № 106836/12.05.2017 г., сключено от една страна между К.Б. и Б.Б. и от друга страна „Т.С.” ЕАД, в което страните са постигнали съгласие, че дължимата сума от 3 062, 79 лв., по повод на която било образувано заповедно дело пред СРС може да бъде изплатена разсрочено на вноски от по 205, 05 лв. за периода 12.06.2017 г. – 12.05.2018 г. Длъжниците са декларирали, че не е подал възражение по делото. Дружеството се задължило при точно погасяване на дължимото да не предприема действия по принудително изпълнение. При неизпълнение на договореното „Т.С.” ЕАД си запазила правото да предприеме всички действия по събиране на вземането. Представени са от третото лице-помагач – индивидуални справки за използвана топлинна енергия за процесния период, отчети на уредите за ДР и талон за пломбиране на водомери.
Към 09.08.2018 г. датата на приключване на съдебното дирене в първата инстанция незаплатеният остатък бил в размер на 760, 52 лв., но ищцовото дружество е счело още в своя молба до съда от 23.04.2018 г., че има нарушение на споразумението, тъй като длъжниците подали възражения в заповедното производство.
В своето решение съдът е счел, че искът е неоснователен, тъй като страните били обвързани от извънсъдебно споразумение, което длъжниците изпълнявали.
В хода на въззивното производство е установено, че
ответникът Б.Б. е починал преди постановяване процесното решение. С Определение
№ 15665/26.06.2019 г. са конституирани
наследниците на починалия, а въззивникът е насочил исковата си претенция срещу
преживялата съпруга в размер на 1/3 част от тази на починалия и по 1/3 част
срещу И.Б. и М.З..
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е допустима, поради което подлежи
на разглеждане по същество.
Съгласно
нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите
въпроси той е ограничен от наведените в жалбите оплаквания, с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от Тълкувателно
решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част. По същество
същото е частично неправилно.
На 10.05.2017
г. „Т.С.” ЕАД е подала заявление за издаване заповез за изпълнение по чл. 410 ГПК. На 12.05.2017 г. длъжниците са признали претендираните суми и са
декларирали, че не са подавали възражение по заповедното дело. Това е било и
правно невъзможно, тъй като към 12.05.2017 г. съдът все още не се е произнесъл
по заявлението с акт, срещу който да се възрази. Но в чл. 5 дружеството си е
запазило правото да предяви иск при неизпълнение на задължението да не се
подава възражение, което по същество липсва, тъй като чл. 3 от споразумението
има само декларативен характер. Въпреки това съдът счита, че действително
длъжниците не са изпълнявали в срок задължениета си, тъй като са допуснали
забава в плащанията и на основание чл. 5 топлопреносното дружество е имало
право да продължи със съдопроизводствените действия. Действително при сравнение
между Разпореждането от 30.05.2017 г. по ч. гр. дело № 29569/2017 г. на
заповедния съд и исковата молба, ищцовото дружество е съобразило вече
направените плащания. Исковият съд е следвало да съобрази признанието на ищеца,
че остатъка от вземането е в размер на 760, 52 лв. В рамките на въззивното
производство въззивникът е признал, че непогасената част от вземането е в
размер на 360, 52 лв., поради което и исковата претенция следва да бъде уважена
до посочената сума.
Поради това
решението е неправилно и следва да бъде частично отменено.
Ответниците са
дали повод за завеждане на делото и следва да заплатят на ищеца 118, 29 лв.
разноски в заповедното производство / 68, 89 лв. държана такса и 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение/ 325 лв. разноски по делото в исковото
производство /25 лв. държавна такса и 300 лв. юрисконсултско възнаграждение/ и
134, 81 лв. разноски пред въззивната инстанция /34, 81 лв. държавна такса и 100
лв. юрисконсултско възнаграждение/.
Воден от горното
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №
426384/09.06.2018 г. постановено по гр. дело № 66969/2017 г., Софийски районен
съд, 48 състав в частта, с което са отхвърлени предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********
на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД установителни искове спрямо К.И.Б., ЕГН ********** и Б.И.Б., ЕГН **********
за дъбжимост на 1 740, 57 лв. главница за доставена до имот върху който
имат учредено право на ползване, но останала незаплатена топлинна енергия за
периода 01.05.2013 г. – 30.04.2016 г., ведно със законна лихва от 10.05.2017 г.
до окончателното плащане.са отхвърлени установителните искове на ищеца „Т.С.”
ЕАД, ЕИК ******** и в частта, с която е присъдена на ответниците на основание
чл. 78, ал. 2 ГПК сумата от 400 лв. – разноски по делото.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД по иск на „Т.С.”
ЕАД, ЕИК ********, че ответницата К.И.Б., ЕГН ********** дължи на ищеца сумата от 240, 34 лв. - главница за
доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2013 г. –
30.04.2016 г., ведно със законна лихва от 10.05.2017 г. до окончателното
плащане в лично качество и в качеството на наследник на ½ част от
имуществото на починалия в хода на процеса Б.Б..
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД по иск на „Т.С.”
ЕАД, ЕИК ********, че ответницата М.Б.З., ЕГН ********** /конституирана в
процеса на основание чл. 227 ГПК/ дължи
на ищеца сумата от 60, 08 лв. - главница за доставена, но незаплатена
топлинна енергия за периода 01.05.2013 г. – 30.04.2016 г., ведно със законна
лихва от 10.05.2017 г. до окончателното плащане.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД по иск на „Т.С.”
ЕАД, ЕИК ********, че ответницата И.Б.Б., ЕГН ********** /конституирана в
процеса на основание чл. 227 ГПК/ дължи
на ищеца сумата от 60, 08 лв. - главница за доставена, но незаплатена
топлинна енергия за периода 01.05.2013 г. – 30.04.2016 г., ведно със законна
лихва от 10.05.2017 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА ответниците К.И.Б., ЕГН **********, М.Б.З.,
ЕГН ********** и И.Б.Б., ЕГН ********** да заплатят на основание чл. 78, ал. 2 ГПК на ответника „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******** 118, 29 лв. разноски в заповедното производство / 68, 89 лв. държана
такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение/ 325 лв. разноски по делото в
исковото производство /25 лв. държавна такса и 300 лв. юрисконсултско
възнаграждение/ и 134, 81 лв. разноски пред въззивната инстанция /34, 81 лв.
държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение/.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
Решението е постановено при участието на „Б.Б.” ООД
трето-лице помагач на страната на ищеца.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1./
2./